Р Е Ш Е Н И Е
№
град
Пирдоп 10.06.2022 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПИРДОП, втори състав, в открито заседание на тридесет и първи май две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦОНКА МИТКОВА
при секретаря Галяна Ивтиминова като разгледа
докладваното от съдия МИТКОВА гр. дело № 82 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 179, чл.
187 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ и чл. 86 от Закона
за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Производството по
делото е образувано по искова молба от В.С.М., ЕГН **********,***, чрез адвокат
А.Д. от САК – пълномощник, адрес за кореспонденция: град София, ул. „Иван
Денкоглу“ № 12 – 14, етаж 5, офис 508, срещу ....., представлявана от Главен
Комисар Николай Николов, адрес: град София п.к.1309, ул. „Пиротска” № 171 А.
По обстоятелствата подробно изложени в ИМ, ищецът
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника ....., представлявана от Главен
Комисар Николай Николов, адрес: град София п.к.1309, ул. „Пиротска” № 171 А, да заплати на В.С.М., ЕГН **********,***, сумата
в размер на 1500 лева /увеличена на
1 640.36 лева в с.з. на 19.04.2022 г./ – представляваща възнаграждение за
положен извънреден труд в периода 18.02.2017 г. – 18.02.2020 г., ведно с мораторна
лихва за периода 18.03.2017 г. – 17.02.2020 г. в приблизителен размер на 220
лева /уточнена на 234.35 лева в с.з. на 19.04.2022 г./, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 18.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът моли
предявения иск да бъде уважен, ведно със законните последици.
Ищецът моли да му
бъдат присъдени направените разноски по делото.
Ответникът .....,
представлявана от Главен Комисар Николай Николов, адрес: град София п.к.1309,
ул. „Пиротска” № 171 А, чрез процесуалния си представител – гл. юрисконсулт Е.Р.,
адрес ***, в дадения му от съда срок, е дал писмен отговор, представил е
заверени копия на писмени доказателства по опис и е направил доказателствени искания.
Ответникът ..... в писмения си
отговор оспорва предявеният иск по основание и размер по подробно изложените
съображения и моли същия да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан,
ведно със законните последици.
Ответникът
моли да му бъдат присъдени направените разноски по делото.
Районен
съд – Пирдоп, след като обсъди събраните доказателства по делото и ведно с
доводите на страните, намира за установено следното:
Съдът
приема за безспорни и не подлежат на доказване следните обстоятелства по
делото: че от 2009 г. ищецът работи като „спасител“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.Пирдоп; че службата е структурно
подчинена към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР; че съгласно ЗМВР ищецът е със
статут на държавен служител; че работата в системата на ГД „ПБЗН“ в МВР е организирана на
смени от по 24 часа непрекъснати денонощни дежурства или по 12 часа, по
предварително утвърдени графици за смените, тъй като в тази насока няма спор
между страните по делото и представените писмени доказателства не са оспорени. В
тази връзка са представени писмени доказателства по опис от № 2.1 до № 2.7:
Кадрова справка, Заповед за назначаване на длъжността, отнасяща се до исковия
период; Акт за встъпване в длъжност; Длъжностна характеристика и Протокол;
Справка за получено възнаграждение – извадка от АИС-ТРЗ; Графици за работните
смени; Протоколи за отчитане на отработеното време между 22.00 ч. и 06.00
часа./л.28-л.397/ Съдът не е събирал допълнителни доказателства във връзка с
безспорните обстоятелства между страните по делото.
Съдът
приема за спорни и подлежат на доказване всички останали обстоятелства по
делото: че в периода от 18.02.2017г. до 18.02.2020г. ищецът изпълнявал
служебните си задължения на смени, които са включвали полагането на нощен труд
в часовия интервал от 22.00ч. до 06.00ч. на следващия ден; че общо за процесния
период ищецът е положил приблизително 1751 часа нощен труд; че за така
положения нощен труд и до момента не му е заплатено възнаграждение за претендирания
в ИМ период, тъй като в тази насока има спор между страните по делото и
представените доказателства са оспорени от страните. Съдът е допуснал събиране
на допълнителни доказателства във връзка със спорните обстоятелства между
страните по делото.
Видно от
заключението на съдебно – счетоводната експертиза /л.409-л.415/, депозирано от
в.л. М.Н.Л., което не е оспорено от страните и е прието от съда като обосновано
и правилно в с.з. на 08.12.2020 г./л.417,л.418/, че: в периода от 18.02.2017 г.
до 18.02.2020 г. положеният от ищеца нощен труд е в размер на 1663 часа,
нощните смени са 220 броя, по месеци са описани в констативната част на
заключението; положеният и отчетен нощен труд при ищеца при 24 часово дежурство
и при 24 часова смяна за исковия период се получава след умножаване на часовете
нощен труд с коефициент 1,143 съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, и след преизчисляване
с коефициента става 1901 часа; разликата от 238 часа /1901 часа – 1663 часа/ се
получава след превръщане на нощните часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време; стойността на допълнителното възнаграждение на ищеца за извънреден
труд е 1819.27 лева в брутен размер и 1640.36 лева в нетен размер, което не е
изплатено на ищеца; законната лихва върху нетния размер на дължимото възнаграждение,
изчислена от първо число на месеца, следващ този за който се дължи, до
18.02.2020 г. е в размер на 234.35 лева.
Производството по
настоящето дело е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК – до
постановяване на решение по дело № С-262/ 2020 г. на СЕС.
