Р Е
Ш Е Н
И Е
№3293
гр. Варна, 20.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненски
районен съд, гражданско отделение, 43-ти състав, в публично съдебно заседание,
проведено на деветнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Т.Л.
Секретар:
Д.Д.
сложи за разглеждане гр. дело № 3883 по
описа на съда за 2019 година, докладвано от съдията и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа искова
молба на „О.Ф.Б.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, с
която против срещу В.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***, 21-ви микрорайон, №40,
ет.2, ап.4, са предявени обективно съединени осъдителни искове, за заплащане на
следните суми: 7489,67 лева, представляваща главница – дължима сума по договор
за кредит от 23.09.2009 г. и допълнително споразумение от 25.03.2013 г.,
сключени между „Банка ДСК” ЕАД и В.С.А., вземането по които е цедирано в полза
на „О.Ф.Б.” ЕАД с договор за цесия от 15.09.2014 г.; 1631,17 лева - договорна
лихва за вноски с настъпил падеж – поредни номера №№35-71, съгласно погасителен
план и 1188,58 лева – наказателна лихва, начислена за периода от 23.02.2016 г.
до 23.02.2019 г. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, на които се основават претендираните от
ищеца права:
Между „Банка
ДСК” ЕАД и ответника е сключен договор за кредит, по силата на който банката
предоставя на кредитополучателя сумата от 9500 лева. Договореният общ лихвен
процент е в размер на 13,95 % и променлив ГПР в размер на 15,72%. Уговорено е
кредитът да се издължи на 120 равни месечни вноски с падеж 30-то число на месеца.
Поради неспазване на пъвоначално уговорените условия за погасяване на
задълженията, на 25.03.2013 г. страните по договора за кредит подписват
допълнително споразумение, с което е прието, че неиздълженият остатък по дълга
е в размерн на 8150 лева, като крайният срок за погасяване е 23.09.2019 г. След
като кредитополучателят преустановява плащания, на основание чл.19.2 от Общите
условия към договора „Банка ДСК” ЕАД обявява кредита за предсрочно изискуем.
По силата на
договор за покупко-продажба на вземания от 15.09.2014 г., сключен между „Банка”
ДСК и ищеца, последният придобива процесното вземане, като въз основа
упълномощаване от цедента, ищецът изпраща уведомление до ответника за
извършената цесия. Тъй като пратката е върната като непотърсена, ищецът счита,
че ответникът е уведомен за цесията с връчване на препис от исковата молба и
приложенията към същата.
С писмен отговор
в срока по чл.131 ГПК, ответникът, чрез особен представител, оспорва
претенцията на ищеца като неоснователна. Твърди, че не е уведомен от „Банка
ДСК” ЕАД за обявената предрочна изискуемост на кредита – нито преди подаване на
исковата молба, нито в следващ момент. Оспорва да е уведомен за извършената
цесия.
Варненският
районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
приема за установено, от фактическа страна, следното:
По делото не е
спорно, а и от представените по делото писмени доказателства, се установява,
че на 23.09.2009 г., в гр. Каваран, между
„Банка ДСК” ЕАД, като кредитор и ответника като кредитополучател е сключен
договор за текущо потребление, по силата, на който, банката предоставя на
кредитополучателя, кредит в размер на 9500 лева при срок на издължаване – 120
месеца, считано от датата на неговото усвояване. Последното се извършва по
разплащателна сметка на ответника, открита при кредитора и посочена в процесния
договор. Определена е падежна дата на всяка погасителна вноска – 30-то число на
месеца, при годишен лихвен процент по кредита 13,95 % и ГПР – 15,72 %.
Представен е погасителен план за дължимите от ответника вноски.
С подписване на
договора, ответникът е декларирал, че му е предоставен препис от Общите условия
на кредитора за предоставяне на кредити за текущо потрбление на физически лица.
Общите
условия на ищеца за предоставяне на кредити за текущо потребление са приети от
ответника, като същият е удостоверил приемането им с полагането на подписа си,
на всяка страница.
По делото е
представено допълнително споразумение към договора за текущо потребление от
23.09.2009 г., сключено между кредитора и кредитополучателя на 25.03.2013 г.
Споразумението има характер на спогодба по чл.365 ЗЗД, като според текста на
същото, към датата на сключването му, задължението на кредитополучателя към
кредитора възлиза на сума в общ размер на 8275,85 лева, от които: 7756,50 лева
– главница; 415,85 лева – договорна възнаградителна лихва и 43,50 лева – лихва
за забава. Кредиторът е заявил отказ от претендиране лихва за забава за периода
от 13.03.2013 г. до датата на сключване на споразумението, при условие, че
кредитополучателят заплаща погасителните вноски в срок. Съгласно чл.2.3 от
споразумението, кредиторът има право да начисли наказателната лихва, по
отношение, на която е заявен отказ, в случай на неплащане на две последователни
погасителни вноски. Постигнато е съгласие, при неипълнение задълженията на
кредитополучателя по споразумението, същото да отпадне с обратна сила /чл.12/.
Към
споразумението е изготвен и представен на кредитополучателя нов погасителен
план, с падеж на месечните вноски – 23-то число на месеца и краен падеж,
съгласно погасителния план – 23.09.2019 г. /крайна дата по чл.1 от споразумението –
02.01.2022 г./. Видно от новия погасителен план, задължението на ответника е
погасимо на 78 месечни вноски, 77 от които в размер на 163,95 лева и една в
размер на 164,16 лева.
От представени
по делото преписи от договор за покупко-продажба на вземания, сключен на
15.09.2014 г., между „Банка ДСК“ ЕАД и „О.Ф.Б.” ЕАД, приемо-предсвателен
протокол и пълномощно, се установява, че на посочената дата,
ищецът е придобил вземането на кредитора по договор за текущо потребление от
23.09.2009 г., против ответника, като цедентът е упълномощил цесионера да
уведоми длъжниците по прехвърлените вземания, за сключването на цесионния
договор.
Ищецът
е отправил уведомление до ответника за сключения договор за цесия, но по делото
не се твърди, а и не се представят доказателства, същото да е било връчено на
кредитополучателя.
Видно от
заключението на допусната и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено
от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено, целият размер
на предоставения кредит е усвоен, чрез разплащателна банкова сметка ***, на 23.09.2009
г. Кредитополучателят е извършил плащания за главница в общ размер на 1812,69
лева, за възнаградителна лихва – 4144,80 лева и за наказателна лихва – 8,72
лева. Последното погашение е извършено на дата 28.06.2013 г., като с това
плащане е погасена вноска с падеж 23.04.2013 г., както и частично е платена
лихва в размер на 4,06 лева от задължение в размер на 101,53 лева, с падеж
23.05.2013 г.
Кредитът е
обявен за предсрочно изискуем на 23.08.2013 г. /това обстоятелство се
установява и от представено по делото извлечение от счетоводните книги на
„Банка ДСК“ ЕАД към 08.01.2014 г./.
Към датата на
подаване на исковата молба, общият размер на кредитното задължение е 9298,34
лева, от които: 8080,16 лева - главница,
853,47 лева – договорна лихва, 304,71 лева – наказателна лихва и 60 лева –
такса изискуемост.
При така установените фактически
обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи: При така установените
факти съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове намират
правното си основание в разпоредбите на чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79 ЗЗД вр.
чл.430 ТЗ, чл.86 ЗЗД и чл.99 ЗЗД. В процесния
случай, приложение намират и разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Исковете са допустими, поради което съдът дължи произнасяне относно
основателността им.
Съгласно разпределението на
доказателствената тежест в процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по
предявен положителен установителен иск, в тежест на ищеца е да установи, че е
налице валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържание,
на което е задължението на ответника да престира определена/определяема парична
сума на сочените от ищеца основания, при неизпълнението на това задължение от
страна на ответника. В тежест на ищеца е да установи предпоставките за
обявяване кредита за предсрочно изискуем – в т.ч. да посочи начин и дата на
уведомяване на длъжника; следва да се установи и редовно уведомяване за сключения договор за цесия. При възражение от страна на ответника, в
тежест на последния е да установи и
докаже възражението си против вземането, в т.ч., че е извършил цялостно или
частично плащане на претендираните суми или че са налице обстоятелства, които
го освобождават от задължението за плащането им. Страните по спорят, че със сключване на договора за кредит за
текущо потребление
от 23.09.2009 г., между „Банка
ДСК“ ЕАД и ответника е възникнало облигационно правоотношение, по силата, на
което банката е предоставила на кредитополучателя – ответник в настоящото
производство, сумата
от 9500 лева, срещу задължението на последния, да върне кредита в срок от 120 месеца от усвояването му, да
изплати договорна възнаградителна лихва, при условията и в размера, посочен в
договора, а при забавено изпълнение – и наказателна лихва.
Задължението на
кредитополучателя е преструктурирано с подписване на допълнително споразумение
от 25.03.2013 г., но
същото е останало неизпълнено, поради което и на основание чл.12 от
споразумението, ищецът твърди, че разсрочването на дълга е отменено. Текстът на
чл.12 от допълнителното споразумение гласи: „Отпадане на анекса за
преструктуриране с обратна сила при неспазване на договорените условия“. Макар
да е декларативен, същият следва да се
възприеме като санкция за неизпълнение на задължения, от страна на
кредитополучателя. На основание чл.88, ал.1 ЗЗД, развалянето на договор има
обратно действие, освен при договорите за продължително или периодично
изпълнение. Договорът за банков кредит има продължително изпълнение, поради
което, развалянето му няма ретроактивно действие, а има действие занапред.
Вземанията на банката-кредитор към ответника
са прехвърлени с договор за цесия от 15.09.2014 г., като въз основа изричното
упълномощаване от страна на цедента, следва да се приеме, че с получаване на
препис от исковата молба и приложенията към същата, ответникът е уведомен за
извършената цесия. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД, прехвърлянето на
вземане има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то е
съобщено на последния от предишния кредитор. Законът не указва в каква форма
следва да бъде извършено съобщаването, но то следва да достигне до длъжника.
