Решение по дело №493/2016 на Районен съд - Сливница

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 декември 2018 г. (в сила от 1 март 2019 г.)
Съдия: Ивайло Генов Йорданов
Дело: 20161890100493
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 октомври 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е № 102

гр. Сливница, 10.12.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД - ГРАД СЛИВНИЦА, VI състав, в публично съдебно заседание на дванадесети юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                                

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ

 

при участието на секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 493 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК.

Предявен е от Р.Г.К. и Р.Г.К. срещу Г.Г.Г., иск за делба на съсобствения между страните недвижим имот, а именно УПИ IV-1092 в кв. 80 по плана на гр. Д.-разширение, целият с площ от 1940 кв.м., при граници на имота: улица, УПИ V-1093, УПИ XVIII-1094, УПИ XVII-1089, имот пл. № 1099 и УПИ III-1091, ведно с построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от около 72 кв.м. и стопанска постройка с навес, с площ от около 36 кв.м., при квоти съобразно ЗН, а именно по 1/3 идеална част за всяка от страните по делото.

Подържа се в исковата молба, че ищците са съсобственици на УПИ IV-1092 в квартал 80 по плана на град Д.-разширение, целия с площ от 1940 квадратни метра, при граници на имота: улица, УПИ V-1093, УПИ XVIII-1094, УПИ XVII-1089, имот пл.№ 1099 и УПИ III-1091, ведно с построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от около 72 кв.метра и стопанска постройка с навес, с площ от около 36кв.метра.

Поддържа се, че този имот е бил собственост на бащата на страните- Г. Г.Д., който го е владял непрекъснато, явно и безспорно от 1962 г. до смъртта си през 2013г., като към 1972 г. е бил собственик на имота на основание придобивна давност. За имота бащата на страните се е снабдил с надлежен документ за собственост-нотариален акт № 180, том II, дело № 710/1988 г. на Сливнишки районен съдия. Тогава е бил в сила предходният регулационен план, действал от 1975 г. до 1992 г., като процесният имот е идентичен с парцелите, описани в нотариалния акт-парцел XII-1092, в кв. 80, с площ 971 кв.м. и парцел IV-1092, в кв. 80, с площ от 960 кв.м. През 1992 г. с частично изменение на плана двата парцела, описани в нотариалния акт, са обединени, вследствие на което се е получил и процесният имот-УПИ IV-1092, в кв. 80, с площ от 1940 кв.м., чиято делба се иска.

Твърди се, че страните  не могат доброволно да поделят имота, поради което, искат да бъде допусната делба на процесния имот с равни квоти по 1/3 идеална част на всеки един от съделителите.

Поддържа се също, че ответникът ползва целия имот от години, като живее постоянно там, като на основание чл. 344, ал. 2 ГПК се иска съдът да определи с решението по допускане на делбата кой от наследниците ще ползва имота до окончателното й извършване, като не възразяват ответникът да продължи да го ползва, като им заплаща възнаграждение за ползването.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който заявява, че счита иска за допустим, но неоснователен. Оспорва се твърдението на ищците, че ответника ползва целия имот от години, тъй като,  наследодателят ми е живял в имота до смъртта си. Сочи се, че ищците никога не са били възпрепятствани от негова страна да ползват имота

В съдебно заседание ищците се явяват лично и с процесуалния си представител адв. Л.А. от САК, като поддържат молбата за допускане на съдебна делба, както и молбата по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК. Моли съдът да разпредели ползването на процесния имот, като не взема предвид при постановяване на решението си изявлението на вещото лице, че ответникът ползва само дял първи, доколкото така задача не му е била поставяна, а и доколкото това обстоятелство не подлежи на установяване посредством експертиза.

В съдебно заседание ответникът се явява лично и с адв. Т.Т. от САК, който поддържа подадения отговор, като не възразява делбата да бъде допусната при квотите, посочени в исковата молба. Моли съдът да разпредели ползването, като сочи, че към датата на съдебното заседание, а също и към датата на подаване на исковата молба ответникът е ползвал единствено дял първи от експертизата.    

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

РС- гр. Сливница, VI състав, е бил сезиран с иск за делба с правно основание по чл. 34, ал. 1 ЗС.

За да се уважи искът за делба, като се допусне ликвидирането на възникналата съсобственост, следва да са налице следните материални и процесуални предпоставки: 1) ищецът да са носител на съответна идеална част от правото на собственост върху включените в делбената маса вещи; 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3) в производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН.

По делото е представен констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 180, том II, дело № 710/1988 г. на Районен съдия при Районен съд- гр. Сливница, видно от който същият е бил съставен на 28.11.2988 г., като с него Г. Г.Д. е признат за собственик по давностно владение на недвижим имот, находящ се в с. Д., а именно дворно място от 971 кв.м., съставляващо парцел XII-1092, в кв.80 по плана на гр. Д. и дворно място от 960 кв.м., съставляващо парцел IV-1092, в кв. 80 по плана на гр. Д., ведно с построената в мястото полумасивна жилищна сграда на площ от 72 кв.м. и стопанска постройка. Към нотариалния акт е представена и скица на парцелите по плана от 1976 г.

Представена е и скица № 40 от 17.02.2016 г., за УПИ IV-1092 от кв. 80, който имот по сега действащия регулационен план на гр. Драгоман-разширение е идентичен с имотите, описани в нот. акт № 180, том II, дело № 710/1988 г.

От представеното по делото Удостоверение за наследници изх. № АО-32 от 21.01.2016 г. на Община Д. се установява, че С. Н. Д., ЕГН **********, е почнала на 12.07.2007 г., като е оставила за свои наследници по закон съпругът си- Г. Г.Д., и трите им деца- ищците Р.Г.К. и Р.Г.К. и ответника Г.Г.Г..

От представеното по делото Удостоверение за наследници изх. № АО-31 от 21.01.2016 г. на Община Д. се установява, че Г. Г.Д., ЕГН **********, е починал на 25.01.2013 г., като се оставил за свои наследници по закон трите си деца- ищците Р.Г.К. и Р.Г.К. и ответника Г.Г.Г.. Следователно, към момент на кончината на общия наследодател Г.Г.Д. съделителите са притежавали следните идеални части от правото на собственост върху делбения имот: Р.Г.К. – 1/3 ид. част, Р.Г.К.- 1/3 ид. част и  Г.Г.Г.- 1/3 ид. част (арг. чл. 6 ЗН).

По делото е представено и Удостоверение за данъчна оценка за процесния имот № **********/25.02.106 г. на Община Драгоман от което се установява, че съгласно нормите за оценка по Приложение 2 от ЗМДТ за имот, находящ се в гр. Д., ул. „..“ № от 1992 г., кв. 80, УПИ IV, данъчната оценка възлиза в размер на сумата от 7473,20 лв.

 Изложеното налага извода, че ищците са носители на по 1/3 идеална част  от делбения имот. След като ищците са носители на право на собственост в съотношение по 1/3 ид. част върху недвижимия имот, предмет на делбата, те притежават потестативното право поземленият имот, ведно с изградените в него едноетажна масивна жилищна сграда и стопанска постройка с навес да бъдат поделени съобразно квотите, които всички съделители притежават от общата вещ. Носител на останалите 1/3 ид. части е ответникът Г.Г.Г. - син на наследодателя на страните, поради което в настоящото съдебно производство участват като страни всички съсобственици. При така установените правнорелевантни обстоятелства следва да се допусне упражняването на предявеното потестативно право на делба с предмет – процесния недвижими имоти, съобразно установените квоти.

 

По отношение на искането за определяне на привременна мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК

За да възникне притезателното право за заплащане на определена парична сума в полза на един от съделителите до окончателното извършване на делбата, следва в обективната действителността да са възникнали следните юридически факти (материални предпоставки): 1) вещта да е съсобствена, 2) вещта да не може да се ползва от съсобствениците едновременно и 3) тя да се ползва лично или чрез друго лице само от един от съсобствениците. Съобразно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 7/2012 г. по т. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС (което тълкуване следва да намери приложение в при разрешаване на въпроса по чл. 344, ал. 2 ГПК) представлява всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове.

Определението на съда по чл. 344, ал. 2 ГПК има привременен характер, тъй като с него се уреждат отношенията между съсобствениците в периода от момента на постановяване на решението по допускане на делбата до влизане в сила на решението по извършването й.

Установи се от изпратеното на 02.11.2016 г. съобщение за връчване на препис от исковата молба, че то е получено на 04.11.2016 г. лично от ответника Г.Г.Г. на адреса, на който се намира процесният имот. Обстоятелството, че това лице живее на този адрес, се изяснява и от молбата на вещото лице за определяне от съда на дата за извършване на огледа на имота, доколкото ищцовата страна неяма достъп до имота, а вещото лице не е успяло да установи контакт с ответника. Нещо повече, с отговора си ответникът не е оспорил, че ползва процесния имот, а само сочи, че не е ограничавал достъпът на ищците, което твърдение се явява неподкрепено от доказателства, че на същите е предоставен ключ или по друг начин достъп до имота. Дори и такъв достъп обаче да е бил предоставен, това би било ирелевантно, доколкото жилището, изградено в поземления имот, е неподеляемо съобразно изискванията на чл. 203, ал. 1 ЗУТ, във вр. с чл. 40 ЗУТ и не би могло да обслужи и задоволи битовите и жилищни нужди на повече от едно домакинство.

При така установените факти съдът приема, че именно този ответник упражнява фактическото господство върху цялата делбена вещ, като обстоятелството, че в съдебно заседание вещото лице е заявило, че ответникът ползва само дял първи от жилищната сграда, не би могло да доведе до различни изводи, тъй като това обстоятелство подлежи на установяване посредством предвидените в ГПК доказателствени средства, сред които и разпит на свидетели, каквито доказателствени искани не са били релевирани.

От друга страна, не е удобно имотът да се ползва от тримата съсобственици нито едновременно, нито по периоди, доколкото макар и вещото лице да е направило разпределение на ползването на имота и жилищната сграда, същото фактически не би могло да бъде постигнато, тъй като нито един от дяловете не може да послужи на ползващия го съсобственик за задоволяване на всички негови ежедневни битови му нужди.

От приетото като компетентно изготвено и неоспорено от страните заключение на вещото лице по допуснатата СТЕ се установява, че средният пазарен наем за процесния имот- дворно място и сгради, към настоящия момент е в общ размер на 240 лв.

Поради тези правни съображения настоящата съдебна инстанция приема, че общата недвижима вещ не може да се ползва от тримата съделители, а тя е използвана изключително от ответника Г.Г.Г., като следва да се допусне поисканата привременна мярка – заплащане от ответника на ищците на месечна парична сума в размер на по 80 лв., равняваща се на по 1/3 ид. част от средния пазарен наем (съобразно неоспореното от страните заключение на ССЕ), от влизане на определението по чл. 344, ал. 2 ГПК в сила до окончателното ликвидиране на съсобствеността.

Така мотивиран, Районен съд- гр. Сливница

 

РЕШИ:

 

ДОПУСКА извършване на съдебна делба между Р.Г.К., ЕГН **********, с адрес ***, Р.Г.К., ЕГН **********, с адрес *** и Г.Г.Г., ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, на следния недвижим имот: УПИ IV-1092 в кв. 80 по плана на гр. Д..- разширение, целият с площ от 1940 кв.м., при граници на имота: улица, УПИ V-1093, УПИ XVIII-1094, УПИ XVII-1089, имот пл. № 1099 и УПИ III-1091, ведно с построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от около 72 кв.м. и стопанска постройка с навес, с площ от около 36 кв.м., ПРИ КВОТИ между съделителите:

1/3 ид. част за Р.Г.К.

1/3 ид. част за Р.Г.К. и

1/3 ид. част за Г.Г.Г.

ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 2 ГПК Г.Г.Г., ЕГН ********** да заплаща на Р.Г.К., ЕГН ********** и на Р.Г.К., ЕГН ********** месечно сумата в размер на по 80 лв.- за всяка една съделителка, за ползването на гореописания имот, от влизане на това определение в сила до окончателното извършване на делбата между съделителите.

РЕШЕНИЕТО в частта, в която е допусната привременната мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК, имащо характер на определение, може да се обжалва с въззивна частна жалба пред Окръжен съд- София в 1-седмичен срок, считано от връчването му на страните.

РЕШЕНИЕТО в останалата част може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд- София в 2-седмичен срок, считано от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: