№ 146
гр. Кърджали, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария К. Дановска
Членове:Васка Д. Халачева
Габриел Р. Русев
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело
№ 20225100500136 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Образувано е по жалба, депозирана чрез процесуален представител от
„Г.“ АД, гр. С., БУЛСТАТ *, в качеството на длъжник по изп. д. №
20228120400573 по описа на ЧСИ с рег. № * на КЧСИ. Същата е насочена
против действие на съдебния изпълнител, обективирано в Констативен
протокол с изх. № 38395/15.06.2022 г., с което е оставено без уважение
възражение на длъжника с правно основание чл.78, ал. 5 от ГПК за
намаляване на претендирания в размер 1222.50 лева адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на взискателя, както и
начислените авансови такси в размер на 186.30 лева.
Длъжникът счита размерът на адвокатското възнаграждение за
прекомерно висок и не съобразен с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и ТР № 6/2012
г. на ОСГТК на ВКС. Счита, че същият не е съобразено с правната и
фактическа сложност на изпълнителното дело, поради факта, че не се налага
да бъдат извършвани принудителни действия за реализиране на вземанията
(седалището и банковите сметки на фонда са публични и общоизвестни).
Длъжникът твърди, че задължението е било платимо в срока за доброволно
1
изпълнение. Заявява, че срещу решение № 64/07.02.2022 г. по в.т.д. №
758/2021 г. на П. апелативния съд, в срока по чл. 283 от ГПК е депозирана
касационна жалба и е подадена молба за спиране на изпълнителното
производство по ИД № 573/22 г., като е представено доказателство за внесено
по специалната сметка на ВКС обезпечение в размер на 50 000.00 лева чрез
преводно нареждане от 06.06.2022 г.
С Определение № 235/06.06.2022 г. на ВКС изпълнението на решение №
64/07.02.2022 г. по в. т. д. № 758/2021 г. на П. апелативен съд е спряно, като
въз основа на него с разпореждане с изх. № 37342/08.06.2022 г. е спряно и
изпълнителното дело. Длъжникът твърди, че в случай, че не бъде допуснато
касационно обжалване, то ще заплати задължението си веднага след
получаване на съобщение от ЧСИ.
Според длъжника начислените авансови такси не представляват реално
извършени действия от страна на ЧСИ в хода на изпълнителното
производство. Твърди, че по делото липсват данни процесиите такси да са
реално заплатени от взискателя по сметка за такси и разноски на ЧСИ 766.
Счита, че авансовите такси в размер на 186.30 лева с ДДС са неправилно
определени от ЧСИ, като същия не е предоставил информация по коя точка
от ТТРЗЧСИ са начислените и поради тази причина не дължи
възстановяването им.
Жалбодателят претендира и присъждане на направените в това
производство разноски под формата на платена държавна такса, авансови
такси за администриране на подадената жалба и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 173.00 лева.
Ответникът по жалбата - взискател в изпълнителното производство Б. Р.
Р., чрез процесуалния си представител адв. Я. С., депозира в срока по чл.436,
ал.3 от ГПК, възражението си, в което излага съображения за
неоснователност на жалбата. Счита, че в случая се касае за изпълнително
дело с материален интерес в размер на 50 000.00 лева, при който съобразено с
минималния размер определен по реда на чл. 10, т. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4,
във вр. с чл. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатско
възнаграждение за образуване и процесуално представителство по
посоченото изпълнително дело следва да бъде 1215.00 лева. Твърди се, че
2
длъжника е причината за образувано на 25.05.2022 г. изпълнителното дело,
т.е. три месеца след постановяването му и съобщаването му на страните по
подлежащото на изпълнение въззивно осъдително Решение № 64 от
07.02.2022 год., постановено в. т. д. № 20215001000758/2021 г. по описа на
Апелативен съд П.. Счита се, че посочения период е бил достатъчен длъжника
по делото да изпълни задължението си, както чрез банков превод по
предоставената към исковата молба основание чл. 127, ал . 4 от ГПК банкова
сметка на взискателя, така и по реда на чл. 97 ал. 1, изр. второ от ЗЗД.
Въпреки това длъжника не е изпълнил задължението си, внесъл депозит по
сметка на ВКС за спиране изпълнението. Иска се подадената жалба да бъде
оставена без уважение като неоснователна и недоказана.
По реда на чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ с рег.№812 на КЧСИ излага
мотиви за законосъобразност на обжалваните му действията и за
неоснователност на депозираната жалба.
Окръжният съд, в кръга на своята проверка по повод депозираната
жалба, установи следното:
Въз основа на писмена молба, депозирана от действащия чрез
процесуален представител, взискател Б. Р. Р., придружена с изпълнителен
лист № 92/19.04.2022 г., издаден по в.т.д. № 758/2021г. на Апелативен съд -
П., е образувано на 27.05.2022 г. изпълнително дело № 20228120400573 по
описа на ЧСИ с рег. № * на КЧСИ, с длъжник „Г.“ АД, ЕИК * и с предмет -
събиране на парично вземане от 50 000 лева, представляващи обезщетение за
причинените неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, от
настъпилата на 06.11.2016 г. смърт на Р. Б.Р., причинена на главен път П-84, в
района на километър 78+600, в землището на гр.Я. от неизвестен водач с
неидентифицирано МПС, напуснал местопроизшествието, ведно със
законната лихва, считано от 11.12.2019 г. до окончателното й изплащане. С
молбата е приложен е договор за правна защита и съдействие, ведно с
пълномощно, видно от които взискателят е упълномощил адв. Я.С. за
образуване и процесуално представителство по изпълнителното дело, и му е
платил в брой възнаграждение от 1220 лева.
По молба на взискателя, за удовлетворяване на взимането му е
направена справка за имущественото състояние на длъжника, като с изрична
молба с вх. № 21497/30.05.2022 г., взискателят е поискал запор на МПС-та и
3
на банкови сметки на длъжника /лист16/.
С молба вх. № 22691/07.06.2022 г. от „Г.“ АД, във връзка с определение
№ 235/06.06.2022 г. на ВКС е поискано изпълнението по делото да бъде
спряно. На основание чл. 432, ал. 1, т. 4 от ГПК ЧСИ с рег. № * на КЧСИ Р.С.
е спрял изпълнителното производство.
На 02.06.2022 г. връчена на длъжника „Г.“ АД, покана за доброволно
изпълнение, от прочита на която се установява, че задължението по
изпълнителното дело възлиза на 50 000 лв. главница, 12 513.89 лв. лихви,
186.30 лв. - разноски по изпълнителното дело, както и такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ с включен ДДС в размер на 4 523.35 лв., както и други суми, дължи
до момента в размер на 1 222.50 лв., съставляваща адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на взискателя.
От длъжника е постъпило възражение с вх. № 22410/06.06.2022 г., с
правно основание чл.78, ал.5 от ГПК, с твърдение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на взискателя в размер на 1 222.50 лева, не
кореспондиращо с правната и фактическа сложност на делото. Иска се да
бъде намален до предвидения в чл.10, т.1 от Наредба №1/2001г. минимален
размер от 200.00 лева. Възражението е насочено и срещу разноските,
посочени в ПДИ, които се иска да бъдат намалени до размера на 48лв., а
разликата над тази сума до описания от съдебния изпълнител размер от
186,30лв. да бъде за сметка на взискателя.
На 10.06.2022 г. е постъпило становище с вх. №23439/10.06.2022 г., с
което възражението на длъжника се счита за неоснователно с изложени
доводи за това.
На 15.06.2022 г. е съставен обжалвания констативен протокол с изх. №
38395/15.06.2022 г., с който възражението на длъжника е оставено без
уважение.
На 23.06.2022 г. е депозирана процесната жалба.
В хода на тези констатации, съдът изгради своето становище.
В срок и от лице, имащо правен интерес от това, е депозирана жалбата,
стояща в основата на настоящото производство, поради което същата се явява
допустима. По основателността й настоящият съдебен състав намира
следното:
4
І. По първото оплакване:
Въпросът за разноските, вкл. и тези по изпълнението, е регламентиран
от общите правила на ГПК, като разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК е
приложима, както в исковото, така и в изпълнителното производство.
Съгласно тази разпоредба, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по - нисък размер на разноските в тази им част. Преценката за правната и
фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед
всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна
помощ, с оглед извършените процесуални действия и други относими
обстоятелства. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от
06.11.2013 г. на ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат по правилата на чл. 78 от ГПК, когато страната е доказала
заплащането на възнаграждението, т.е. само заплатените от страната разноски
подлежат на възмездяване.
Безспорно се установи в производството обстоятелството, че
взискателят, действащ чрез процесуалния си представител, с молба с вх. №
21497/30.05.2022 г., е поискал предприемане на конкретни изпълнителни
действия по така образуваното вече изпълнително дело с цел удовлетворяване
на паричното му вземане, а именно запор на МПС и на банкови сметки на
длъжника. По този начин освен действия по образуване на изпълнителното
производство, така е осъществил и процесуално представителство на
взискателя, изразяващо се в отправени искания за извършването на
изпълнителни действия по събирането на дълга.
Разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда за
процесуално представителство, защита и съдействие на страната по
изпълнителното дело, за образуване на същото, адвокатското възнаграждение
да е в размер на 200 лв. Съгласно т.2 на цитираната разпоредба за
процесуално представителство, защита и съдействие на страната по
изпълнителното дело при извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания, дължимото възнаграждение се определя с оглед размера
на паричното вземане.
5
В настоящия казус, безспорно се установи, че процесуалният
представител на взискателя, чието възнаграждение е уговорено и заплатено в
брой в размер на 1220 лв. /с ДДС/ за образуване и водене на изпълнителното
дело, е депозирал на 25.05.2022 г. молба за образуването му въз основа на
приложен изпълнителен лист № 92//19.04.2022 г., издаден по в.т.д. №
758/2021г. на Апелативен съд - П..
Размерът на дълга към датата на съставяне на ПДИ – 30.05.2022 г.
възлиза на 62 513.89 лева, формиран както следва: главница в размер на
50 000 лв., и законна лихва върху главницата от 11.12.2019 г. до момента на
изготвяне на ПДИ в размер на 12 513.89 лева.
При този размер на дълга, дължимото адвокатско възнаграждение,
определено съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения възлиза както следва: по чл. 10, ал. 1, т. 1 – за
образуване на изпълнително дело – 200, 00 лв. и по чл. 10, ал. 1, т. 2, вр. чл. 7,
ал. 2, т. 4 – за процесуално представителство, защита и съдействие на
страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания – 1015.00 лева, или общо минималното
дължимо адвокатско възнаграждение възлиза в размер на 1 215.00 лева. При
това положение, заплатеното от страна на взискателя адвокатско
възнаграждение по договора за правна защита и съдействие в размер на
1 222,50лв. не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК и не подлежи
на редуциране.
ІІ. По отношение на жалбата в частта й, касаеща начислените авансови
такси:
Въпросът за разноските по изпълнението е уреден в разпоредбата на чл.
79 от ГПК. Изхождайки от сочената разпоредба, от тази на чл. 78 от ЗЧСИ и
разпоредбите на ТТСЗЧСИ, настоящият състав приема, че в случая
длъжникът дължи начислената от ЧСИ такса по т. 1 от Тарифата - за
образуване на изпълнителното дело в размер на 24 лв. с ДДС и тази по т. 5- за
връчване на ПДИ- в размер на 24 лв. с ДДС, или общо в размер на 48 лв.
В останалата част съдът приема, че таксите са начислени неправилно и
са недължими. И това е така, тъй като на първо място видно от молба с вх.№
21479/30.05.2022г. взискателят е поискал само налагането на запор на МПС и
запор на банкови сметки на длъжника, като други изпълнителни действия не
6
са поискани. Отчитайки това, както и обстоятелството, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, то извършените от ЧСИ действия
по изискване на 1 брой справка /л.6 от ИД/ са действия, които не са били
обективно необходими и задължителни, и същите такси не се дължат от
длъжника. В този смисъл е и цитираната от жалбодателя в частната жалба
практика- Решение № 82/08.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1891/2010 г.,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК, съгласно което „…Длъжникът
отговаря за дължимите от взискателя авансови такси (и да не са заплатени
предварително) за извършените необходими действия по изпълнителното
дело и разноските на взискателя за процесуално представителство, доколкото
съответстват на действителната фактическа и правна сложност на делото. Ако
взискателят е поискал и съдебният изпълнител е извършил изпълнителни
действия, които не са необходими с оглед размера на търсената сума и
интереса на взискателя от бързо удовлетворяване, както и ако някои от
поисканите от взискателя изпълнителни действия още не са извършени,
длъжникът не отговаря за тези такси.”
Поради изложеното по-горе, следва частната жалба да се уважи в частта
й досежно начислените авансови такси, като се отмени разпореждането, с
което е отказано да се намали размера на разноските, съдържащо се в
констативен протокол от 15.06.2022 г. на ЧСИ Р. С., постановено по изп. дело
№ 573/2022 г. по описа на същия и в Покана за доброволно изпълнение с изх.
№ 3454/30.05.2022 г. по същото дело, с която са определени за внасяне от
длъжника Г. гр. С. разноски по изпълнителното дело за разликата от 48 лв. до
186,30 лв. В останалата й част жалбата е неоснователна и следва да се остави
без уважение.
При този изход на делото, и с оглед направеното от жалбодателя искане
за разноски, такива с оглед крайния резултат му се следват в размер на 16,
98лв., които следва да бъдат възложени в тежест на взискателя по
изпълнителното дело.
Ето защо, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА разпореждането, съдържащо се в Констативен протокол с
изх. № 38395/15.06.2022 г., постановен по ИД № 573/2022 г. по описа на ЧСИ
7
Р. С., в частта му, с която е оставено без уважение възражение на длъжника и
са определени за внасяне от длъжника Г. гр. С. разноски по изпълнителното
дело, за разликата от 48 лв. до 186,30 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Г. гр. С. в частта й, с която е
оставено без уважение възражението на длъжника за намаляване на размера
на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
взискателя.
ОСЪЖДА Б. Р. Р., с ЕГН *, от с. Б., мах. Б.*, общ. А., К. област, да
заплати на Г. гр. С., с БУЛСТАТ *, разноски по делото за тази инстанция в
размер на 16, 98лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8