Присъда по дело №1550/2018 на Софийски градски съд

П Р И С Ъ Д А

№ ………

 

гр.София, 17.11.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 25 състав на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета година в открито съдебно заседание в следния състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА

                    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: В.Б.                                                                             М.М.

на секретаря ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

в присъствието на прокурора МАРТИН БЕШКОВ

като разгледа докладваното от съдията нохд № 1550  по описа за 2018г. и въз основа на закона и доказателствата по делото

 

П Р И С Ъ Д И :

ПРИЗНАВА подсъдимия Б.К.В., роден на *** ***, българин, с българско гражданство, неженен, неосъждан, със средно образование, безработен, живущ *** с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 28.02.2014г., в гр. София, получил имущество - парична сума в общ размер на 480 000 евро /четиристотин и осемдесет хиляди евро/, с левовата равностойност на 938 798, 40 лв. /деветстотин тридесет и осем хиляди седемстотин деветдесет и осем лева и четиридесет стотинки/ по курса на БНБ към датата на деянието и 776 000 лв. /седемстотин седемдесет и шест хиляди лева/, с обща левова равностойност 1 714 798, 40 лв. /един милион седемстотин и четиринадесет хиляди седемстотин деветдесет и осем лева и четиридесет стотинки/, за което предполагал към момента на получаването му, че е придобито, чрез престъпления, като деянието е извършено повече от два пъти, а именно четири пъти, както следва:

На 28.02.2014г., в гр. София, на автомобилен паркинг в района на храм паметник „Св. Александър Невски“,  през периода 12, 36 ч.- 14, 07 ч., получил от К.А.С. имущество - постъпила в банка „ДСК“ ЕАД по банкова сметка *** „Г.Е.Д.Л.“ ЕООД и впоследствие изтеглена от К.А.С. парична сума в размер на 50 000 евро /петдесет хиляди евро/, с левовата равностойност на 97 791, 50 лв. /деветдесет и седем хиляди седемстотин деветдесет и един лева и петдесет стотинки/ по курса на БНБ към датата на деянието, представляваща предмет на извършено престъпление от неустановено по делото лице, през периода 26.02.2014г. - 27.02.2014г. в Република Франция по отношение на френското юридическо лице „FAAC F.“.

На 28.02.2014г., в гр. София, на автомобилен паркинг в района на храм паметник „Св. Александър Невски“, през периода 14, 07 ч.-16, 29 ч., получил от К.А.С. имущество - постъпила в банка „ДСК“ ЕАД по банкова сметка *** „Г.Е.Д.Л.“ ЕООД и впоследствие изтеглена от К.А.С. парична сума в размер на 300 000 евро /триста хиляди евро/, с левовата равностойност на 586 749 лв. /петстотин осемдесет и шест хиляди седемстотин четиридесет и девет лева/ по курса на БНБ към датата на деянието, представляваща предмет на извършено престъпление от неустановено по делото лице, през периода 26.02.2014г. - 27.02.2014г. в Република  Франция по отношение на френското юридическо лице „FAAC F.“.

На 28.02.2014г„ в гр. София, на автомобилен паркинг в района на храм паметник „Св. Александър Невски“, през периода 16, 29 ч. - 17, 00 ч., получил от К.А.С. имущество - постъпила в банка „ДСК“ ЕАД по банкова сметка *** „Г.Е.Д.Л.“ и впоследствие  изтеглена от К.А.С. парична сума в размер на 130 000 евро /сто и тридесет хиляди евро/, с левовата равностойност на 254 257, 90 лв. /двеста петдесет и четири хиляди двеста петдесет и седем лева и деветдесет стотинки/ по курса на БНБ към датата на деянието, представляваща предмет на извършено престъпление от неустановено по делото лице, през периода 26.02.2014г. - 27.02.2014г в Република  Франция по отношение на френското юридическо лице FAAC F.“.

На 28.02.2014г., в гр. София, в района на Малък градски театър „Зад канала“, през периода 17,13ч.- 18,00 ч., получил от Х.Б.П. имущество - постъпила в банка „Райфайзенбанк България“ ЕАД по банкова сметка *** „Т.К.“ ЕООД и впоследствие изтеглена от Х.Б.П. парична сума в размер на 776 000 лв. /седемстотин седемдесет и шест хиляди лева/, представляваща предмет на извършено престъпление от неустановено по делото лице, през периода 26.02.2014г. - 28.02.2014г. в Република Франция по отношение на френското юридическо лице „S.S.“,  поради което и на основание  чл..54 вр. чл. 253, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, пр. 2, вр. ал.1 НК го ОСЪЖДА на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, като на основание чл.66,ал.1 от НК отлага изпълнението на наказанието за срок от 5 /пет/ години и наказание „глоба“ в размер на 10 000/ десет хиляди/ лева, като на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА полученото имущество да е предполагал, че е придобито чрез тежки умишлени престъпления и имуществото да е в особено големи размери и случаят да е особено тежък – по обвинението  ал.5 и ал.4 на чл.253 от НК

На основание чл.253,ал.6 от НК присъжда в полза на държавата предмета на престъплението - парична сума в общ размер 1 714 798, 40 лв. /един милион седемстотин и четиринадесет хиляди седемстотин деветдесет и осем лева и четиридесет стотинки/.

На основание чл.189, ал.3 от НПК осъжда подсъдимия Б.К.В. със снета самоличност да заплати разноските по делото, както следва: направени в хода на досъдебното производство разноски в размер на 1706,93 лв / хиляда седемстотин и шест лева и деветдесет и три стотинки / в полза на държавата по сметка на ГДНП – МВР и направените разноски в хода на съдебното производство в размер на 1567.90лв /хиляда петстотин шестдесет и седем лева и деветдесет стотинки / в ползва на бюджета на съдебната власт, по сметка СГС, , както и  по 5 лв /пет  лева/ държавна такса за служебно издаване на изпълнителни листове.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от днес през САС.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

              СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :1.

 

                                                                                                                       2.

 

МОТИВИ по НОХД № 1550/2018г. на СГС, НО,  25 състав

 

 

В съда е внесен обвинителен акт срещу Б.К.В. с ЕГН ********** за това, че на 28.02.2014г., в гр. София, получил имущество - парична сума в общ размер на 480 000 евро /четиристотин и осемдесет хиляди евро/, с левовата равностойност на 938 798, 40 лв. /деветстотин тридесет и осем хиляди седемстотин деветдесет и осем лева и четиридесет стотинки/ по курса на БНБ към датата на деянието и 776 000 лв. /седемстотин седемдесет и шест хиляди лева/, с обща левова равностойност 1 714 798, 40 лв. /един милион седемстотин и четиринадесет хиляди седемстотин деветдесет и осем лева и четиридесет стотинки/, за което предполагал към момента на получаването му, че е придобито, чрез престъпления, като деянието е извършено повече от два пъти, а именно четири пъти, с имущество за което предполагал, че е придобито, чрез тежки умишлени престъпления, като имуществото е в особено големи размери и случаят е особено тежък, с оглед броя на деянията, предварителната подготовка, сложния механизъм на извършване и размера на предмета на престъплението, както следва:

1.                  На 28.02.2014г., в гр. София, на автомобилен паркинг в района на храм паметник „Св. Александър Невски“, през периода 12, 36 ч.-14, 07 ч., получил от К.А.С. имущество - постъпила в банка „ДСК“ ЕАД по банкова сметка *** „Г.Е.Д.Л.“ ЕООД и впоследствие изтеглена от К.А.С. парична сума в размер на 50 000 евро /петдесет хиляди евро/, с левовата равностойност на 97 791, 50 лв. /деветдесет и седем хиляди седемстотин деветдесет и един лева и петдесет стотинки/ по курса на БНБ към датата на деянието, представляваща предмет на извършена от неустановено по делото лице, през периода 26.02.2014г. - 27.02.2014г., в Р Франция, измама по смисъла на чл. чл. 209-211 от НК на РБ, по отношение на френското юридическо лице „FAAC F.“.

2.        На 28.02.2014г., в гр. София, на автомобилен паркинг в района на храм паметник „Св. Александър Невски“, през периода 14, 07 ч.-16, 29 ч., получил от К.А.С. имущество - постъпила в банка „ДСК“ ЕАД по банкова сметка *** „Г.Е.Д.Л.“ ЕООД и впоследствие изтеглена от К.А.С. парична сума в размер на 300 000 евро /триста хиляди евро/, с левовата равностойност на  586 749 лв./петстотин осемдесет и шест хиляди седемстотин четиридесет и девет лева/ по курса на БНБ към датата на деянието, представляваща предмет на извършена от неустановено по делото лице, през периода 26.02.2014г. - 27.02.2014г., в Р Франция, измама по смисъла на чл. чл. 209-211 от НК на РБ, по отношение на френското юридическо лице „FAAC F.“.

3.       На 28.02.2014г„ в гр. София, на автомобилен паркинг в района на храм паметник „Св. Александър Невски“, през периода 16, 29 ч. - 17, 00 ч., получил от К.А.С. имущество - постъпила в банка „ДСК“ ЕАД по банкова сметка *** „Г.Е.Д.Л.“ ЕООД и впоследствие изтеглена от       К.А.С. парична сума в размер на 130 000 евро /сто и тридесет хиляди евро/, с левовата равностойност на 254 257, 90 лв. /двеста петдесет и четири хиляди двеста петдесет и седем лева и деветдесет стотинки/ по курса на БНБ към датата на деянието, представляваща предмет на извършена от неустановено по делото лице, през периода 26.02.2014г. - 27.02.2014г„ в Р Франция, измама по смисъла на чл. чл. 209- 211 от НК на РБ, по отношение на френското юридическо лице „FAAC F.“.

4.        На 28.02.2014г., в гр. София, в района на Малък градски театър „Зад канала“, през периода 17, 13 ч.-18, 00 ч., получил от Х.Б.П. имущество - постъпила в банка „Р. България“ ЕАД по Банкова сметка *** „Т.К.“ ЕООД и впоследствие изтеглена от Х.Б.П. парична сума в размер на 776 000 лв. /седемстотин седемдесет и шест хиляди лева/, представляваща предмет на извършена от неустановено по делото лице, през периода 26.02.2014г. - 28.02.2014г., в Р Франция, измама по смисъла на чл. чл. 209-211 от НК на РБ, по отношение на френското юридическо лице „S.S.“.

Престъпление по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 4, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1 от НК.

 

В хода на съдебните прения представителят на СГП поддържа обвинението, съгласно внесения за разглеждане в съда обвинителен акт, като счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява изложената фактическа обстановка. Прокурорът твърди, че на посочените в обвинението дати и място подсъдимият е получил парични суми от различни лица, които са били предмет на предикатно извършените в чужбина престъпления, за които Б.В. е имал основание да предполага,  че са предмет на тези предикатни престъпления. От изложеното в разпитите на френски граждани, е видно, че същите са били измамени да се разпоредят с парични средства, като ги преведат по банковите сметки на търговски дружества с банкови сметки в България. Прокурорът отчита, че няма данни подсъдимият да е  съпричастен към извършени в чужбина престъпления, но същият е извършил действия, които са съставомерни по отношение на повдигнатото му обвинение по чл.253 от НК. Разпитаният свидетел М.С.,, служител на ГДБОП- МВР установява механизма на деянието и участието на лицата в неговото извършване. Заявеното от Л.С., управител на „Г.Е.Д.Л.“, че не е извършвал търговска дейност с дружеството и че не познава свидетеля К.С. са в съответствие с изложеното от последния, който от своя страна изяснява основни въпроси от значение за предмета на доказване, свързани с действията, предприети от подсъдимия по  подготовката и организацията за изтегляне на парите от „Банка ДСК“ АД и впоследствие предаването им. Свидетелят П.П. установява, че след получаване на паричните средства от Франция по сметка на управляваното от него дружество „Г.Л.“ е превел парите на „Т.К.“ ЕООД, чийто управител П. изяснява, че след получаване на банковия превод, същия ден паричната сума е била изтеглена и впоследствие предадена на подсъдимия. Установеното съдействие от свидетеля В.В. е направило възможно изтеглянето на паричните средства от „Банка ДСК“ АД. Прокурорът намира, че от събраните по делото доказателства може да се направи категорично  заключение, че получените пари са преминали във владение на друго лице, но първоначално същите са предадени на подсъдимия. Приложените банкови документи установяват документално движението на паричните средства и съответстват на заключението на съдебо-счетоводните експертизи. Съдебно-графическите експертиза установяват авторството на подписите на изследваните документи, което кореспондира и с заявеното от свидетелите, които са ги подписали. Видеотехническата експертиза установява лицата изтеглили паричните средства в „Р.“ АД.С ъдържанието на аудиозаписите от проведените телефонни разговори записани чрез прилагане на СРС, прокурорът счита, че дават яснота относно субективните представи на подсъдимия относно извършените от него действия. При така направения анализ на доказателствата по делото, прокурорът намира, че от правна страна се установява, че подсъдимият В. е извършил престъплението, предмет на обвинението. Същият е установил фактическа власт върху паричните средства, които са предмет на предикатното престъпление при условията на продължавано престъпление. Прокурорът твърди, че  подсъдимият е имал достатъчна представа относно престъпния произход на парите, която се доказва от действията му, извършвани конспиративно. Според прокурорът подсъдимият е могъл да предполага, че същите са получени от извършване на тежко умишлено престъпление, предвид техния размер  и организацията, която е била създадена за тяхното получаване. Представителят на СГП коментира, че дори да се приеме, че В. е действал под ръководството на друго лице, той самият е установено, че имал решаваща роля в организацията, като същият е бил и обединяващото звено в двата отделни случая. При индивидуализиране на наказанието прокурорът иска съдът да съобрази както чистото съдебно минало на В., добрите характеристични данни, и продължителния период изтекъл от извършване на престъплението, така високата степен на обществена опасност инкорпорирана в квалифицирания състав на престъплението и да определи наказание  „Лишаване от свобода“  за срок от 7 години наред с присъждане в в негова тежест на размера на паричните  средства, предмет на престъплението.

Защитата на подсъдимия -адв. К. пледира за постановяване на оправдателна присъда по отношение на неговия подзащитен, поради недоказаност на обвинението. Оспорва се наличието на доказателства, които да установяват , че  подсъдимият В. е  знаел или предполагал, че предмета на престъплението е придобит чрез престъпна дейност. Според защитата не се е доказало в хода на проведеното съдебно следствие, че паричните средства, които се твърди, че са неправомерно преведени от Франция в България са в резултат на престъпление, извършено във  Франция, тъй като разпитаните свидетели в тази връзка не установяват водени ли са наказателни производства във Франция и налице ли са съдебни актове, от които да е видно, че тези пари са предмет на престъпление. Защитата  прави анализ на доказателствата по делото, като счита, че същите установяват различна фактическа обстановка от тази посочена в обвинителния акт. От проведеното съдебното следствие  е  доказано, че  В. е работил за лицето Д. /М./ Д., който впоследствие починал. Действията му са били изцяло съгласувани с Д., за което са категорични свидетелите К.С., Л.С., Д.К., което оборва твърденията на обвинението, че подсъдимият е знаел какво прави. Отделно от това защитата посочва, че не са налице и доказателства, които да установяват, че подзащитният му е знаел какво е съдържанието на чантите. Защитата счита, че изводи на прокурора, че  подзащитният му е предполагал, че паричните сума са предмет на престъпление, не може да бъде изведена от размера на сумата, като отново обръща внимание, че липсват информация от Франция, която категорично да потвърди, че инкриминираните суми са били преведени в България по престъпен начин.

Защитата на подсъдимия – адв. А. поддържа изложеното от колегата си и застъпва становището си за допуснати в хода на досъдебното производство съществени процесуални нарушения довели до затрудняване правото на защитата на подсъдимия В.. Оспорва се правната квалификация на деянието, посочва, че не може да бъде възприето, че случая е особено тежък, тъй като тази квалификация е обвързана, както с големите размери,  така и с особената тежест на деянието с оглед вредните последици. В този смисъл се посочва, че във Франция дори не са положени усилия за установяване на едната служителка и връзката й с направения паричен превод към България. Твърди се, че предикатните престъпления не са довършени  във Франция, тъй като преведените следващи суми, след сезиране на компетентните органи в България са била върната във Франция, което не би било възможно, в случая, че предикатните престъплението бяха довършени във Франция. Липсата на доказано престъпление във Франция дава основание на защитата да счита , че  не е съставомерно  деянието по отношение на подзищитния й. От приложените по делото документи се установява, че първоначално действията на компетентните служби са били насочен към лицата С. А.А.и П.П., като в справките по делото се цитират доказателства, които не са обсъждани и представени на вниманието на съдебния състав от обвинението, като е видно, че са извършвани претърсвания и изземвания от адреси, обитавани от тези лица и са намерени и иззети доказателства относими към предмета на делото. Защитата сочи в подкрепа на твърдението си и разговор между  П.П. и съпругата му, както и обстоятелството, че за обвинението името на М. Д. е било известно още през 2015г. Отделно от това в жилището на подсъдимия не е извършвано претърсване, въпреки наличието на определение на съда, с което е разрешено.

Защитата оспорва и  твърденията на обвинението, че В. е могъл да предполага, че паричните средства са предмет на престъпление, тъй като не се доказва връзката. Размерът на сумите не може да обоснове предположение у подсъдимия за извършено предикатно престъпление, тъй като подобни суми се превеждат от еврофондове и по принцип  не може да буди съмнение у някого, който не е запознат с конкретно създадената организацията. Липсват и доказателства подсъдимият да е установил фактическа власт върху парите. Изложените аргументи защитата счита, че обосновават произнасяне на съда с оправдателна присъда по отношение на В..

Подсъдимият се ползва от правото си да не дава обяснения. Поддържа изложеното от защитниците си и в последната си дума заявява, че не е вярно изложеното в обвинителния акт, тъй като той не е извършил описаните действия. Иска от съда, ако го намери за виновен и го осъди условно, тъй като се грижи за болно дете. Твърди, че всичко което е направил то е правил по указания на М.в „Д.“

 

Съдът като прецени  събраните в хода на  съдебното следствие доказателства, взе предвид доводите на страните в процеса,  съобразно разпоредбата на чл.13  чл.14 от НПК намира за установено следното:

 

От фактическа страна:

 

Подсъдимият Б.К.В. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, с българско гражданство, неженен, неосъждан, със средно образование,  не работи, живущ ***.

През  свидетелят Л.С. и лицето Д. Д., известен с прякорите  М. Д., М. Дебеля се запознали по повод обява на свидетеля за извършване на ВИК ремонти. След направен ремонт от С. на водопровод на апартамент, находящ се на ул. Фритьоф Нансен в гр. София,  Д. му предложил да работят заедно във връзка с изграждането на жилищни сгради на територията на гр. София. На свидетеля му било обяснено, че следва да бъдат регистрирани на негово име търговски дружества, тъй като Д. имал проблеми с НАП. За целта С. предоставил копие от личната си карта на лицето. Впоследствие подписал подготвените документи, които получавал от „М.“или негов служител / неустановено лице по делото/. Включително и няколкократно се явил по техни указания, получени като съобщение в пощенската му кутия пред нотариус, където подписвал подготвени пълномощни във връзка с дружествата, общо шест, на които бил едноличен собственик и управител.

По този начин било регистрирано и търговското дружество „  „Глобус Естейт де Лукс“ ЕООД с едноличен собственик на капитала и управител Л.С..

Подсъдимият също се познавал с Д. Д.. Б.  В. бил управител на търговско дружество „М.Ф.Г.“ ООД, в което основен съдружник бил  Д..

Към месец февруари 2014г свидетелят К.С. бил безработен.  На неустановена дата през месец февруари свидетелят К.  С. *** заведението бил също подсъдимият В. заедно с лицето Д. Д.. Подсъдимият се приближил до масата, където седял свидетелят С. и го заговорил, в хода на разговора му предложил да получи възнаграждение, за да открие като пълномощник на фирма банкова сметка ***ената парична сума, която да му предаде. Подсъдимият уверил С., че няма повод за притеснение и доколкото  свидетелят бил финансово притеснен и нямал доходи, същият приел предложението. С. предоставил на подсъдимия личната си карта, която последният взел, казал му да изчака и излязъл от заведението. След около половин час В. върнал документа за самоличност на свидетеля и му дал мобилен телефон „Нокия“, който  непосредствено преди това взел от  Д.. Обяснил на С. , че телефонът е  само за връзка помежду им, като под №1 е номера, на който може се свързва с него.

На 18.02.2014г подсъдимият се свързал със С., като поискал от него да се видят пред клон на „Банка ДСК“ АД, находящ се на ул. Цар Калоян. При пристигането си на място, С. видял В., който се намирал до спрял лек автомобил „БМВ“ тъмен  на цвят. Подсъдимият получил от лицето Д. Д., намиращо на шофьорското място документи, включително и печат на дружеството, който предал на С.. Съгласно предоставеното му нотариално заВ.о пълномощно  от 17.02.2014г от управителя на „Г.Е.Д.Л.„ ЕООД Л.С., свидетелят С.  на 18.02.2014г сключил договор за разплащателна сметка на 18.02.2014г. с банка ДСК ЕАД, ФЦ „Батенберг“, като открил банкова сметка ***. По указание на подсъдимият, С. поискал достъп до електронно банкиране, но тъй като същото не било изрично посочено в пълномощното, свидетелят А.Г.,  експерт  „Връзки с малки и средни предприятия“ във ФЦ на банката разяснил реда. Впоследствие на 19.02.2014г.  в банката било представено  нотариално заВ.о пълномощно от С. и  за електронно банкиране, като в този ден провел разговор с Г., в който се осведомил за реда за теглене на пари в броя. След напускане на банковия клон свидетелят се обадил по предоставения му телефон на подсъдимия, който му казал, че ще му се обади, когато парите постъпят по сметката .

