№ 11070
гр. София, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20221110119786 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от В. Ю. К., чрез
адв. Л. отрицателен установителен иск срещу „Топлофикация - София“ ЕАД с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се претендира признаване
спрямо ответника, че ищецът не дължи сума в общ размер от 1250,00 лв.,
представляваща част от общо начислената и претендирана сума от 2276,12 лв.
за главница, за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г. за начислена топлинна
енергия за топлоснабдено жилище, находящо се в гр. София, .“, ., с аб. № ..
Ищецът твърди, че процесната сума не се дължи, доколкото не е налице
валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по
делото. Налице са и твърдения, че вземането е погасено по давност.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,
ал.1, т. 2 от ЗА.
В отговора си по исковата молба, подаден в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК,
ответната страна „Топлофикация - София“ ЕАД оспорва изцяло предявения
иск като неоснователен. Твърди, че вземането не е погасено по давност,
поради което и не е налице основание за уважаване на осъдителния иск за
недължимо платени суми. Моли съда да отхвърли исковата претенция и да му
присъди разноски. Към отговора са приложени документи в заверено от
процесуалния представител копия, приемане на които като доказателства се
1
иска. Поискано е привличане на трето лице - помагач, а именно дружеството
топлинен счетоводител „Техем сървисис“, който да представи документите,
касаещи отчитането и разпределянето на ТЕ в топлоснабдения имот за
процесния период.
Третото лице – помагач по делото „Техем сървисис“ ЕООД намира, че е
водил надлежно топлинно счетоводство за процесния топлоснабден имот.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и
взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложена по делото справка за задължения, фактури за
плащане, приложени към молба на ищеца от 13.06.2023 г. за абонатен № .,
издадени от ответника “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, последният счита
за дължими от ищеца суми от 4 918.42 лв. лв., главница за ТЕ за периода към
13.02.2020 г., за абонатен № .. Като титуляр на партида е посочен В. Ю. К..
От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот
.., дело № 1519/2008 г. на нотариус В.. И..., ищецът В. Ю. К. е придобил
собствеността на 6/8 ид.ч. от процесния недвижим имот находящ се в гр.
София, .“, ., като дарен по договор за дарение на недвижим имот, а
дарителката Е... Д... К.а си е запазила пожизнено и безвъзмездно вещно право
на ползване върху дарените от нея идеални части от имота.
По делото са приети като писмени доказателства счетоводни документи
за процесния период, касаещи имота в гр. София, .“, ., представени и
изготвени от третото лице – помагач по делото „Техем сървисис“ ЕООД, а
именно два броя индивидуални справки за начислените суми за топлинна
енергия за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., както и два броя протоколи за
отчет на топлинните уреди.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съдът намира иска за допустим, независимо, че за процесния период е
налице висящо гр.д. № 29833/2022 г. по описа на СРС, 61 с-в, образувано по
иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземането на „Топлофикация -
София“ ЕАД по ч.гр.д. № 73933/2021 г. по описа на СРС, 61 с-в, с оглед
дадените задължителни указания на въззивната инстанция с определение №
2
336/10.01.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 10928/2022 г. по описа на СГС.
Изложени са съображения, че когато отрицателния установителен иск на
длъжника е подаден в срока по чл. 414 от ГПК, същия е допустим, тъй като
правото му да се защити с такъв иск не може да бъде ограничавано. Посочена
е и практика на ВКС в тази насока.
По исковете за недължимост на суми, поради липса на облигационно
правоотношение по доставка на ТЕ.
Съдът намира, че ищеца В. Ю. К. е титуляр на партида за абонатен номер .,
открита за процесния имот в гр. София, .“, .. Доколкото ответникът
извънсъдебно претендира процесната сума, видно от горецитираната фактура
за абонатен № ., за ищеца е налице правен интерес от водене на исковете.
Съдът, намира, че разгледан по същество искът е основателен, по
следните съображения.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г./
"Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. В конкретният
случай от доказателствата по делото не може да се направи извод за наличие
на облигационно правоотношение за доставка на ТЕ между страните по
делото. Това е така, защото въпреки разпределената доказателствена тежест
на ищеца за установяване на това обстоятелство в доклада по делото,
доказателства в тази насока не бяха представени. Видно от приетия по делото
нотариален акт за дарение на недвижим имот .., дело № 1519/2008 г. на
нотариус В.. И..., ищецът В. Ю. К. е придобил собствеността на 6/8 ид.ч. от
процесния недвижим имот находящ се в гр. София, .“, ., като дарен по
договор за дарение на недвижим имот, а дарителката Е... Д... К.а си е запазила
пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху дарените от нея
идеални части от имота, като по делото не се представиха доказателства за
погасяване на правото на ползване от страна на титуляра му, т.е. не се
установява по отношение на този ищец да е налице договорно
правоотношение по доставка на топлинна енергия.
На следващо място и съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, ответникът е следвало да
установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи
3
факти, а именно: 1/ по иска за главницата - че спорното главно право е
възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването
на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия,
обемът на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2/ по
иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е
възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на
законната лихва възлиза именно на спорната сума. Съдът приема, че в
настоящия случай не е било проведено успешно доказване, поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на
чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалите към процесния период
Наредба от 28.05.2004 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08-
2004 год., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007
г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В контекста на изложеното съдът счита, че по делото остана неустановено
4
по несъмнен и категоричен начин наличието на договорно правоотношение
между страните по делото. Съдът в доклада по делото е указал изрично на
ответника, че носи доказателствената тежест за установяване наличието на
облигационна връзка между страните по договор за доставка на ТЕ, както и за
количеството и качеството на топлинната енергия, но доказателства не бяха
ангажирани. Затова искът следва да бъде уважен като основателен.
Единствено за пълнота на изложението, съдът намира, и че е налице и изтекла
погасителна давност на вземането на ответника за периода 01.05.2018 г. –
23.12.2018 г., с оглед депозираното заявление по чл. 410 от ГПК от страна на
„Топлофикация - София“ ЕАД по ч.гр.д. № 73933/2021 г. по описа на СРС, 61
с-в.
При този изход на спора и изричните претенции на страните, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените съдебно-деловодни
разноски в размер на 50 лв., представляващи държавна такса и 400 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
правна помощ по чл. 38 от ЗА на адвокат М. Л. Л. по договор от 24.03.2022 г.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК, предявени от В. Ю. К. ЕГН **********, със съд. адрес гр.
София, ул. ..., ет. 1, чрез адв. Л., срещу “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “..., че В. Ю. К.
не дължи на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, следните суми –1250,00 лв.,
представляваща част от общо начислената и претендирана сума от 2276,12 лв.
за главница, за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г. за начислена топлинна
енергия за топлоснабдено жилище, находящо се в гр. София, .“, ., с аб. № .,
поради липса на облигационна връзка и доставка на топлинна енергия.
ОСЪЖДА “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ...., със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. “..., да заплати на В. Ю. К. ЕГН
**********, със съд. адрес гр. София, ул. ..., ет. 1, чрез адв. Л., сума в размер
на 50 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ...., със седалище
5
и адрес на управление: гр. София, ул. “..., да заплати на адвокат М. Л. Л. ЕГН
********** със съд. адрес гр. София, ул. ..., ет. 1, сума в размер на 400 лв.,
представляващи възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ по
договор от 24.03.2022 г.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач по
делото „Техем сървисис“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Проф. Г. Павлов“ № 3.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6