№...348......../19.12.2019
г. гр. Шумен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд,
наказателно отделение, в закрито заседание на горепосочената дата в състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове: Светлин Стефанов
Румяна
Райкова
Като разгледа докладваното
от Мариана Георгиева ВЧНД № 382 по описа за 2019 г. установи:
С Определение № 546 от
12.11.2019 г. Шуменският районен съд е
потвърдил Постановление от 21.10.2019 г. на Районна прокуратура – Шумен за
прекратяване на наказателно производство по ДП № 30/2018 г. по описа на ОДМВР –
Шумен. Срещу определението е подадена въззивна жалба от Ф.Х.С.. В жалбата се
изтъква, че в хода на досъдебното производство са събрани доказателства, от
които по безспорен и категоричен начин е доказано, че обвиняемият Д.Д. ***
противозаконно й присвоил сумата от 32 500 лв., нейна собственост и на
съпруга й С.С.. Моли въззивната инстанция да отмени определението като
неправилно и незаконосъобразно и да върне делото на Районна прокуратура – Шумен
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Жалбата е подадена в срок
и е процесуално допустима. Разгледана по същество – неоснователна, поради
следното:
ДП № 30/2018 г. по описа
на ОДМВР – Шумен е водено срещу Д.Ш.Д. за престъпление по чл. 206, ал. 3, във
вр. с ал. 1 от НК, за това, че на 27.09.2007 г. в гр. Шумен противозаконно
присвоил чужда движима вещ – сумата от 32 500 лв., собственост на Ф.Х.С.,
която владеел, като се разпоредил с вещта в своя полза, използвайки я за
заплащане на цена по сделка, чрез която придобил собствеността на жилище
находящо се в *****, като предметът на престъплението е в големи размери. В
определението си първоинстанционният съд подробно е обсъдил показанията на
разпитаните в хода на ДП свидетели и правилно е приел, че те са две групи,
които имат коренно противоположни твърдения. В първата група са близки,
родственици на жалбоподателката и те твърдят, че тя е предала в дома си в гр.
Варна на обвиняемия Д. сумата от 32 500 лв. за закупуване на жилище в гр.
Шумен. Тяхната предварителна уговорка, а и при предаването на парите било
жилището да бъде закупено на името на дъщерята на жалбоподателката – А.Х...
Останалите свидетели твърдят, че не знаят за подобни обстоятелства или не си
спомнят нищо, предвид изминалото време. В обясненията си обвиняемият сочи, че
жилището е закупено от него, на негово име, с лични спестявания. Правилен е
изводът на ШРС за това, че от събраните доказателства не може да се направи
категоричния извод, че Д.Д. противозаконно е присвоил сумата от 32 500 лв.
Това е така, защото по делото няма никакви документи установяващи предаването
на сумата от С. на обвиняемия. Тя не е в състояние да представи такива, от
които да е видно какъв е произхода на тези средства и дали въобще е разполагала
с тях. Нелогични и житейски неправдоподобни са показанията на свидетелката А.Х..,
която сочи, че обвиняемият след като се прибрал от гр. Варна и предал
посочената сума, която тя преброила и установила, че са точно 32 500 лв.
Той оставил парите в дома им, а тя на следващия ден ги занесла във фирмата
посредник при закупуване на жилището. След това придружила обвиняемия и
служителка от офиса до нотариалната кантора на адв. С.., но не влязла вътре при
осъществяване на сделката. Впоследствие не се поинтересувала и не се запознала
с нотариалния акт. Едва при раздялата с обвиняемия, години по-късно разбрала,
че жилището е закупено на негово име. През тези години Х.. не е получавала
съобщения за дължим данък върху недвижимите имоти и би следвало да е наясно, че
не притежава такива. Поведението си обяснява с доверието си към обвиняемия, младостта
си и незрялост. В този случай това не е така, защото свидетелката била
пълнолетна, завършила висше образование и се касае за нормални житейски
ситуации, за които не се изискват специални знания или опит.
Освен противоречивите
свидетелски показания, по делото са събрани и съвсем обективни доказателства, а
именно: в том II на досъдебното производство е приложен нотариалният
акт за закупуване на жилището, от който е видно, че на 27.09.2007 г. Д.Ш.Д. ***,
състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, с площ от 40.08 кв.м., ведно с
избено помещение № 17. Данъчната оценка за имота била 9 603.70 лв., а
цената заплатена от него – 13 000 лв. Въобще не става въпрос за сума над
30 000 лв., каквато твърди жалбоподателката, че е платена за този имот.
Служителите от посредническата фирма „Темида“ нямат спомен конкретно за тази
сделка, но сочат, че по принцип посочената в нотариалния акт цена на
покупко-продажбата отговаря на действително платените суми.
Правилен е изводът на съда
в атакуваното определение, че в хода на досъдебното производство са положени
всички усилия за събиране на доказателствата и са изчерпани всички процесуални
способи за това, поради което съдът е оставил без уважение жалбата на Ф.Х.С..
Настоящата инстанция
намира обжалваното определение за правилно, обосновано и законосъобразно, и
като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него – оставена без
уважение.
Предвид изложеното и на
основание чл. 243, ал. 8 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Потвърждава
Определение № 546 от 12.11.2019 г. постановено по ЧНД № 2356 по описа за 2019
г. на Шуменския районен съд.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.