№ 335
гр. Ловеч , 26.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно
частно наказателно дело № 20214300600330 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази :
С определение № 230130/05.07.2021 г. на основание чл. 249, ал. 1 във връзка с чл. 248, ал. 5,
т. 1 и ал. 1, т. З от НПК, РС Ловеч е прекратил съдебното производство по НОХД №
397/2020 г. по описа на Районен съд - Ловеч, поради допуснато отстранимо съществено
процесуално нарушение на досъдебното производство и е върнал делото на Районна
прокуратура - Ловеч за изпълнение на дадените по-горе указания.
Пред настоящата инстанция е постъпил протест от В. Кулева, прокурор при РП – Ловеч, с
който се иска да се отмени Определение от 05.07.2021 г. на ЛРС по НОХД № 397/2020 г.
Излага, че с атакуваното определение е прекратено съдебното производство поради
допуснато съществено отстранимо процесуално нарушение, което е довело до нарушаване
правото на защита на обвиняемия на досъдебното производство. Сочи, че е прието в
мотивите към определението, че разследването по досъдебно производство № 254/2019 г. по
описа на РУМВР-Ловеч е водено от разследващ полицай при РУМВР-Ловеч, за който са
били налице основания за отвод, посочени в разпоредбата на чл. 29, ал. 2 от НПК, тъй като
посоченият като пострадал от престъпление по чл. 144, ал. З от НК - Д.Д. - е бил началник
участък Летница към РУ МВР-Ловеч и при това положение „разследващият полицай по
делото и пострадалият от престъплението са били служители на една и съща структура на
МВР, макар и между тях да няма пряка и йерархична зависимост“. Освен това, на
обвиняемия, респ.подсъдимия е следвало да бъде осигурен обективен и безпристрастен
процес“, което, при наличие на „съмнения, че разследващият орган по досъдебното
производство може да се счита предубеден спрямо разследваното лице“ не е било възможно.
Сочи, че съдът е счел, че при водене на разследването по досъдебното производство са били
1
налице основания за отвод на разследващия орган по чл.29 ал.2 във връзка с чл.53 ал.1 от
НК и по този начин е било нарушено правото на защита на обвиняемия, което нарушение е
съществено и отстранимо, поради което и на основание чл.249 ал.1 във връзка с чл.248 ал.5
т.1 и ал.1 т.З от НПК, съдът е прекратил съдебното производство по НОХД № 397/2020г. по
описа на ЛРС и върна делото на РП-Ловеч.
Излага се, че досъдебно производство № 254/2019 г. по описа на РУМВР-Ловеч не е от
категорията дела, за които е задължително разследването да се провежда от следовател /арг.
от чл.194 ал.1 т.1 - 3 от НПК/ и то не е такова с фактическа и правна сложност, за да се
възлага на следовател, с постановление на административния ръководител на съответната
окръжна прокуратура.
Посочва, че не е налице служебна и йерархична зависимост между началника на
Полицейски участък Летница към РУ МВР -Ловеч и разследващия полицай от РУ МВР –
Ловеч, тъй като първият е подчинен на Началника на РУ-Ловеч, а разследващите полицаи са
включени към отдел „Разследване“ при ОДМВР-Ловеч и са подчинени на само на директора
на областната дирекция. Налага довод, че между разследващите полицаи и служителите на
районните управления не съществува служебна зависимост и нерядко тези служители на
МВР не се познават. Твърди, че във всички случаи, за разследващите полицаи от
структурите на МВР съществува задължението да направят искане за самоотвод до
наблюдаващия прокурор, ако по някакви причини се чувстват предубедени или
заинтересовани от изхода на конкретно дело. Сочи, че в настоящия случай самоотвод от
водещия разследването по ДП № 254/2020 г. по описа на РУ-Ловеч не е депозиран. Налага
довод, че наличието на „нормални колегиални отношения между тях“ /между разследващият
орган и пострадалия, както посочва съдът в своето определение/, не поражда автоматично
съмнения за предубеденост, което да обуславя наличие на предпоставки за отвод по чл. 29,
ал. 2 от НПК. Твърди, че липсват данни за конкретни факти и обстоятелства, от които да се
направи извод, че разследващият полицай, който е водил и приключил досъдебното
производство, е бил пряко или косвено заинтересован от изхода на делото.
В протеста се застъпва становище, че посоченото в съдебното определение нарушение на
процесуални права не е от изброените в нормата на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, поради което
не е съществено, дори и да е отстранимо, чрез провеждане на ново разследване.
Налага довод, че като досъдебното производство е водено от разследващ полицай при
РУМВР-Ловеч, не е допуснато съществено и отстранимо процесуално нарушение, с което да
са нарушени правата на обвиняемия.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилия протест и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Протестът е основателен.
2
Въззивната инстанция намира, че неправилно РС Ловеч е приел, че на досъдебното
производство е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, довело до
ограничаване правото на защита на обвиняемия и изразяващо се в обстоятелството, че са
били налице основания за отвод на водещия разследването при условията на чл. 29, ал. 2 във
вр. с чл.53, ал.1 от НПК.
По досъдебното производство № 254/2019 г. по описана РУ на МВР Ловеч разследването е
водено от разследващ полицай при РУ на МВР Ловеч. Посоченият като пострадал в
обвинението Д.Д. към този момент е бил Н-к участък Летница към РУ на МВР Ловеч. Съдът
е приел, т.е разследващия полицай и пострадалия от престъплението са били служители на
една и съща структура на МВР, макар и между тях да няма пряка и йерархична зависимост.
На следващо място, съдът е посочил, че водещ принцип на наказателния процес е, че на
обвиняемия, респективно подсъдимия, следва да бъде осигурен обективен и безпристрастен
процес, като това правило важи и в досъдебната фаза на процеса.Съобразен е и друг водещ
принцип на наказателния процес е, че разследващите органи следва да събират
доказателства, които освен че уличават дадено лице в извършване на престъпление, то и
такива, които го оневиняват. Направен е извод, че не следва да съществуват съмнения, че
разследващият орган по ДП по някакъв начин може да се счита предубеден спрямо
разследваното лице и не е безпристрастен към конкретния случай. Прието е, че в
конкретния случай това не е налице, тъй като разследващият полицай и пострадалият от
престъплението са служители от една и съща структура на МВР и макар и да няма данни за
някакви служебни зависимости между тях, то най-малкото е логично да се предполага за
наличието на нормални колегиални отношения между тях, което пък от своя страна е
основание да се породят съмнения у обвиняемия, че разследващия орган може да е пряко
или косвено заинтересован от изхода на делото. РС Ловеч е счел, че са били налице
основания за отвод на разследващия орган при условията на чл.29, ал.2 във връзка с чл. 53,
ал. 1 от НПК, предвид обстоятелството, че същият и посочения в обвинението като
пострадал са колеги и служители в една и съща структура на МВР, не е имало пречка
разследването да се проведе от разсл.полицай от Областна дирекция на МВР или от друго
полицейско управление от състава на ОД на МВР Ловеч и като не е сторено всичко това на
досъдебното производство е било нарушено правото на защита на обвиняемия Н., което
нарушение е съществено и отстранимо, като при връщане на делото разследването следва да
се проведе от разследващ орган, за който не биха били налице основанията за отвод
посочени в разпоредбата на чл. 29 от НПК.
Въззивната инстанция приема на първо място, че по делото не са налице каквито и да е
било обективни факти и обстоятелства, от които да се направи извод, че водещия
разследването е предубеден и са били налице основания за отвод при условията на чл.29,
ал.2 във връзка с чл. 53, ал. 1 от НПК. Основателно е становището на РП Ловеч, че не е
налице служебна и йерархична зависимост между началника на Полицейски участък
Летница към РУ МВР -Ловеч и разследващия полицай от РУ МВР – Ловеч, тъй като първият
3
е подчинен на Началника на РУ-Ловеч, а разследващите полицаи са включени към отдел
„Разследване“ при ОДМВР-Ловеч. Споделя се и тезата на РП Ловеч, че между
разследващите полицаи и служителите на районните управления не съществува служебна
зависимост и има случаи, при които дори не се познават. По досъдебното производство
разследващият полицай не е правил искане за самоотвод до наблюдаващия прокурор.
Обвиняемият също не е депозирал искане за отвод на водещия разследването. Както
правилно е посочено в протеста, принципно наличието на нормални колегиални отношения
между разследващ орган и пострадал не поражда автоматично съмнения за предубеденост,
което да обуславя наличие на предпоставки за отвод по чл. 29, ал. 2 от НПК.
На следващо място, в разпоредбата на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК са посочени
основанията, които представляват допуснати и отстраними съществени процесуални
нарушения на досъдебното производство и чл. 29, ал. 2 НПК не фигурира в тях.
На последно място, като мотив за да обоснове становището си за наличие на
предубеденост и отвод на разследващия орган, съдът е посочил, че водещия разследването
следва да събира както обвинителни, така и оправдателни доказателства. Няма спор, че
задължение на водещия разследването е да събира обвинителни и оправдателни
доказателства. Съдебното производство има централна роля в целия процес и при направено
възражение, че определено доказателство не е събрано на досъдебното производство, съдът
може да го допусне, а не да връща делото на досъдебното производство.
Настоящата инстанция приема, че следва да бъде отменено определение №
230130/05.07.2021 г. на РС Ловеч по НОХД № 397/2020 г. и делото следва да се върне за
продължаване на производството.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 341, ал. 2 и чл. 345, ал. 1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 230130/05.07.2021 г. на РС Ловеч по НОХД № 397/2020 г.
ВРЪЩА делото на РС Ловеч, на същия състав, за продължаване на производството.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5