Видно от решение по
дело № С-262/ 2020 г. на СЕС от 24.02.2022 г., че:
1) „Член 8 и член 12, буква
а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември
2003 година откосно някои аспекти на организацията на
работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална
правка уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд
за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е
по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При
всички случаи в полза на такива работници трябва да има друга мерки за защита
под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, конто да позволяват да се компенсира особената
тежест на полагания от тях нощен труд.
2) Членове
20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват
в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка
нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния
сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите
и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен
критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна на тази цел.“
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
От
събраните по делото писмени доказателства, преценени в тяхната съвкупност,
съдът счита за доказано, че от 2009 г. ищецът работи като „спасител“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението“ гр. Пирдоп, службата е структурно подчинена към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ в МВР, съгласно ЗМВР ищецът е със статут на държавен служител и работата в
системата на ГД „ПБЗН“ в МВР е
организирана на смени от по 24 часа непрекъснати денонощни дежурства или по 12
часа, по предварително утвърдени графици за смените. Съгласно разпоредбата на чл.
187, ал. 3 от ЗМВР /действаща към исковия период/ „Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Определянето на
24-часова смяна е по изключение. При работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.“ Според чл. 187, ал. 5 от ЗМВР
/действаща към исковия период/ работата извън редовното работно време се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период за служители работещи на смени. Съдът счита, че в конкретния
случай отношенията се уреждат съобразно разпоредбите на чл. 187, ал. 5 и ал. 6
от ЗМВР /действащи към исковия период/, предвиждащи компенсиране на работата
извън работното време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на
смени. Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗМВР „На държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00
ч.“ Според
чл. 187, ал. 9 от ЗМВР /действащ към исковия период/ редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба
на министъра на вътрешните работи. В исковия период действащи са Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г./отм./ и
Наредба № 8121з-36/ 07.01.2020 г./отм./, в които чл. 3, ал. 2 от първата
наредба и чл. 3, ал. 3 от втората наредба са идентични и регламентират, че „За държавните
служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период.“ Установи
се безспорно по делото, че в исковия период ищецът е положил извънреден труд в
размер на 1663 часа, за който не му е заплатено възнаграждение. От заключението
на съдебно – счетоводната експертиза се установи, че в исковия период от 18.02.2017 г. до 18.02.2020 г.
положеният от ищеца извънреден труд е в размер на 1663 часа, нощните смени са 220
броя, стойността на допълнителното възнаграждение на ищеца за извънреден труд е
1640.36 лева в нетен размер, което не е изплатено на ищеца, а законната лихва
върху нетния размер на дължимото възнаграждение, изчислена от първо число на
месеца, следващ този за който се дължи, до 18.02.2020 г. е в размер на 234.35
лева. Съдът счита за доказано, че
предявените искове от ищеца срещу ответника в размер на 1640.36 лева (хиляда
шестстотин и четиридесет лева, 36 ст.) – главница, представляваща възнаграждение
за положен извънреден труд в периода 18.02.2017 г. – 18.02.2020 г., и в размер на 234.35
лева (двеста тридесет и четири лева, 35 ст.) – мораторна лихва за периода
18.03.2017 г. – 17.02.2020 г., следва да бъдат уважени като основателни и доказани, ведно със законните
последици. Следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумите в размер
на 1640.36 лева (хиляда шестстотин и четиридесет лева, 36 ст.) – главница,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в периода 18.02.2017 г.
– 18.02.2020
г., и 234.35 лева (двеста тридесет и четири лева, 35 ст.) – мораторна лихва за
периода 18.03.2017 г. – 17.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.02.2020 г. – датата на предявяване на исковата молба, до окончателното
изплащане на сумата.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
заплати на ищеца направените разноски по делото в размер на 362.00 лева (триста
шестдесет и два лева) – представляващи адвокатско възнаграждение, определено на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да
заплати по сметка на Районен съд – Пирдоп направените разноски от бюджетните
средства в размер на 200.00 лева (двеста лева) – за съдебно-счетоводната
експертиза и държавна такса в размер на 116.00 лева (сто и шестнадесет лева) –
върху уважените искове.
Воден от
гореизложеното Районен съд – Пирдоп
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
....., представлявана от Главен Комисар Николай Николов, адрес: град София
п.к.1309, ул. „Пиротска” № 171 А, да заплати на В.С.М., ЕГН **********,***, сумите
в размер на 1640.36 лева (хиляда шестстотин и четиридесет лева, 36 ст.) –
главница, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в периода
18.02.2017 г. – 18.02.2020 г., и 234.35 лева (двеста тридесет и четири лева, 35 ст.) –
мораторна лихва за периода 18.03.2017 г. – 17.02.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.02.2020 г. – датата на предявяване на исковата молба,
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, ....., представлявана от Главен Комисар Николай Николов,
адрес: град София п.к.1309, ул. „Пиротска” № 171 А, да заплати на В.С.М., ЕГН **********,***, направените разноски по делото в размер на
362.00 лева (триста шестдесет и два лева).
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК, ....., представлявана от Главен Комисар Николай Николов,
адрес: град София п.к.1309, ул. „Пиротска” № 171 А, да заплати по сметка на
Районен съд – Пирдоп направените разноски от бюджетните средства в размер на
200.00 лева (двеста лева) и държавна такса в размер на 116.00 лева (сто и шестнадесет
лева) – върху уважените искове.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд – София.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: