Р
Е Ш Е Н И Е
№ 475
гр.
***, 29.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – ***, в публично съдебно заседание,
проведено на единадесети октомври през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Слава Георгиева
при секретаря Е В.,
като разгледа докладваното от съдията АД
№ 484 по описа на Административен съд – *** за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 49, ал. 3 от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД).
Образувано е по жалба на “***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П.***, представлявано от управителя Д.В.Д., чрез пълномощника му адв. И.М.,***, против заповед № 3286з-2864 от 18.07.2019г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) – София. Със заповедта са отнети лицензи за извършване на частна охранителна дейност с №№ 3198/23.11.2017г. и 3216/19.02.2018г. за извършване на дейности по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЧОД (отм.), издадени на “***“ ООД, гр. ***.
В жалбата се сочи, че заповедта е неправилна, необоснована и в противоречие с материалноправните разпоредби. Към датата на постановяване на оспорвания акт “***“ ООД, гр. *** не е осъществявало частна охранителна дейност без лиценз, поради което и не са били налице предпоставки за отнемане на лицензите му. Наличието на сключен договор за охрана между „***“ ООД, гр. П. и „***“ ЕООД не води директно до отнемане на лиценз, тъй като не са установени фактически действия, свързани с обезпечаване на охраната на обекта със СОТ. Дружеството не е извършвало нелицензирана дейност, тъй като не са били организирани и проведени и то самостоятелно, конкретни охранителни мерки. В тази връзка жалбоподателят сочи, че оспорваната заповед е издадена и в нарушение на чл. 35 от АПК, без да се изяснят спорните обстоятелства. В подкрепа на това изтъква, че издаденото наказателно постановление за твърдяното нарушение не е влязло в законна сила. Въз основа на горното иска заповедта да се отмени и да се присъдят сторените разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят
чрез адв. И.М.,*** поддържа жалбата. Пледира същата да се уважи и оспорваният
акт да се отмени. Пледира присъждане на разноски, за което представя списък на
разноските по чл. 80 от ГПК. Представя и писмени бележки, в които доразвива
аргументите си за отмяна.
Ответникът по жалбата – директор на Главна
дирекция „Национална полиция“ за представител изпраща ст.юрисконсулт Р. П..
Оспорва жалбата. Пледира, че атакуваната заповед е издадена от компетентен
орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административно
производствените правила. Счита, че материалния закон е приложен точно, тъй
като реално е осъществена дейност, за която дружеството няма лиценз. Въз основа
на това иска жалбата да се отхвърли като неоснователна и да се присъди
юрисконсулско възнаграждение.
Административен
съд-***, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК приетите
по делото писмени доказателства, приема за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата
е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от активно
легитимирано лице, имащо правен интерес да атакува процесната заповед като неин
адресат, срещу надлежна страна. От друга страна - обжалва се подлежащ на
съдебно оспорване индивидуален административен акт. Поради това жалбата е
процесуално допустима и ще се разгледа по същество:
По фактите:
Жалбоподателят „***“ ООД,
гр. *** е титуляр на лицензи с №№ 3198/23.11.2017 г. и 3216/19.02.2018 г. за
извършване на дейности по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЧОД (отм. ДВ бр. 10 от 30.01.2018 г., в сила от 31.03.2018 г.) – охрана
на имущество на физически или юридически лица. И двата лиценза са безсрочни и с
действие съответно на територията област *** и на територията на цялата страна.
На 27.09.2018г., със
заявление вх. № 328600-57029, на основание §4, ал. 4 от ЗЧОД (ДВ, бр. 10 от
30.01.2018г., в сила от 31.03.2018г.), „***“ ООД, гр. *** е заявило пред органа
по чл. 40 от ЗЧОД – директора на ГДНП, че извършва дейност по чл. 5, ал. 1, т.
3 от ЗЧОД.
На 30.01.2019г., със заповед
№ 3286з-417/30.01.2019г., директорът на ГДНП разпоредил извършване на проверка
на дружеството във връзка
с така подаденото заявление. В изпълнение на издадената заповед, в
периода 30.01.2019г. до 01.03.2019г., служители на ГДНП извършили проверка на „***“
ООД, гр. ***. В хода на проверката било установено,
че „***“ ООД, гр. *** не отговаря на минималните изисквания за сигурност и
безопасност на охраняваните обекти, вкл. за необходимото техническо оборудване,
превозни средства и персонал, посочени в чл.
19, ал. 2, 3 и 4 от ЗЧОД.
С писмо рег. № 328600-5584/01.02.2019г. ГДНП уведомили „***“ ООД, гр. ***, че на дружеството не следва
да се издаде допълнение на притежавания лиценз за извършване на частна
охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЧОД (отм.) за извършваната
дейност по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЧОД. Няма данни този акт на коя дата е
достигнал до адресата.
На 01.03.2019г. е извършена
повторна проверка на място в мониторинг-център за наблюдение и приемане на
сигнали от охраняваните обекти, нает и обслужван от служители на „***“ ООД. В 13.50ч. е
задействан сигнал от паник-бутон в обект на „***“, находящ се в гр. ***, на ул.
