Решение по дело №712/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 628
Дата: 2 юни 2020 г.
Съдия: Светлана Кирилова Цанкова
Дело: 20203100500712
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………………./……………………. година,

 

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на 19.05. 2020 година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

     ЧЛЕНОВЕ:  ТАТЯНА МАКАРИЕВА

                           СВЕТЛАНА ЦАНКОВА                                                

 

при участието на секретаря Димитричка Георгиева

разгледа докладваното от съдия Светлана Цанкова

въззивно гражданско дело № 712  по описа за 2020 год. и 

за да се произнесе, съобрази следното:

 

       Производството е по реда на  чл.258 от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от М.Т.И., ЕГН: **********, лично и в качеството си на наследник на Ж. И. И., ЕГН **********/ поч. на 31.03.2018 г./ и ищцата М.М.Д., ЕГН **********, срещу решение  №55/06.1.2020г. постановено по гр.д. № 7653 по описа на ВРС за 2019 г.,  с което се  ОТХВъРЛЯ изцяло предявените от ищеца М.Т.И., ЕГН: **********, лично и в качеството си на наследник на Ж. И. И., ЕГН **********, починала на 31.03.2018 г. и ищцата М.М.Д., ЕГН **********, в качеството си на наследник на Ж. И. И. - против Т.М.Д., ЕГН ********** и Н.Т.Д., ЕГН **********, ИСКОВЕ както следва :

Предявеният главен иск от ищците М.Т.И., ЕГН: **********, лично и в качеството си на наследник на Ж. И. И., ЕГН **********/ поч на 31.03.2018 г./ и ищцата М.М.Д., ЕГН **********,против Т.М.Д., ЕГН ********** и Н.Т.Д., ЕГН **********, с ИСКАНЕ на основание чл.26, ал. 2, хипотеза II - ра от ЗЗД /поради липса на съгласие/ да бъде прогласена нищожността на договора за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт No 165, т. Ill, peг. No 21706, дело No 472 от 21.12.2006г. на нотариус Л. Гонова, peг. No 116 по описа на НК,с предмет на договора - ПРОЦЕСНИЯТ НЕДВИЖИМ ИМОТ, находящ се в с. Куманово, общ. Аксаково, обл. Варна, представляващ УПИ I - 351, кв. 15 по плана на селото, ведно с всички подобрения и приращения в него, в това число построената в него жилищна сграда със застроена площ от 35 /тридесет и пет/ кв. м. по данъчна оценка и плевник със застроена площ от 30 /тридесет/ кв.м. по данъчна оценка,

 

и при условията на кумулативност на основание чл.124, ал.1 от ГПК да бъде прието за установено че ПРОЦЕСНИЯ НЕДВИЖИМ ИМОТ, находящ се в с. Куманово, общ. Аксаково, обл. Варна, представляващ УПИ I - 351, кв. 15 по плана на селото, ведно с всички подобрения и приращения в него, в това число построената в него жилищна сграда и плевник се притежават от страните : М.Т.И., ЕГН ********** и наследниците на Ж. И. И., ЕГН **********, п. на 31.03.2018 г. в лицето на съпругът й М.Т.И. - с посочените данни и дъщерите й Т.М.Д., ЕГН ********** и М.М.Д., ЕГН **********, а именно да бъде ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Т.И., ЕГН ********** притежава 2/3 идеална част от имота, М.М.Д., ЕГН ********** притежава 1/6 идеална част от имота и Т.М.Д., ЕГН ********** притежава 1/6 идеална част от имота., като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ .

ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО и предявените при условията на евентуалност искания ведно с кумулативно заявените КАКТО СЛЕДВА :

 

При условията на евентуалност искането: на основание чл.26, ал.2, хипотеза V - та от ЗЗД да бъде прогласена нищожността на привидния договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт No 165/  21.12.2006г. и след като бъде разкрита симулативността на основание чл.17, ал.1 от ЗЗД да бъдат приложени правилата по отношение на договора за дарение между дарителите М.Т.И., ЕГН ********** и Ж. И. И., ЕГН ********** - от една страна и надарената Т.М.Д., ЕГН ********** - от друга страна, касаещо недвижим имот, находящ се в с. Куманово, общ. Аксаково, обл. Варна, представляващ УПИ I - 351, кв. 15 по плана на селото, ведно с всички подобрения и приращения в него, в това число построената в него жилищна сграда и плевник, който договор за дарение е сключен при наличие на прекратително условие, а именно, че ако не бъдат осигурени спокойни старини на праводателите от страна на приобретателя, в това число, ако не им бъде предоставена издръжка и гледане от страна на последния, то дарението ще бъде отменено с обратна сила , ведно с предявеното при условията на кумулативност искане на основание чл.124, ал.З от ГПК да бъде отменено дарението с обратна сила, тъй като прекратителното условие се е сбъднало и да бъде постановено връщане на собствеността върху имота от страна на ответниците по делото в патримониума на праводателя М.Т.И., ЕГН: ********** и на законните наследници на праводателката Ж. И. И., ЕГН: **********, п. на 31.03.2018г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ ;

 

 При условията на евентуалност искане: на основание чл. 26, ал. 2, хипотеза V - та от ЗЗД да бъде прогласена нищожността на привидния договор за покупко-продажба, обективиран в НА No 165/ 21.12.2006г. на и след като бъде разкрита симулативността на основание чл.17, ал.1 от ЗЗД да бъдат приложени правилата по отношение на договора за дарение между дарителите М.Т.И., ЕГН: ********** и Ж. И. И., ЕГН: ********** - от една страна и надарената Т.М.Д., ЕГН: ********** - от друга страна, касаещо недвижим имот, находящ се в с. Куманово, общ. Аксаково, обл. Варна, представляващ УПИ I -351, кв. 15 по плана на селото, ведно с всички подобрения и приращения в него, в това число построената в него жилищна сграда и плевник със застроена площ от 30 /тридесет/ кв. м., ведно с предявеното при условията на кумулативност искане на основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД да бъде отменено дарението и да бъде постановено връщане на собствеността върху имота от страна на ответниците по делото в патримониума на праводателя М.Т.И., ЕГН: ********** и на законните наследници на праводателката Ж. И. И., ЕГН: **********, п. на 31.03.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ. ;

При условията на евентуалност искане на основание чл.26, ал.2, хипотеза V - та от ЗЗД да бъде прогласена нищожността на привидния договор за покупко-продажба, обективиран в НА No 165/ 21.12.2006г. на и след като бъде разкрита симулативността на основание чл.17, ал.1 от ЗЗД да бъдат приложени правилата по отношение на договора за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между прехвърлителите М.Т.И., ЕГН: ********** и Ж. И. И., ЕГН: ********** - от една страна и приобретателите Т.М.Д., ЕГН: ********** и Н.Т.Д., ЕГН: ********** - от друга страна, касаещ недвижим имот, находящ се в с. Куманово, общ. Аксаково, обл. Варна, представляващ УПИ I - 351, кв. 15 по плана на селото, ведно с всички подобрения и приращения в него, в това число построената в него жилищна сграда и плевник, ведно със заявеното при условията на кумулативност искане :на основание чл.87, ал.3 във вр.с ал.2 от ЗЗД да бъде постановено разваляне на договора поради неизпълнение и респективно да бъде разпоредите връщане на собствеността от страна на ответниците по делото в патримониума на праводателя М.Т.И., ЕГН ********** и на законните наследници на праводателката Ж. И. И., ЕГН **********, п. на 31.03.2018г., като неоснователни и недоказани .

ОСЪЖДА ищеца М.Т.И., ЕГН: **********, лично и в качеството си на наследник на Ж. И. И., ЕГН **********, починала на 31.03.2018 г. и ищцата М.М.Д., ЕГН **********, в качеството си на наследник на Ж.И.И. с посочените по-горе данни, ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на ответниците –съпрузите ответниците Т.М.Д., ЕГН ********** и Н.Т.Д., ЕГН **********, СУМАТА от общо СУМАТА от общо 1200,00  лева -сторените от ответниците по делото съдебно деловодни разноски за защита от един адвокат пред настоящата инстанция , на основание чл. 78, ал.3 ГПК.

 Твърди се, че постановеното решение е незаконосъобразно и се моли неговата отмяна, с искане да се постанови друго, с което предявения иск бъде отхвърлен.

Въззиваемата страна е депозирала  писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на депозираната жалба.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.

  Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното решение, които изцяло възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .

В отговор на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се вземе предвид следното: 

Производството по делото е образувано по иск от М.Т.И., ЕГН **********, лично и в качеството си на наследник на Ж. И. И., ЕГН ********** /поч. на 31.03.2018 г./ и М.М.Д., ЕГН **********, в качеството си на наследник на Ж. И. И., против ответниците Т.М.Д., ЕГН ********** и Н.Т.Д., ЕГН **********, СЛЕДНИТЕ ИСКОВЕ:

На основание чл.26, ал. 2, хипотеза II - ра от ЗЗД /поради липса на съгласие/ да бъде прогласена нищожността на договора за покупко-продажба , обективиран в Нотариален акт No 165/  21.12.2006г. и при условията на кумулативност на основание чл.124, ал.1 от ГПК да бъде прието за установено че процесния недвижим имот в с. Куманово, общ. Аксаково, обл. Варна, представляващ УПИ I - 351, кв. 15 по плана на селото, ведно с всички подобрения и приращения в него, ведно с построената в него жилищна сграда със застроена площ от 35 кв. м. по данъчна оценка и плевник със застроена площ от 30  кв.м. по данъчна оценка, се притежават от М.Т.И., ЕГН ********** и наследниците на Ж. И. И. / п. на 31.03.2018 г./ - съпругът й М.Т.И. и дъщерите й Т.М. Д. М.М.Д.,  а именно да бъде прието за установено, че М.Т.И.- притежава 2/3 /две трети/ идеална част от имота, М.М.Д.- притежава 1/6 /една шеста/ идеална част от имота и Т.М.Д.- притежава 1/6 /една шеста/ идеална част от имота.

 

При условията на евентуалност е отправено искането:

 

На основание чл.26, ал.2, хипотеза V - та от ЗЗД да бъде прогласена нищожността на привидния договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт No 165/  21.12.2006г., и след като бъде разкрита симулативността на основание чл.17, ал.1 от ЗЗД да бъдат приложени правилата по отношение на договора за дарение между дарителите М.Т.И., ЕГН ********** и Ж. И. И., ЕГН ********** - от една страна и надарената Т.М.Д., ЕГН ********** - от друга страна, касаещо недвижим имот в с. Куманово, общ. Аксаково, обл. Варна, представляващ УПИ I - 351, кв. 15 по плана на селото, ведно с всички подобрения и приращения в него, ведно с построената в него жилищна сграда със застроена площ от 35 кв. м. и плевник със застроена площ от 30 кв. м., който договор за дарение е сключен при наличие на прекратително условие -  ако не бъдат осигурени спокойни старини на праводателите от страна на приобретателя, в това число, ако не им бъде предоставена издръжка и гледане от страна на последния, то дарението ще бъде отменено с обратна сила. При условията на кумулативност е отправено искане на основание чл.124, ал.З от ГПК да бъде отменено дарението с обратна сила, тъй като прекратителното условие се е сбъднало и да бъде постановено връщане на собствеността върху имота от страна на ответниците по делото в патримониума на праводателя М.Т.И., и на законните наследници на праводателката Ж.И.И. .

При условията на евентуалност е отправено искане: на основание чл. 26, ал. 2, хипотеза V - та от ЗЗД да бъде прогласена нищожността на привидния договор за покупко-продажба, обективиран в НА No 165/ 21.12.2006г. и след като бъде разкрита симулативността на основание чл.17, ал.1 от ЗЗД да бъдат приложени правилата по отношение на договора за дарение между дарителите М.Т.И. и Ж.И.И. - от една страна и надарената Т.М.Д., - от друга страна, касаещо недвижим имот, находящ се в с. Куманово, общ. Аксаково, обл. Варна, представляващ УПИ I -351, кв. 15 по плана на селото, ведно с всички подобрения и приращения в него, ведно с построената в него жилищна сграда и плевник. При условията на кумулативност е отправено и искане на основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД да бъде отменено дарението и да бъде постановено връщане на собствеността върху имота от страна на ответниците по делото в патримониума на праводателя М.Т.И., и на законните наследници на праводателката Ж.И.И.

При условията на евентуалност е отправено искане :на основание чл.26, ал.2, хипотеза V - та от ЗЗД да бъде прогласена  нищожността на привидния договор за покупко-продажба, обективиран в НА No 165/21.12.2006г. и след като бъде разкрита симулативността на основание чл.17, ал.1 от ЗЗД да бъдат приложени правилата по отношение на договора за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между прехвърлителите М.Т.И. и Ж.И.И. - от една страна и приобретателите Т.М.Д. и Н.Т.Д. - от друга страна, касаещ недвижим имот, находящ се в с. Куманово, общ. Аксаково, обл. Варна, представляващ УПИ I - 351, кв. 15 по плана на селото, ведно с всички подобрения и приращения в него, в това число построената в него жилищна сграда и плевник. При условията на кумулативност е обективирано искането :на основание чл.87, ал.3 във вр.с ал.2 от ЗЗД да бъде постановено разваляне на договора поради неизпълнение и респективно да бъде разпоредите връщане на собствеността от страна на ответниците по делото в патримониума на праводателя М.Т.И. и на законните наследници на праводателката Ж.И.И..

Твърди се, че Между М.Т.И. и Ж.И.И. - от една страна и дъщеря им Т.М.Д. - от друга , бил подписан нотариален акт, който от външна страна обективирал договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в с. Куманово, общ. Аксаково, обл. Варна, представляващ УПИ I - 351, кв. 15 по плана на селото, ведно с всички подобрения и приращения в него, в това число построената в имота жилищна сграда със застроена площ от 35 кв. м. по данъчна оценка и плевник със застроена площ от 30 кв.м. по данъчна оценка / съгл.  НА No 165/ 21.12.2006г. на нотариус Л. Гонова, /. В нотариалния акт била предвидена продажна цена в размер на 2 855.70 лв., която не  е била заплащана от страна на купувача, като цената била  определена по този начин единствено за целите на заплащане на местен данък върху прехвърлителната сделка предвид факта, че продажната цена съответствала на данъчната оценка на имота към датата на съставяне на нотариалния акт.

Ищците твърдят, че обективираният в процесния нотариален акт договор за покупко-продажба е нищожен по следните съображения:

На дата на нотариалния акт /21.12.2006г./ при същия нотариус , между същите страни е подписан друг документ, озаглавен „Договор“ с нотариална заверка на подписите и с peг. No 21708 (два per. номера след този на „т. нар. нотариален акт за покупко-продажба“), по силата на който договор страните се съгласявали, че във връзка с прехвърлянето на собствеността върху имота, Т.М.Д. се задължава да осигури издръжка и гледане на родителите си М.Т.И. и Ж.И.И. в посочения в договора обем. Анализът на нотариалния акт и договора, според ищците, води до извода, че по отношение на договора за покупко-продажба липсва както съгласие, така и основание. Не е ясно какво е основанието за прехвърлянето на собствеността и дали двете страни разбирали основанието по един и същи начин. Тълкуването на волеизявленията на страните, в тяхната съвкупност не води до извод, че са налице две насрещни такива, целещи постигане на един и същи правен резултат -  дали праводателите желаели да прехвърлят собствеността срещу продажна цена или насрещната престация представлявала задължение за издръжка и гледане или някаква „комбинация от двете“. Не се разбира дали задължението за издръжка и гледане се явява насрещна престация или условие за прехвърляне на собствеността, като например  договор за дарение, представляващ прикрита сделка при наличие на привидно съглашение за покупко-продажба, което дарение да е сключено при наличието на прекратително условие, а именно, че: „ако надарената не полага грижи за дарителите, същото ще бъде отменено“. Действителната уговорка между страните не е собствеността да бъде прехвърлена чрез договор за покупко-продажба, както е посочено в нотариалния акт. Волеизявленията на страните сочат, че т. нар. „договор“, всъщност има характер на анекс към съглашението на страните, касаещо прехвърлителната сделка. Този извод се налагал  при буквалното тълкуване на  договора и по-конкретно абзац втори от същия Този текст, съдържа индиция, че нот. акт представлявал договор за прехвърляне на собствеността срещу задължение за издръжка и гледане или дарение при наличието на прекратително условие, касаещо осигуряване на нужната издръжка и гледане. Поради изложеното твърдят , че договорът за покупко-продажба, обективиран в НА No 165/ 21.12.2006г. е нищожен поради липса на съгласие. Действително праводателите искали да се отблагодарят на дъщеря си Т.Д. като й дарят собствеността върху имота при наличието на прекратително условие. Приобретателят следвало да поеме грижата да осигури спокойни старини на родителите си, осъществили дарението и в този смисъл да им предостави нужната издръжка и гледане. Респективно, ако това не е извършено, щяло да бъде сбъднато прекратителното условие, водещо до отмяна на дарението с обратна сила. Ответниците по делото - съпрузи – били декларирали общо прехвърлителната сделка пред общинската администрация с разбирането, че имотът е в  режим на СИО. Същото по силата на закона (чл.19, ал.1 от СК /отм./) било правна последица, касаеща вещните права придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, което всъщност представлявали вещните права придобити по силата на двустранни възмездни сделки, за разлика от даренията, които представлявали лична собственост на надарения съгласно правилата на чл.20, ал.1 от СК /отм../.

По изложените съображения  ищците желаят да се прогласи нищожността на договора и да се приеме за установено, че процесният имот към момента се намира в режим на съсобственост между М.Т.И. и наследниците на Ж.И.И. - М.Т.И. и дъщерите й Т.М.Д. и М.М.Д. ,като следвайки нищожността на прехвърлителната сделка и наследствените правоотношения, М.Т.И. към момента притежавал 2/3 идеална част от процесния имот, а Т.М.Д. и М.М.Д. притежавали по 1/6 / идеална част от процесния имот - всяка от тях.

 

При условията на евентуалност, молят да се вземе предвид, че обективираната в нотариалния акт покупко-продажба се явявала симулативна сделка, прикриваща договор за дарение, сключен при наличието на прекратително условие -  ако надарената не осигури на дарителите спокойни старини и не им предостави издръжка и гледане в уговорения обем, дарението ще бъде отменено. Договорът от 21.12.2006г. с peг. No 21708 на нот. Л. Гонова следва да се приеме като centre lettre, разкриващо, че действителната воля между страните била да бъде сключен гореописаният договор за дарение, като посочената в договора продажна цена не е била заплащана, въпреки че нотариалният  акт сочел, че цената е платена. Ищците желаят да се приеме, че договорът за покупко-продажба, обективиран в процесния нотариален акт, представлява привидна сделка, по отношение на която била налице нищожност на основание чл.26, ал.2, хипотеза V - та от ЗЗД. Отправно е  искане да се разкрие симулативността и на основание чл.17, ал.1 от ЗЗД да приложи правилата по отношение на договора за дарение, сключен при наличие на горепосоченото прекратително условие. Иска се да бъде прието, че прекратителното условие се е сбъднало и да бъде отменено дарението с обратна сила,  като бъде постановено връщане на собствеността от страна на ответниците по делото в патримониума на праводателя М.И. - ищец по делото и на законните наследници на Ж.И.

При условията на евентуалност, желаят да се  приеме, че издръжката и гледането, описани в договора от 21.12.2006г. представлявали изпълнение на един нравствен синовен дълг. Сочи се, че от около девет месеца бащата  М.И. се нуждаел от постоянни грижи и получавал такива от дъщеря  си М. Иванова - ищца по делото, като е ясно, че дъщеря му Т.Д. няма да изпълни този  морален ангажимент към баща си. Същата отказвала да се грижи за него, отказвала да му предостави издръжката, от която той се нуждаел и демонстрирала липса на благодарност към него включително и във връзка с полученото дарение. По изложените съображения е отправеното искане, след като бъде разкрита симулативността на договора за покупко-продажба и приложени правилата за договор за дарение, ВРС да отмени същото на основание чл.227, ал.1, б. „в“ от ЗЗД и да постанови връщане на собствеността от страна на ответниците по делото в патримониума на М.И. и на законните наследници на п Ж.И..При условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че договорът за покупко-продажба е симулативен и прикрива договор за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, то искането на ищците е съдът да прогласи нищожността на договора за покупко-продажба, обективиран в процесния нотариален акт, на основание чл.26, ал.2, хипотеза V - та от ЗЗД и след като разкрие симулативността съгласно чл.17, ал.1 от ЗЗД да приложи правилата за договор за прехвърляне на собствеността на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Съответно се желае, на основание чл.87, ал.З във вр. с ал.2 от ЗЗД съдът да постанови разваляне на договора поради неизпълнение и да разпореди връщане на собствеността от страна на ответниците по делото в патримониума на М.И. - ищец по делото и на законните наследници на Ж.И..

Твърди се, че нито един от ответниците не изпълнявал задълженията си за издръжка и гледане .Излагат се съображения, че изпълнението станало, както невъзможно, така и безполезно, а също така изпълнението следвало да бъде извършено от момента, в който потребността на кредитора от такова водела началото си, което логично нямало как да бъде изпълнено със задна дата.

В срока по чл.131 ГПК ответниците, оспорват изцяло твърденията в  исковата молба ,  като излагат подробни съображения за неоснователността на депозираните искове . Сочат,че ако се приеме иска за допустим и бъде прогласена нищожност или разваляне на договора за покупко-продажба на някое от посочените хипотези по ЗЗД, то в този случай, съдът да постанови решение ищците да заплатят на осн. чл. 189-192 от ЗЗД платената по него /договора/ цена от 2855,70 лв. получена изцяло от Ж.И. и М.И., което лично декларирали и подписали с нотариална заверка в нотариалния акт, ведно със законната лихва считано от 21.12.2006 г.

 

СЪДЪТ, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните доказателства ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА следното:

 

-              На 21-ми декември 2006 г.,в гр.Варна пред нотариус Л. Г. , М.Т.И., ЕГН **********  и Ж. И. И. , ЕГН ********** продават на Т.М.Д. ЕГН **********  придобития от тях в СИО , по време на брака им недвижим  поземлен имот, с площ 800 кв. метра по нот. акт, а по скица с площ 690 кв.метра, находящ се в село Куманово Община Аксаково, обл.Варна, представляващ УПИ I – 351 в квартал 15 по плана на селото, представляващ част от парцел № VI – 68 в кв.10 по стар план на селото, заедно с изградената в него жилищна сграда, без посочена площ по първичен документ, а по данъчна оценка с площ 35 квадратни метра и плевник, без посочена по първичен документ, а по данъчна оценка с площ от 30 квадратни метра, при граници на имота по скица : от две страни улица, имоти № № II – 36 и ХV- 38, за сумата от 2 855,70 лева / нотариален акт номер 165/ 22.12.2006г/.В нотариалния акт е записано, че страните по сделката са заявили пред нотариуса ,  че сумата от 2 855,70 лева е изплатена от купувача на продавачите напълно и в брой. Данъчната оценка на имота  е 2 855,70 лева. В  нотариалния акт е записано, че продавачите М.И. и Ж.И. си запазват правото на ползване върху описания в нотариалния акт недвижим имот, необезпокоявани от никого, заедно и поотделно до края на дните на всеки един от тях и безвъзмездно.

 

-              На  21-ви декември 2006г./  л.12,13/  между М.И. и Ж.И. от една страна и Т.Д. от друга  е сключен договор. В договора е  посочено, че  по силата на сключен договор с нотариален акт № 165/ 2006 г., е извършено прехвърляне на поземлен имот / имота описан и по-горе в цитирания нот.акт / и с цел уточняване на обема на поетата издръжка страните са се споразумели че М.Т.И. и Ж.И.И. възлагат на Т.М.Д., а същата се задължава  да поеме пълни грижи към тях, които включват: да следи за здравословното им състояние, да осигурява прехраната им, да осигурява личната им хигиена и тази на жилището им, да закупува лекарства, да осигурява временна лекарска помощ , да не ги мести от жилището, освен с изрично тяхно съгласие, да заплаща начислените сметки за : електричество, вода и телефон с лични средства своевременно, да ги снабдява с необходимите лекарства ежеседмично , да се обръща към съответния специалист при по- тежки здравословни състояния , да поддържа ред и чистота в жилището ; Т.Д. се задължава да осигури спокоен живот на М.И. и Ж.И. и спази описаните задължения в имота находящ се в с.Куманово – жилищна сграда изградена в УПИ I – 351 в квартал 15 Договорът  е подписан от страните и съдържа нотариална заверка на подпис от дата 21.12.2006 г. на нотариус Л.Гонова .

Приложено по делото на л. 13 е удостоверение за наследници на Ж.И.И./  починала на 31.03.2018 год./ , от което се установява, че наследници са: М.Т.И. – преживял съпруг,  и дъщери - М.М.Д., ЕГН ********** и Т.М.Д., ЕГН ********** .

Т.е. считано от 31.1.2018 г. наследството на Ж.И. се разпределя по следния начин-  ½ от прекратената СИО за съпруга и останалата ½ от същата СИО между съпруга и двете низходящи дъщери или по 1/6 ид.ч. за преживелия съпруг и за всяка от двете дъщери ,като при събиране на квотите които преживелият съпруг получава след смъртта на съпругата си, М.И. има 4/6 ид.ч., а дъщерите на Ж.И. по 1/ 6 и.ч.

По делото са разпитани свидетели, относно  твърдяни  правно значими факти .

При така събраните писмени и гласни доказателства , въз основа на установеното по делото от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :

Така предявените от ищцците искове са допустими,но разгледани по същество са неоснователни,по следните съображения :

Спорни по делото са следните въпроси - дали договорът за покупко продажба от 21.12.2006 г. е действителен, ако е действителен дали прикрива симулативна сделка – алеаторен договор и дали съставения на същата дата 21.12.2006 г. договор е обратно писмо.

Безспорно по делото е обстоятелството, че на една и съща дата 21.12.2006 г. между едни и същи страни, са били сключени два договора –първият - покупко продажба на недвижим имот,  а вторият договор за гледане и издръжка .

Твърди се, че  договорът  за покупко- продажба от 21.12.2006г. е нищожен поради липса на воля.

Говори се за липса на воля (съгласие)
в случаите, когато е обективирана воля в съответната форма, но зад изявлението действително воля няма, т.е. волята и изявлението не съвпадат. Разбира се, не може да се говори за такова основание за нищожност, когато воля въобще не е формирана. Липсата на воля трябва да е съзнателно, тъй като в противен случай трябва да се приложат правилата за унищожаване на сделките.

При липсата на съгласие волята се изразява изрично, но тя е толкова негодна, че изобщо не може да породи правни последици. Следователно трябва да съществува някакво волеизявление, но това съществуване е само формално, тъй като всъщност липсва съгласие на едната или на двете страни Липсата на волеизявление трябва да е пълна, т.е. такова изобщо да не съществува или то да е приравнено на несъществуващо, защото, ако волеизявлението е опорочено, това е основание за унищожаемост, а не за нищожност. Възможно е субектът изобщо да не желае настъпването на правните последици (например при насилие) или пък да желае правните последици, но поради обективни причини волеизявлението му се счита за несъществуващо (малолетни, поставени под пълно запрещение).

Липсата на съгласие следва да се преценява към момента на сключване на договора; предварителната и последващата липса на съгласие са правно ирелевантни.

Липсата на съгласие трябва да се съдържа в самото волеизявление.

ВКС трайно в практиката си възприема, че липсата на съгласие винаги се свързва със съзнателната липса на воля, като ВКС в практиката си е извел различни примери за това. ВКС в практиката си приема, че при липсата на съгласие едната или двете страни осъзнават, че външно правят изявления, които формално осъществяват фактическия състав на договора, но без намерение за обвързване..

Липсата на воля при двустранните сделки е основание за нищожност, когато е съзнавано. Такъв е случай, когато изявлението е направено несериозно, без намерение за създаване, изменение или прекратяване на правоотношение или в състояние изключващо въобще формирането на воля, но по причини, не дължащи се на заболяване или възраст до 14 години, тежко алкохолно опиянение, тежка интоксикация. Такава е и сделката  сключена от лице което е поставено под запрещение .

Т е липса на волеизявление или съгласие по смисъла на чл. 26, ал.2 ЗЗД е налице, когато обективираното изявление не отговаря на вътрешното намерениe, че липса на волеизявление или съгласие е налице, когато изявлението е направено несериозно, като шега или като учебен пример, като мислена уговорка (скрита резерва) без намерение за създаване, изменение или прекратяване на провоотношение или при насилие, но във всички случаи при съзнавана липса на волеизявление, както и когато е направено в състояние, изключващо въобще формирането на воля като малолетие, поставяне под пълно запрещение и др.

Един договор е сключен при липса на съгласие /воля/, когато то е изтръгнато чрез насилие или изразеното от страната съгласие е без намерение за обвързване, тъй като е дадено на шега или като пример, но във всеки случай без съзнателно намерение на страната да се обвърже с договора. Липса на съгласие е налице, ако няма две насрещни, противоположни по съдържание волеизявления, ако те не се отнасят за един и същ предмет и др.

. В конкретния правен казус не е налице липса на изявена воля или съгласие на ищците. От представения договор за покупко продажба,обективиран в процесния нотариален акт,  страните са уговорили същественото съдържание на договора и с подписването му са се съгласили с това съдържание. Така например, посочен е в договора предмета на договора, като са детайлно е описан недвижимия имот. Договорът съдържа съществените елементи – обект, страни, взаимни права и задължения. Към датата на подписване на договора  за покупко продажба на процесния недвижим имот, М.И. и съпругата му Ж.И. са дееспособни лица, положили подписа си под съдържанието на договора за продажба,обективиран в нотариалния акт , като изявлението им за прехвърляне на собствеността на недвижимия имот  и за запазване на правото на ползване на същия е било направено сериозно (не като шега или пример) и с намерение за пораждане на такива права в полза на приобретателя. От доказателствата събрани пред ВРС се установява, че към 2006 година/ сключването на договора за продажба/ съпрузите И. –съпругът роден 1930 г. а съпругата 1937 г. са били дейни и жизнени хора

За липса на воля, на съгласие у страните не може да се съди само от факта, че в нотариалния акт е посочена продажна цена равна на данъчната оценка, а твърденията на ищците, че цена не е плащана са останали недоказани

Събраните по делото гласни доказателства независимо едни от други не сочат на наличието на порок в сделката покупко –продажба . Нещо повече – в нотариалния акт, съставен по надлежния ред и форма, пред нотариус продавачите и купувач са се явили лично ,подписали нотариалния акт и заявили,че продажната цена на имота, равна на данъчната оценка е платена от купувача на продавачите

Несъзнаването на правните последици от договора за продажба и опорочаването на волята в този смисъл имат отношение към друг порок на сделката – унищожаемост на същата.

Когато е предявен иск, с който се иска прогласяване на нищожност на сделка поради липса на съгласие, тъй като съгласието е дадено за сключване „друга сделка, а  прехвърлителят не е желаел настъпването на правните последици на продажбената  сделка, искът следва да се квалифицира не като иск за нищожност поради липса на съгласие/волеизявление/, а като иск за нищожност поради абсолютна симулация по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД. Направеното твърдение, че волеизявлението е направено, но не се желае настъпването на правните последици, т.е. не се желае прехвърляне на собствеността, то наведените факти са от хипотезата на чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД-абсолютна симулация. Липсват доказателства, че страните не са желали настъпването на последиците от покупко продажбата.

Разглеждайки понятието “основание” на сделката от гледна точка на разделянето на правните сделки на каузални и абстрактни, то основанието се дефинира, като типичната и непосредствена правна цел, която се преследва със сключването на сделката. Каузата (т.е. онази обикновено приемана, традиционно целена с даден договор правна последица) рядко е записана в договора. По-често тя трябва да се извлече по тълкувателен път от съдържанието на сделката.От разпоредбата на 26, ал. 2, изр. 2 следва, че основанието се предполага до доказване на противното. Доказателствената тежест за оборването пада върху страната, която твърди, че липсва основание за сключването на сделката.Въпреки тясната връзка между основанието и волеизявлението, което е носител на основанието, фактически каузата е прогласена като отделен елемент от фактическия състав на сделката. Липсата на основание е недостатък водещ до нищожност на каузалните  сделки, какъвто е и договора за продажба. Предоставянето на имотна облага другиму винаги се извършва с определена цел, която именно представлява основанието, каузата, причината въз основа на която страната сключва определен вид сделка. В конкретния случай основанието на договора за продажба се изразява в това, че срещу прехвърляне на правото на собственост върху недвижимия имот, се   получава цена. Ето защо не може да се приеме, че сключения договор между страните в производството е без основание. Всяка от тях по силата на договора за продажба придобива определена имуществена облага, заради която е сключила и самия договор.

За продажбата това е да се придобие собственост , респ. да се получи цената й; за договора за гледане и издръжка – да се придобие собственост и да се обезпечи прехвърлителят с грижи и издръжка .

Договорът за издръжка и гледане е продукт на договорната автономия, която позволява на правните субекти свободно да определят съдържанието на сделките, по които са страни, доколкото то не противоречи на императивните законови норми и на добрите нрави.Т.е договор за издръжка и гледане може да се сключи самостоятелно, като обикновен облигационен  договор, в който да се уговорят насрещни права и задължения .

Договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, представлява писмен договор под формата на нотариален акт при който едно лице /прехвърлител/ прехвърля незабавно собствеността на свой имот, срещу задължението на лицето, което получава имота /приобретател/ да осигури пожизнена издръжка и гледане. Освен прехвърляне собствеността с този договор може да се учредяват и вещни права върху имот срещу задължение за издръжка и гледане. Точно поради факта, че прехвърлителя получава издръжка и гледане, договора е възмезден

Действително договорът за  гледане и издръжка не е уреден в закона, но в съдебната практика и теория се приема, че е двустранен / страните по договора правят насрещни волеизявления / , възмезден / дължат се  насрещни престации / ;  алеаторен – обемът и продължителността на престацията не е определен във времето, а е в зависимост от здравословното състояние на прехвърлителя и продължителността на живота му.  Тук е мястото да се подчертае, че със смъртта на прехвърлителя договорът се прекратява, но при смърт на приобретателя  задълженията му се наследяват .

От изложеното следва, че  сключения между страните по настоящето дело договор за издръжка и гледане е самостоятелен договор, който е породил права и задължения между подписалите го, но не свързан с договора за покупко продажба, обективиран в нотариалния акт, чиято нищожност се претендира.Т.е. между страните не е сключен договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане.

Не е нищожен нито договорът за продажба на недвижимия имот, нито договорът за издръжка и гледане.И двата договора не противоречат  на закона  и не  накърняват добрите нрави, както и нямат невъзможен предмет . Сключени са със съгласие на страните. 

Поради обстоятелството, че настоящият въззивен състав приема,че  предявеният иск за нищожност на нищожността на договора за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт No 165/  21.12.2006г., е неоснователен, неосноватемен е  и искът предявен  при условията на кумулативност На основание чл.124, ал.1 от ГПК да бъде прието за установено че процесният недвижим имот, находящ се в с. Куманово, общ. Аксаково, обл. Варна, представляващ УПИ I - 351, кв. 15 по плана на селото, ведно с всички подобрения и приращения в него, в това число построената в него жилищна сграда и плевник, се притежават от М.Т.И. и наследниците на Ж.И.И./  п. на 31.03.2018 г/ - съпругът й М.Т.И.  и дъщерите й Т.М.Д., и М.М.Д.,  съответно при части – за М.Т.И.-2/3 /две трети/ идеална част от имота, М.М.Д.- 1/6 /една шеста/ идеална част от имота и Т.М.Д. - 1/6 /една шеста/ идеална част от имота.

Съществуването на основание се извежда от вида и съдържанието на сделката, а основанието на всички договори, включително и за договора за покупко – продажба е придобиването на едно право. Дали договорът е породил вещно прехвърлителен ефект  и дали приобрателят е заплатил договорената цена е относимо към изпълнението на договорните задължения, а не към наличие на основание на договора .Т.е. фактът дали плащането е извършено по време и начин различен от описания в нотариалния акт или не е извършено, изобщо сам по себе си е неотносим към преценка наличието на основание на сключен договор за продажба .

Привидни са сделките сключени  при абсолютна симулация – когато между страните е постигнато вътрешно съгласие сделката да не породи правните си последици между тях, както и сделките с които се прикрива друго съглашение, чиито правни последици се целените от страните по сделката. При абсолютната симулация на договор за покупко - продажба във вътрешните отношения между съконтрахентите, прехвърлителят остава собственик на вещта, а приобретателят не придобива права и не дължи заплащане на цена. Възможни са и случай,  при които съконтрахентите желаят настъпването на правните последици на договора за покупко – продажба, но прикриват действителната си воля относно отделни договорености, която са постигнали за отделни елементи от договора. Фактът, че плащането на цената е извършено по начин различен от описания в нотариалния акт или че цената не е платена, може да бъде индиция за симулативност на волеизявленията за изпълнение на задълженията на купувача, но сам по себе си, този факт не може да обоснове извод за абсолютна симулация на договора за покупко –продажба, освен ако обсъждането му в съвкупност с останалите доказателствени факти и тълкуване на действителната, обективирана в договора воля, не обоснове еднозначен и категоричен извод съконтрахентите да не са желаели настъпването на правните му последици . Едва ако съдът прецени дали договорът за покупко-продажба е нищожен поради липса на основание и само ако прецени, че договорът има основание, може да разгледа дали е нищожен като привиден.

 Главно и пълно доказване на твърденията на ищците за липса на съгласие у прехвърлите да сключат договор за покупко - продажба на 21.12.2006 г. с дъщеря им Т.Д. по делото не е проведено . Липсват доказателства  да се приеме, че продавачите не са действали съзнателно към 21.12.2006 г. за да се изведе извода, че сделката е нищожна. Ето защо и неоснователността на първия заявен главен иск води и до неоснователност на кумулативния установителен , вещен иск.

Безспорно ищците М.И. и М.Д. имат правен интерес от установяване на обема им от права върху имота, който приживе е бил собственост на М.И. и покойната Ж.И.. Искът  заявен в условията на кумулативност ,на основание чл.124, ал.1 от ГПК да бъде прието за установено че процесният недвижим имот, се притежават от М.Т.И., и наследниците на Ж.И.И. - съпругът й М.Т.И. и дъщерите й Т.М.Д. и М.М.Д.,  при части  за  М.Т.И.- 2/3 идеална част от имота,  за  М.М.Д. и Т.М.Д.-  по 1/6 /една шеста/ идеална част от имота – би бил основателен, ако бе прогласена недействителността на договора за покупко продажба.

След като ищците не са доказали нищожността на сделката покупко продажба по см.на чл.26 ЗЗД / сключена при липса на воля / и установителния иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Разгледани по същество , предявените при условията на евентуалност искове  също са неоснователни

-   

-          Искът  на основание чл.26, ал.2, хипотеза V - та от ЗЗД да бъде прогласена нищожността на привидния договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт No 165/  21.12.2006г. и след като бъде разкрита симулативността на основание чл.17, ал.1 от ЗЗД да бъдат приложени правилата по отношение на договора за дарение между дарителите М.Т.И. и Ж.И.И. и надарената Т.М.Д., касаещо недвижим имот,/ предмет на сделката/, който договор за дарение е сключен при наличие на прекратително условие и да бъде отменено дарението с обратна сила, тъй като прекратителното условие се е сбъднало и да бъде постановено връщане на собствеността върху имота от страна на ответниците по делото в патримониума на праводателя М.Т.И., и на законните наследници на Ж.И.И.

 

-          При условията на евентуалност :на основание чл. 26, ал. 2, хипотеза V - та от ЗЗД да бъде прогласена нищожността на привидния договор за покупко-продажба, обективиран в НА No 165/21.12.2006г. и след като бъде разкрита симулативността на основание чл.17, ал.1 от ЗЗД да бъдат приложени правилата по отношение на договора за дарение между дарителите М.Т.И., и Ж.И.И., и надарената Т.М.Д., , и  да бъде отменено дарението и да бъде постановено връщане на собствеността върху имота от страна на ответниците по делото в патримониума на праводателя М.Т.И., и на законните наследници на Ж.И.И.

-При условията на евентуалност :на основание чл.26, ал.2, хипотеза V - та от ЗЗД да бъде прогласена  нищожността на привидния договор за покупко-продажба, обективиран в НА No 165/ 21.12.2006г. и след като бъде разкрита симулативността на основание чл.17, ал.1 от ЗЗД да бъдат приложени правилата по отношение на договора за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между М.Т. И. Ж.И.И., и Т.М.Д. и Н.Т.Д., , касаещ процесния недвижим имот и при условията на кумулативност - на основание чл.87, ал.3 във вр.с ал.2 от ЗЗД да бъде постановено разваляне на договора поради неизпълнение и респективно да бъде разпоредите връщане на собствеността от страна на ответниците по делото в патримониума на праводателя М.Т. И. на законните наследници на Ж.И.И.,

 

Правната уредба на привидните сделки се съдържа на две места – в чл. 17 и чл. 26, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Първият текст урежда съотношението между привидната и един друг вид сделки – прикритите сделки. Освен това той урежда и действието на привидните сделки по отношение на трети добросъвестни лица (вж. чл. 17, ал. 2 и 3 ЗЗД). Вторият текст прогласява нищожността на привидните сделки.

В теорията[1] се приема, че привидна (симулативна) сделка е тази, волеизявлението по която се нуждае от приемане и със съгласие на другата страна не се желае нейното правно действие. Както следва от самия термин, привидната сделка се извършва само за да се даде вид, но всъщност страната, която я извършва, не иска тя да породи правни последици. При привидните сделки е налице съзнателно несъответствие между желаното и изразеното.

Когато волята на страните по сключеното съглашение е само да се създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения в сключеното съглашение, симулацията е относителна. И в двата случая явната сделка е нищожна. Прикритото съглашение, поражда действие само ако отговаря на изискванията за неговата действителност , а исковете за обявяване на привидността по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и за разкриване на симулацията по чл. 17, ал. 1 ЗЗД имат различен предмет - единият нищожността на явната сделка, а другият обвързващата сила на прикритото съглашение. При всяка симулация страните се съгласяват да изповядат договора по начин, по който е написан, като привидността се състои именно в това: страните се съгласяват да изповядат договора по определен начин, но нямат воля да бъдат обвързани по този начин. Относителната симулация обхваща сделките, чиито правни последици страните не желаят да настъпят. При относителната симулация, има две сделки - едната привидна, симулативна, чиито правни последици страните не желаят и друга - прикрита или дисимулирана, чиито правни последици страните действително желаят.

Практически възниква въпросът как трябва да се изрази тази част на волеизявлението, в която се заявява, че не се иска правното му действие, как да се установи от страните, че сделката е привидна. В теорията и постоянната практика на ВКС, се приема, че ако едната страна, например, иска да установи, че сделката е симулативна, тя не може да си служи със свидетелски показания, освен ако има писмен документ, който изхожда от другата страна или удостоверява нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно – чл. 165, ал. 2 ГПК. Тоест за да бъдат страните по привидната сделка напълно сигурни и спокойни, те трябва да имат писмен документ от другата страна. Този писмен документ може да се даде преди, едновременно или след съставянето на явното волеизявление. Например при нотариуса се сключва нотариална продажба и още същия ден купувачът дава документ на продавача, че сключената нотариална продажба е привидна, тя няма основание, по нея той не е броил посочената сума. В двата документа – нотариалния акт и обратния документ, се съдържат двете части на единното волеизявление, но едната половина от волеизявлението е явна, а другата е достъпна само на страните и затова може да се нарече тайна.

Съдебната практика се прави разграничение между т.нар. „обратно писмо“ и „начало на писмено доказателство“. В част от съдебната практика се приема, че обратното писмо (contre lettre), разкриващо съдържанието на един прикрит договор, съдържа волеизявлението на всички страни по прикрития договор и служи за пълно разкриване на симулацията, поради което свидетелските показания са недопустими. За „начало на писмено доказателство“ се приема документ, изходящ от една от страните по делото (противната страна) или пък удостоверяващ нейно изявление пред държавен орган, от което може да се заключи, че симулацията е вероятна, в който случай, за да се постигне пълно доказване на симулацията, се допускат свидетелски показания. Така например в Решение № 464 от 16.06.2010 г., постановено по гр. д. № 1069 по описа за 2009 г. на ВКС, I г.о., се приема, че в чл. 134 ал. 2 ГПК /отм./ – сега чл. 165, ал. 2 ГПК, е предвидено изключение от общата забрана със свидетелски показания да се опровергава съдържанието на писмен документ. Между страните по явната сделка обратният документ е признание, че сделката не изразява действителните правоотношения и че съществува друга прикрита сделка. Свидетелски показания са допустими тогава, когато страната, която твърди симулация на сделката, представи т. нар. начало на писмено доказателство. Докато в случаите на чл. 133 ал. 2 ГПК /отм./ – сега чл. 164, ал. 2 ГПК, е необходимо изрично съгласие на противната страна за допускане на свидетели, то при чл. 165, ал. 2 ГПК съгласието може да бъде не само изрично, но и мълчаливо, но във всеки случай е необходимо да съществува обратен документ. Обратният документ който разкрива съдържанието на един прикрит договор може да съдържа всички елементи от съдържанието на договора и тогава той служи за пълно разкриване по симулацията. Възможно е обаче документът да е едностранен и да разкрива само волеизявлението на една от страните. Тогава той ще служи само като начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК и в този случай е допустимо доказването на действителните права и отношения между договарящите със свидетели. В това се състои разликата между обратния документ който установява напълно прикритото съглашение и обратния документ което прави само вероятно твърдението за симулация. В първия случай свидетелските показания са недопустими, а във втория – документът е предпоставка за допустимостта на гласните доказателства

Когато писменото доказателство съдържа волеизявлението на всички страни по прикритата сделка, то това писмено доказателство /обратно писмо/, служи за пълно разкриване както на симулативната сделка, така и на действителните правоотношения между страните. Когато обаче обратното писмо съдържа волеизявлението само на една от страните по прикритата сделка, то това писмено доказателство представлява начало на писмено доказателство, по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК и в този случай доказването на действителните правоотношения между страните е допустимо чрез свидетелски показания, като доказателствено средство. В тази връзка, предвид противоречието по възприетото от въззивния съд относно допустимостта на свидетелските показания за разкриване симулативност на сделка със свидетелски показания при наличие на начало на писмено доказателство

Т.е разкриването на тази привидност би могло да стане само с обратно писмо, а гласни доказателства са допустими само доколкото по делото има начало на писмено доказателство, правещо вероятно твърдението за симулация . Обратно писмо не е представено по делото, поради което и само на това основание ВРС прави извод, че и завените евентуални искове са останали недоказани по основание, а от там се явяват и неоснователни и недоказани и кумулативно съединените .

Настоящият въззивен състав приема,че договорът от 21.12.2006 г. сключен между М.И. и Ж.И. от една страна с дъщеря им Т. И. не представлява  обратно писмо или начало на писмено доказателство, с оглед изложеното по горе.

Както бе посочено по горе, договорът е  валиден облигационен договор, по силата на който приживе Ж.И. заедно с преживелия й съпруг и ищец М.И. са постигнали писмено съгласие с дъщеря си Т.Д. последната да ги  леда и издържа до края на дните йм. Договорът  е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите , в деня в който е изповядана сделката покупко –продажба . Този договор по съществото си не може да бъде възприет нито като обратно писмо, нито като начало на писмено доказателство, тъй като обективира насрещни волеизявления на страните по него с ясен предмет. Поемането на задължението на Т.Д. към родителите й да ги гледа и издържа ,налага участието и на съпруга на Д. –Н.Д. като страна в процеса , т.к. при алеаториния договор за гледане и издръжка и участието на съпруга винаги е необходимо .

При всичко изложено по-горе настоящият състав приема, че след като исковете не са доказани по основание следва да бъдат отхвърлени изцяло в заявената поредност.В обобщение, решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да се потвърди

 При този изход на спора въззивницитеследва да заплатят на въззиваемата страна общо сумата от 1200 лв разноски по делото,съгласно представен списък за разноски. Съдът приема възражението за прекомерност на адв възнаграждение за неоснователни, с оглед на сложността на правния казус и наличието на обективно съединени искове

Водим от горното съдът,

 

РЕШИ :

 

 ПОТВЪРЖДАВА  решение  №55/6.1.2020г. постановено по гр.д. № 7653 по описа на ВРС за 2019

ОСЪЖДА М.Т.И., ЕГН: ********** и М.М.Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на ответниците –Т.М.Д., ЕГН ********** и Н.Т.Д., ЕГН **********, СУМАТА от общо 1200 / хиляда и двеста  лева  НАПРАВЕНИ разноски за въззивната инстанция , на основание чл. 78, ал.3 ГПК.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок  от връчването му страните пред Върховен касационен съд.

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                             

ЧЛЕНОВЕ :