Междувременно в периода от 26.02.2014г. до 27.02.2014г. от неустановено по делото лице/ лица по електронен път били изпратени неистински и-мейл съобщение до назначения на временен договор от 11.12.2013г в френското търговско дружество „ FAAC F.“, асистент -счетоводител Л. В.-Т./ не разпитана в ход на съдебното производство, поради невъзможност същата да бъде установена от френските компетентни власти/. Към посочения период  административният и финансов директор на дружеството Ф.Х.бил в Италия. На електронната кореспонденция бил предаден вид, че е изпратена от електронната поща на свидетеля Ф.Х.и от адвокат Л., което не отговаряло на истината. Установено било, че  няма адвокат с посоченото име.

Съгласно тази кореспонденция на Л. В.-Т.било указано да бъде извършен паричен превод в размер на 487 020,55 евро  от  банкова сметка *** „FAAC F.“ в банка „БНП Париба“ – Франция по банкова сметка  № IBAN *** „Г.Е.Д.Л.“ ЕООД в  Банка ДСК ЕАД с посочено основание плащане по договор, сключен между  горните дружества за покупко -продажба на търговско предприятие.  В изпълнение на това указание на 26.02.2014г. свидетелката Л. В.-Т.наредила сумата от 487 020,55 евро, собственост на „FAAC F.“ по сметка на българското дружество „Г.Е.Д.Л.“ ЕАД, с което била причинена вреда на френското дружество в размера на банковия превод.

По идентичен начин в края на месец февруари чрез и-мейл кореспонденция, на която е предаден вид, че изхожда от свидетеля Х.и адвокатЛ., било указано на Л. В.-Т.да нареди още един превод към сметката на „Г.Е.Д.Л.“ ЕАД. На 04.03.2014г от банкова сметка *** „FAAC F.“ по банковата сметка на българското  дружество „Г.Е.Д.Л.“ ЕАД в Банка ДСК ЕАД  постъпила сумата от  463 385 евро. На основание получено съобщение за оспорване на операцията от френска страна на 04.03.2014г.  /вторник/ наредения превод бил задържан  и сметката на „Г.Е.Д.Л.“ ЕАД не е била  заВ.а и съответно впоследствие върната обратно  по сметка ощетеното дружество.

Около седмица, след последната им среща, на 28.02.2014г подсъдимият се обадил на С., за да изтегли постъпилите по сметката на дружеството „Г.Е.Д.Л.“ парична сума. Двамата се срещнали в района на Съдебната плата в гр. София, където В. го чакал, а в близост до него  имало спрял лек автомобил БМВ. Свидетелят забелязал в него същото лице, Д. Д., което било заедно с В. и при предишните им срещи. Преди  свидетелят да влезе в банковия клон, подсъдимият му дал необходимите документите  / пълномощно,  договора за разкриване на разплащателна сметка, печат на дружеството/ и му казал да посочи като основание за теглене на сумата договор за покупко-продажба на предприятие.

В клона на банката, находящ се на ул.Цар Калоян, свидетелят бил уведомен, че следва да заяви изтегляне на сумата три дни предварително. Същият попълнил заявление, напуснал офиса и съобщил на подсъдимия за отказа на банката. В. поискал от С. да остане на разположение като му казал да се разходи за около половин час.  Междувременно потърсил съдействия  за изтеглянето на сумата от свидетеля В.В., който  към този момент работел като банков посредник. Малко по - късно свидетелят  С. получил обаждане на мобилния телефон и му било указано да се придвижи до  клона на  банката, находящ се на ул. Московска. На паркинга в близост до клона на Банката на ул. Московска, подсъдимият пристигнал с лек автомобил БМВ управляван от свидетеля Д.К. с №********. В близост до тях в друг автомобил БМВ бил и Д. Д.. На място пристигнал  и свидетелят  В.  В.. Последният и В. казали на С., че имат човек в банката, който ще помогне парите да бъдат изтеглени до края на деня и го насочили към главния касиер в клона. На главната каса в клона  свидетелят  около 12.30ч  изтеглил сумата от 50 000 евро, след като попълнил и подписал Декларация по чл.4,ал.7 и п чл.6,ал.5, т.3 от ЗМИП и съгласно указанието на главния касиер пуснал запитване за сумата от 300 000евро. Банкнотите свидетелят поставил в бяла кожена чанта, която му била дадена от В., излязъл от клона и предал чантата на подсъдимия, който е оставил на задната седалка в лекия автомобил, управляван от К.. Лицата се разделили, като се уговорили след като изтегли  и втората сума от 300 000лв, отново да се срещнат на същото място. Малко по-късно С. получил обаждане от банката на личния си телефонен номер, който  бил оставил за връзка в банковия клон, същият отишъл в банката и  попълнил съответните декларация, след което около  14.00 изтеглил сумата от 300 000 евро и подал заявка за остатъка от сумата, а парите предал по същия начин на Б., който отново ги оставил на задната седалка в автомобила. Свидетелят уведомил В., че касиера е заявил, че остатъка от сумата не  е възможно да бъде изтеглен същия ден. Подсъдимият му казал, че ще уредят изтеглянето чрез своя човек в банката,  като поискал С. да изчака. Около 16.00ч  свидетелят бил изпратен отново в клона на банката, но  в Център частно банкиране „Московска“, изтеглил сумата от  130 000 евро и отново я предал на паркинга пред банката на подсъдимия. В. му казал да изчака, отишъл до шофьорската врата на автомобила, в които  се намирал Д. Д., след което се върнал и дал на С. уговорената от тях сума в неустановен размер.

След като получил и последната сума, около 16.30ч В. заедно Д.К., който управлявал  лек автомобил № ********  се отправили към ул. Цар  Иван Асен II, където в района на пицария „Виктория“ спрели. Подсъдимият  излязъл от автомобила, носейки светла чанта, предадена му от С., съдържащи изтеглените от „Банка ДСК“ АД пари  в размер на 480 000 евро и се насочил към друг лек автомобил с марка БМВ. Лицето отворило задната врата, влязло в автомобила.

Около половин час по -късно, подсъдимият В. се качил обратно в автомобила на свидетеля К. без чантата и двамата се насочили към дома на свидетеля.

На 04.03.2014г.  сутринта свидетелят С. получил обаждане от е подсъдимия, който и му казал отново да отиде в банката, тъй като има нов превод.

 Същевременно в банката било получено съобщение, че преведените по сметка на „Г.Е.Д.Л.“ ЕООД парични суми са наредени в резултат на извършена измама спрямо френското дружество „FAAC F.“, за което били уведомени  ДАНС. На място в банковия клон на Московска  свидетелят С. изчакал до пристигането на полицейските  органи.

На неустановена дата след началото на 2014 до месец февруари 2014г. свидетелят В.В. предложил на своя приятел свидетеля П.П. да получи по банков сметка на управляваното от него дружество  „Г.Л. “, регистрирано във Кралство Великобритания парични средства от чужбина, която да преведе на друго дружество. За парите В. обяснил, че същите представляват плащане на  европроект. За П. било уговорено 1,5 % възнаграждение от сумата, поради което същият приел  предложението

На неустановена дата през месец февруари 2014г. подсъдимият узнал от свидетеля С.Ф., че негов приятел Х.П. се нуждае от пари. Ф. запознал Б.В. със свидетеля Х.П.. , който бил едноличен собственик и управител на „Т.К.“ ЕООД. Двамата се срещнали в заведение, намиращо се в близост до Софийския университет.  На разговора, проведен между тях, присъствало и лицето Д. Д., който поискал услуга от П.. Подсъдимият, с който свидетелят се познавал по-добре, го  уговорил да получи срещу възнаграждение от 15 000лв, по сметка на дружеството си в  „Р. България“ ЕАД парична сума, която впоследствие да изтегли и да му предаде. В. обяснил, че парите ще бъдат преведени от неговото дружество „Г.Л.“, а като основание за пред банката свидетелят да посочи заем.

В периода 26-28.02.2014г от неустановени по делото лица били изпратени на електронната поща на свидетелката  М.М., служител във френското дружество  „S.S.“, отговаряща за финансите писма, на които бил предаден вид, че с автори президента на дружеството,  свидетеля Л. и адвокат от Париж. Съгласно  съдържанието на получената отМ.кореспонденция й било указано, че следва да преведе по банков път парична сума в общ размер на 726 997,55 евро, необходима за закупуване на предприятие. Към  посочения период президента на  „S.S.“ бил командировка в Китай. Свидетелката М.знаела, че се водят предварителни преговори за закупуване на предприятие в САЩ, същата се опитала да се свърже с  господин Л., като поради не добра връзка, между комуникация по въпроса не била осъществена. Тъй като свидетелкатаМ.била упълномощена да се разпорежда със средства на дружеството в размер до  един милион евро, без санкция на  президента, и предвид настоятелните телефонни  обажданията и съобщения получени от лице, представящо се за адвокат на Л. с настояване на експедитивност, същата наредила, съгласно посоченото в мейла правно основание „ покупко-продажба на търговско предприятие“ по банков път два парични превода, всеки на стойност по 200 000 евро, общо 400 000евро, собственост на „S.S.“ съответно от банките  „Credit Agricole“  Франция и   „CIC“  Франция към банкова сметка *** *** „Г.Л.“  в банка „УниКредит Булбанк“ АД, с което била причинена вреда на френското дружество в посочения размер, който впоследствие бил записан счетоводно като загуба. 

По идентичен начин на следващия ден 28.02.2014г. свидетелкатаМ.отново наредила два банкови преводи, както следва  чрез банка „Credit Agricole“  Франция в размер на 126 997,55 евро и  чрез   „CIC“ Франция 200 000 евро, общо в размер на 326 997,55 евро, собственост на „S.S.“  към сметка на „Г.Л.“ в „Булбанк“ АД, която постъпила на 04.03.2014г. На същата дата сутринта президента на „S.S.“  бил уведомен от своя счетоводител,  свидетелкатаМ.за извършените преводи и получената от нея кореспонденция, установявайки, че същата не е истинска, е потърсено  съдействие на компетентните власти във Франция, в резултат на което впоследствие втората сума  в размер на 326 997, 55евро била блокирана и върнат обратно  на ощетеното френско дружество.

За периода 27.02.2014г – 28.02.2014г. по  банковата сметка на „Г.Л.“ в банка „УниКредитБулбанк“ АД в гр. София, постъпили двата парични превода по 200 000 евро от френското дружество на „S.S.“ . Свидетелят В.В.  указал на  П.П. да нареди  парите по банкова сметка  № IBAN *** „Т.К.“ ЕООД в „Р.“ АД с правно основание договор за заем, какъвто не бил сключен.

На 28.02.2014г. П.П. наредил сумата получена от „S.S.“  превалутирана в лева  в размер на 777 468 лева по банкова сметка *** „Т.К.“ ЕООД.

На същата дата подсъдимият се обадил на свидетеля Х.П.  и му съобщил, че парите са постъпили по сметка на управляваното от него дружество. Последният отишъл до клона на „Р.“ АД, намиращ се на ул. Гогол,  в гр. София, където било потвърдено от служител на банката, че паричната сума от 777 468 лева е постъпила по банковата сметка. Първоначално  П. бил уведомен, че в банката не разполагат с наличност да изпратят на каса парите, но  в следобедните часове, по телефона му съобщили, че сумата е налична в копюри по 10лв и 20 лв и ако желае може да получи парите. Свидетелят се обадил на своя приятел С.  Ф., който  пристигнал пред клона на банката  с лек автомобил БМВ  с ДК № СА *******, собственост на баща му. Автомобилът бил  управляван от свидетеля Л.П.. В късния следобяд парите били изтеглени от банковата сметката на „Т.К.“ ЕООД от П., след попълване на необходимите документи, където като основание същият записал договор за заем. С помощта на охраната и свидетелят Ф. около 17.10ч парите, които бил в значителен обем, предвид дребните копюри, били поставени в багажника на автомобила с № *******, с който  лицата П., Ф. и П. потеглили в 17.13ч и се отправили по указание на подсъдимия В. *** Г. ***. В  района на Малък градски театър, П., който шофирал спрял. Няколко минути по -късно зад тях спрял и лек автомобил БМВ – 3 серия, от който излезли подсъдимият и Д. Д.. Същите заедно със свидетелите П. и Ф. преместили парите в автомобила, ползван от подсъдимия и Д., след което последният дал сумата от 15 000 лв на свидетеля П., съгласно уговорката им, като парите били предварително подготвени и не били от тези, изтеглени от банката и лицата се разделили.

На 04.03.2014г свидетелят П. получил обаждане от служител пр „Р.“ АД, с искане същият да попълни допълнителни документи, свързани с изтеглената на 28.02.2014г. парична сума. Притеснен  свидетелят съобщил на Ф. за обаждането. На 06.03.2014г. сутринта, двамата отишли в заведение „Голдън Неро“, находящо се н бул. Витоша, където имали среща с подсъдимия В. и лицата П.П., В.В., Д. Д.. П. и П. подписали предварително подготвен фиктивен договор за заем на парични средства между „ Г.Л.“  и „Т.К.“ ЕООД, като посочили дата на сключване 27.02.2014г. Впоследствие същият ден видетелите П. и Ф. отишли в банковия клон на „Р.“ АД, на ул. Гогол, в гр.София, където били задържани.

Междувременно на 06.03. 2014г и свидетелят П. получил обаждане на „УниКредит Булбанк“ АД , че има отново превод по сметката „Г.Л.“, като обаче поради проблем парите били запорирани Свидетелят се свързвал по телефона с В. `В.,  за да се информира какво се случва. Била уговорена среща  на бензиностанция „Шел“, където П. се видял с Д. Д. и подсъдимия В.. Тримата отишли в заведение в кв.Драгалевци, където П. получил обаждане от съпругата си. Същата го уведомила, че в дома им има служители на полицията и дала телефона си на един от тях, за да разговаря с П.. След проведения  разговор, Д. казал на В. и П. да си изключат телефоните, впоследствие имали среща с адвокат  и след това се разделили, като Д. дал 200лв на П. и му казал да не се прибира в дома си.

Свидетелят К.Б. се познавал с лицето Д. Д., както и с неустановено по делото лице с малко име „Б.“ или „Б.“. В края на месец февруари тези две лица се свързали със свидетеля и поискали от него, в качеството на пълномощник на „Л.“ ЕООД да открие банкова сметка *** „Пиреос България“ АД, след което да внесе по нея пари и същият ден да ги нареди по сметка на Trive Set Limited  - гр.Шанхай, КНР.  Д. и Б./ Б., различно лице от подсъдимия В. му обяснили, че парите се превеждат за закупуване на  фотоволтаични панели за изграждане от  соларен парк от Д., като в замяна му била обещана работа. Свидетелят предоставил личните си данни за изготвяне на пълномощно . На 04.03.2014г. сутринта Б. отишъл пред клон на банка „Пиреос България“, находящ се на бул. Витоша срещу Съдебната палата. На мястото дошли и две непознати за свидетеля лица, които носели парите, необходимите документи за извършване на банковия превод и заедно с Б. влезли в банката. Парите, които били в евро и лева, били броени и описвани в банката, като частта от тях в български лева била превалутирани в евро. Сумата от 560 000 евро били внесени и впоследствие наредени от банкова сметка *** `“Пиреос България“ АД на търговско дружество  „Л.“ ЕООД  с едноличен собственик и управител Е.С.  чрез пълномощник свидетеля К.Б. към  чуждестранно  юридическо лице  Trive Set Limited КНР. Като основание за наредения превод било посочено плащане по договор за покупко-продажба на фотоволтаични панели  от 24.02.2014г. , на които бил предаден вид, че  сключен между дружеството Trive Set Limited  - гр.Шанхай, КНР  чрез пълномощик Н.С. и „Л.“ ЕООД чрез управителя Е.С., като подписите на Н.С. не са положени от нея.

След получените сигнали от френските компетентни власти за съдействие и банките, от които били изтеглени парите било образувано досъдебно производство в ДАНС. В хода на същото били използвани  СРС по отношение на подсъдимия Б.В. и свидетеля В.В.. От протоколи  за изготвяне на  веществени доказателствени средства от прилагането на СРС,  е установено, че  между Б. и В. е проведен разговор на 31.03.2014г, в който са коментирали разследването. Впоследствие  на 13.04.2014  В. е споделил за неприятностите си във връзка с изтеглените суми от ДСК със своя позната, а Б. е обсъждал случващото се на  19.08.2014г.

 

По доказателствата:

 

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на проведено съдебно следствие доказателства, както следва:

свидетелски показания на М.С., Д.М., П.Ц.П., С.А. , Й. Х./ К. /, А.Г., М. Г., Й.С.В.Я., Д.К., К. С., Л.С., Ц.Т., Л.П., Н.В., В.В., Х.П., С.Ф.,  П.Н.П., К.Б., Д.Д.

допълнителните разпити, проведени в съдебно заседание на 23.01.2019 на свидетеля К.С., Х.П., С.Ф.

проведените чрез видеоконферентна връзка разпити на свидетелите  Ж.Л.Л., М.М.,  Ф.Х., Н. Н. / с предишна фамилия С./  

приобщените по реда на чл.281,ал.1 т.2  от НПК разпит на свидетеля К.С. проведен по реда на чл.223 от НПК в хода на досъдебното производство / л. 107-109, том 8 ДП/.

приобщените по реда на чл.281,ал.5 вр. ал.1, т.2 и т.2, пр.1 и пр.2 от НПК показания на  свидетелите П.Ц.П./ л.92-93, том 8ДП/, А. /л.94 том 8ДП/, Х./л.120 том 8ДП/, Г. /л.121-122 том 8ДП/,  Г. /л.118-119 том 8ДП /,

приобщените по реда на чл.281,ал.4 вр. ал.1, т.2 и т.2, пр.1 и пр.2 от НПК показания на  свидетелите В.Я. / л.90-91, том 8ДП/, Д.К. / л.116-117, том 1ДП досежно регистрационния номер на управлявания от него лек автомобил/ К.С. /л.95- л.96 том 8ДП/,  Л.П. /л.73-75, том 1 ДП /, Н.В. / л.152-л.153 том1 ДП/, В.В.  /л.76-л.79 , л.145-л.146, том 1 ДП, л.95а, том 10 ДП/, Х.П. / л.30-л.31, том1 ДП, отговори от протокол за очна ставка, проведени между свидетеля П. и свидетеля Ф. л.59-л.60  том 1ДП /, П.Н.П. / л.119- л.123 том1 ДП/, К.Б. / л.182- л.184 том 1 ДП и л.51 том10 /

протоколи  за претърсавне и изземване / л.13 -л.16, л.20- л23, л.26-27, л.114-115, том 1 ДП/,  протоколи за претърсване и изземване  / л.127- 127-л.135 том 8 ДП/8

протокол за доброволно предаване  от 06.04.2014г / л.43-л.44, том 1 ДП/ ведно с приложените документи: касове теглене, нареждане за плащане в броя , касово теглене , всички с дата  28.02.2014г / л.45-л.47, том 1 ДП, Договор за паричен заем /л.48 – л.50, том1 ДП/, платежно нареждане с наредител „Г.Л.“ / л.57, том1 ДП, банкови документи / л.64 – л.70 том 1 ДП/,  протоколи за доброволно предаване  от 04.03.2014г. ведно с приложени към него  договор за разплащателна сметка, два броя пълномощни , вносна бележка , операционна бележка / л. 18-л.79, том 8 ДП/

протоколи за разпознаване на лице ведно с приложени към тях фотоалбуми  /л.100-л.101 и л.104- л.105 , том 8 ДП

писмо от Банка ДСК АД с рег № 01-20-01075 от 04.03.2014г. с искане за съдействия от органите на МВП с оглед оспорени проводи от наредителя „FAAC“ с основание измама и приложените към него документи / л.6-л.8 от том8 ДП/, писмо  от Банка ДСК АД с рег № 01-30-02454 от 13.03.2014г. /л.205 -л.225 том8  ДП/, декларации по чл.62,ал.5 от ЗКИ и по чл.74,ал.2т.1 от ДОПК , подписани от Л.С. /л.277, л.230 том 8ДП/

писма от ДМОС относно установяване на свидетелката Л. В. -Т./л. 637, л.644, л.654, л.679  том II СП, л.692, том III СП/   

счетоводни експертизи           /л.20-27 и л.40-л.46  том 12 ДП/,  компютърно -техническа експертиза / л58- л.87 от том 12 ДП/, видео-техническа  и лицево идентификационна експертиза № 14 /ИДИ- 116 /л.8 -л.22 том 12 ДП/, графически експертиза  № 15/ДОК -282 / л.23-32 том 16 ДП/, графически експертиза № 16/ДОК -176 /л.38-л.50 том 16 ДП/и /заключения по  съдебно -графическа експертиза / л.820-л-824 том III СП/

Веществени доказателствени средства, от прилагането на СРС с изтекъл срок на защитата, съгласно  писмо на РКИ при СГС с вх. № 263820  от 24.09.2020г /л.883 - л.884  том III СП / и том 11 и 13 от ДП

обезпечителна заповед и определение по нчд  № 2167/2014г на СГС / л.126 – л.129 , том 1 ДП , УдостоВ.ие  на Агенция по вписванията за „Елемаг“ ЕООД /л.140-142, том1 ДП

УдостоВ.ие за основни  обстоятелства , касаещи  търговско дружество  „М.Ф.Г.“ ООД, медицинска документация за подсъдимия В. / л.126 – л136 том I СП/, епикриза на Н.Б./ л.840-841 том III СП/ , характеристика за подсъдимия /л.862, том III СП/ , справка за съдимост л. 19 -л.20 том I СП/, като  приложената превод имейл кореспонденция от френските дружества / том 19 ДП/, водено  от и останалите приобщени по ред на чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.

 

Съдът намира, че събрания по делото доказателствен материал не съдържа съществени противоречия относно датата, часовете и обстоятелствата, при които са направени банкови преводите от френските дружества към сметки в български банки на  „Г.Е.Д.Л.“ ЕООД и „Г.Л.“, подготовката и организацията по изтегляне на сумите от К.С. и Х.П., както и предаването им на подсъдимия Б.В. и лицето Д. Д.. Несъответствие относно определени факти се констатират относно личната съпричастност на част от свидетелите към осъществяване на престъпленията, както и се въвеждат нови факти за степента на  участието на подсъдимия В.. Съдът намира, че хронологията на установената по делото фактическа обстановка налага и съответния анализ да  следва тази последователност.

Чрез разпитите на свидетелите Ф.Х., Ж.Л.Л., М.М.се установява почти идентичен обстоятелства относно начина, по които лицата, имащите правомощия да се разпореждат с парични средства във френските дружества „FAAC F.“ и „S.S.“ са били мотивирани да извършат преводи по банкови сметки на  „Г.Е.Д.Л.“ ЕООД и „ Г.Л.“. Съгласно заявеното от посочените свидетели и при двете френски дружества, съответно президента на „S.S.“ и административният и финансов директор на „FAAC F.“ към края на месец февруари 2014г са били служебно ангажирани извън Република Франция. Служители М.и Т., лица с правомощия да оперирит с финансови средства на дружествата, са получили имейл съобщения, на които е бил придаден вид, че са изпратени от посочените по-горе свидетели / Л. и Х./, със съдържание за превеждане на суми за закупуване на предприятия, като в тези имейли е било посоченио, че парите следва да се преведат по съответно посочените банкови сметки, като е необходима максимална  експедитивност и конфиденциалност. В потвърждение на искането са получени имейли и са проведени телефони разговори  с лице, представящо се за адвокат по сделките, като по този начин служителите не са имали съмнение относно достоверността на дадените им разпореждания. В този смисъл са и показанията на свидетеля М.С.,  който с оглед компетентността си  като служител в ДАНС, разяснява механизма на извършване на този вид „измами“ и ги дефинира като „социално инженерство“, чието осъществяване е основано на манипулиране на електронна поща, така че лицата, опериращи със паричните средства в дружествата чрез получаване на имейли да бъдат убедени, че указаните им действия за разпореждане с парични суми са дадени от техните ръководители. Съответно на изложеното от свидетелите е и съдържанието на приложената по делото имейл кореспонденция от двете френски компании. / том19 ДП/, поради което съдът  дава вяра на същите и гради  въз основа на тях фактическите си изводи относно механизма на извършване на предикатните престъпления.

Съдът се доверява изцяло и на показанията на свидетеля Л.С. относно причините и начина на регистрация на „Г.Е.Д.Л.“ ЕООД, както и реда, по който е оперирал с дружеството.  Същият разяснява, че  лицето Д., след като е останал доволен от извършения в офиса му ремонт на ВиК инсталация, е поискал от С. да работи за него и в тази връзка да регистрира няколко търговски дружества. Свидетелят заявява, че е дал копие на личната си карта Д. и впоследствие  е подписвал документи, предоставени му от последния или него служител, както и че е ходил при нотариус във връзка с тези дружества. Описва и начина на определяне на срещите им, а именно чрез получаване на съобщения в пощенската му кутия. Л.С. потвърждава подписите си върху пълномощни, нотариално заВ.и  на 17.02.2014г. и 19.02.2014г., съгласно който свидетелят К. С. е открил банкова сметка *** „Г.Е.Д.Л.“ ЕООД в „Банка ДСК“ ЕАД и впоследствие е изтеглили от нея инкриминираната в обвинението парична сума. Съгласно изложеното от С. категорично се установява, че същият не познава подсъдимото лица, както и лицето, което е упълномощил да представлява дружеството пред банките. Достоверността на дадените от този свидетел показания се основава на приценката на съдебния състав за  последователност, логичност и конкретност на изложението. Прави впечатление, че С. не отрича и не се опитва да омаловажи обстоятелства, свързани с неговите действия, спомогнали за осъществяване едно от престъпленията, за което се води настоящото наказателно производство. Тези показания са в съответствие и с показанията на свидетеля К. С., които е категоричен, че не познава управителя на  „Г.Е.Д.Л.“ ЕООД.

От основно значение за предмета на доказване, а именно конкретното участието на  подсъдимия в осъществяване на престъпленията по т.1, т.2 и т.3 от обвинението, са показанията на К. С.. Необходимостта от задълбочен анализ на същите се налага от обстоятелството, че посоченият свидетел е лицето, изтеглило фактически на 28.02.2014г на три пъти парите, постъпили по сметка  на „Г.Е.Д.Л.“ ЕООД от френското дружество „FAAC F.“  в размер на  480 000 евро. Съдът не дава вяра на заявеното от С., че същият случайно се е запознал с Б.В. през месец февруари 2014г в кафене на ул. Цар Калоян в гр. София. Нелогично звучи, твърдението на свидетеля, че веднага след проведения разговор с непознатия за него към онзи момент В., се е съгласил да извърши услуга, която безспорно е била необичайна и ангажираща, като  у него не са възникнали никакви съмнения  относно обясненото му от подсъдимия  и му  предоставил личната си карта, за да бъде впоследствие направено необходимото пълномощно. В потвърждение  на извода за подбор  при  излагане на фактите от свидетеля, е повърхностното  възпроизвеждане от свидетеля на извършените от него действия, а именно откриване на банкова сметка, *** за достъп до електронно банкиране, изтегляне на сериозна парична сума от банката. В тази част от разпита липсват детайли, което  категорично установява, че свидетелят е осъзнавал противоправния  характер на  случващото се, още повече в тази насока е имал и индиция с оглед  получените указания за начина на комуникация между него и подсъдимия. Селектирането на информацията, която свидетелят дава пред съда безспорно е в резултата на желание свидетелят да представи участието си в случилото се през месец февруари 2014г като случайно и да  оневини себе си чрез твърдения, че единствено е изпълнявал дадени му указания, за да получи незначително възнаграждение  с оглед за извършената от него услуга – изтегляне на значителна сума пари. Внимание заслужва и обстоятелството, че при допълнителното му посещение в банката по повод достъп до електронно банкиране, С. е поискал и е бил информиран от свидетеля Г. как стой въпроса с теглене на пари в брой / разпит от досъдебното производство на св Г./. Наред с това  свидетелят С. твърди, че е видял за първи път В.В. *** на 28.02.2014г,  която е в противоречие със заявеното от свидетелите  В. и  А., а именно, че В. е съдействал на С. за откриване на банкова сметка.  ***, че показанията на С. са колебливи и противоречиви и относно сумата, която му е платена – веднъж  тя  е 350 евро, след това 500 евро / разпити в съдебни заседания, проведени на 17.10.2018г. и на 21.01.2019г/ , и относно предаването на парите, след получаването им от банката. Последното е наложило и приобщаване на разпитите на С. по реда на чл.281от НПК / разпит от 05.03.2014г. и разпит, проведен по реда на чл.223 от НПК/, както  и допълнителен разпит в съдебно заседание на 21.01.2019г.  В хода на досъдебното производство свидетелят твърди, че е разговарял само с „Б.“ във връзка с цялата организация от откриване на сметка на „Г.Е.Д.Л.“ ЕООД до  изтеглянето  на парите, имайки предвид подсъдимия В.. Впоследствие в разпита, проведен по реда на чл.223 от НПК, свидетелят посочва, че преди да изтегли първата сума от 50 000 евро, „Б.“ го е запознал с В., като през целия ден последният е бил с подсъдимия, а за парите от банката С. казва „ Дадоха ми ги и им ги дадох.“ Пред настоящият съдебен състав в заседание, проведено на 17.10.2018г. този свидетел е категоричен, че винаги заедно с В., още от първата им среща  в кафенето на ул. „Цар Калоян,  е имало и друго лице, което впоследствие е разпознал като Д. Д. / след съобщение по новините за убит бизнесмен/, и именно това лице е бил човекът, който е указвал на подсъдимия какво да прави, включително от него последният е получил мобилен телефон и впоследствие парите за извършената услуга, който е дал на С.. В съдебно заседание, проведено на 21.01.2019г. в допълнителен разпит свидетелят отново е категоричен, че парите е давал на В.,  а той  от своя страна ги е оставял на задната седалка на лек автомобил първите два пъти, а третия път в багажника. След преценка на  така изложените  несъответствия, съдържащи се в разпитите на С.  и с оглед участието в организацията по фактическото изтегляне на парите,  съдът  дава вяра на  показанията на свидетеля С., в които същият твърди, че на паркинга при предаване на парите е присъствал освен В., и свидетеля В., тъй като същото отговаря и на съобщеното от самия В., макар последният да твърди, че не си спомня дали през целия ден е бил с подсъдимия. В подкрепа на извода за достоверност на тази част от свидетелските показания на С., са и разпитите на банковите служители - С.А.,  А.Г., В.Я.. Относно заявеното от свидетеля С., че Д. е лицето, по чието нареждане е действал В., съдът  намира, че същото отговаря на истината, тъй като безспорно е установено, че  В. е бил назначен за управител на едно от дружествата, в който Д. е бил съдружник. В подкрепа на изложеното от С. е и разпита на Л.С., който  е кредитиран от съда по посочените по-горе съображения и чрез който се установява, че  „Г.Е.Д.Л.“ ЕООД е  регистрирано по искане на лицето Д. и е използвана от последния, като е била създадена и необходимата организация за това, чрез подписване на фирмени документи и пълномощни от управителя Л.С.. В  потвърждение на съобщеното от С., че Д. Д. е лицето, по чието нареждане е действал В. са показанията на свидетелите К., П.Н.П., П., Ф. иД... Обяснението на обстоятелството, че свидетелите не са посочили лицето Д. в проведените в досъдебното производство разпити, а едва четири години по -късно  пред съдебния състав,  се намира в проведеното разследване, което в значителна степен е едностранчиво, поради което и съдът се съгласява с наведените в тази връзка възражение от защитата. В допълнение следва да се посочи, че свидетелите също така са били в значителна степен  притеснени от неблагоприятното за тях развитието на събитията, с оглед на което са спестят възможно най-голяма част от информацията, което са имали. В този смисъл е заявеното от свидетеля Ф. в хода на съдебното производство „Не исках да влизам в контекст на това, за което не знаех за какво става дума“. В продължение на изложеното, съдът възприема като обективно заявеното от свидетеля С. относно организацията по откриване на банкова сметка *** „Г.Е.Д.Л. „ЕООД в „Банка ДСК“ и изтеглянето на парите на 28.02.2014г., тяхното предаване на В., ролята и участието на подсъдими я в осъществяване на деянието, съдействието на  свидетеля В. и присъствието на лицето Д. *** пред клона на „Банка ДСК“ АД. и съответно отхвърля като недостоверни тази част от показанията му отнасящи се за случайно запознанство с В., степента личното участие на свидетел С.я  в деянието и твърденията му за липса на знание за извършващото се, като намира същите, че са насочени към изграждане на версия, целяща избягване на разследване и търсена на наказателна отговорност лицето във връзка с извършеното от него.

Идентична е преценката на съда и по отношение на свидетелските показания на В.В., а именно, че чрез тях същият се опитва да минимизира личното си участие в случилото се. Безспорно по делото се установява, че същият към посочения момент е бил клиент на „Банка ДСК“ АД , като отделно е осъществявал „банково посредничество“ и като такъв е познавал лично част от персонала на банката. От разпита му, както и от тези на С.  А., А.Г., М. Г., В.Я. се мотивират фактически изводи, че именно той е лицето, чрез което в резултат на личните му контакти със служители на банката, е било възможно изтеглянето в броя на 28.02.2014г  на инкриминираната парична  сума от 480 000 евро от К.С.. Твърденията на В., че не се е познавал отпреди със С., както и че не е му е била известна причината да се настоява постъпилия банков превод да бъде изтеглен в същия ден, е нелогично, най -малко, поради обстоятелството, че същият се е занимавал с банково посредничество и  бил наясно, че изтеглянето на подобна значителна парична сума без заявка, непосредствено преди следващите няколко празнични дни за закупуване на завод, е необичайно. Съдът намира за недостоверно и отричането на свидетеля за присъствието му  на проведената среща на 06.03.2014г. в заведение „Голдън Неро“, като го възприема отново като опит да се дистанцира от случилото се. Налице са  категоричните показания на свидетелите П.Н.П. и Ф., които установяват присъствието му в посоченото заведение. Отделно от това съвсем конкретно П. установява, че именно  В.В. е поискал от него да предостави сметката на управляваното от него дружество „Г.Л.“ и впоследствие да преведе парите по сметка „Т.К.“ ЕООД, като е бил в течение и за необходимостта от подписване на договор, който да бъде представен пред банките. По отношение преценката да даде вяра на показанията на П.Н.П. относно коментираните обстоятелства, съдът ще се обоснове в обсъждане на доказателствата касаещи т.4 от обвинението.

Съдът намира, че в основната си част показанията на свидетелите, банкови служители в „Банка ДСК“ - Д.М., П.Ц.П., С.А., Й. Х./предишна фамилия К./, А.Г., М. Г., Й.С. и В.Я. установяват реда и начина на работа в конкретните клонове на банката, като и изясняват конкретните обстоятелства, при които е била открита банкова сметка ***  „Г.Е.Д.Л.“ ЕООД и впоследствие изплатена сумата от 480 000 евро, като същите по своето съдържание  съответстват на приложените и приети по делото писмени доказателства- пълномощни, подписани от управителя на дружеството, договор за разплащателна сметка, банкови документи.

Свидетелските показания на Ц. Т. също допринасят за изяснява на обстоятелствата, свързани с реда и условията за теглене на пари в броя в „Р.“ АД към  края на месец февруари 2014г. С депозираните показания се установява, че към посочения  момент политиката на банката е била, при наличност да се плащат исканите от клиента суми, като това правило впоследствие е променено и към клиентите е поставено изискване за предварителна заявка. От разпита се изяснява, че  изплащането на сумата от 776 000лева  на 28.02.2014г.  на П., Т. е съгласувала със старши отговорника в банковия клон. В съответствие с показанията на свидетелите  П. и Ф. е, че паричната сума е била в различни копюри, като поради обстоятелството, че по -голяма  част от тях са били по 10лв и 20лв, обема на парите е бил значителен. В подкрепа на изложеното са и банковите документи, приложени на в том 1 от ДП.

За т.4 от обвинението от съществено значение са показанията на свидетелите  П. и Ф.. Отново предвид личното участие на двамата при получаването на парите от банката, е необходимо внимателно съпоставяне на тези гласни доказателствени средства, с останалата относима към конкретното обвинение доказателствена маса. По делото безспорно е установено от приложените банкови документи, че сумата от 400 000евро е постъпила по сметка на „Г.Л.“ с управител П.Н.П.. Съгласно заявеното от него, той е предоставил на В.В.  данните на управляваното от него търговско дружество, включително  номера на банковата сметка в „УниКредит Булбанк“ АД. Впоследствие след като средствата са постъпили от „S.S.“ Франция, на същата дата 28.02.2014г. П. е превел превалутирана в български лева сумата в в размер на 777 468 лева по банкова сметка *** „Т.К.“ ЕООД в  „Рейфайзенбанк“ АД. Съдът намира, че така дадени от П. показания са обективни предвид, че същите напълно съответстват с приложените по делото банкови документи и установеното от счетоводната експертиза, поради което намира същите за обективни и ги поставя в своите фактически изводи. Показанията на П. следва да бъдат приети  за достоверни и относно информацията, че впоследствие по повод изискване на допълнителни документи от банките / „Уникредит Булбанк“ АД и „Р.“ АД/, след празниците на 06.03.2014г. същият се е видял в заведение „Голдън Неро“ в гр. София с лицата П., Ф., В., Д. и подсъдимия В., където е бил подписан с дата 27.02.2014г. наличния по делото по договор за  заем между „Г.Л.“ и „Т.К.“ ЕООД. Изводът относно датата на срещата се установява от приобщения разпит на свидетеля П. от  досъдебното производство, съгласно който свидетелят заявява, че малко преди да бъде задържан на 06.03.2014г се е видял с подсъдимия  в горепосоченото заведение. Твърденията на П. за случайна среща в „Голдън Неро“ с В.  са нелогични и напълно опровергана от свидетеля П., които намират потвърждение и в показанията на Ф.. Същевременно съдът прецени изложеното от П. и Ф. касаещо предаването на изтеглените от „Р.“ АД пари на В. и Д. като обективно. В подкрепа на изложеното  са и показанията на свидетеля Л.П., който е незаинтересовано лице от изхода на делото. Същият е управлявал автомобила, с който П. и Ф. са си тръгнали от клона на „Р.“АД, след като натоварили в багажника, с получените от банката  парите. Този свидетелят пряко е възприел действията по прехвърляне на парите към лек автомобил, спрял зад тях в района на Малък градски театър. Наред с изложеното от П. за достоверността на казаното от П. относно посочените обстоятелства допринася и изложеното от него, че е получил възнаграждение за извършената услуга в размер на 15 000лв, което към онзи момент му е било нужно, с оглед финансовите затруднения, които е имал. За този факт свидетелства и Ф., който от своя страна е бил заинтересован П. да получи пари и да му се издължи. В обобщение по отношение на обвинението по т.4  са налице свидетелските показания на  П., Ф. и П., които еднопосочно установяват, че парите непосредствено след изтеглянето им от банката са били предадени, и по -конкретно същите са били прехвърлени в автомобила, с които са били подсъдимият В. и  лицето Д. Д.. В показанията на последните двама коментираните свидетели, се съдържат противоречие относно това, по какъв начин Петкариев се е запознал с подсъдимия, какво е обяснил последния за парите, които впоследствие са били преведени по банкова сметка *** П. дружество и  кои лица са присъствали на срещата в заведението „Голдън Неро“. Същите обаче, макар и да се отнасят за изясняване на цялостната фактоголия, не са от съществено значение за предмета на делото, дефинирано от внесения в съда за разглеждане обвинителен акт. Констатираните от съда противоречие в разпитите на П. и Ф., намират обяснение с оглед желание на всеки от тях да избегне или поне да омаловажи действията си, чрез които е оказал съдействия за реализиране на противоправни деяния. Въпреки наличието на тези противоречия, те не са от такова естество, което да компрометира изложеното от тях, че изтеглените пари са предадени на подсъдимия и Д., още повече, че същите съответстват и на заявеното от П., както и частично в дадените от свидетеля Д.К. показания. Последният свидетелства, че малко след 17.00ч, след като се спрял управлявания от него автомобил в района на Пицария „Виктория“ на ул. Цар Иван Асен II, подсъдимият е излязъл и се е качил в друг лек автомобил като го е нямало в продължение на около половин час.

Последователността на възприетата от съда фактическа обстановка налага и анализ на доказателствата, установяващи последващите действия на свидетеля К.Б.  на 04.03.2014г. по внесяне на пари в брой  по сметка на дружеството „Л.“ ЕООД, в банка „Пиреос България“ АД, в лева и евро, тяхното превалутиране и превеждането им по сметка  на Trive Set Limited КНР. Тези факти съдът установява от показанията на св. Б., приложените по делото банкови документи , удостоверяващи действията му на 04.03.2014г. в банката, както и заключенията по съдебно-счетоводната експертиза и видео-техническата експертиза. Съдът дава вяра на така изброените доказателства, тъй като същите в своята съвкупност не са в противоречие. Безспорно свидетелят Б. в своите показания  многократно променя  твърдението си  кое е лицето, което го е ангажирало да извърши действията в банката като пълномощник на „Л.“ ЕООД – „Б.“, „Б.“ или „М.“ ,  но доколкото същият е категоричен, че не познава подсъдимият В. и че е няма отношение с него, по същество изложеното в показанията му допринася за изясняване на начина на внасяне на сумата от 560 000 евро и нареждането й без основание  по банкова сметка *** Д. Д. в осигуряването на лица, които да извършват необходимото за  „изпирането на паричните средства“. Съдът изцяло се доверява и на заявеното от свидетелката  Н. Н. / с предишна фамилия С./,  че никога не е била пълномощник на Trive Set Limited  - гр.Шанхай, КНР, както и че не е подписвала договор за покупко-продажба на фотоволтаични панели  с дата 24.02.2014г., в какъвто смисъл е и заключението по графическата експертиза.

