Р Е Ш Е Н И Е
№ 97
гр. Кюстендил, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - КЮСТЕНДИЛ, в открито съдебно заседание на дванадесети април две хиляди
двадесет и трета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: АСЯ СТОИМЕНОВА
ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
с участието на секретар: Лидия Стоилова и в присъствието на
прокурора: Михаил Крушовски, като разгледа докладваното от съдия Табакова дело №
30/2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 208 и следващите, във връзка с § 19, ал. 1, изр. 2 от ДР на
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. със Закона за собствеността и ползуването на
земеделските земи (ЗСПЗЗ)
Образувано е по касационна
жалба на Т.Б.Е. ***, чрез процесуалния му представител адв. З.Г., срещу решение
№ 260110 от 10.06.2022 г., постановено по адм. д. № 329/2021 г. по описа на Районен
съд – Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 17-02301 от
29.10.2020 г. на Общинска служба по земеделие (ОСЗ) с. Невестино и скица-проект № 15813509 от 04.09.2020 г., неразделна част
от решението.
В жалбата се релевира касационното основание по чл. 209, т. 3
от АПК. Претендира неправилност на решението поради нарушение на материалния
закон. Моли за отмяна на решението на съда и отмяна на решението на ОСЗ с.
Невестино и скица-проект. Претендира разноски.
Ответната ОСЗ - Невестино не
изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на жалбата.
Административен съд - Кюстендил,
в настоящия си състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като
подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата
е неоснователна. Съображенията за това са следните:
С оспореното решение Районен
съд – Кюстендил е отхвърлил жалбата на Т.Е. срещу решение № 17-02301/20.10.2020
г. на ОСЗ - Невестино, с което е възстановено на наследниците Н. Н. Е. на основание
чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ правото на собственост в съществуващи /възстановими/
стари реални граници на имот, представляващ овощна градина от 2.338 дка, десета
категория, местност „Ц.“, поземлен имот № 27574.11.280 по КК на землището с
посочени граници.
За да постанови оспореното
решение, районният съд е приел от приложената административна преписка и
приетото заключение на вещото лице, че оспореното решение е издадено от
компетентен орган, при спазена процедура в съответствие с материалния закон.
Според съда, установяването на несъответствие между границите на имотите по
скиците-проект и решението за признаване на правото на възстановяване е в
правомощие на общинската служба по земеделие, която процедура е приключила и в
настоящия случай границите са установени. По посочените правни доводи съдът е
отхвърлил жалбата като неоснователна.
Решението е валидно, допустимо
и правилно.
Процесното решение на ОСЗ –
Невестино представлява властническо волеизявление за възстановяване правото на
собственост в хипотезата на § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ, като със
същото завършва процедурата по чл. чл. 45ж от ППЗСПЗЗ, т.е. то съставлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и има
конститутивен характер. Същото обаче се издава въз основа на
решението по чл.
45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ на
общинския съвет, което е част от процедурата по възстановяване на собствеността
върху земеделски земи при условията на чл. 45ж от ППЗСПЗЗ. В рамките на процедурата
по чл. 45ж от ППЗСПЗЗ, разпоредбата на ал. 2 предвижда, че издаденото от общински съвет
решение се връчва на заявителя по реда на АПК и служебно на ОСЗ, а след
влизането му в сила въз основа на него ОСЗ постановява решение за
възстановяване на собствеността. Логическият анализ на цитираните норми сочи,
че решението на общинския съвет по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ непосредствено засяга права
и законни интереси на страните в административното производство, поради което
също притежава характеристиките на индивидуален административен акт. Именно
поради това в ППЗСПЗЗ е регламентирана и възможността за неговото обжалване (който извод
следва от израза "след влизането му в сила" в чл. 45ж,
ал. 3 от ППЗСПЗЗ), тъй като
с него чрез властническо волеизявление се финализира един от двата самостоятелни
етапа от процедурата по възстановяване на собствеността.
В
случая, процесното решение на ОСЗ –
Невестино е издадено въз основа на решение на Общински съвет
- Невестино по чл.
45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, а
именно решение № 393 от 19.12.2018 г. от Протокол № 10/19.12.2018 г. и с него е
определен конкретния имот, които да бъде възстановен на наследниците на Н. Е.. Въпросното
решение е влязло в законна сила на 18.05.2020 г., след като е било оспорено от
областния управител на област Кюстендил. Наред с това, възможността, редът и
срокът за обжалване на това решение изрично е разяснена и в самия акт на
Общински съвет – Невестино.
От изложеното е видно, че с влязлото в
законна сила решение № 393 на Общински съвет Невестино е определен конкретният
имот, образуван от имот № 011180, находящ се в землище на с. Е., общ. Н.. С
последващото решение по чл. 45ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ е финализирана процедурата по възстановяване на
правоимащите лица, посредством предоставяне на същите именно на поземлен имот,
описан в решението по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, като ОСЗ – Невестино е
действала при условията на обвързана компетентост. И доколкото ОСЗ - Невестино
е предоставила на касационния жалбоподател именно имота, който е възстановен с
решението по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, като общата площ, категорията, местоположението и
останалите индивидуализиращи белези на имота съвпадат с предоставените от Общински
съвет - Невестино имот, постановеното от ОСЗ решение № 17-02301 се явява
издадено в съответствие с материалния закон и неговата цел, както правилно е
приел и районният съд.
Заявеното от касационния жалбоподател
несъгласие с границите на имота, възстановен по реда на § 27, ал. 2, т. 1 от
ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ е ирелевантно за преценка законосъобразността на решението на
ОСЗ, тъй като въпросът е решен именно с предходното влязло в сила решение на Общински
съвет - Невестино, по отношение на който инцидентен съдебен контрол в
настоящото съдебно производство е недопустим. В този смисъл правилни са
изводите направени от районния съд.
По изложените съображения, решението на районния съд се явява правилно и следва да
бъде оставено в сила.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал. 2, пр.1 от АПК, Административен съд – Кюстендил,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
260110 от 10.06.2022 г., постановено по адм. д. № 329/2021 г. по описа на
Районен съд – Кюстендил.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: