№ 3175
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Стойчо Попов Въззивно гражданско дело №
20211100514270 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20186167 от 16.09.2021 г., постановено по ГД № 17494 по описа за
2020 г. на Софийски районен съд (СРС), I ГО, 25 състав, по предявените от „З.А.Д.
„Б.В.И.Г.““ ЕАД срещу „З.Д.Е.“ АД кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание по чл. 411 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД „З.Д.Е.“ АД е осъдено да заплати на
„З.А.Д. „Б.В.И.Г.““ ЕАД сумата от 248,59 лв., представляваща останала непогасена от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ част от обезщетение, изплатено от
застрахователя по застраховка „Автокаско“, за вредите по лек автомобил „Смарт микро
компакт“, с рег. № ******* от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 28.10.2019 г., в
гр. София, ведно със законната лихва върху главницата от дата на подаване на исковата
молба – 14.05.2020 г., до окончателното изплащане, както и мораторна лихва в размер на
8,98 лв. за периода от 16.01.2020 г. до 14.05.2020 г., като искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е
отхвърлен за разликата над 8,98 лв. до пълния предявен размер от 10,43 лв. С обжалваното
решение СРС се е произнесъл и по дължимостта на разноските исковото, съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението на СРС е обжалвано от ответника „З.Д.Е.“ АД, в частта, с която е
присъдена сумата от 248,59 лв. Въззивникът поддържа, че решението на
първоинстанционния съд в обжалваната част е неправилно, постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон, както и че същото е необосновано. В жалбата са
изложени съображения, че заключението на назначената по делото съдебна автотехническа
1
експертиза (САТЕ) следва да се кредитира частично, тъй като ищецът е описал, че гредата
на задния мост на увреденото МПС е за подмяна, но не я е калкулирал и заплатил на
увреденото лице. Сочи се, че между средните пазарни цени, посочени в заключението на
вещото лице, тези, съгласно изготвения от ищеца опис и калкулираното и заплатеното
обезщетение по експертната оценка от последния е налице несъответствие по отношение
стойността на вложените части, материали и труд. Според жалбоподателя, не може неговата
отговорност да бъде ангажирана за по-голям размер в сравнение с този на застрахователя по
застраховката „Каско“. Посочва, че при това положение от исковата претенция следва да
бъде изключена стойността на греда заден мост, тъй като същата не е заплатена от ищеца,
разходите за труд следва да бъдат определени на база заплатения от ищеца – 7 лв./час
сервизен труд, стойността на десен ъгъл задна броня следва да се определи в размер на 84,40
лв. без ДДС, а стойността на боя и материали по средни пазарни цени – в размер на 112,00
лв., колкото е посочено в заключението на вещото лице. Според жалбоподателя, при това
положение, предвид заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение и платената от
ответника жалбоподател сума от 225,94 лв. по предявената от ищеца регресна претенция,
искът по чл. 411 от КЗ се явява основателен единствено за сумата от 148,94 лв. Ето защо
отправя искане до Софийски градски съд като въззивна инстанция за отмяна на
първоинстанционното решение, като вместо него бъде постановено друго, с което исковата
претенция да бъде отхвърлена за сумата над 148,94 лв. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна „З.А.Д. „Б.В.И.Г.““ ЕАД, с който се изразява становище за нейната
неоснователност, респективно за правилност на обжалвания съдебен акт по съображения,
подробно изложени в отговора. В тази връзка моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено. Претендират се разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните в жалбата въззивни основания. Относно доводите за
неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като
може да приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1
от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът служебно трябва да даде
и правна квалификация на исковете.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Не е допуснато и нарушение на императивни правни норми. Поради това, съдът дължи
произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, изложени във
въззивната жалба, от които е ограничен съгласно разпоредбата на чл. 269, предл. 2 от ГПК,
като в останалата част препраща към мотивите на първоинстанционното решение по реда на
чл. 272 от ГПК.
2
Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е подадена в законоустановения
срок, срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд, от процесуално
легитимирано лице и при наличието на правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, респективно обжалваното решение е
неправилно в обжалваната част, по следните съображения:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание по чл. 411 от КЗ.
Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в
изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу
застрахователя на гражданската отговорност на деликвента - чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от
установяването в доказателствена тежест на ищеца на три групи факти: 1. наличие на
валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на
обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото определяне; 2.
възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1
ЗЗД - т. е., че вредите са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно
поведение и 3. наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за
застраховка „гражданска отговорност“ между деликвента и ответника.
Безспорно е във въззивното производство, а и от събраните по делото доказателства,
се установява, че между ищеца като застраховател и Таня Кирилова Митрева като
застраховано лице е било налице валидно застрахователно правоотношение по сключен
Договор за застраховка „Каско Стандарт“ за срок от 1 година, с начало 15:20 часа на
08.12.2018 г. и край 15:20 часа на 08.12.2019 г., с предмет лек автомобил марка „Смарт“,
модел „Микро компакт“, с рег. № Е3458МР. Доказано е също така, че в срока на действие на
договора за имуществено застраховане – на 28.10.2019 г. е настъпило застрахователно
събитие – пътнотранспортно произшествие (ПТП) с участието на посочения застрахован
автомобил, лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № СА1751ТС и трето МПС с
рег. № СА2929МС. Не е спорен и механизмът на настъпване на ПТП, а именно на
28.10.2019 г. около 15:10 часа, лек автомобил с рег. № СА1751ТС при движение по ул.
„Гюешево“ с посока от бул. „Акад. Иван Гешов“ към бул. „Александър Стамболийски“, като
на кръстовището с ул. „Камен Андреев“ предприема маневра – завой наляво, при което
реализира ПТП с изпреварващото го в този момент МПС с рег. № СА2929МС, вследствие на
удара последното се отклонява вляво и реализира ПТП с паркирания от лявата му страна л.
а. с рег. № Е3458МР. При ПТП на последното МПС са реализирани щети в неговата дясна
част – ъгъл задна броня десен, калник заден десен, врата дясна, греда заден мост, за което на
19.11.2019 г. ищецът е изплатил на Таня Кирилова Митрева сумата от 449,53 лв. Безспорно е
между страните и съществуването на валиден договор за застраховка „гражданска
отговорност“ между ответното дружество и собственика на лек автомобил „Опел“, модел
„Астра“, с рег. № СА1751ТС, със срок на застрахователно покритие от 10.05.2019 г. до
10.05.2020 г. Не е спорно между страните и че по покана за регресна претенция, включваща
заплатеното застрахователно обезщетение в размер на 449,53 лв. и 25,00 лв. за
ликвидационни разноски, ответното дружество е заплатило сумата от 225,94 лв., като е
3
останала незаплатена сумата в размер на 248,59 лв.
Спорните между страните въпроси по същество във въззивното производство са
свързани с размера на дължимото застрахователно обезщетение.
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение, въззивният
съд приема, че разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното
обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. В
съдебното производство дължимото обезщетение от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ се остойностява с размера на действителната стойност на вредата
към деня на настъпване на събитието – чл. 499, ал. 2 КЗ, а не съгласно прилаганата от
застрахователя методика към Наредба № 49 от 16.10.2014 г. Също така обезщетението не
може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество – чл. 400, ал. 1
КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия
вид и качеството, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ и съответно е лимитирано от
застрахователната сума по договора – чл. 386, ал. 1 КЗ.
От приетия по делото като писмено доказателство Опис-заключение по претенция №
51-01300-14075/19/01.11.2019 г. се установява, че в заплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение в общ размер на 449,53 лв. е включена стойността на вредите в лявата част на
лек автомобил „Смарт Микро компакт“, с рег. № Е3458МР. В същото време от
представените по делото писмени доказателства и заключението на назначената по делото
САТЕ се установява, че вследствие на процесното ПТП за посочения автомобил са
настъпили щети само и единствено в неговата дясна част. Вещото лице е посочило изрично,
че не е налице отношение на причинно-следствена зависимост между описаното ПТП и
уврежданията в лявата част на лек автомобил с рег. № Е3458МР. Отговорността на
застрахователя има вторичен характер и е обусловена от деликтната отговорност на
причинителя на вредата. При това положение застрахователят никога не може да дължи
повече от дължимото от прекия причинител на непозволеното увреждане. В тази връзка,
ответното застрахователно дружество дължи обезщетение за щетите по ъгъл задна броня
десен, калник заден десен и дясна врата, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП. На следващо място, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховката „Гражданска
отговорност“ на делинквента до размер на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. Т. е. застрахователят по имуществената застраховка не
може да получи повече от това, което сам е дал.
От посочения по-горе опис-заключение по претенция се установява, че стойността на
щетите в дясната част на процесния лек автомобил „Смарт Микро компакт“ възлизат общо
на 204,23 лв., формирана както следва: 79,61 лв. – части за подмяна, 27,30 лв. – труд за
4
ремонти, 9,10 лв. – труд за демонтаж и монтаж, 16,80 лв. – труд за разоборудване, 9,73 лв. –
труд за боядисване, 3,29 лв. – облепяне и подготовка за боядисване, съразмерно от общия
разход в размер на 10,36 лв., 58,40 лв. – боя и допълнителни материали. По изложените в
предходния абзац съображения въззивният съд приема за релевантни тези стойности, тъй
като при изготвяне на заключението вещото лице не е разполагало с цитирания опис-
заключение и в посочените в САТЕ средни пазарни стойности значително надхвърлят тези,
съгласно опис-заключението.
Разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ изрично включва в размера на платимото по
регресен път обезщетение обичайните разноски, направени за определяне на заплатеното
обезщетение. В частност експертното заключение е било необходимо за ищеца при
преценката за наличието на основание за заплащане на обезщетение и при определяне на
вида и размера на щетите и съответно следва да се счита за такива обичайни разноски, които
е установено въз основа на събраните писмени доказателства по делото, че възлизат на 25
лв.
Ищецът е суброгирал в правата на застрахования срещу ответника за сумата от 229,23
лв. По делото е безспорно, че ответното застрахователно дружество е заплатило сумата от
225,94 лв.
Следователно по делото ищецът се легитимира като кредитор за сумата от 3,29 лв. В
случая обаче искането на въззивника е претенцията на ищеца да бъде отхвърлена за сумата
над 148,94 лв. до пълния предявен размер от 248,59 лв. въззивният съд не може в
противоречие с диспозитивното начало да излезе извън тези рамки.
Предвид изложеното в тази част решението на първата инстанция се явява
неправилно и като такова следва да бъде отменено, респективно искът по чл. 411 от КЗ
отхвърлен за разликата над 148,94 лв. до пълния предявен размер от 248,59 лв. Като
последица от това следва да бъде намалена съответно акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, както и размерът на разноските присъдени в производството пред първата
инстанция. В тази връзка решението на първата инстанция следва да бъде отменено, респ.
искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – отхвърлен за разликата над 4,96 лв. до размера на сумата от
8,98 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва
за периода от 16.01.2020 г. до 14.05.2020 г. и за разликата над 326,83 лв. до размера на
сумата от 546,92 лв., представляваща разноски, сторени в производството пред първата
инстанция.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 от ГПК право на
разноски във въззивното производство има единствено въззивникът и ответник в
производство-то пред първата инстанция. Последният претендира и доказва разноски за
държавна такса в размер на 25,00 лв., претендира и юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
въззивният съд определя юрисконсултско възнаграждение за ответника в размер на 100,00
лв. В тази връзка на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да се присъдят
5
разноски в размер на 125,00 лв.
На ответника следва да бъдат присъдени разноски и в производството пред първата
инстанция на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Същият претендира и доказва разноски в размер на 230,00 лв. – 200,00 лв. депозит за вещо
лице и 30,00 лв. депозит призоваване на свидетел, претендира и юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. В тази връзка на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК на ответника следва да се присъдят разноски, сторени в производството пред
първата инстанция в размер на 133,90 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ГПК настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20186167 от 16.09.2021 г., постановено по ГД № 17494 по
описа за 2020 г. на Софийски районен съд, I ГО, 25 състав в частта, с която „„З.Д.Е.“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Искър“, бул. „*******
е осъдено да заплати на „З.А.Д. „Б.В.И.Г.““ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Триадица“, пл. „Позитано“ № 5 разликата над сумата от
148,94 лв. до пълния предявен размер от 248,59 лв., представляваща останала непогасена от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ част от обезщетение, изплатено от
застрахователя по застраховка „Автокаско“, за вредите по лек автомобил „Смарт микро
компакт“, с рег. № ******* от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 28.10.2019 г., в
гр. София, ведно със законната лихва върху главницата от дата на подаване на исковата
молба – 14.05.2020 г., до окончателното изплащане, за разликата над сумата от 4,96 лв. до
размера на сумата от 8,98 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер
на законната лихва върху главницата за периода от 16.01.2020 г. до 14.05.2020 г., както и за
разликата над сумата от 326,83 лв. до размера на сумата от 546,92 лв., представляваща
разноски, сторени от ищеца в производството пред първата инстанция, като ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „З.А.Д. „Б.В.И.Г.““ ЕАД, ЕИК ******* срещу „З.Д.Е.“
АД, ЕИК ******* кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание
по чл. 411 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над сумата от 148,94 лв. до пълния
предявен размер от 248,59 лв., представляваща останала непогасена от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ част от обезщетение, изплатено от застрахователя по
застраховка „Автокаско“, за вредите по лек автомобил „Смарт микро компакт“, с рег. №
******* от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 28.10.2019 г., в гр. София, ведно
със законната лихва върху главницата от дата на подаване на исковата молба – 14.05.2020 г.,
до окончателното изплащане, и за разликата над сумата от 4,96 лв. до размера на сумата от
8,98 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва
6
върху главницата за периода от 16.01.2020 г. до 14.05.2020 г.
ОСЪЖДА „З.А.Д. „Б.В.И.Г.““ ЕАД, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да
заплати на „З.Д.Е.“ АД, ЕИК ******* сумата от 133,90 лв., представляваща разноски,
сторени в производството пред първата инстанция, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА „З.А.Д. „Б.В.И.Г.““ ЕАД, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да
заплати на „З.Д.Е.“ АД, ЕИК ******* сумата от 125,00 лв., представляваща разноски,
сторени в производството пред въззивната инстанция, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7