Б.***. Реагирано е от мобилен охранителен патрул към „***“ЕООД. Съставен е
констативен протокол от същата дата.
„***“ООД е сключил на
15.12.2017г. договор с „***“ЕООД, по силата, на който срещу възнаграждение е
възложено на „***“ЕООД извършването на автопатрулна реакция със специализирани
екипи на получени алармени сигнали в мониторинг-центъра от охранителни системи
и/или бутони за нападение на охранявани от възложителя обекти.
На 12.02.2018г. между „***“ЕООД,
в качеството на възложител и „***“ООД, като изпълнител е сключен договор № 8 от
12.02.2018г.. Предмет на договора е
автопатрулна реакция със специализирани екипи на получени алармени
сигнали в мониторинг-центъра от охранителни системи и/или бутони за нападение
на охранявани от възложителя обекти, в случая за обект-хранителен магазин,
находящ се на ул. „Б.***. Жалбоподателят е издал фактура № 202 от 04.12.2018г.,
с предмет-абонамент охрана за месеци от 01 до 12.2019г.
В докладна записка с рег. № 3286р-25739/07.06.2019г. са
обобщени извършените по заповед № 3286з-417/30.01.2019г.
на директора на ГДНП действия на комисията и е направено предложение да се
стартира процедура по отнемане на лицензи за извършване на частно охранителна
дейност, тъй като жалбоподателят осъществява сигнално-охранителна дейност по
чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЧОД, без да притежава лиценз или да е получил допълнение
към притежавания лиценз.
С писмо
рег. № 328600-27293/07.06.2019г. „***“ ООД,
гр. *** е уведомен, че от 07.06.2019г. е започнало на основание чл. 49, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 47,
т. 2, б. „в“ от ЗЧОД производство по отнемане
на лицензи за извършване на частна охранителна дейност с №№ 3198/23.11.2017г. и
3216/19.02.2018г., поради осъществяване
на частна охранителна дейност без лиценз.
Съобщението е получено от търговеца на 12.06.2019 г. Постъпило е възражение с вх. №
328600-29281/18.06.2019г. без представени
допълнителни доказателства.
Издадена е заповед №
3286з-2864 от 18.07.2019г., с която на основание чл. 41, ал. 4 от Закона за
министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 49, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.
47, т. 2, б. „в“ от ЗЧОД, директорът на ГДНП е отнел лицензи с №№
3198/23.11.2017г. и 3216/19.02.2018г., издадени на „***“ ООД, гр. *** за извършване на дейности по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЧОД
(отм. ДВ, бр. 10 от 30.01.2018г., в сила от 31.03.2018г.). Именно тази заповед
е предмет на съдебен контрол.
При така установените факти
настоящият съдебен състав на Административен съд–***, като извърши по реда на
чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
достигна до следните правни изводи:
Обществените отношения, свързани с частната охранителна дейност, нейното административно регулиране и контрол са уредени в Закона за частната охранителна дейност, съгласно чл. 1. Частна охранителна дейност се извършва след получаване на лиценз, който се издава от директора на Главна дирекция "Национална полиция" на Министерството на вътрешните работи (МВР) или от оправомощено от него длъжностно лице, съгласно чл. 40 от ЗЧОД. Отнемане на лиценз се извършва от органът по чл. 40. В случая оспорената заповед е издадена от Т.Г., действащ за директор на ГД“НП“ по силата на заповед № 3286з-2773 от 12.07.2019г. на директора на ГД“НП“. Съгласно тази заповед на Гребенаров е възложено общото и непосредствено ръководство на ГД“НП“, както и е оправомощен за периода от 15.07.2019г. до 26.07.2019г. да издава, отказва издаване и да отменя лицензи по ЗЧОД. Следователно подписалият заповедта е надлежно оправомощен да отменя лицензи. Оспореният акт е издаден от компетентен орган и не са налице основания по чл. 146, т. 1 от АПК за отмяна на заповедта.
Актът е в писмена форма и съдържа необходимите реквизити разписани в чл. 59, ал. 2 от АПК. Не се констатират пороци по чл. 146, т. 2 от АПК.
Не се констатират съществени нарушения на процесуалните правила. Това е така, защото дружеството жалбоподател в срока по пар. 4, ал. 4 от ДР на ЗЧОД е депозирало заявление с вх. № 328600-57029 от 27.09.2018г., с което е посочило, че отговаря на изискванията за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЧОД. Извършена е проверка, която е установила, че дружеството не отговаря на минималните изисквания за извършването й, разписани в чл. 19, ал. 2, 3 и 4 от ЗЧОД. Уведомено е, че не следва да се издава допълнение към лиценза. При последваща проверка е установено, че дружеството осъществява частна охранителна дейност- сигнално- охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЧОД. Надлежно е уведомено за стартиране на процедура за отнемане на лицензи. Предоставена му е възможност за възражения, каквито са депозирани в срок. Следователно няма нарушения на административно производствените правила, които да се примат за съществени и които да послужат за самостоятелно основание на отмяна на заповедта в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.
По отношение на материално правните разпоредби приложени в случая се констатира неправилно прилагане на материалния закон. Доводите в тази връзка са следните:
Безспорно е, че дружеството жалбоподател притежава лиценз с № 3198 от 23.11.2017г., за извършване на дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЧОД/отм./ за охрана на имущество на физически или юридически лица за територията на област *** и лиценз с № 3216 от 19.02.2018г., за извършване на дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЧОД/отм./ за охрана на имущество на физически или юридически лица за територията на цялата страна. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗЧОД /отм./ охраната на имуществото е дейност по неговата физическа защита от противоправни посегателства. По отменения ЗЧОД дейността по чл. 5 е могло да се осъществява и чрез технически системи за сигурност, като съгласно чл. 10 от ЗЧОД охраната с помощта на технически системи за сигурност е дейност по наблюдение и контрол с технически средства на охраняваните обекти и проверка на получените сигнали. Договорът с „***“ЕООД е сключен на 12.02.2018г. при действието на ЗЧОД /отм./, като изхождайки от предмета му охранителната дейност на обекта се е осъществявала посредством автопатрулна реакция след получаване на алармени сигнали в мониторинг-център.
Със ЗЧОД /обн. ДВ, бр. 10 от 30.01.2018г., в сила от 31.03.2018г./ в чл. 5, ал. 1 са изчерпателно изброени видовете частна охранителна дейност. Между тях е и сигнално-охранителна дейност, за която е предвиден лицензионен режим. Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗЧОД сигнално-охранителната дейност е дейност по защита от престъпни посегателства на имуществото на физически или юридически лица, намиращо се в охранявани обекти, при която чрез монтиране, поддържане и използване на сигнално-охранителни известителни системи се осъществява наблюдение на обектите и се реагира на получените сигнали с мобилни охранителни патрули. При съпоставка между цитираните по-горе правни норми на отменения закон и действащия ЗЧОД и вложения в тях смисъл се налага извод, че сигнално-охранителната дейност като вид самостоятелна дейност, за която се изисква лиценз е въведена в чл. 5, ал. 1, т. 3, но реално такава дейност се е осъществявала без необходимост от лиценз, съгласно чл. 5, ал. 2 във вр. чл. 10 от ЗЧОД /отм./ По разбиране на състава именно в тази връзка е и пар. 4, ал. 4 от ПЗР на ЗЧОД, която дава възможност на лице притежаващо лиценз по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЧОД/отм./ да може да извършва дейност по чл. 5, ал. 1, т. 3, 5 и 6, ако в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон подаде заявление до органа по чл. 40, че извършва такава дейност, и удостовери, че тя отговаря на минималните изисквания за извършването й, предвидени в глава втора. При това положение отнемането на лиценза в условията на чл. 47, т. 2, б. „в“ от ЗЧОД, а именно лицето осъществява или е осъществявало в последната една година частна охранителна дейност без лиценз не съответства на нормата и духът на закона. Лиценз за сигнално-охранителна дейност не се е изисквал, поради което и за осъществяваната в последната една година дейност не може да се приеме, че същата е извършвана без лиценз. По делото липсват фактически установявания, от който да се направи извод, че жалбоподателят на 01.03.2019г. от негово име и чрез негови действия да е осъществил такъв вид дейност за да се приложи разпоредбата на чл. 47, т. 2, б.“в“ от ЗЧОД. Позоваването на органа на договори за охрана без същите да са индивидуализирани от него по какъвто и да било начин и без да са изведени доводи, които да се проверят не обвързва състава. При положение, че жалбоподателят има лицензии за извършване на охрана на имущество на физически и юридически лица не се следва еднозначен извод за извършване на сигнално-охранителна дейност от негова страна.
Посоченото в заповедта, че лицензентът не отговаря на минималните изисквания за сигурност и безопастност на охраняваните обекти, включително за необходимото техническо оборудване, превозни средства и персонал, посочени в чл. 19, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗЧОД е ирелевантно към приложената от органа материално правна норма на чл. 47, т. 2, б. „в“ от ЗЧОД във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 1 от ЗЧОД довела до отмяна на издадените лицензии.
Въз основа на изложеното се приема, че заповедта е незаконосъобразна и същата ще се отмени в условията на чл. 146, т. 4 от АПК.
С оглед изхода на делото право на разноски има жалбоподателя. Същите са своевременно поискани и са придружени със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът ще бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в размер на 550лева, представляващи 50лв. заплатена държавна такса за образуване на производство и 500лв., заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от 22.07.2019г..
Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд-***
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на “***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, област ***, представлявано от управителя Д.В.Д. заповед № 3286з-2864 от 18.07.2019г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция“, с която са отнети лицензи за извършване на частна охранителна дейност с № 3198/23.11.2017г. и №3216/19.02.2018г. за извършване на дейности по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЧОД (отм.), издадени на “***“ ООД, гр. ***.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Национална полиция“, със седалище гр. С. да заплати на “***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, област ***, представлявано от управителя Д.В.Д. съдебни разноски в размер на 550.00/петстотин и петдесет/ лева.
Решението може да се обжалва от страните в четиринадесет дневен срок от получаването му пред Върховен административен съд на Република България.
Съдия:/П/