Определение по дело №121/2019 на Окръжен съд - Шумен

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  № 207

 

гр. Шумен, 03.04.2019 г.

 

            Шуменски окръжен съд, в закрито заседание на трети април през две хиляди деветнадесета  година, в състав:

 

Председател: Константин Моллов

       Членове:1.Йордан Димов

2.Ненка Цветанкова

 

            като разгледа докладваното от окръжния съдия Й. Димов, в. ч. г. д. №121 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпила е частна жалба депозирана от Р.Т.М., ЕГН-**********,***, със съдебен адрес ***, оф.1 – адв. П.Т. против Определение №617/27.02.2019 г. по ч.гр.д. №287/2019 г. ШРС. В жалбата се сочи, че с обжалваното определение е прекратено производството пред първоинстанционният съд на основание чл.8, §1 от Регламент (ЕО) №2201/2003 г., тъй като там е определено, че по дела свързани с родителската отговорност за детето компетентни са съдилищата на държавата-членка, където детето има обичайно местопребиваване по времето, когато съдът е сезиран. Т.е. независимо, че децата са с настоящ адрес ***, тъй като обичайното им местопребиваване е в друга държава – членка на ЕС първоинстанционният съд е счел, че не следва да разглежда спорът, поради липса на международна компетентност. Препис от ИМ не бил връчван на ответника, тъй като съдът е приел, че следва да следи за международната си компетентност служебно. Намира, че по този начин обаче не може да се направи преценка за отношението на ответника към ИМ, тъй като последният може да не направи възражение за компетентност. Тъй като производството е за заместване на съгласие на единият родител при пътуване на дете в чужбина – чл.127а от СК, то се изтъква, че тъй като децата пребивават в Обединеното Кралство, но са български граждани им се препятства възможността да пътуват до родината си. Същите нямат и документи за самоличност, като това прави възможността те да бъдат депортирани от  чуждата държава. Сочи, че в настоящият случай са налице условията предвидени в чл.12, §1 от Регламента за пророгация на компетентност и българският съд е компетентен да разгледа предявените пред него  искови претенции. Моли да бъде отменено обжалваното определение.

По отношение на посочената жалба не е извършвана размяна, тъй като към момента на постановяване на обжалваното определение производството се е развивало едностранно.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Въззивният съд, след като се запозна с оплакванията наведени в жалбата и предвид доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното: Производството по гр. д. №287/2019 г. по описа на ШРС е заведено от жалбоподателката Р.Т.М. против ответника К.А.К., ЕГН-**********,***, като такова за даване разрешение, което да замести съгласието на бащата- ответник да бъдат издадени документи за самоличност – лични карти и задгранични паспорти на децата П.А.Т., ЕГН-********** и Б.А.Т., ЕГН-**********, както и същите деца, придружавани от своята майка и ищца в производството – Р.Т.М. да пътуват  без ограничения в броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което ще се осъществяват, важимо за държавите членки на ЕС, в това число и Кралство Великобритания за срок до 20.04.2024 г. по отношение на детето Б.А.Т. и за срок до 28.12.2019 г. по отношение на детето П.А.Т.. В рамките на производството без да се извърши размяната по чл.131 от ГПК съдът е постановил обжалваното Определение №617/27.02.2019 г. по гр. д. №287/2019 г. по описа на ШРС, с което е било прекратено производството по делото поради липса на компетентност на съда, съгласно Регламент (ЕО) №2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г., относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и по дело, свързани с родителска отговорност.

С оглед приетото от фактическа страна съдът намери от правна страна следното: Налице е практика установена от върховната правораздавателна инстанция у нас, според, която преценката за международната подсъдност на дело във връзка с Регламент (ЕО) №2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г., относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и по дело, свързани с родителска отговорност не може да бъде направена преди да има размяна на книжа по реда на чл.131 от ГПК. Това е така, тъй като самият регламент не абсолютизира международната подсъдност. С нормата на чл. 12, § 3 от Регламента е предвидена пророгация на компетентност по отношение на родителската отговорност в производства, които са различни от това по смисъла на § 1, т.е. в производство, което е различно от производството по дело по молба за развод, законна раздяла и унищожаване на брака, както е в настоящото производство, което е извън тези хипотези, като има възможност да се избегне подсъдността по  чл. 8, § 2 от Регламента. За да се приложи посочената норма и да се стигне до пророгация на компетентност следва да се знае становището на насрещната страна в призводството. Т.е., докато не е извършил размяна по реда на чл.131 от ГПК съдът не може да знае какво становище би заела насрещната страна и дали същата не би желала делото да се гледа пред българския съд, каквато възможност е предвидена в Регламента. В подобна насока са и мотивите на Определение №317/23.06.2015 г. по ч.гр.д. №1678/2015 г. на І ГО на ВКС – „Правомощието на съда да следи служебно за компетентността по смисъла на чл. 17 от Регламент № 2201/2003 г. в хипотеза на постъпило искане за даване на заместващо съгласие за пътуване на дете-български гражданин, в чужбина се изразява в задължението му да изпрати делото на компетентния съд при наличие на възражение на ответника, но не преди да е предоставил възможност на ответника да възрази срещу компетентността, респ. да я приеме, когато това е в интерес на детето.”

Предвид изложеното следва да бъде отменено обжалваното определение като преждевременно постановено и производството да бъде върнато на първоинстанционният съд за продължаване на съдопроизводствените действия.”

Водим от горното, съдът

                                           

  О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Определение №617/27.02.2019 г. по ч.гр.д. №287/2019 г. ШРС, с което е било прекратено производството по делото поради липса на компетентност на съда, съгласно Регламент (ЕО) №2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г., относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и по дело, свързани с родителска отговорност, като постановено преждевременно.

Връща делото на ШРС за продължаване на съдопроизводствените действия, съгласно записаното в мотивите.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                            2.