№ 2713
гр. София, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА ДИМЧЕВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110206112 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
С Наказателно постановление (НП) № 24-4332-000698 от 24.01.2024г. на Началник
Сектор към Отдел „Пътна полиция” при СДВР (ОПП - СДВР), на основание чл.177, ал.1, т.2
от ЗДвП за нарушение по чл.150 от ЗДвП на О. Б. А. е наложена „глоба” в размер на 300 лв.
(триста лева), а на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП
му е наложена „глоба” в размер на 2000 лв. (две хиляди лева).
От името на О. Б. А. (чрез адв. М.) е подадена жалба срещу това Наказателно
постановление. В жалбата се твърди, че Наказателното постановление е незаконосъобразно
поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и поради
несправедлИ.ст на наложеното административно наказание. При съставянето на АУАН
органът, установил нарушението, не се бил легитимирал със Заповед или друг документ,
удостоверяващ правото му да извърши проверката. Оспорва се материалната и местна
компетентност за издаване на АУАН. В жалбата се отрича О. Б. А. да е управлявал
превозното средство. Твърди се, че жалбоподателят е разговарял с И. К. в автомобила, който
бил паркиран и че това било съобщено на пристигналите на място полицаи. Твърди се, че не
била дадена възможност на О. Б. А. да се запознае с Акта, да го подпише и да изложи
възраженията си срещу него. Не било посочено, че при извършване на проверката е
присъствал очевидец – И. К.. По отношение на санкционираното по реда на чл.177, ал.1, т.2
от ЗДвП нарушение в жалбата се посочва, че наказващият орган не бил посочил коя от
хипотезите на визирана норма приема за нарушена. По отношение на нарушението по
чл.174, ал.3 от ЗДвП в жалбата се твърди, че не е налице субективният елемент от състава на
1
това нарушение. В тази връзка се цитира и т.25 от §6 от Допълнителните разпоредби (ДР) на
ЗДвП. Тъй като не бил водач на моторното превозно средство (МПС), той не можел да бъде
и субект на административно – наказателна отговорност. По отношение на издадения на
жалбоподателя талон за медицинско изследване, в жалбата се посочва, че същият не е бил
връчен на лицето и то не е разполагало с информация в какъв срок и в кое лечебно
заведение следва да се яви. В обжалваното НП липсвала информация и дали са издавани
стикери към талона и дали са му били връчени. Освен това в жалбата се посочва, че
разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП установява различни състави на различни
административни нарушения, имащи самостоятелни хипотеза и диспозиция, като различни
били и изпълнителните деяния на описаните състави и техните типични елементи от
обективна страна. Доколкото наказващият орган бил посочил в НП, че има и отказ за
тестване с техническо средство, и отказ за даване на кръвна проба, но наложил само едно
административно наказание, се приема, че е допуснато нарушение от категорията на
съществените и това налагало отмяната на НП. Не било ясно и как актосъставителят е
разбрал, че жалбоподателят не е изпълнил предписанието за химико-токсикологично
изследване за употреба на наркотични вещества, след като не бил връчен талон за
изследване. Посочва се, че описаното в Акта следва да е съобразено единствено с
информацията, която е налична към момента на съставянето на АУАН. В тази връзка се
претендира за нарушение на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5, пр.1 и пр.4 и т.6 от
ЗАНН. С жалбата се оспорва и компетентността на органа, издал Наказателното
постановление. Според жалбоподателя не било ясно мястото на нарушението, тъй като в
Акта не бил отразен номера на улицата. Освен това се твърди, че имало протИ.речие между
описанието на нарушението в АУАН и НП, нарушената правна норма и правното основание
за налагането на наказанието. В Наказателното постановление следвало да се посочат
отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, взети предвид при определяне на вида и
размера на наказанието. Жалбоподателят претендира за ограничено право на защита. Освен
това се твърди, че наложеното наказание било явно несправедлИ. и в разрез с принципите на
пропорционалност, тъй като нарушението било първо по ред. Заради това, при условията на
алтернативност, се иска да се приложи чл.11 от ЗАНН, вр. чл.9, ал.2 от НК. Критикува се
наказващият орган, че не бил обсъдил приложението на чл.28 от ЗАНН. Цитира се съдебна
практика и се иска СРС да отмени изцяло обжалваното НП, както и да присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 890 лева съгласно чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.3 от Закона за
адвокатурата и чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 и т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят О. Б. А. се представлява от адв. М.. В
съдебното заседание на 24.09.2024г. той заявява, че поддържа жалбата. По време на
съдебните прения пред СРС на 23.04.2025г. адв. М. пледира за отмяна на Наказателното
постановление предвид изложените в жалбата аргументи. Посочва се, че по делото било
категорично доказано, че жалбоподателят не е управлявал автомобила, че последният бил в
паркирано съС.ие и че бил управляван от св. К.. Защитата иска съдът да кредитира
показанията на К., тъй като били ясни, безпротИ.речиви и житейски – за разлика от
2
останалите свидетели, които били дали неясни, уклончиви, оскъдни и протИ.речиви
показания. Отново се заявява, че се иска присъждане на разноски на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата.
По делото е депозирана и писмена защита от адв. М. с вх. № 147599 от 28.04.2025г. В
нея се твърди, че проверката била извършена в нарушение на закона, тъй като нямало повод
и основание за нея. Преповтарят се доводите, че жалбоподателят не е бил водач на лекия
автомобил на процесните място и време, както и че такъв бил св. К.. Възпроизведени са
показанията на св. К. и се настоява за тяхното кредитиране от съда. Адвокатът посочва, че
свидетелите Л. и Р. не си спомнят нищо за случая, а св. Б. не бил видял дали посоченото му
на място лице /жалбоподателят/ е управлявал лекия автомобил „***“. Отново се преповтаря
тезата от жалбата, че липсва субективният елемент от състава на нарушението по чл.177,
ал.1, т.2 от ЗДвП и чл.174 от ЗДвП, тъй като не се доказвало О. Б. А. да е „водач“ по смисъла
на т.25 от §6 от ДР на ЗДвП. Повтарят се и доводите, че не били връчени АУАН, талона за
медицинско изследване и стикерите на Остай А.. Поради това се иска СРС да отмени
обжалваното НП и да присъди разноски в размер на 1640 лева на основание чл.38, ал.2, вр.
ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата и чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 и т.2 и чл.14, ал.2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска защита.
Въззиваемата страна Началник Сектор при ОПП – СДВР не се явява и не изпраща
представител пред СРС в нито едно от съдебните заседания на 02.07.2024г., 24.09.2024г.,
10.12.2024г., 04.03.2025г. и 23.04.2025г.
В писмо с вх. № 141561 от 29.04.2024г., подписано от Началник Сектор при ОПП –
СДВР, се прави изрично възражение за прекомерност на претендираните от другата страна
разноски.
Въпреки, че в нито едно от съдебните заседания, проведени пред СРС, не се явява
процесуален представител на въззиваемата страна, по делото има депозирани писмени
бележки от двама юрисконсулти на СДВР.
В писмени бележки с вх. № 232664 от 16.07.2024г. Г. иска съдът да отхвърли жалбата
като неоснователна и необоснована, както и да потвърди процесното Наказателно
постановление като законосъобразно и правилно. Твърди се, че в хода на административно-
наказателната процедура не са били нарушени сроковете за съставяне на АУАН и за издаване
на НП. Наказателното постановление било издадено след изтичане на 7-дневния срок от
съставянето на Акта, но преди изтичане на 6-месечния давностен срок. Заявява се, че АУАН
и Наказателното постановление са издадени от оправомощени лица, при спазване на
реквизитите по чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН, като фактическото описание на
нарушението отразявало в необходимата пълнота признаците на състава и отговаряло на
дадената правна квалификация. Според Г. административно-наказателното обвинение е ясно
и разбираемо, поради което наказаното лице не е било възпрепятствано да организира
защитата си. Твърди се, че издаденият АУАН е редовен, поради което се иска СРС да
приложи чл.189, ал.2 от ЗДвП. Според процесуалния представител на въззиваемата страна
3
нарушението е доказано по безспорен начин, като наложеното наказание е съобразено с
целта на налагането му, а именно да се въздейства предупредително и превъзпитателно
върху нарушителя и останалите граждани. С тези аргументи се иска от съда да потвърди
Наказателното постановление и да присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави се и
възражение за прекомерност на адвокатското такова.
С идентично съдържание са и депозираните по делото писмени бележки на Г. с вх. №
395241 от 05.12.2024г., с вх. № 72816 от 28.02.2025г. и с вх. № 139125 от 17.04.2025г. В тях
се излагат същите доводи, в същата последователност и словоред, като отново се иска СРС
да потвърди Наказателното постановление, да присъди юрисконсултско възнаграждение и се
прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
релевираните от страните доводи, приема за установено следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА -
На 13.01.2024г. около 11:47 часа в гр. София, ул. „Станислав Доспевски”, с посока на
движение от ул. „575-та” към ул. „568-ма” О. Б. А. управлявал лек автомобил „**** ***“ с
рег. № ****, като пред бл.44 той бил спрян за проверка от Ж. Л. и Р. Р. – полицаи /по това
време/ в Отдел „Специализирани полицейски сили“ към СДВР. Полицаите установили, че О.
Б. А. е неправоспособен. На поисканото от тях съдействие от ОПП – СДВР, на място се
отзовал св. Г. Б.. Пред него О. Б. А. отказал да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества с техническо средство Дръг тест 5000 с № ARPK 0013, но се подложил на тест за
алкохол и резултатът бил отрицателен. Във връзка с отказа на О. Б. А. да бъде тестван за
нартоцити св. Г. Б. издал талон за изследване с бланков № 0058686 за явяване във ВМА – гр.
София в срок до 45 минути от връчване на талона. О. Б. А., обаче, отказал да подпише и
получи талона за изследване, като отказът му бил удостоверен от свидетеля Р..
На 13.01.2024г. свидетелят Г. Б. (в присъствието на свидетелите Ж. Л. и Р. Р.) съставил
срещу О. Б. А. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA №
1064184 за това, че на 13.01.2024г. в 11:47 часа в гр. София, ул. „Станислав Доспевски”, пред
блок 44, с посока на движение от ул. „575-та” към ул. „568-ма”, О. Б. А. управлявал личния
си лек автомобил „**** ***“ с рег. № **** и при проверка се установило, че водачът е
неправоспособен, като същият отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества
с техническо средство Дръг тест 5000 – ARPK 0013, за което на водача е издаден талон за
медицинско изследване № 0058686 за ВМА. В АУАН е посочено, че О. Б. А. е изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Другер 7510 с фабр. № 0208, като
пробата е била отрицателна. Освен това в Акта е записано, че на водача е било разяснено, че
до вземане на кръвна проба за установяване на наркотични вещества не следва да приема
такива и е обвинен за това, че е нарушил чл.150 от ЗДвП и чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
Докато полицаите извършвали проверка на О. Б. А., той разговарял с неустановено
по делото лице по телефона, което го съветвало да не подписва нищо. Поради това О. Б. А.
отказал да подпише АУАН и да получи екземпляр от него, което било удостоверено с
4
подписа на свидетеля С. Ц..
Според писмо на ВМА с вх. № 215646 от 01.07.2024г. в информационната система на
болницата няма данни О. Б. А. да се е явил в лечебното заведение на 13.01.2024г. за
медицинско изследване и предоставяне на биологични проби за химико-токсикологично
изследване.
Въз основа на АУАН Серия GA № 1064184 от 13.01.2024г. и при същата фактическа
обстановка като описаната в него, с допълнението, че лицето не е дало кръвна проба за
медицинско изследване, срещу О. Б. А. е издадено Наказателно постановление № 24-4332-
000698 от 24.01.2024г. от Началник Сектор към ОПП - СДВР, с което на основание чл.177,
ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение по чл.150 от ЗДвП на О. Б. А. е наложена „глоба” в размер на
300 лева, а на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП му
е наложена „глоба” в размер на 2000 лева.
Това Наказателно постановление е връчено на О. Б. А. срещу подпис на 21.03.2024г.
и е обжалвано с жалба, подадена чрез адв. М. на 04.04.2024г. чрез системата за сигурно
електронно връчване едновременно и до СРС, и до ОПП – СДВР.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕН АНАЛИЗ -
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
приобщените по делото писмени доказателства (АУАН Серия GA № 1064184 от 13.01.2024г.;
съобщения, изпратени на 04.04.2024г. чрез системата за сигурно електронно връчване до
ОПП – СДВР и до СРС; талон за изследване с бланков № 0058686; писма до 05 РУ – СДВР с
рег. № 4332р-10003 от 02.02.2024г.; справка за нарушител/водач; Заповед на Директора на
СДВР с № 513з-5070 от 21.07.2015г.; Заповеди на Министъра на вътрешните работи с №
8121К-13318 от 28.10.2019г. и с № 8121з-1632 от 02.12.2021г.; Акт за встъпване в длъжност
от 29.10.2019г.; писмо от ВМА с вх. № 215646 от 01.07.2024г.), както и от показанията на
свидетелите Г. Б., Ж. Л., И. К., Р. Р. и С. Ц..
Талонът за изследване с бланков № 0058686 е обективно и достоверно писмено
доказателство, което намира опора в показанията на св. Б.. Поради това съдът го кредитира.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на констатациите от АУАН Серия GA №
1064184 от 13.01.2024г., тъй като те намират потвърждение в показанията на св. Б., отчасти в
показанията на свидетелите Л., Р. и Ц., както и в кредитирания по-горе талон за изследване.
Показанията на свидетеля Б. се характеризират като информативни, относими,
непредубедени и достоверни. Свидетелят си спомня мястото, автомобила, както и
поведението на водача (че е бил неправоспособен, че е отказал тест за наркотици, че е
направил тест за алкохол, че е отказал да подпише АУАН и че е разговарял по телефона с
някой, който го съветвал да не подписва нищо). Поради това СРС дава вяра на казаното от
св. Б. и го постави в основата на фактическите и правните си изводи. Това, че той не е
присъствал при спирането на водача и че е установил кой е управлявал МПС от колегите си
не означава, че показанията на св. Б. са дискредитирани или недостоверни. По отношение на
водача на автомобила показанията на св. Б. се явяват косвено доказателство, което намира
5
опора в АУАН и талона за изследване, както и в показанията на св. К., че полицаите били
видели, че племеникът му управлява колата.
Показанията на свидетелите Ж. Л., Р. Р. и С. Ц. се явяват неинформативни относно
предмета на доказване по делото, тъй като и тримата нямат съхранен спомен за проверката.
Нормално е (с оглед изминатия период от време и естеството на работата им) свидетелите да
няма съхранен спомен. Поради това СРС не постави в основата на фактическите и правните
си изводи тези гласни доказателства. Същевременно е редно да се посочи, че думите на св.
Л., че има негов подпис в АУАН на свидетел № 1; думите на св. Р., че има негов подпис в
талона за изследване като свидетел и в Акта като свидетел № 2, както и думите на св. Ц., че
има негов подпис долу в Акта се потвърждават от АУАН Серия GA № 1064184 от
13.01.2024г. и от талона за изследване с бланков № 0058686. Поради това за тези
обстоятелства следва да се кредитират показанията на свидетелите Л., Р. и Ц.. Въз основа на
посочените по-горе гласни доказателства СРС приема, че свидетелите Ж. Л. и Р. Р. са спрели
за проверка О. Б. А. и след поискано от тях съдействие от ОПП – СДВР, на място се е явил
св. Г. Б., който е съставил Акт на жалбоподателя в присъствието на свидетелите Л. и Р..
Също така се доказва, че св. Б. е издал на О. Б. А. талон за изследване с бланков № 0058686,
но поради отказ на лицето да го подпише – св. Р. е засвидетелствал в подписа си въпросния
отказ, а отказът на О. Б. А. да подпише и получи АУАН е удостоверен с подписа на св. Ц.,
което доказва твърденията на св. Б., че нарушителят е отказал да подпише изготвените му
документи. Именно поради това жалбоподателят не може да черпи права от собственото си
недобросъвестно поведение. Като е отказал да подпише и получи преписи от Акта и талона
за изследване, О. Б. А. сам се е лишил от възможността да се запознае със съдържанието на
тези документи, респ. да узнае в кое лечебно заведение и в какъв срок следва да се яви за
медицинско изследване. Поради това релевираните в тази връзка доводи от защитата не
следва да се приемат за основателни.
Показанията на св. И. К. се явяват предубедени и заинтересовани от изхода на делото
не само защото жалбоподателят му е роднина, но и защото по време на разкази си пред съда
свидетелят на няколко пъти набляга на отношението, което е срещнал от страна на
полицаите. Освен това показанията на св. К. не звучат логично и достоверно. Ако наистина
той е управлявал МПС-то, а О. Б. А. няма книжка, не е ясно защо ключовете на колата са
останали у жалбоподателя. Освен това буди недоумение и поведението на самия О. Б. А. –
ако не е управлявал автомобила защо е дал проба за алкохол, а е отказал да се тества за
наркотици под предтекста, че не е бил водач на МПС-то. Именно заради това СРС приема,
че показанията на св. К. обслужват защитната теза на жалбоподателя и не следва да се
кредитират от съда.
Това, че св. К. не е видял О. Б. А. да отказва да получи изготвените от полицаите
документи не означава, че са оборени показанията на свидетелите Б., Р. и Ц., както и
отбелязванията в АУАН и талона за изследване, че нарушителят е отказал да подпише и
получи тези книжа, тъй като невъзприемането на даден факт /от страна на св. К./ не е
равносилно на неговото несбъдване. По делото са налице еднопосочни доказателства, които
6
с категоричност установяват, че О. Б. А. е отказал да подпише и получи изготвените му
АУАН и талон за изследване.
От съвкупната преценка на показанията на свидетеля Г. Б., от АУАН Серия GA №
1064184 от 13.01.2024г. и талона за изследване с бланков № 0058686 се доказва, че на
13.01.2024г. О. Б. А. е отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на
наркотични вещества, а е позволил да бъде тестван само за алкохол и резултатът е бил
отрицателен, а също и че по време на проверката е разговарял с някой по телефона и той му
е казал да откаже да подпише и получи изготвените от полицаите документи. От посочената
по-горе доказателствена маса, както и от справка за нарушител/водач, а и от показанията на
св. К., се установява, че О. Б. А. е бил неправоспособен водач на МПС.
Писмото от ВМА с вх. № 215646 от 01.07.2024г. е обективно и достоверно писмено
доказателство, което съдът кредитира. Въз основа на него се установява, че О. Б. А. не се е
явил във ВМА на 13.01.2024г., не е предоставил биологични проби и не е бил изследван за
употреба на наркотични вещества.
Приложените на лист 28 и лист 30 от делото писма до 05 РУ – СДВР с рег. № 4332р-
10003 от 02.02.2024г. са обективно съществуващи и необорени от останалите доказателства,
събрани по делото. Поради това СРС ги кредитира.
Като официален документ с доказателствена сила за посочените в него обстоятелства,
съдът кредитира и приложената по делото справка за нарушител/водач. От нея се
установява, че О. Б. А. няма издадено и валидно свидетелство за управление на МПС, както
и че има предишни нарушения по ЗДвП.
Приложените на лист 24 и лист 44 от делото съобщения, изпратени на 04.04.2024г.
чрез системата за сигурно електронно връчване до ОПП – СДВР и до СРС имат достоверна
дата. Поради това съдът ги кредитира и приема, че жалбата е била подадена чрез системата
за сигурно електронно връчване до ОПП – СДВР и до СРС на 04.04.2024г.
Заповед № 513з-5070 от 21.07.2015г. на Директора на СДВР, Заповед № 8121К-13318
от 28.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи и Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г.
на Министъра на вътрешните работи са издадени от държавен орган и имат доказателствена
сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това СРС ги кредитира. Заповед № 8121К-
13318 от 28.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи намира потвърждение и в Акта за
встъпване в длъжност от 29.10.2019г., който като обективно и достоверно доказателство,
също следва да се кредитира. От тези две писмени доказателства става ясно, че Даниела
Дескова е Началник на 03 Сектор „Административно обслужване“ в ОПП – СДВР, което
означава, че по силата на т.3.6. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи тя се явява компетентна да издава НП, вкл. и процесното Наказателно
постановление. От Заповед № 513з-5070 от 21.07.2015г. на Директора на СДВР и точка 2.1.,
вр. точка 1.3.1. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните
работи се установява, че св. Г. Б. като младши автоконтрольор в ОПП – СДВР е имал
правото да съставя АУАН, включително и този от 13.01.2024г. Поради това съдът приема, че
7
конкретните АУАН и НП са издадени от оправомощени за това лица и релевираните в
обратния смисъл доводи в жалбата са неоснователни.
Настоящият съдебен състав остави извън доказателствената маса приложената на
лист 29 от делото Докладна записка, тъй като тя съдържа свидетелски показания на
подписалото я лице, които са дадени не устно и непосредствено пред съда, а в писмена
форма. Поради това този документ не е нито гласно, нито писмено доказателство. Освен
това трайно установената съдебна практика (Решение № 149/16.10.2017г. на ВКС, III НО;
Решение № 278/21.06.2010г. на ВКС, II НО и други) счита, че Докладната записка не
представлява годно доказателствено средство и съдържащите се в нея данни не могат да
служат като доказателство за установяване авторството на деянието и механизма на
извършването му. Поради това съдът не подложи на анализ наличната по делото Докладна
записка.
Приложените по делото възражения срещу АУАН също не следва да се подлагат на
анализ, тъй като възражението съдържа становище на едната страна по спора и няма
характера на доказателство или доказателствено средство. Поради това и не следва да се
анализира като част от доказателствената маса.
ОТ ПРАВНА СТРАНА –
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред СРС
административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда
от легитимирана страна в процеса. Поради това жалбата се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
На първо място настоящият съдебен състав намира, че АУАН и НП са съставени,
респ. издадени от компетентни за това лица (съгласно приложените по делото Заповеди на
Министъра на вътрешните работи и на Директора на СДВР, Акта за встъпване в длъжност от
29.10.2019г. и направения по-горе доказателствен анализ).
Нарушенията, вменени на О. Б. А., се твърди да са извършени на 13.01.2024г. и в
същия ден е съставен АУАН. Поради това следва, че са спазени сроковете по чл.34, ал.1 от
ЗАНН. От съставянето на Акта на 13.01.2024г. до издаването на НП на 24.01.2024г. е минал
срок, който е по-малък от един месец. Поради това следва, че са спасени и преклузивният 6-
месечен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, и инструктивният 1-месечен срок по чл.52, ал.1 от
ЗАНН.
Актът е съставен пред О. Б. А. и пред двама свидетели, присъствали при
установяване на нарушенията и при съставянето на АУАН. Отказът на О. Б. А. да получи
препис от Акта и да го подпише е удостоверен с подпис на свидетел, който е различен от
свидетелите, в присъствието на които е съставен АУАН. Поради това СРС приема, че в
случая са спазени изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН и чл.43, ал.1 и ал.2 от ЗАНН.
По отношение на нарушението по чл.150 от ЗДвП :
В Акта и в Наказателното постановление е посочено, че О. Б. А. е нарушил чл.150 от
ЗДвП. С думи и в Акта, и в НП е посочено, че водачът е неправоспособен и че е управлявал
8
МПС, индивидуализирано по марка, модел и регистрационен номер. Това означава, че в
Акта и в НП има съответствие между словесното описание на нарушението и правната му
квалификация. Тази част от обвинението е ясна и не са ограничени правата на наказаното
лице да разбере за какво е наказан по административен ред.
От показанията на св. Б., АУАН, справката за нарушител/водач и дори от казаното
пред съда от св. К. се доказва, че О. Б. А. е неправоспособен водач. Като е управлявал МПС
на път, отворен за обществено ползване, той е извършил от обективна страна състава на
нарушението по чл.150 от ЗДвП. В подкрепа на извода, че жалбоподателят е бил водач на
МПС-то са показанията на св. Б., АУАН и талона за изследване. Макар и косвени, в
съвкупност тези доказателства водят до един единствен извод, а именно, че жалбоподателят
е управлявал лек автомобил „**** ***“ с рег. № **** на процесните дата и място.
От субективна страна нарушението по чл.150 от ЗДвП е извършено умишлено, тъй
като О. Б. А. е знаел, че няма правоспособност да управлява МПС, но въпреки това е привел
в движение автомобила и именно по време на управлението му е бил забелязан от
полицаите, които са го спрели за проверка.
Според чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП, който управлява МПС без да е правоспособен
водач се наказва с „глоба“ от 100 до 300 лева. В случая предишните нарушения по ЗДвП на
О. Б. А. следва да се приемат за отегчаващо отговорността обстоятелство. Те от своя страна
показват, че лицето и друг път е управлявало МПС, въпреки, че е неправоспособно, което
показва завишена степен на обществена опасност на нарушителя на пътя. Същевременно
няма смекчаващи отговорността обстоятелства. Поради това на О. Б. А. на основание чл.177,
ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП за нарушението по чл.150 от ЗДвП следва да се определи наказание в
максимален размер, а именно „глоба“ в размер на 300 лева. Доколкото това е и наложеният
размер на глобата с процесното НП, същото следва да се потвърди в коментираната тук част.
По отношение на нарушението по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП :
В хода на административно-наказателното производство касателно това деяние съдът
не счита, че има допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
опорочаване на тази част от административно – наказателното обвинение или до
ограничаване правото на защита на нарушителя. Налице са всички реквизити, изискуеми по
чл.42, ал.1 от ЗАНН и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Нарушението е описано по сходен начин в Акта
и в НП. Съдът констатира, че в АУАН и в НП словесното описание на нарушението по
чл.174, ал.3 от ЗДвП покрива признаците на административното нарушение по цитирания
текст. Налице е съответствие между словесното описание на нарушението и дадената му
правна квалификация. Отказът на водача на едно МПС да бъде тестван за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози е самостоятелно и отделно
нарушение от това да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол. Поради това правилно отказът на О. Б. А. да бъде изпробван за
употреба на наркотични вещества и техни аналози (с техническо средство Дръг тест 5000 с
№ ARPK - 0013) е разграничено от това, че същото лице е било изпробвано за употреба на
9
алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № 0208 и пробата е била
отрицателна. В тази връзка е редно изрично да се посочи, че отказът на водача на МПС да му
бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози е самостоятелно и не е обвързано от наличието или липсата на отказ на
лицето да бъде тествано за алкохол с техническо средство. Това е така, защото нормата на
чл.174, ал.3 от ЗДвП съдържа няколко предложения и алтернативи. В случая словесното
рамкиране на административно – наказателното обвинение в Акта и в НП покрива състава
на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
Нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП ясно сочи, че отказът на водача на МПС да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта
и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
представляват две административни нарушения, алтернативни и самостоятелни от това
лицето да откаже да изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Поради това не следва да се смесват фактическите състави на
отделните нарушения. Друг е въпросът, че към момента на съставяне на АУАН няма как да
се знае дали водачът на автомобила ще откаже да изпълни предписание за химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Поради това и не следва да се смесват фактическите състави на
чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, чл.174, ал.3, пр.3 от ЗДвП и чл.174,
ал.3, пр.4 от ЗДвП. Това, че в Наказателното постановление е възпроизведено съдържанието
на чл.174, ал.3 от ЗДвП касателно установяване употребата на наркотични вещества и техни
аналози не означава, че на О. Б. А. се вменява отказ на лицето да му бъде извършена
проверка с тест за установяване употреба на наркотични вещества и техни аналози и
едновременно с това и неизпълнение на предписание за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози. Според съда в чл.174, ал.3 от ЗДвП има четири отделни състава на
административни нарушения, чийто фактически състави са разделени помежду си с „или“.
Доколкото законът не изисква кумулативно водачът на МПС и да е отказал да бъде тестван за
употреба на наркотични вещества, и да не е изпълнил предписание за химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични
вещества, то административно – наказателното обвинение по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП се
отнася само за това, което и с думи е посочено в Акта и в НП, а именно, че водачът на МПС
е отказал да му се извърши проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози, като е без значение за съставомерността по чл.174, ал.3, пр.2 от
ЗДвП дали водачът е изпълнил или не е изпълнил предписание за изследване с химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Именно поради това съдът приема, че е налице съответствие
между описаното с думи нарушение и правната му квалификация по чл.174, ал.3, пр.2 от
10
ЗДвП.
От гореизложеното следва, че за съставомерността на нарушенията по чл.174, ал.3,
пр.2 от ЗДвП е ирелевантно дали и кога е бил връчен талонът за изследване на О. Б. А., респ.
дали той се е явил или не се е явил във ВМА за даване на кръвна проба, тъй като на А. не се
вменява във вина неизпълнението на предписание за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Поради това в Акта и в НП не е посочено дали и кога е връчен талонът за изследване на О.
Б. А., кога е започнал и кога е изтекъл срокът за явяване в болнично заведение.
Вярно е, че в НП е посочено с думи, че лицето не е дало кръвна проба за медицинско
изследване, но това не означава, че с Наказателното постановление на О. Б. А. се вменява и
друго нарушение – че не е изпълнил предписание за изследване с химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози, тъй като в НП не е вменено подобно деяние на лицето, нито е посочена съответната
му правна квалификация. Поради това не представлява съществено процесуално нарушение
липсата на това изречение в АУАН, а и с оглед момента на издаване на Акта няма как да се
иска в него да фигурира подобно отбелязване – дали лицето е дало или не е дало кръв за
изследване. Поради това коментираното тук съдържание на НП следва да се приеме като
част от описанието на обстоятелствата, при които е извършено нарушението и които са
станали известни след съставянето на Акта.
Нарушението по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП в случая е ясно посочено с думи и се
състои в това, че водачът на автомобила е отказал да бъде изпробван за употреба на
наркотични вещества и техни аналози с техническо средство Дръг тест. Техническото
средство е индивидуализирано в АУАН и НП по вид и фабричен номер. Наред с това в Акта
и в Наказателното постановление е посочен по марка, модел, регистрационен номер и
собственик автомобилът, който О. Б. А. се твърди да е управлявал. Записани са датата, часа
и мястото на извършване на нарушението. Поради това този съдебен състав счита, че
нарушението по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е ясно и достатъчно подробно описано.
Обезпечено е правото на нарушителя да научи срещу кои факти следва да организира
защитата си. Вписването в Наказателното постановление, че лицето не е дало кръвна проба
за медицинско изследване не следва да се тълкува като нов факт и от там като липса на
тъждество между АУАН и НП касателно описанието на нарушенията по чл.174, ал.3 от
ЗДвП, а като описание на обстоятелствата, при които е извършено коментираното тук
нарушение, които са били узнати от административно-наказващия орган в хода на
производството, образувано със съставяне на АУАН на 13.01.2024г., но след неговото
изготвяне. По този начин е изпълнено в пълнота изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Неоснователно е възражението от жалбата, че не било ясно мястото на нарушението,
тъй като в Акта и в НП не бил отразен номерът на улицата. Макар да не е посочен номера на
улицата, доколкото в АУАН и НП е отбелязана улицата, посоката на движение и номера на
блока, където е извършено нарушението, съдът приема, че мястото е ясно
индивидуализирано.
11
Вярно е, че в Наказателното постановление следвало да се посочат отегчаващите и
смекчаващите обстоятелства, но доколкото в случая в чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП наказанията
са в предварително определен размер, непосочването на тези обстоятелства не представлява
съществен пропуск.
Съдебният състав счита, че са налице всички реквизити по чл.42 от ЗАНН и чл.57,
ал.1 от ЗАНН, поради което СРС приема, че касателно нарушението по чл.174, ал.3, пр.2 от
ЗДвП административно-наказателното обвинение е ясно и не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да рефлектират върху правото на защита на наказаното лице.
Поради това не са налице основания за отмяна на точка 2 от Наказателното постановление
на формално основание и тази част от спора следва да се разгледа по същество.
Въз основа на кредитираните по-горе АУАН, талон за изследване и показанията на
свидетеля Г. Б. се установява, че на 13.01.2024г. в гр. София, ул. „Станислав Доспевски”, с
посока на движение от ул. „575-та” към ул. „568-ма” О. Б. А. е управлявал лек автомобил
„**** ***“ с рег. № ****, бил е спрян за полицейска проверка, в хода на която е отказал да
бъде тестван за наркотици – с техническо средство Дръг тест 5000. За действителността на
този отказ законодателят не е предвидил задължителна писмена форма за действителност.
Отказът може да бъде и устно заявен. В случая в талон за изследване с бланков № 0058686 е
вписано, че на 13.01.2024г. лицето отказва да му бъде извършена проверка с техническо
средство или тест. От кредитираното по-горе писмо от ВМА се установява, че О. Б. А. не се
е явил за даване на проби и изследване за употребата на наркотични вещества или техни
аналози в посоченото в талона медицинско заведение. Това означава, че не са налице
основания, водещи до отпадане на административната отговорност на водача на МПС по
чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Гореизложеното означава, че по безспорен начин е доказано, че жалбоподателят е
реализирал от обективна страна фактическия състав на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
От субективна страна нарушението по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е извършено при
форма на вината пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е съзнавал, че е водач на МПС, че е
проверяван от полицаи, че се изчаква пристигането на служители на ОПП – СДВР на място,
за да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол и наркотици, че се е
подложил на тест за алкохол, но съзнателно е отказал да бъде тестван с Дръг тест за
наркотични вещества. Това означава, че О. Б. А. е съзнавал всички елементи от фактическия
състав на вмененото му нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, като с поведението си
видимо е целял избягване на проверката за наркотици.
Това деяние представлява типичен пример за нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 от
ЗДвП. То е формално – довършено е в момента, в който водачът на автомобила е отказал да
бъде тестван за наркотици. Законодателят не е предвидил настъпване на обществено-опасни
последици, поради което липсата на такива /в случая/ не е извиняващо обстоятелство. Не са
налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Поради
това, а и с оглед високата степен на обществена опасност на дееца (изводима от липсата на
правоспособност на О. Б. А. на управлява МПС, както и от упоритостта му да шофира, за
12
което свидетелстват и другите извършени от него нарушения по ЗДвП) съдът прие, че в
случая не следва да се прилага чл.28 от ЗАНН.
Според чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП водач на МПС, който откаже да му бъде извършена
проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се
наказва с „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 години и „глоба“ в размер на
2000 лева. Доколкото жалбоподателят е неправоспособен, реално няма как да бъде лишен от
право да управлява МПС, тъй като той няма това право. Поради това в случая на О. Б. А. е
наложено само наказанието „глоба“. Точно фиксираният размер на това наказание в чл.174,
ал.3 от ЗДвП не позволява на съда да прави преценка на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства. Поради това настоящият съдебен състав счита, че за
нарушението по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП на О. Б.
А. правилно е била наложена „глоба” в размер на 2000 лева. Това означава, че и точка 2 от
обжалваното Наказателно постановление следва да се потвърди.
Въпреки, че чл.6, ал.1, т.3 от Наредба на МВР № Із-2539 от 17.12.2012г. за определяне
максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните
контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане
на допълнително обучение (на кратко Наредба № Із-2539 на МВР) посочва, че на водач на
МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози (т.е. който е извършил нарушение на чл.174, ал.3,
пр.2 от ЗДвП) следва да се отнемат 15 контролни точки, в случая такива не са отнети на О. Б.
А., тъй като той е неправоспособен и няма издадено свидетелство за управление на МПС.
Водим от изложеното съдът прие, че следва да потвърди изцяло обжалваното
Наказателно постановление.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ -
С оглед изхода на делото – на жалбоподателя не се дължат разноски.
В писмени бележки с вх. № 232664/16.07.2024г., с вх. № 395241/05.12.2024г., с вх. №
72816/28.02.2025г. и с вх. № 139125/17.04.2025г. процесуалните представители на
въззиваемата страна са поискали присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед
изхода на делото и нормите на чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.3 от АПК
учреждението, чийто орган е издал процесното Наказателно постановление (СДВР като
разпоредител с бюджетни средства, към чиято структура принадлежи ОПП - СДВР) има
право на юрисконсултско възнаграждение – доколкото съдът потвърждава извода на
административно – наказващия орган, че са извършени нарушения от жалбоподателя с
правна квалификация по чл.150 от ЗДвП и по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Според чл.37, ал.1
от Закона за правната помощ заплащането на правната помощ следва да е съобразено с вида
и количеството на извършената дейност и да се определи според Наредбата за заплащането
на правната помощ. Съгласно действащата към момента редакция на чл.27е от Наредбата за
13
заплащането на правната помощ (доколкото измененията, публикувани в ДВ, бр. 53/2025г.
не са влезли в сила все още, тъй като ще влязат в сила от 01.10.2025г.) възнаграждението за
защита в производства по ЗАНН (каквото е настоящото) може да бъде от 80 до 150 лева. В
случая по настоящото дело Г. и Г. са депозирали писмени бележки, но не са взели участие в
нито едно от откритите съдебни заседания пред СРС, НО, 10 състав. Поради това и
доколкото конкретният правен спор не се отличава с фактическа и правна сложност, СРС
приема, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на СДВР юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер по Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е.
80 (осемдесет) лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 24-4332-000698 от
24.01.2024г. на Началник Сектор към Отдел „Пътна полиция” при СДВР (ОПП - СДВР), с
което на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение по чл.150 от ЗДвП на О. Б. А. е
наложена „глоба” в размер на 300 лв. (триста лева), а на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП
за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на О. Б. А. е наложена „глоба” в размер на 2000 лв.
(две хиляди лева).
ОСЪЖДА О. Б. А. с ЕГН ********** да заплати в полза на СДВР сумата от 80 лв.
(осемдесет лева) за направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд – София
град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14