Свидетелските показания наД.., Д.К., С., П., Ф., П.Н.П., съгласно които се твърди, че подсъдимият В. е работил за лицето Д. Д. съдът възприе като достоверни с оглед липсата на противоречия помежду им и предвид наличното по делото удостоВ.ие за регистрация на „М.Ф.Г.“ ООД.

В обобщение по делото са установява безспорно и категорично чрез разпитите на свидетелите С., П. и Ф., че подсъдимият В. е участвал в подготовката и организацията по изтегляне на парични средства от  „Банка ДСК“ АД и „Р.“ АД, както и че впоследствие изтеглилите парите С. и П. са му ги предали, за което последните двама са получили възнаграждение.

Съдът изцяло кредитира заключенията по приетите по делото експертизи, като намира същите за изготвени от вещи лица с необходимия професионален опит и знание. Чрез съдебно-счетоводните експертизи се установяват въз основа на представената банкова документация конкретно размера на постъпилите от френските дружество по сметки на фирмите в България и размера на изтеглените в брой пари на 28.02.2014г. от свидетелите С. и П.. От графическите експертизи се установяват авторството на подписите на изследваните документи, отнасящи се към превода на сумата от 560 000 евро, наредена от свидетелят Б.. От графическа експертиза се установява  и верността на заявеното от свидетелката  Н. / предишна фамилия С.. Видно от видео-техническа и идентификационна експертиза е, че именно свидетелите П. и Ф. са лицата, които около 17.00ч на 28.02.2014г. поставили в багажника лек автомобил  БМВ пакети и кашони  с предмети наподобяващи пачки банкноти.

Приобщените по делото писмени доказателства`: банкови документи, получени от „УниКредит Булбанк“ АД,  „Рейфайзенбанк“ АД, „Банка ДСК“ АД и Банка „Пиреос България“ АД , фирмени документи на търговските дружества „Т.К.“ЕООД , „Г.Е.Д.Л.“ ЕООД, „Г.Л. “, „Л.“ ЕООД, справки от мобилни оператори и документи по съдебни поръчки са непротиворечиви с останалия доказателствен материал, поради което съдът основа фактическите си изводи и  върху тях

 

От правна страна:

 

При така установените факти въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че се доказа по безспорен и категоричен начин извършване на престъпление по чл.253,ал.3 т.2 вр ал.2 пр.2  вр. чл.1 от НК от подсъдимия  Б.  К.В., поради следните съображения:

Престъплението по  чл. 253, ал. 3 т.2 вр. ал.2  пр.2  вр. ал.1 НК/в редакцията ДВ бр.75 от 2006г/ е вторично престъпление. Същото представлява форма на последваща престъпна дейност и не може да съществува, ако не е извършена предварителна дейност за създаване на имущество чрез престъпление или общественоопасно деяние/в този смисъл /Решение № 195/12.05.2015г. по н.д.№ 171/2015г. на ВКС, IІ н.о./. 

Предмет на престъплението по чл.253, ал.2 от НК е получаване парични средства или имущество, за което извършителят знае или предполага, че е придобито, чрез престъпление, а придобитото чрез престъпление е всяко имущество, пряко или опосредствено, произтичащо от първоначалното престъпление, от неговото извършване или заради извършването му. То е форма на последваща престъпна дейност, защото е свързано с осъществено вече престъпление, от което е получено определено имущество. Независимо от тази връзка, престъплението по чл.253, ал.2 от НК има самостоятелно значение. За съставомерността му е без значение как се е развило наказателното производство, породено от предхождащата го първоначална престъпна проява и дали е осъществено наказателното преследване въобще, ето защо и доводите на защита в тази връзка, а именно, че не е налице информация от Република Франция за водено и завършено с влязъл в сила съдебен акт наказателно производство,  не могат да бъдат приети за основателни.

Посоченото не препятства възможността за извършване на престъпление „изпиране на пари” и поради това не може да препятства отговорността за последното. Няма изискване престъплението, чрез което преди това е придобито имуществото, да е от определен вид. Достатъчно е да покрива обективните признаци на престъпен състав по НК, като е възможно същото да не попада под наказателната юрисдикция на РБ. /Решение № 34/10.03.2009г. по н.д.№ 577/2008г. на ВКС, I н.о./. В конкретния случай, с оглед на установените по делото факти, съдът приема, че по несъмнен начин се установява, че предикатните престъпления са  извършени от неустановено/ неустановени лица по отношение паричини средства, собстевеност на френските юридически лица  „FAAC F.“ и „S.S.“ на  територията на Република Франция, където са били сезирани  компетентните органи  и са започнали наказателни производства в гр.Ван и гр.Лион за измама, поради създаденото убеждение у лицата, упълномощени да оперират с финансови средства в посочените дружества /М.и Т./, че получените указанията за разпореждане с парични суми чрез имейл съобщения са изпратени лично,  съответно  от президента на  „S.S.“ г-н Л.  и административния и финансов директор на „FAAC F.“ г-н Х.. Именно, поради което и двете служителки са наредили неправомерно тези парични средства по сметки на  „Г.Л.“ с управител П.Н.П.  в размер на 400 000 евро, собственост на „S.S.“  и на „Г.Е.Д.Л.“ ЕООД, с управител Л.С. в размер на  487 020,55 евро, собственост на „FAAC F.“, а почти веднага след това и сумите от  „FAAC F.“ в размер на 463 385 евро и от „S.S.“в размер на 326 997,55 евро, които са били блокирани и върнати обратно. Извършените във Франция предикатни престъпления покриват обективните признаци престъпление измама.

Съдът намира, обаче, че в случая доказателствата по делото не позволяват да бъде направен обоснован и категоричен извод, че подсъдимият В.  е предполагал, че средствата, които са били преведени по сметки в България, са придобити именно чрез това престъпление и, че същото се явява тежко умишлено, за да носи отговорност по квалифицирания състав на ал.4 на чл.253 от НК, така както е повдигнато обвинението от прокуратурата. По делото няма данни, които да установяват връзка на подсъдимия с извършените във Франция деяния. Същевременно са налице безспорно доказателства, които сочат, че подсъдимият е предполагал, че изтеглените от С. и П. и получени от самия него парични средства са придобити чрез престъпление. Този извод се налага от безспорно установените по делото действие на подсъдимия и свидетелите, съпричастни към подготовката и изтеглянето на парите от „Банка ДСК“ АД и  „Р.“ АД. Подсъдимият е дал телефон на свидетеля С. и му е казал, че същият следва да служи единствено за връзка помежду им. Експедитивността, с която непосредствено след получаването на сумите по банков път от Франция, същите се изтеглени  на каса от С. и  П. / след превод от сметка на „Г.Л.“ в „УниКредит Булбанк“ АД към сметка на „Т.К.“ ЕООД в „Р.“ АД/. Проявената настоятелност, упоритост  и използваните  лични контакти на свидетеля В. със служители на „Банка ДСК“ АД за оказване на съдействия за изтегляне на парите от С., са в подкрепа на горния извод. Използването на различни  фирми и лица, които не се познават помежду си  - свидетеля Л.С. с К.С., свидетелят П. с свидетеля П. за противоправното получаване на паричните средства също са в тази насока.  „Изпирането” на тези средства е станало в изключително кратък срок, тъй като непосредствено след постъпване на средствата по банковите сметка на дружествата на 28.02.2014г, лицата са изтеглили целите суми в брой, с изключение на заплатените такси, след което са ги дали на В.. Впоследствие по неустановен начин парите са били предадени на неустановени по делото лица, които на 04.03.2014г. първият работен ден след деня , в който са изтеглени парите,  са занесли  парите в банка „Пиреос“, където свидетелят К.Б. този ден е открил  сметка на дружеството „Л.“ ЕООД и веднага след внасянето на паричната сумата от 560 000 евро по тази сметка, е наредил и банков превод въз основа на неистински договор по сметка на дружество в КНР. Налице е безспорно  бързо разпореждане и освобождаване от средствата, включително и в частност от подсъдимия В., която след получането им 28.02.2014г. ги е предал на друго лице. Действително по делото не установена връзка между подсъдимия и свидетеля Б., във връзка с извършените от последния действия, но същото не е от значение относно изводите за осъществяване на престъпление по чл.253, ал.3,т.2 вр. ал.2 ,пр.2 вр. ал.1 от НК. Подсъдимият е получил на 28.02.2014г.паричните средства, предмет на престъпление и за които е предполагал, че са придобити именно чрез престъпление За това, че е съзнавал престъпния произход на средствата са и последващите му действия при проведената среща  в заведение „Голдън Неро“, проведените разговори между В. и В. по мобилен телефон, както и разговор с неустановено по делото лице, където подсъдимия коментира разследването по делото и поведението на свидетеля П. / сина на „Елемаг“- а/.

С оглед изложеното, съдът намира, че изпълнителното деяние в случая се изразява в участие на подсъдимия в подготовката и създадена организация по изтеглянето в брой на получените неправомерно от френските дружество по банкови сметка на „Г.Е.Д.Л.“ и „Г.Л.“ парични суми и впоследствие предаването на същите на неустановено по делото лице. Чрез тези действия подсъдимият е осъществил от обективна страна получаване на парични средства с обща левово равностойност  1714 798,40лв , с което се е разпоредил. Доказана е по безспорен начин връзката между подсъдимия и свидетелите С. и П.. Самият той се е свързал с тях. В.  заедно с Д. и В. е подпомагал  действията на С. по откриване на банкова сметка *** „Банка ДСК“ АД и изтегляне на парите, които са му били предадени от последния на паркинг на ул. „Московска“. Подсъдимият е убедил П. да се съгласи по банкова сметка ***учи пари, след което да ги изтегли и да му ги предаде, като за това е обещано и платено възнаграждение.  Установява се, че подсъдимият В. е получил парични средства на четири пъти на 28.02.2014г, тъй като  същите се  изтеглени както следва: на 28.02.2014г от С. от сметка на „Г.Е.Д.Л.“ ЕООД в „Банка ДСК“ АД на 3 три пъти, в  12,36 ч сумата от 50 000 евро, в 14, 07 ч сумата от 300 000евро и в 16,26ч сумата от 130 000 евро и на същата дата 28.02.2014г от П. от сметка на „Т.К.“ ЕООД  в „Р.“ АД около 17.00 сумата от 776 000 лева часа. Тези парични средства  непосредствено след изтеглянето им, на четири пъти са му били предавани на 28.02.2014г. на подсъдимия, в присъствието на Д.  Подсъдимият е установил фактическа власт върху парите, след което се е разпоредил с тях като ги е предал по неустановен начин на неустановено по делото и впоследствие същите са били преведени по банков път неправомерно по сметка на дружество в Китай. Изложеното обосновава извод, че деянието осъществено от подсъдимия получаването на парични средства, за които е предполагал към момента на получаването им, че са придобити чрез престъпления е извършено четири пъти, поради което съдът приема, че е налице правна квалификация, съгласно чл.253,ал.3 т.2 вр. ал.2 пр.2 вр. ал.1 от НК.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия В. с пряк умисъл. Съгласно съдебната практиката, умисълът следва да включва знанието относно обстоятелството, че преобразуваното имущество е икономическа изгода от вече извършено престъпление. Това знание е необходимо да е налице към момента на получаване на тази изгода и да обхваща съзнаването на конкретно извършваните разпореждания с това имущество -  използването и преобразуването му, но осъществяването му не е обвързано непременно с определена цел.

Изводите относно субективната страна на престъплението  се обосновава от обективно извършените от подсъдимия  действия, от механизма  и начина на извършеното. Подсъдимият е бил част от добре създадена организация за „изпиране на пари“. Действително по делото не се установява връзка на същият с извършените във  Франция предикатни престъпления, както и с превеждането на значителна част по сметка на дружество, регистрирано в КНР.  Участието на подсъдимия В. в така създадената организация, е свързана с подготовката по изтегляне в броя на получените от Франция парични средства, а именно намирането на конкретни лица, които да получат парите в съответните банки и да му ги предадат. В тази връзка подсъдимият е извършил множество действия уговорил е свидетелите С. и П., като им е обещал възнаграждения, предоставил е на С. необходимите документи и е оказал съдействие за изтегляне на паричната сума, координирал е действията му, както и впоследствие е получил изтеглените пари. Чрез ангажирането на други лица, В. е целял да не бъде установена връзка между него и паричните средства, които е получил. Неоснователно е твърдението на защитата, че подсъдимият не е съзнавал, че  парите, които са били изтеглени от свидетелите С. и П. и са му били предадени са придобити чрез престъпления. Налице са посочените по -горе конкретните действия, които в тяхната последователност, категорично установяват, че деецът е съзнавал общественоопасния характер на извършеното от него, предвиждал е  общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият от момента на проведените  разговори със свидетели, при които ги е ангажирал да изтеглят от банките парите е предполагал, че същите са предмет на престъпление и това е така, поради конфиденциалността на създадената организацията, включваща и осигуряването на лица и фирми, които да не бъдат свързвани с конкретните преки организатори и координатори на извършеното и бързината, с която са паричните средства са били изтеглени, в деня на техното превеждане. Не на последно място в подкрепа на изводите са и липсата на правни основание за това, което е било известно на подсъдимия. Същият конкретно е казал на С. и П., какви основания да посочат в банките  при получаване на парите, като тези основание освен, че е доказано, че са произволни и несъществуващи, са абсолютно житейски недостоверни – едното покупка на завод с пари в брой, а другото  договор за заем в размер на близо 800 000лв изтеглени в кеш.

             Съдът намира, че не се установява от събраните по делото доказателства подсъдимият да е извършил деянието с правна квалификация по  ал.5 на чл.253 от НК, а именно получените средства да са  в особено големи размери и случаят да е особено тежък.  Безспорно паричните средствата са в особено големи размери, съгласно утвърдените критерии, обективирани в ТР №1/1998г. на ВКС, тъй като общо получената сума от подсъдимия В. на 28.02.2014г. в размер на  1 714 798,40лв многократно надвишава 140 минимални работни заплати към периода. За да се приеме, обаче, че случаят е особено тежък,  е необходимо извършеното деяние, поради своята обективна специфика да надхвърля обикновените случаи на същото престъпление, за което е достатъчно или изключително висока степен на обществената опасност на самото деяние или само на дееца / и е налице винаги при наличието на двете/. Съдът се прие, че действително обществената опасност на деянието е висока предвид засегнатите с него обществени отношения по нормалното функциониране на финансовата система, като обаче съобрази като водещо, че това престъпления не е излиза извън обичайните случай на  този вид престъпление. Налице е била организация за осъществяването му посредством множество лица, но начинът на извършване на престъплението  и настъпилите вреди последици от същото, извън за съставомерността на деянието, не разкриват изключителна тежест на обстоятелствата при извършването му, които да го отличават от обикновените квалифицирани състави на престъплението по чл.253 от НК. По тези съображения съдът прие, че не се доказва единият от двата признака, посочени в чл.253, ал.5 от НК,  а именно случаят да е особено тежък, за да носи подсъдимият отговорност по квалифицирания състав на ал.5 на чл.253 от НК, така както е повдигнато обвинението от прокуратурата.

Ето защо и с оглед изложените съображения, съдът призна подсъдимия за виновен в извършено престъпление по чл.253, ал.3 т.2 вр. ал.2 пр.2 вр. ал1 от НК, за което следва да понесе наказателна репресия, респективно а съдът оправда  подсъдимия В. по обвинението да е  извършил престъплението с по  квалфицирания състав по  ал. 5 и ал.4 на чл.253 от НК.

С оглед изложените съображения, съдът намира за неоснователни доводите на защитата на подсъдимия, че не са налице доказателства по делото предпоставящи съставомерността на деянието, както от обективна, така и от субективна страна, тоест, че  липсват. елементите от обективна и субективна страна на престъплението „пране на пари”, че не е установено съществуването и извършване на предикатното престъпление, че дори да се приеме, че са доказани елементите на предикатното престъпление, то не се установявало по несъмнен начин, че подзащитният му е знаел или предполагал престъпния произход на средствата.

 

 

По вида и размера на наказанието:

 

За престъплението по чл.253, ал.3 т.2 вр. чл.2, пр.2 вр. ал..1 от НК з наказанието, което е  предвидено е “лишаване от свобода“ от една до осем години и “глоба” в размер до пет до двадесет  хиляди  лева, което дава  възможност на съда  да индивидуализира вида и размера на наказанието.

По отношение на подсъдимия са налице смекчаващи обстоятелства, чисто съдебно минало / лицето е реабилитирано/. Отделно, от което като смекчаващи обстоятелства наред с данните за личността му, съдът прецени абсолютно коректното процесуално поведение на подсъдимия по време на досъдебното и съдебното производство, изтеклия значителен период от време, повече от шест години до произнасяне на присъдата  и изразеното искрено съжаление за случилото се. От значение за индивидуализиране на наказанието са обстоятелствата, установени по делото, при които е извършено конкретното деяние. В тази връзка съдът отчете, че подсъдимият е едно от многото лица съпричастни към осъществяване на престъплението. По делото има непротиворечиви данни, че същият е бил подчинен на лице Д., по чийто указания е извършвал действията по подготовката и получаването на паричните средства. Не може да не бъде взето предвид при преценка  за справедливост на наказанието, че досъдебното производство е водено едностранчиво и тенденциозно, като същото е било насочено единствено към наказателно преследване на подсъдимия В. , без да бъде проведено пълно и всестранно разследване на случилото се, макар да са били налице редица факти обективиращи, както прякото участие на лицата С., П. и Ф. в инкриминираното деяние, така и достатъчно данни, видно от които е, че  лицето Д. е ръководител подготовката и организацията за осъществяване на престъплението, в подкрепа на което са и показанията на част от свидетели. В този смисъл е било заявеното от свидетеля на Б. в хода на досъдебното производство, чрез което се установява и връзката на Д. с превеждане на голяма част паричните средства, получени от Франция, по сметка на дружество, регистрирано в КНР.

Съдът взе предвид при определяне на наказанието на подсъдимия В. и обществената опасност на деянието и настъпилите от него последици, дефинирани от значителния размер на „изпраните парични средства“. Тук е мястото да бъде посочено, обаче, че е необичайно превеждането на такива значителни суми от служители на дружества единствено и само по нареждания, получени с имейл съобщения, доколкото подобни сделки, покупки на предприятия, за които се твърди, че са преведени парите, обичайно изискват създаване на бизнес отношение, водена на преговори, подготовка за сделки, свързани с подписване на договори и т.н. Макар, констатирането на   необичайни действията на служителите на ощетените от предикатните престъпления френските дружества, същите не могат да послужат за омаловажаване на обществената опасност на извършеното от подсъдимия престъпление, предвид вид размера на „изпраните парични средства“, както и подготовката и организация за осъществяване на деянието. Отчитайки именно личното участие на подсъдимия  В. в извършване на престъпление по чл.253,ал.3,т.2 вр. ал.2 пр.2 вр. ал.1 от НК  и при съобразяване на посочените по-горе смекчаващи и отгечаващи обстоятелства и целите на наказанието, установени в чл.36 от НК, съдът намира, че по отношение на подсъдимия следва да бъдат наложени наказания при условията на чл.54 от НК около средния размер за това престъпление, в закона. По изложените съображения съдът определи на подсъдимия Б.К.В. на наказания „Лишаване от свобода“ за срок в 3 /три/години и „глоба“  в размер на 10 000 /десет/ хиляди лева, като намира, че с тези наказания ще се постигнат в най-пълна степен целите на генералната и специална превенции.

 Съдът счете, че са налице основанията за отлагане на изпълнението на така наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ по реда на чл.66, ал.1 от НК. Наложено е наказание три години „Лишаване от свобода“, подсъдимият не е осъждан, като за превъзпитание и поправяне на същия не се налага ефективно изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода. За отлагане на изтърпяването на наказанието, съдът съобрази и обстоятелството, че подсъдимият полага грижи за болно дете със специални нужди / епикриза л.840 -л.841 том III СП /. Изхождайки от тези обстоятелства, настоящият съдебен състав отложи изпълнението на наказанието "лишаване от свобода" на подсъдимия В. за изпитателен срок от 5 /пет/ години, считано от влизането на присъдата в сила.

С оглед разпоредбата на чл.253, ал.6 от НК  и предвид, че паричните средства предмет на престъплението липсват съдът присъди в полза на държавата паричната сума в размер на 1 714 798, 40лв в полза на държавата

 

По разноските и веществените доказателства:

 

 

На основание чл.189, ал.3 от НПК  съдът осъди подсъдимия Б.К.В. да заплати направените по делото разноски, както следва: в полза на държавата разноските от досъдебното производство в размер на 1706,73лв по сметка на ГДНП – МВР и разноските от съдебното производство в размер на  1567,90лв в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СГС, както и по 5 лв държавна такса за служебно издаване на изпълнителни листове.

 

По изложените съображения съдът постанови своята присъда.

 

 

Съдия :