Договорът за цесия, както и уведомленията до ответника за извършената цесия по
чл.99, ал.3 ЗЗД, са приложени към исковата молба и същите са връчени на
назначения особен представител на длъжника. В този смисъл, неоснователно се
явява възражението на особения представител на ответника за липса на редовно
уведомяване, за извършеното прехвърляне на вземането.
Неоснователно е и възражението
на ответника за неуведомяването му за обявената от кредитора предсрочна
изискуемост на кредитното задължение. На основание чл.19.2 ОУ на кредитора, при
забава в плащанията за главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. По делото не е
представено доказателство за уведомяване на ответника за правото на кредитора
да обяви задължението за предсрочно изискуемо, но с връчване на исковата молба
и приложенията към същата, на ответника, чрез назначения му особен
представител, следва да се приеме, че уведомяването за настъпилата предрочна
изискуемост е валидно и същото следва да бъде съобразено от съда /в този смисъл
решение №198/18.01.2019 г. по гр.д. №193/2018 г. на ВКС, решение №43/05.06.2019
г. по гр.д. №1177/2018 г. на ВКС и др./.
При данни, че
крайният падеж е 23.09.2019 г., то изискуемостта на всички вноски за главница, е
настъпила към момента на
приключване на съдебното дирене по делото, към
който момент се формира силата на пресъдено нещо. Ищецът претендира заплащане на
всички вноски за главница – общо в размер на 7489,67 лева. Заключението на изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, сочи размер на задължението на ответника за главница 8080,16 лева, поради което съдът следва да присъди сумата,
заявена с исковата молба – 7489,67 лева. Върху главното задължение следва да се
начисли и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
– 12.03.2019 г. до окончателното плащане.
Неоснователна се
явява, обаче, претенцията на ищеца за заплащане на договорна лихва, за периода
от 23.02.2016 г. до 23.02.2019 г. Със заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, вещото лице е посочило, че към датата на подаване на исковата
молба, ищецът има право на вземане към ответника за договорна лихва в размер на
304,71 лева, начислена за периода от 23.04.2013 г. до 08.01.2014 г. С
разрешението, дадено с т.2 на ТР №3/2017 г. на ОСГТК на ВКС е отречено правото
на кредитора да начислява договорна възнаградителна лихва за времето от
настъпване на предсрочната изискуемост до крайния падеж на договора. Размерът
на вземането следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума и законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. „Банка ДСК“ ЕАД
е обявила дата на настъпване на предсрочна изискуемост – 25.03.2013 г. При
горните доводи, съдът намира, че ищецът няма вземане за договорна възнаградителна
лихва, за претендирания от него период - от 23.02.2016 г. до 23.02.2019 г.
Претенцията за
заплащане на наказателна лихва, в размер на 1188,58 лева, начислена за
периода от 23.02.2016 г. до 23.02.2019 г., е основателна. Вещото лице сочи един
и същ размер на главното задължение към 08.01.2014 г. и към датата на подаване
на исковата молба – 8080,16 лева. Изчислен с лихвен калкулатор върху главно
задължение в размер на 7489,67 лева, размерът на наказателната лихва за периода от от 23.02.2016 г. до
23.02.2019 г., възлиза на сумата от 2282,55 лева, поради което претендираният
от ищеца размер – 1188,58 лева, следва да се присъди изцяло.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно на уважената част от
исковете, в полза на ищеца се следват сторените разноски по делото в общ размер
на 1373,14 лева, от които: 242,24 лева – държавна такса, 168,67 лева – депозит за вещо лице, 667,07 лева – възнаграждение за особен представител и 295,16 лева – юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.3 ГПК,
ответникът има право на разноски, съразмерно на отхвърлената част, но доколкото
същият се представлява от особен представител, разноски не следва да му бъдат
присъждани.
Водим от горното, съдът,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА В.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***, 21-ви
микрорайон, №40, ет.2, ап.4, да заплати на „О.Ф.Б.” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление:***, сумата от 7489,67 лева, представляваща главница, дължима по договор
за кредит от 23.09.2009 г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД и В.С.А., вземането
по който е прехвърлено в полза на „О.Ф.Б.” ЕАД, с
договор за цесия от 15.09.2014 г., ведно със законната лихва, считано от
12.03.2019 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за присъждане на сума в размер на 1631,17 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва, начислена върху главното задължение, за периода от 23.02.2016 г. до
23.02.2019 г., на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.430,
ал.1 ТЗ вр. чл. 99 ЗЗД.
ОСЪЖДА В.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***, 21-ви
микрорайон, №40, ет.2, ап.4, да заплати на „О.Ф.Б.” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление:***, сумата от 1188,58 лева, представляваща наказателна
лихва, начислена за периода от 23.02.2016 г. до 23.02.2019 г., дължима по договор за кредит от 23.09.2009
г. сключен между „Банка ДСК” ЕАД и В.С.А., вземането по който е прехвърлено в полза на „О.Ф.Б.”
ЕАД с договор за цесия от 15.09.2014 г.
ОСЪЖДА В.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***, 21-ви
микрорайон, №40, ет.2, ап.4, да заплати на „О.Ф.Б.” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление:***, сторените разноски по делото, в общ размер
на 1373,14 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано, с въззивна жалба, пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: