РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Ямбол , 14.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
Секретар:Т.С.К.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20202330102067 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба от А. М. Г. с ЕГН ********** от с.
И., общ. С. обл. Я., ул. „***“ № ***, с която против Н. М. Г. с ЕГН ********** от гр. Я.,
ж.к. „***“ № ***, вх.***, ет.***, ап.*** са предявени искове с посочено правно осн. чл.
232, ал. 2 ЗЗД и чл. 233, ал. 1 ЗЗД. С исковата молба се твърди, че на 22.03.2013 г. ищецът
като ***сключил с Н. М. Г. като ***, договор за наем, с който му били предоставени за
временно възмездно ползване недвижими имоти – земеделски земи, находящи се в
землището на с. Т., общ. Т., обл. Я., подробно описани и индивидуализирани с исковата
молба. Сочи се, че договорът за наем е бил сключен за срок от 10 стопански години и
вписан в Службата по вписвания в гр. Ямбол с вх. рег. № *** г., том ***, стр. ***. Твърди
се, че с договора за наем е уговорена годишна наемна цена в размер на 10 лв. за декар
годишно, платима до 31.10 на съответната година. Общият размер на наетата земеделска
земя бил 27,498 дка, като съответно на това дължимата годишна наемна цена била в
размер на 274.98 лв. Твърди се, че ответникът не е заплатил дължимата наемна цена за
стопанската 2016/2017 г., 2017/2018 г. и 2018/2019 г. в уговорения срок до 31.10 на всяка
стопанска година съгласно уговореното в чл.5 от договора за наем. Задълженията не били
изпълнени и към датата на подаване на исковата молба. Поддържа се, че поради
неизпълнение на поетите от ответника задължения за заплащане на договорената наемна
цена и във вр. с чл. 21 от договора за наем с подаването на настоящата искова молба,
сключеният между страните договор за наем следва да се счита за прекратен, в каквото
насока била съдебната практика. На следващо място се поддържа, че предвид
1
прекратените наемни отношения между страните, ответникът е длъжен да върне наетите
недвижими имоти, както и да заплати на ищеца годишни наемни цени за стопанските
2016/2017 г., 2017/2018 г. и 2018/2019 г. в общ размер на 824.94 лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане. На тия основания ищецът претендира от съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати дължими годишни наемни цени по
договор за наем от 22.03.2013 г. за стопанската 2016/2017 г., 2017/2018 г., и 2018/2019 г. в
общ размер 824.94 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и да бъде осъден
ответникът да върне на ищеца предоставените му за временно възмездно ползване
недвижими имоти – земеделски земи, находящи се в землището на с. Т., общ. Т., обл. Я. с
договор за наем от *** г., подробно описани в исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се сочи, че към
моментът на сключване а наемния договор, ищецът е придобил е притежавал 1/5 ид. част
от отдадени под наем имоти, подробно описани. Сочи се също, че в резултат на още 2
сделки, изповядани на 13.01.2015 г., ищецът се оказва собственик на 9/20 ид. части от
недвижимите имоти, предмет на процесния договор за наем. В тази връзка се поддържа,
че претенцията му да бъде присъден изцяло и на 100 % търсеният наем за указания в
исковата молба период е неоснователна, т.к. ищецът е започнал производството само
лично от свое име, а не за себе си и като пълномощник на останалите лица от
съсобствеността.Сочи се, че в най-добрия случай, ищецът би могъл да претендира не за
целия наем, а само за 9/20 от него и то не за целия период, претендиран в исковата молба.
В тази връзка, ответникът релевира и възражения за погасяване по давност претенцията
на ищеца за заплащане на наемна цена за периода 2016/2017 г., с кратката погасителен 3-
годишна давност. В обобщение се поддържа, че макар искът да е допустим, същият е
неоснователен и недоказан за разликата над 9/20 от наема за 2017/2018 г. и 2018/2019 г.,т
е. за сумата над 247.49 лв. На следващо място се поддържа и че ищецът не е активно
легитимиран да претендира по отношение на ответника, договорът да се счете за
прекратен, доколкото със своите 9/20 ид. части от съсобствеността не е в състояние да го
направи сам, без другите.
За ищеца, редовно призован, в съдебно заседание се явява в качеството на
процесуален представител по пълномощие адв. П.П. от АК Я., чрез когото в хода на
делото по същество се поддържа, че претенцията за заплащане на дължимата наемна цена
за стопанските 2016/2017 год.; 2017/2018 год. и ********* год. са основателни и
доказани. Сочи се че с подаването на исковата молба наемните отношения между
страните са прекратени и ответникът е длъжен да върне предоставените му за ползване
земеделски земи.
За ответника, редовно призован за съдебно заседание, се явява в качеството на
процесуален представител по пълномощие адв.Т.С. от АК Я., чрез когото се поддържа, че
2
договора може да бъде развален само по съдебен ред, както и че претенцията на ищеца
над размера от 9820 ид.ч. е неоснователна и недоказана. Твърди се още че претенцията за
стопанската 2016/2017 год. е погасена по давност.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна и правна страна следното:
Видно от представения по делото договор за наем от *** год., А. М. Г. в качеството си
на ***е сключил договора с Н. М. Г. в качеството си на ***, като е предоставил за временно
и възмездно ползване следните недвижими имоти-земеделски земи, находящи се в
землището на с.Т., общ.Т., обл.Я., а именно:
1. пасище, мера с площ 10.498 дка, шеста категория, в местността „***“,
съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне, при граници: №№ *** и ***;
2. нива с площ 12.000 дка, четвърта категория, в местността „***“, съставляваща
имот № *** по плана за земеразделяне, при граници: имоти №№***, ***, *** и ***;
3. нива с площ от 5.001 дка, четвърта категория, в местността „***“, съставляваща
имот № *** по плана за земеразделяне, при граници: имот №№ ***, *** и ***.
С чл.2 от Договора, страните са постигнали съгласие, че наемодателят запазва
собствеността си върху обекта на договора, а именно отдадените под наем имоти, а
наемателят става собственик на добивите от същите от момента на отделянето им.
С чл.4 от Договора, страните са определили годишна наемна цена, платима от
наемателя на наемодателя в размер на 10 лева на декар, в срок до 31.10. на съответната
година – чл.5 от Договора. Договорът е бил сключен за десет стопански години – чл.6.
С чл.21 абз.2 от Договора, страните са постигнали съгласие, че договора за наем се
прекратява при неиздължаване от страна на наемателя на годишната наемна цена повече от
60 дни след съответните договорени срокове.
С чл.22 от Договора, страните са постигнали съгласие, че при наличие на виновно
поведение от една от страните, водещо да прекратяване на договора, същият се счита
прекратен от датата на получаване на писменото предизвестие от виновната страна.
Видно от представените по делото скици, поземления имот в местността „***“ е с
идентификатор 73657.12.1; поземления имот в местността „***“ с идентификатор
73657.25.27, а поземления имот в местността „***“ с идентификатор 73657.27.21.
Не е спорно между страните, а и това се установява от представените по делото
нотариални катове: за дарение на идеална част от недвижими имоти № ***, том ***, рег. №
***, дело № *** от 2013 г. на *** Д.Л. с рег. № ***, с район на действие, съдебен район на
***РС, нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от недвижими имоти № ***,
том ***, рег. № ***, дело № *** от 2013 г., на *** Д.Л. с рег. № *** с район на действие,
3
съдебен район на ***РС, нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от
недвижими имоти № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** от 2015 г., на *** Д.Л. с рег. №
*** с район на действие, съдебен район на ***РС, нотариален акт за покупко-продажба на
идеална част от недвижими имоти № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** от 2015 г., на ***
Д.Л. с рег. № *** с район на действие, съдебен район на ***РС, че ищеца е съсобственик на
процесните имоти със съответните идеални части собствеността, като от представените
скици е видно, че същият е съсобственик с трето лице – Д.С.Т..
При обикновено математическо изчисление се установява, че общият размер на наетата
земя е 27,499 дка, като съответно на това дължимата годишна наемна цена е в размер на
274,99 лева.
По делото не бяха ангажирани доказателства, които да обосновават извод, че
ответника е заплатил на ищеца дължимата наемна цена по Договора, като при
математическо изчисление се установява, че общият размер на наемната цена за трите
стопански години предмет на иска е в размер на 824,97 лева.
Ето защо предявения иск с правно основание чл.262, ал.2 ЗЗД се явява основателен и
доказан и следва да се уважи в предявения размер от 824,94 лева като се уважи искането за
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното и изплащане.
Основателен и доказан се явява и втория от предявените искове, с правно основание
чл.233, ал.1 ЗЗД. Исковата молба има характер на писмено предизвестие, същата е получена
от ответника на 14.09.2020 год. /видно от приложеното по делото съобщение/ и от този
момент съгласно чл.22 от Договора, и предвид установеното по делото виновно поведение
на ответника изразяващо се в неплащане на наемната цена за исковите стопански години
повече от 60 дни съгласно Договора, същият следва да се счита прекратен. Следва ответника
да бъде осъден да върне на ищеца предоставените му с договора недвижими имоти.
Не могат да се споделят възраженията на ответника срещу исковете, тъй като
получената наемна цена и разпределянето и между съсобствениците касае техните вътрешни
отношения от една страна, а от друга сключването на договора, респ. неговото прекратяване
има характер на управление на общата вещ, и които действия са също в рамките на
отношенията между съсобствениците. Не може да се релевира и възражението на ответника
за погасяване по давност на претенцията на ищеца за заплащане на наемна цена за
стопанската 2016/2017 год., тъй като видно от Договора наемната цена е платима до 31.10.
на съответната година, т.е. в случая до 31.10.2017 год., или считано от 01.11.2017 год.
ответника е в забава. Исковата молба от своя страна е подадена в съда на 24.08.2020 год.
към който момент не е изтекла както общата, така и кратката три годишна погасителна
давност.
Относно разноските:
4
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски като с оглед представените доказателства следва ответника да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените от последния разноски в размер на 700,00 лева от които 100,00
лева държавна такса и 600,00 лева заплатено възнаграждение за един адвокат.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен съд – Ямбол
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.232, ал.2 ЗЗД, Н. М. Г. с ЕГН ********** от гр. Я., ж.к.
„***" № ***, вх.***, ет.***, ап.*** ДА ЗАПЛАТИ на А. М. Г. с ЕГН ********** от с. И.,
общ. С., обл. Я. ул. „***“ № *** сумата от 824,94 лева, представляваща сбор от дължимите
годишни наемни цени по договор за наем от 22.03.2013 год. вписан в Службата по
вписванията Ямбол с вх.рег.№ ***год., том ***, стр.***, за стопанските 2016/2017 год.;
2017/2018 год. и 2018/2019 год., ведно със законната лихва върху сумата от 824,94 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба – 24.08.2020 год. до окончателното и
изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.233, ал.1 ЗЗД, Н. М. Г. с ЕГН ********** от гр. Ямбол,
ж.к. „***“ № ***, вх.***, ет.***, ап.3 ДА ВЪРНЕ на А. М. Г. с ЕГН ********** от с. И.,
общ. С., обл. Я., ул. „***“ № *** предоставените му с договор за наем от *** год. вписан в
Службата по вписванията Я. с вх.рег.№ *** год., том ***, стр.*** за временно и възмездно
ползване недвижими имоти – земеделски земи, находящи се в землището на с.Т., община Т.,
област Я., а именно:
Пасище, мера с площ от 10,498 дка, шеста категория, в местността „***“, съставляваща
имот № *** по плана за земеразделяне на селото, при граници: имоти №№ *** и ***, а
съгласно скица, издадена от СГКК гр.Я.– поземлен имот с идентификатор 73657.12.1, с
площ от 10.497 дка, шеста категория, в местността „***“, с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: пасище, предходен идентификатор:
няма, номер по предходен план: ***, при съседи на имота с идентификатори: 73657.12.2 и
73657.12.17;
Нива с площ от 12,000 дка, четвърта категория, в местността „***“, съставляваща имот
№ *** по плана за земеразделяне на селото, при граници: имоти №№ ***, ***, *** и ***, а
съгласно скица, издадена от СГКК гр.Я. – поземлен имот с идентификатор 73657.25.27, с
площ от 11,999 дка, четвърта категория, в местността „***“, с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, предходен идентификатор: няма,
номер по предходен план: ***, при съседи на имота с идентификатори: 73657.25.26,
73657.25.148, 73657.25.28 и 73657.25.161;
Нива с площ от 5,001 дка, четвърта категория, в местността „***“, съставляваща имот
5
№ *** по плана за земеразделяне на селото, при граници: имоти №№ ***, *** и ***, а
съгласно скица, издадена от СГКК гр.Я.– поземлен имот с идентификатор 73657.27.21, с
площ от 5,000 дка, четвърта категория, в местността „***“, с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, предходен идентификатор: няма,
номер по предходен план: ***, при съседи на имота с идентификатори: 73657.27.20,
73657.27.22 и 73657.27.128.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Н. М. Г. с ЕГН ********** от гр. Я., ж.к.
„***“ № ***, вх.***, ет.***, ап.3 ДА ЗАПЛАТИ на А. М. Г. с ЕГН ********** от с. И., общ.
С., обл. Я., ул. „***“ № *** сумата от 700,00 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6