Номер 26820.10.2020 г.Град Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ЯмболIX състав
На 20.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Николай И. Кирков
като разгледа докладваното от Николай И. Кирков Административно
наказателно дело № 20202330200951 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на ЕТ „Д.Д.-П.Д.“ гр.Ямбол ЕИК ****
подадена чрез процесуалния представител адв. П.П.- АК -Ямбол против наказателно
постановление № 530266-F561253/06.08.2020г., издадено от началник на отдел „Оперативни
дейности“-Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.33,ал.1 от Наредба Н-
18/13.12.2006г. на МФ ,вр. чл.118,ал.4 от ЗДДС ,на основание чл.185ал.2 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лв.
С жалбата се иска ЯРС да отмени наказателното постановление, като се изтъква ,че в хода
на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения,
изразяващи се в неустановяване на какво се дължи установената положителна разлика между
разчетената касова наличност от ФУ и установената фактическа наличност.
В съдебно заседание жалбата се подържа от редовно упълномощен защитник.Претендира
се и присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна ,чрез процесуалния се представител оспорва жалбата, моли съда да я
остави без уважение , а наказателното постановление като нестрадащо от пороци да бъде
потвърдено.Иска се присъждане и на юрисконсултско възнаграждение.
ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба
доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 20.07.2020г. в 13.20 часа в стопанисвания от жалбоподателя обект- *** находяща се в
*** била извършена проверка от служители на НАП- свид.С.П. и Н.А. .В хода на проверката се
установило ,че в обекта има монтирано фискално устройство.След разпечатване на дневния отчет
1
от монтираното фискално устройство се установила касова наличност в размер на 127,90 лв., а
фактическата наличност била 275.10лв., съгласно попълнения на опис на паричните средства
от.За така установената разлика в размер на 147.20 лв. лв. нямало направени записвания във ФУ,
което притежавало функциите служебно въведени/ служебно изведени суми.
Проверката приключила със съставяне на протокол №0085606//20.07.2020г.
След като приел ,че горното съставлява нарушение на чл.33 ,ал.1 от Наредба Н-
18/13.12.2019г., свид.П. присъствието на представляващия търговеца съставил АУАН.
В последствие на 06.08.2020г. при идентично фактическо и юридическо описание на
нарушение е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на разпитания по
делото свидетел, като и от приложените и приобщени по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2
от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Решаващият състав изцяло споделя доводите на процесуалния представител на дружеството-
жалбаподател ,че при издаването на наказателното постановление е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила.В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС. Нормата гласи, че извън случаите на ал.1, на лице, което извърши
или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане,
се налага глоба – за ФЛ, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лева, или имуществена
санкция – за ЮЛ и ЕТ, в размер от 3000 до 10 000 лева, а когато нарушението не води до
неотразяване на приходи се налагат санкциите по ал.1. Според чл. 185 ал. 1 на лице, което не
издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 500 до 2000 лв.
Съвкупният анализ на чл.185, ал.1 и чл.185, ал.2 от ЗДДС налага извода, че, за да се
наложи на едно лице имуществена санкция в размерите по чл.185, ал.2 от ЗДДС, следва
нарушението по ал.2 да е довело до неотразяване на приходи, факт, който е елемент от състава на
административното нарушение и който подлежи както на установяване и доказване от наказващия
орган, така и на вписването му в наказателното постановление като част от състава на
нарушението от обективна страна. От друга страна когато нарушението по ал.2 не е довело до
неотразяване на приходи, това също следва да бъде установено и доказано по надлежния ред и
описано в наказателното постановление, с оглед изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В
процесното наказателно постановление не е ясно на какво основание административно
наказващият орган е квалифицирал нарушението по чл.185, ал.2, изр. последно, вр. чл.185, ал.1 от
ЗДДС. Посочването на размерите на установената разлика и това, че тя е с положителен знак не
налага непременно единият от двата извода – че това е довело, респ. не е довело до неотразяване
на приходи. Последното трябва да бъде описано и обосновано изрично в наказателното
2
постановление, защото е част от фактическия състав на нарушението. След като това не е
направено, описаната фактическа обстановка в НП, съдържа съставите на двете отделни
нарушения по чл.185, ал.2 от ЗДДС, поради което не може да бъде извършена преценка на какви
фактически основания е приета правната квалификация по чл.185, ал.2, изр. последно, вр. чл.185,
ал.1 от ЗДДС.При това положение е нарушено правото на санкционираното лице, което е
основание за отмяна на НП.. В този смисъл е и константната практика на Административен съд –
Ямбол, застъпена в Решение № 119/30.05.2014г. по КАНД № 105/2014г., в Решение №
121/14.09.2016г. по КАНД № 108/2016г., в Решение № 46/16.03.2017г. по КАНД № 15/2017г.
,Решение № 61/30.03.2017г. по КАНД № 22/2017г.,Решение № 3/04.01.2018г. по КАНД
№194/2017г.,Решение № 12/22.01.2018г. по КАНД № 195/2017г.,Решение № 27/02.02.2018г. по
КАНД№9/2018г. и Решение № 36/22.02.2018г. по КАНД № 10/2018г.,Решение по КАНД №
185/2016г., Решение по КАНД № 147/2018г., Решение по КАНД № 50 /2017г., Решение по КАНД
84/2017г. и Решение по КАНД № 107/2017г. и Решение № 132/25.10.2019г. по КАНД № 111/2019г.
и Решение № 85/07.07.2020г. по КАНД № 50 /2020
При този изход на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК,
искането на представителя на дружеството- жалбоподател за присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 340 лв. се явява основателно и следва да се уважи.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (обн. ДВ бр.24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г.), в
съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК.
Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт ,както е в
случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на органа издал отменения акт.
За това като взе предвид и вписаната и внесена сума от 340 лв. в договора за правна защита и
съдействие, чийто размер е съобразен с Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, същата следва да се присъди в тежест на въззиваемата страна.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 530266-F561253/06.08.2020г., издадено от
началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП, с което на ЕТ „Д.Д.-П.Д.“
гр.Ямбол ЕИК ****“, за нарушение на чл.33,ал.1 от Наредба Н- 18/13.12.2006г. на МФ ,вр.
чл.118,ал.4 от ЗДДС ,на основание чл.185ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер
на 1500 лв.
ОСЪЖДА НАП-София да заплати на “ ЕТ „Д.Д.-П.Д.“ гр.Ямбол ЕИК **** сумата от
340 лв. ,представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
3
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4