Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 14 21.01.2020г. град
Стара Загора
В
И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на петнадесети
януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка
Маринова и с
участието
на прокурор като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 846 по описа за 2019г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на В.Л.Й. ***, подадена чрез пълномощника му адв. П.М. ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-1228-000842 от 17.10.2019г., издадена от Началник
група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора. С
оспорената заповед, на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, на В.Й. е
наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на
ППС”, за срок от шест месеца, считано от 17.10.2019г.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт, по съображения за постановяването му при неправилно
приложение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и в несъответствие с императивните
изисквания за съдържание на акта. Жалбоподателят поддържа, че упражненото административно
правомощие за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП не е обосновано в необходимата и достатъчна степен от фактическа и правна
страна, доколкото не е конкретизирано нито нарушението, съставляващо основание
за налагане на ограничението, нито е мотивирана необходимостта от
принудителната административна мярка. Твърди, че в нарушение регламентираните в
АПК процесуални правила и изисквания, административният акт е издаден без да са
изяснени - разгледани, обсъдени и преценени всички факти и обстоятелства от
значение за случая. Оспорва фактическата, правната и доказателствената
обоснованост на направения извод за наличието на възприетата от органа материалноправна
предпоставка, с която законът свързва налагането на принудителна
административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП. Направено е искане за отмяна на оспорената ЗППАМ № 19-1228-000842 от
17.10.2019г., като незаконосъобразна.
Ответникът
по жалбата – Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на
МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в
представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа че
обосновано е прието, че е налице материалноправната предпоставка по чл.171,
т.2а, б. „а” от ЗДвП за издаването на заповед за прилагане на принудителна
административна мярка – „прекратяване на регистрацията на ППС“ на собственик,
който управлява МПС след като СУМПС е отнето по административен ред. Счита, че
правно ирелевантно е обстоятелството, че не е била връчена заповедта, с която е
била приложена ПАМ по чл.171, т.1, б. „д” от ЗДвП – „временно отнемане на
СУМПС”, предвид допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на
заповедта за налагане на ПАМ и изземването на СУМПС със съставянето на АУАН. По съображения, че оспореният административен
акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, в съответствие и при
правилно приложение на материалния и на процесуалния закон, е направено искане
за отхвърляне на жалбата, като недоказана и неоснователна.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
На В.Л.Й.
е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия АА № 025155/ 17.10.2019г.
Административно наказателното обвинение от фактическа страна се основава на
това, че на 17.10.2019г. около 12.45 часа в гр. Стара Загора, по ул.
„Промишлена” до № 2 в посока запад – изток, В.Й. управлява собствения си лек
автомобил с рег. № ******, след като
СУМПС му е отнето по административен ред със ЗППАМ № 19-0813-000620/
14.10.2019г. по чл. 171, т.1, б „д” от ЗДвП по описа на ОД на МВР – Ямбол, като
управляваното МПС е със затъмнени с фолио предни стъкла – нарушения на чл.150а
и чл.105, ал.1 от ЗДвП.
С
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП №
19-1228-000842 от 17.10.2019г., издадена от Началник група в сектор „Пътна
полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, на жалбоподателя В.Л.Й. е
наложена принудителна административна мярка –
„прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от шест месеца, считано
от 17.10.2019г. Обжалваният административен акт е постановен на основание
чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснован с
обстоятелството, че на 17.10.2019г. около 12.45 часа в гр. Стара Загора по ул.
„Промишлена” до № 2 в посока запад – изток, В.Й. управлява собствения си лек
автомобил с рег. № ******, като водачът управлява МПС след като СУМПС е отнето
по административен ред със ЗППАМ № 19-0813-000620/ 14.10.2019г. по чл. 171,
т.1, б. „д” от ЗДвП на ОД на МВР – Ямбол – невръчена. В заповедта е посочено и
че МПС е със затъмнени с фолио предни стъкла.
Като
доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната
административна преписка по издаване на обжалваната Заповед № 19-1228-000842 от
17.10.2019г.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с
обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен
срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”,
т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите
за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. По делото е
представена и приета като доказателства Заповед № 349з-723 от 06.03.2018г. на
Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание
чл.43, ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.165 и чл.172, ал.1 от ЗДвП
и Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, са
оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да издават
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП /вкл. по
чл.171, т.2а от ЗДвП/, сред които са и началниците на групи в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора. Следователно обжалваната Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП
№ 19-1228-000842 от 17.10.2019г. е издадена от материално и териториално
компетентен административен орган – Началник група в сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената
заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми
реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на
възприетото от административния орган наличие на материално правната
предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171,
т.2а, б. „а” от ЗДвП на собственик, който управлява МПС, след като СУМПС е временно отнето
по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП. Неоснователно е възражението на жалбоподателя,
че с оглед посочените като фактически основания за издаването на заповедта две
нарушения по ЗДвП, е налице неяснота относно вида и характера на нарушението,
във връзка с което е наложена принудителната административна мярка по чл.171,
т.2а от ЗДвП. Действително, в обстоятелствената част на оспорения акт, са
посочени и двете нарушения на правилата за движение по пътищата – на чл.150а,
ал.1 и на чл.105, ал.1 от ЗДвП, за които на нарушителя е бил съставен АУАН серия
АА № 025155/ 17.10.2019г. и впоследствие издадено Наказателно
постановление № 19-1228-002515 от 01.11.2019г. От това обаче не следва извод,
че противоправното поведение, послужило като основание за издаването на
заповедта за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, не е
конкретизирано и индивидуализирано. След
като деянието, възприето от административния орган като материалноправно
основание за налагане на принудителната административна, е обосновано и от
фактическа, и от правна страна /с посочването, че В.Й. е управлявал МПС след
като СУМПС е било о отнето по административен ред със ЗППАМ № 19-0813-000620/ 14.10.2019г. по чл. 171, т.1, б „д” от ЗДвП, в нарушение на
чл.150а, ал.1 от ЗДвП/, посочването и на другото установено нарушение по ЗДвП /ограничена
е видимостта на предното стъкло на автомобила - нарушение на чл. 105, ал.1 от ЗДвП/, не представлява съществено нарушение на изискванията по чл.59, ал.1, т.4
от ЗДвП. От съдържанието на подадената
до съда жалба против заповедта, е очевидна
неоснователността на възражението на В.Й. за невъзможността му като адресат на
акта да разбере на какво основание и за какво нарушение по ЗДвП му е наложена
принудителната административна мярка и съотв. за невъзможността му да осъществи
адекватно и ефективно правото си на защита.
С оглед на гореизложеното съдът
приема, че са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2,
т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице
ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени
като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно
основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта
правни последици. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните
административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ,
техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23
от ЗАНН). В случая Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-1228-000842 от 17.10.2019г., е издадена на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага
принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство” на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година. Приложената на В.Й. с
обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП от
фактическа страна се основава на това, че на 17.10.2019г. около 12.45 часа в
гр. Стара Загора по ул. „Промишлена” до № 2, В.Й. управлява собствения си лек
автомобил с рег. № ******, като водачът управлява
МПС след като СУМПС е отнето по административен ред със ЗППАМ № 19-0813-000620/
14.10.2019г. по чл. 171, т.1, б ”д” от ЗДвП на ОД на МВР – Ямбол – невръчена. Следователно
наложената на жалбоподателя принудителна административна мярка е в хипотезата
на управление на МПС от собственик, чието СУМПС е временно отнето по реда на чл.171,
т.1 от ЗДвП.
Принудителните
административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с
обжалваната заповед мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП/, са инструмент на
държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени
правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни
мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като налагат
неблагоприятни последици на адресата, с цел
постигане на определен правен резултат. Законово регламентираното прилагане на
ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП при управление на пътно превозно средство
от лице, чието СУМПС е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или т.4 от ЗДвП, се
свързва с неправомерно поведение на водача – управление на ППС при наложена
принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водача. По аргумент от разпоредбата
на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1 и
т.4 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. В случая обжалваната Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП № 19-1228-000842 от
17.10.2019г. в хипотезата на управление от водача В.Й. на собствения му лек
автомобил при временно отнето по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП СУМПС, се основава
на издадена ЗППАМ № 19-0813-000620/ 14.10.2019г. по чл. 171, т.1, б „д” от ЗДвП
на ОД на МВР – Ямбол – т.е на издадена заповед за прилагане на ПАМ „временно отнемане на СУМПС” на водач, който
управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в
срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба. От
доказателствата по делото по несъмнен начин се установява, а и изрично е
посочено в оспорения административен акт, че ЗППАМ № 19-0813-000620/
14.10.2019г. на ОД на МВР – Ямбол, към момента на извършената от контролните
органи проверка, съотв. към датата на издаване на обжалвания акт, не е била връчена
на лицето, спрямо което е приложена ПАМ по чл.171, т.1, б. „д” от ЗДвП т.е на В.Л.Й..
След като заповедта за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б. „д” от ЗДвП не е
била съобщена на нейния адресат и лицето по никакъв начин не е било уведомено
за постановената заповед, очевидно В.Й. не е знаел нито за издаването на акта,
нито за приложената мярка по чл.171, т.1, б. „д” от ЗДвП, за да може да
съобрази поведението си с изискването по чл.150а от ЗДвП. При липсата на
съобщаване на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.
171, т.1, б ”д” от ЗДвП № 19-0813-000620/ 14.10.2019г. на лицето, по отношение
на което се налага ограничението „временно отнемане на СУМПС”, е недопустимо да
се прилагат правните последици, с които законът свързва управлението на пътно
превозно средство от водач, чието СУМПС е временно отнето по реда на чл.171,
т.1, б. „д” от ЗДвП. Този извод не се променя от допуснатото по силата на
закона предварително изпълнение на ЗППАМ съгласно разпоредбата на чл.172, ал.6
от ЗДвП. Обстоятелството, че налаганите по реда на ЗДвП принудителни административни
мерки подлежат на предварително изпълнение, не означава че в случаите, когато
адресатът на мярката не е бил уведомен за издадената ЗППАМ и съответно за
прилагането на обуславящата противоправната деятелност и осъществяваната
държавна принуда ПАМ, следва да търпи неблагоприятни правни последици от
несъобразяване на поведението си с тази принудителна административна мярка.
Съотнесено към конкретния случай следва извода, че е недопустимо прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б „а” от ЗДвП основано на управление на МПС при наложена ПАМ чл.171, т.1, б. „д” от ЗДвП, след като ЗППАМ № 19-0813-000620/ 14.10.2019г. на ОД на
МВР – Ямбол, с която е приложена ПАМ по чл. 171, т.1, б. „д” от ЗДвП, не е била
връчена или съобщена по друг начин на водача В.Й.. Разпоредбите на чл.6, ал.1 и
ал.5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерността
задължението на административните органи да упражняват правомощията си по
разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и
действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел
без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането
на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на
лицето.
Отделно от това следва да
се отбележи, че съгласно представената Справка за нарушител/водач за лицето В.Л.Й.,
ЗППАМ № 19-0813-000620/ 14.10.2019г. по чл. 171, т.1, б.
”д” от ЗДвП на ОД на МВР – Ямбол е със статус „отпаднало основание”, като
липсва удостоверяване към коя дата е отпаднало основанието на ПАМ по чл. 171,
т.1, б. „д” от ЗДвП „временно отнемане на СУМПС”. В този смисъл не е доказано и
че към датата издаване на обжалвания административен акт за прилагане на ПАМ по
чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, действието на наложената на водача ПАМ по чл.
171, т.1, б „д” от ЗДвП не е било вече прекратено, което би изключило
съществуването на основание за налагане на оспорената принудителна
административна мярка.
Ето защо
съдът намира, че необосновано от гл. т на доказателствата и неправилно от гл.т
на закона административният орган е приел, че при описаната в обжалваната
заповед фактическа обстановка се е следвало налагането на ПАМ по чл. 171, т.2а,
б. „а” от ЗДвП по отношение на В.Л.Й..
Оспорената
заповед е издадена и при допуснато съществено нарушение на
административно-производствените правила от гл.т на изискването по чл.35 от АПК
- преди издаването на заповедта не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за
случая, нито са обсъдени събраните по преписката доказателства.
С
оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1228-000842 от
17.10.2019г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
– Стара Загора, като постановена при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, при неправилно приложение на материалния
закон и при неспазване на регламентираното като основен принцип изискване за
съразмерност по чл.6 от АПК, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на В.Л.Й. ***, Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-1228-000842 от 17.10.2019г., издадена от Началник
група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с
която на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, на В.Л.Й. е наложена
принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС”, за
срок от шест месеца, считано от 17.10.2019г., като
незаконосъобразна.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5,
изр. второ от ЗДвП.