№ 99
гр. Русе, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Палма Тараланска
Боян Войков
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно търговско дело
№ 20214501000098 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б. С. К. от гр. Ветово чрез адв.
В.Д. – АК гр. Русе против Решение № 260284/21.10.2020 г. постановено по
гр.д. № 91/2020 г. по описа на Районен съд Русе, с което са отхвърлени
предявените от него против „Интертранс 21“ ООД гр. Ветово искове за
заплащане на сумите : 1лв., представляваща част от дивидент за стопанската и
данъчна 2013г. в общ размер на 135 000лв; 1лв., представляващ част от
дивидент за стопанската и данъчна 2014г. в общ размер на 225 000
лв.; 996лв., представляващи част от дивидент за стопанската и данъчна
2015г. в общ размер от 310 000 лв.; 1лв., представляващ част от дивидент за
стопанската и данъчна 2016г. в общ размер от 100 000 лв. и 1лв.,
представляващ част от дивидент за стопанската и данъчна 2017г., в общ
размер от 83 000лв., като неоснователни. Счита решението на
първоинстанционният съд за недопустимо, необосновано, неправилно и в
противоречие с материалния и процесуалния закон за което излага просторни
съображения, включително и такива извън предмета на спора. Моли съда да
отмени обжалвания съдебен акт и да постанови нов, с който да уважи изцяло
заявените претенции.
1
Въззиваемата страна по жалбата – „Интертранс 21“ ООД гр. Ветово,
чрез своя процесуален представител адв. Т.Т. и мл. адв. С.И. – АК гр. София
счита същата за неоснователна, а решението на РРС за правилно и
законосъобразно и моли то да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от надлежна
страна, съобразно Определение № 3008/05.08.2021 г. по В.ч.т.д № 263/2021 г.
на ВТАС, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество – същата е неоснователна.
Не е налице несъответствие между установените по делото
обстоятелства и тези, въз основа на които съдът е мотивирал своето решение,
поради което оплакването, че то е необосновано, е неоснователно. Решението
е допустимо и правилно, постановено при спазване на материалния закон и
процесуалните правила. Районният съд е обсъдил релевантните за спора
факти и доказателства, както и доводите на страните, и след обсъждането им
е направил своите изводи за неоснователността на заявените претенции.
Правилно е установена фактическата обстановка по делото. Събрани са
всички относими към спора доказателства.
За да отхвърли претенцията на ищеца Б. С. К. за осъждане
ответното дружество да му заплати сумите от: 1лв., представляваща част от
считан за следващ му се дивидент за стопанската и данъчна 2013г. в общ
размер на 135 000лв; 1лв., представляващ част от считан за следващ му се
дивидент за стопанската и данъчна 2014г. в общ размер на 225 000
лв.; 996лв., представляващи част от считан за следващ му се дивидент за
стопанската и данъчна 2015г. в общ размер от 310 000 лв.; 1лв.,
представляващ част от считан за следващ му се дивидент за стопанската и
данъчна 2016г. в общ размер от 100 000 лв. и 1лв., представляващ част от
считан за следващ му се дивидент за стопанската и данъчна 2017г., в общ
размер от 83 000лв., съдът правилно и законосъобразно е изходил от правната
доктрина. Зачел е, че правото на съдружник да получи част от печалбата за
съответната финансова година, съразмерно на притежаваните от него дялове,
е имуществено субективно право, което възниква при точно определени
предпоставки, а именно: изтичане на финансовата година, реализиране на
печалба, приемане на годишния финансов отчет и решение на Общото
събрание на съдружниците за разпределение на така формираната печалба.
2
Правилно е установено, че всички тези кумулативни предпоставки са
възникнали и са били налице за периода 2013г. - 2015 г. включително, т.е. за
всяка от тези стопански и данъчни години – 2013, 2014, 2015 на Б. С. К. му се
е следвало изплащането на дивидент както следва: за 2013 г. - в размер на
135 000 лв, за 2014 г. в размер на 225 000 лв и за 2015 г. в размер на 310 000
лв, всяка от сумите представляваща 50 % от реализираната печалба за
съответната година. Видно от заключението на приетата и неоспорена от
страните съдебно – счетоводна експертиза обаче, така посочените суми са
надлежно изплатени с 9 бр. РКО за 2014 г.година /по 14 250 по всеки след
приспадане на дължимия данък/, 15бр. за втората година /по 14 250лв. по
всеки след приспадане на дължимия данък/ и за третата година с три РКО
всеки по 1 3300лв. /след приспадане на дължимия данък/ и 5бр. банкови
преводи на обща стойност 254 600 лв. Общо изплатената сума възлиза на
635 900,00 лв, получена след приспадане и внасяне на дължимия данък
върху следващата се сума от 670 000,00 лв, равняваща се на 50 % от
печалбата за всяка от трите години общо в размер на 1 340 000,00 лв.
Във връзка с твърдяното неизплащане на следващия му се
дивидент, ищецът в настоящото производство Б. С. К. е подал и сигнал за
извършено престъпление по чл. 255 НК от представляващия и управляващ
ответното дружество „Интертранс 21“ ООД гр. Ветово С.П., въз основа на
който е образувано досъдебно производство № 4063/2016 г. по описа на ОП
Русе. В хода на разследването на „Интертранс 21“ е извършена проверка от
НАП за дължими данъци върху диведентите, приключила с протокол № П-
03001816153965-073-001/05.12.2016 г., в който е констатирано, че по всички
протоколи от решения на общото събрание на „Интертранс 21“ ООД, по
които е разпределян дивидент, включително за годините и в размерите,
предмет на настоящия спор – 2013, 2014 и 2015 г., получените суми са
декларирани с декларации по ал.1 от ЗДФЛ и чл. 201, ал.1 от ЗКПО,
начислени са данъци върху дивидентите и задълженията са погасени. Всички
стопански операции по начисляването на дивидент и данък върху дивидента,
изплащането му и внасянето на данъка в републиканския бюджет, са отразени
по съответните сметки на дружеството.
Предвид извършеното надлежно плащане на следващия се дивидент,
3
претенцията на К. правилно и законосъобразно е отхвърлена за периода 2013
– 2015 г. Правилно и законосъобразно е отхвърлена заявената претенция и за
следващите две години - 2016 г. и 2017 г., доколкото за тях дружеството не е
реализирало печалба и не са били налице всички кумулативни предпоставки
за изплащането на дивидент.
Като е достигнал до тези изводи, първоинстанционният съд е
постановил едно правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде
потвърдено.
Настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционният съд е
обсъдил представените от ищеца доказателства във връзка с твърдените от
него и относими към спора факти и обстоятелства и към установената
фактическа обстановка, обсъдил е наведените от ответната страна възражения
и е приложил относимите материалноправни норми. Към решението на
първоинстанционният съд са изложени изключително подробни и обосновани
мотиви, съобразени с изискванията на чл.236, ал.2 ГПК, в които са посочени
исканията и възраженията на страните /идентични с тези предявени пред
настоящата инстанция/, обсъдени са събраните доказателства, въз основа на
тях са изградени обосновани фактически констатации, в резултат на което
съдът е достигнал до правилни правни изводи.
Настоящият съдебен състав намира за неотносими към спора
наведените във въззивната жалба възражения и искания, свързани със
сключването на неизгодни договори за кредит с „Банка ДСК“ АД от
вписания управител на дружеството С.П., ползваните средства от кредита,
закупена техника, поети задължения за увеличаване обема на работа, наличие
или липса на бизнес план и др., както и проблеми при личните им
взаимоотношения през годините, изплащане на суми по инвестиции според
ГФО за 2008 г., наличие на правила на дружеството и прилагани мерки срещу
изпирането на пари, попълвани декларации и отчети пред компетентните
органи в тази връзка и т.н. при изплащането на дивидентие, предвид на което
не дължи произнасяне по тях.
Не е налице и твърдяният във въззивната жалба конфликт на
интереси между ответното дружество „Интертранс -21“ ООД гр.Ветово и
представляващият дружеството управител С.Ю.П., доколкото ответник по
спора е самото дружество „Интертранс -21“ ООД гр.Ветово, представлявано
4
именно от управителя С.Ю.П., поради което се явяват неоснователни и
всички наведени във въззивната жалба доводи в тази насока.
С оглед изхода на спора върху жалбоподателя следва да се възложат
направените от ответника за въззивното производство разноски в размер на
1 200,00 лв – заплатено адвокатско възнаграждение съобразно представената
справка по чл. 80 ГПК.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260284/21.10.2020 г. постановено
по гр.д. № 91/2020 г. по описа на Районен съд Русе.
ОСЪЖДА Б. С. К., ЕГН: 9********** от гр. Русе да заплати на
„Интертранс 21“ ООД гр. Ветово, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление в гр. Ветово, ул. „Сливница“ №17 сумата от 1 200,00 лв разноски
във въззивното производство пред РОС – заплатено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5