№ 1270
гр. София, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Венета Цветкова
Членове:Валерия Братоева
Атанас Маджев
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Въззивно гражданско дело
№ 20231100502742 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано по жалба на Ц. В. Д., ЕГН: ********** срещу отказ на частен съдебен
изпълнител С.Я. да прекрати изпълнителното производство, образувано по изпълнително
дело № 1366/2014 година, постановен на от 25.01.2023 година. Жалбоподателят намира
отказа за незаконосъобразен, като твърди да са настъпили последиците по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК и изпълнителното производство да е прекратено спрямо Д. ех lege, поради
бездействието от страна на взискателя и липсата извършено действие по принудително
изпълнение в продължение на период, надхвърлящ 2 години, считано от 05.07.2017 година.
Сочи, че след 2020 година са извършени незаконосъобразни действия по принудително
изпълнение, след настъпила перемпция, първото от които на 24.01.2020 г. – взискателят е
поискал налагане на запор върху вземанията на длъжницата в „Банка ДСК“ АД.
Взискателят намира жалбата за неоснователна, а постановения отказ – за правилен и
законосъобразен.
В мотивите си, съдебният изпълнител поддържа становище за неоснователност на
жалбата, поради това, че няма изтекъл двугодишен период при условията на чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК. В тази връзка, застъпва становището, че на основание чл. 122, вр. чл. 123 ЗЗД и
доколкото изпълнението е насочено срещу солидарни длъжници, то действието на
изпълнението от един съдлъжник е в полза на всички солидарни длъжници и поради това -
прекъсването на 2-годишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на един
солидарен длъжник има абсолютно действие и по отношение на останалите солидарни
длъжници и не е необходимо взискателят да иска извършването на изпълнителни действия
срещу всеки един от солидарните длъжници, за да поддържа съществуването на
изпълнителното производство. Отделно намира и че, когато по изпълнително дело е
направено искане за нов способ/ насочване на изпълнението от взискателя, след като т.нар.
„перемпцията“ е настъпила по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, съдебният изпълнител не
може да откаже да изпълни искания нов способ, като единствено съдебният изпълнител
следва да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело.
1
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, изхожда от легитимирана страна
и е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК. В чл. 435 от ГПК
законодателят е предвидил кои точно действия на съдебния изпълнител може да се обжалват
по този ред и съответно от кои страни. Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК длъжникът може
да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключил
принудителното изпълнение. Жалбата срещу действията на ЧСИ съгласно чл. 436, ал. 1 от
ГПК се подава в едноседмичен срок от съобщението за извършеното действие, както е в
случая.
Изпълнително дело № 20148440401366 е образувано на 12.05.2014г. по молба на
„У.Б.' АД, ЕИК: ****, въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 14.04.2014г. от
Софийски районен съд, по г.д. № 41333/2013г. по описа на СРС, 123 с-в., по силата на който
длъжниците Ц. В. Д., ЕГН ********** и Д.П.П., ЕГН ********** са осьдени да заплатят
солидарно сумите по изпълнителния лист. По молба от 05.01.2016г., като взискател по
делото е конституиран „ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК ****, поради сключен договор за цесия от
23.11.2015г. Със същата молба, взискателят е възложил на съдебния изпълнител
правомощия по чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители - да проучва
имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и
други, да определя способа на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното
имущество.
Съгласно чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с
постановление когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Целта на нормата е да
бъдат прекратени производствата, по които взискателят демонстрира незаинтересованост от
събирането на вземането, която обективира в бездействие. В ТР № 2/26.06.2015 г.,
постановено по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГК на ВКС се сочат изпълнителните действия,
прекъсващи давността. Понятието за давност има отношение и към перемпцията, доколкото
с горецитираното ТР се приема, че погасителната давност започва да тече от последното
изпълнително действие, което от своя страна пък е началният момент на двугодишния срок
по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Изтичането му води до прекратяване на започналото
изпълнително производство, но не погасява материалното право, т.е. няма пречка, и след
срока да започне ново изпълнително производство за неговото принудително
удовлетворяване.
В хипотезата по чл. 433, ал. 1, т . 8 ГПК, т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на
закона, като в този смисъл актът на съдебния изпълнител за прекратяване на производството
има само декларативен характер, а прекратителният ефект настъпва с осъществяването на
съответните правно релевантни факти и обжалването е без значение за момента на
настъпването му.
В конкретния случай, настоящия съдебен състав намира, че са били налице
предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство.
На първо място, следва да се посочи, че съдът не споделя доводите на съдебния
изпълнител относно действието на предприетите изпълнителни действия при условията на
изпълнително производство по отношение на солидарни длъжници. Напротив, съдът
намира, че когато длъжниците са повече от един, какъвто е настоящият случай, с оглед
различните изпълнителни правоотношения в рамките на едно и също изпълнително
производство, по които отделните солидарни длъжници са страни, срокът по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК се определя от различен начален момент по отношение на всеки длъжник, а именно -
от последното поискване/извършване на валидно изпълнително действие спрямо всекиго от
длъжниците. Съгласно трайната съдебна практика (Решение № 83 от 11.04.2018 г. на ВКС
по гр. д. № 1667/2017 г., IV г. о., ГК, ВКС, Решение № 48/14.07.2016 г. по търг. дело №
404/2015 г. на II т. о. на ВКС, Решение № 2834 от 18.04.2019 г. на СГС по в. гр. д. №
2
965/2018 г., ГО, ІV-В състав, Решение № 4080 от 4.06.2019 г. на СГС по в. гр. д. №
4050/2019 г., І-15 състав), предприемане на изпълнителни действия по отношение на един от
солидарните длъжници по изпълнителното дело не води до прекъсване на срока по чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на останалите длъжници. Съответно, при изтичане на този
срок за някого от длъжниците, изпълнителното производство се прекратява по силата на
закона (арг. от т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013
г., ОСГТК), но само по отношение на него, без този факт да обуславя прекратяване на
производството по отношение на тези длъжници, за които срокът не е изтекъл.
Следователно, нито предприемането на изпълнителни действия спрямо един
солидарен длъжник препятства изтичане на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение
на друг солидарен длъжник, нито прекратяването на изпълнителното производство по
отношение на последния обуславя прекратяване и по отношение на останалите длъжници, за
които този срок не е изтекъл.
За периода от образуване на производството на 12.05.2014 година и до 05.07.2017
година взискателят е проявявал активност и изпълнителни действия са извършвани спрямо
конкретния солидарен длъжник, като например – наложен запор върху трудово
възнаграждение на 12.02.2015 година, на 22.02.2016 година, а на 05.07.2017 година с
писмено молба взискателят – цесионер е поискал предприемане на нови изпълнителни
действия спрямо Д.. В разглеждания случай, обаче, по отношение на длъжника Ц. Д.
взискателят е бездействал в продължение на повече от 2 години, считано от посочената дата
05.07.2019 година, като единственото предприето изпълнително действие в периода е
налагане на запор върху трудово възнаграждение, но по отношение на другия солидарен
длъжник – на 18.02.2018 година, както се установява от доказателствата по делото. Едва на
24.01.2020 година взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия по
отношение на двамата длъжници. Междувременно, обаче, предвид изложените по-горе
мотиви на съда, срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по отношение на длъжника Д. е изтекъл –
на 05.07.2019 година и по отношение на нея изпълнителното производство е прекратено по
право, поради липса на нарочно искане на взискателя и неизвършване на изпълнителни
действия.
Следователно, постановеният отказ е незаконосъобразен, а развитите доводи на
съдебният изпълнител и цитираната практика във връзка с последващите изтичане на срока
искания и съответно – извършени изпълнителни действия е неотносима в конкретния спор, а
е свързана с прекъсване и спиране на погасителната давност.
Горното, обаче, не е пречка за образуване на ново изпълнително производство, както
е посочил в мотивите и съдебният изпълнител.
Няма искане за разноски от страна на жалбоподателя и такива, съответно, съдът не
присъжда.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата на Ц. В. Д., ЕГН: ********** разпореждане от 25.01.2023
година на частен съдебен изпълнител С.Я. по изпълнително дело № 20148440401366 от 2014
година, постановено по молба вх. № 04610/19.01.2023г., с което е отказано прекратяване на
изпълнителното производство спрямо Ц. Д. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА
ПРЕКРАТЯВА, на основание на чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК, изпълнителното
производство по изпълнително дело № 20148440401366 от 2014 година на ЧСИ С.Я. по
3
отношение на длъжника Ц. В. Д., ЕГН: **********.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4