Р Е Ш Е Н И Е
№ 102
Гр.Бяла,
15.11.2011г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен
съд – Бяла,втори граждански състав, в открито заседание на втори
ноември, две хиляди и единадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
БОНЕВА
при секретаря М.Й., като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№264 по описа за 2011 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Постъпила е искова молба от Г.Й.М., ЕГН ********** ***, чрез адвокат Д.Д. против Е.Й.М., ЕГН ********** ***, В.Й.М. с ЕГН ********** *** и Н.М.С. ЕГН ********** ***, като наследник на К. Й. Г.- Акт за смърт №****/2005г., с предявен иск по чл.30,ал.3 от ЗС за сумата от общо 460.55 лв., представляваща съразмерна на съсобственика част от добитите от ответниците ползи от отдаване на съсобствените им недвижим имоти, находящи се в землището на с.Екзарх Йосиф, община Борово, подробно описани в исковата молба за стопанските 2007г.-2008г, 2008г.-2009г.,2009г.-2010г., ведно със законната лихва, считано от изтичане на съответната стопанска година до окончателното й изплащане.Представя доказателства в подкрепа на иска си Претендира разноските по делото, включително и адвокатски хонорар.
В депозирания от ответниците отговор се навеждат
твърдения за неоснователност на предявения иск. Представят писмени и ангажират
гласни доказателства в тази насока.
Съдът намира иска за процесуално допустим, но разгледан по същество за неоснователен, поради следните съображения:
Уважаването на иска с правно основание чл.30, ал.3 ЗС предполага положително кумулативно установяване по делото от страна на ищеца на елементите от следния фактически състав, включващ: съсобствена вещ между ищеца и ответниците; ответниците да не са ползвали съсобствената вещ пряко за задоволяване на лични и семейни нужди, а за получаване на ползи от нея (добиви - естествени или граждански); и ответниците, които са събирали тези добиви, да не са заплатили на ищеца частта от тях, съразмерно на неговия дял в съсобствеността, т.е. да е налице лишаване на ищеца от ползите от вещта съобразно правата му. Липсата на който и да е от тези елементи води до недоказаност на предявения иск и отхвърлянето му като неоснователен. Необходимо е да се каже, че задължението възниква от момента, в който е реализиран съответния доход, като писмена покана не е необходима.
В процесния случай, не се спори между страните, че са наследници
на б.ж.Й.М.Н., починал на 13.04.1976г.-Акт за смърт
№0475/1976г. на Община Борово,като правата им в
наследството са по ¼ ид.част за всеки един от
тях, с оглед направения отказ от наследство на Н.Й.М.,роден на ***г.- вж.л.21
от делото.
С Решение ПК-Борво по
Протокол №4 от 17.04.1992г. е признато и определено за възстановяване правото
на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне в землището на
с.Екзарх Йосиф, Община Борово на наследниците на Й.М. *** , като е посочено е,
че собствеността ще бъде възстановена при условията на чл.15, ал.2 и чл.17,
ал.2 от ЗСПЗЗ.
С договор за доброволна делба от 13.04.1998г., наследниците на Й.М., са разделили по между си наследствените
земеделски земи с възстановено право на собственост по горепосоченото решение,
като ищеца е получил 22.900 дка.,а останалите трима наследници 69.000 дка.
С решение №108/1999г.на ПК-Борово,
издадено въз основа на влезлия в сила план за земеразделяне и протокол №4/1992г. за размера и категориите
на зем.земи е възстановено правото на собственост на
наследниците на б.ж.Й. М. Н., като общия размер на
възстановената зем.земя възлизала на 88.396 дка.
Тук е момента ,с оглед представените по-горе
доказателства да се прецени дали е налице съсобственост между страните по
делото, като една от задължителните предпоставки за уважаване на иска по
чл.30,ал.3 от ЗС.
Съобразно представеното като
доказателство по делото решение на ПК-Борово, обективирано в Протокол № 4/17.04-1992г. е признато и определено за възстановяване правото на
собственост на наследниците на б.ж.Й. Н., като възстановяването на собствеността
се извършва с последващо решение на ПК въз основа на влезлия в сила план за
земеразделяне,именно Решение №108/1999г.на
ПК-Борово. В това последващо
решение се описват размерът и категорията на земеделските земи, тяхното
местоположение и граници, като със същото се определя и в патримониума на кое
лице се възстановява правото на
собственост на всеки един от индувидуализираните с плана за земеразделяне
имоти.
Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.2 от ЗСПЗЗ – отменена, но действала към
момента на сключване на договора за доброволна делба между съделителите, когато решението по чл. 14, ал. 1, точка 2 е издадено на
името на починал собственик, наследниците му могат да разделят помежду си
земите, определени с решението за възстановяване на собствеността. Договорът за
делба трябва да е писмен с нотариална заверка на подписите на съделителите. В този случай наследниците могат да поискат от общинската поземлена
комисия да издаде решение на всеки от тях съобразно правата му, определени в
договора за делба. Горното означава, че с последващите си решения ПК ще завърши
реституционната процедура, като признае за собственици и определи конкретно
имотите, които ще станат индивидуална собственост на всеки от съделителите -
страни по договора за доброволна делба. Сам по себе си договорът за доброволна
делба по чл.17, ал.2 от ЗСПЗЗ е квазиконтракт, тъй като същият не води до
реално прекратяване на съсобствеността, доколкото такава още не е възникнала, а
служи като основание за довършване на реституционната процедура по отношение
имотите на починалия наследодател, при която реституционният ефект настъпва
директно в патримониума на неговите наследници по закон.
В настоящия случай с договора за доброволна делба от 13.04.1998г. наследниците по закон на Й.М.. са разделили по между си имотите находящи се в землището на с.Екзарх Йосиф, правото на собственост върху които се възстановява с план за земеразделяне с решението на ПК по протокол №4/1992г. Следователно завършването на реституционната процедура по отношение на имотите, находящи се в землището на с.Екзарх Йосиф предполага издаването на последващи решения на ПК в полза на всеки от наследниците, в които да бъдат конкретно описани с площ, граници и местонахождение имотите, които са се паднали в дял на всеки от съделителите съобразно договора за доброволна делба от 1998г., като съделителите е следвало съобразно разпоредбата на чл.17,ал.2 от ЗСПЗЗ до обнародването в "Държавен вестник" на обявлението, че е изработен проектът на плана за земеразделяне, да поискат от поземлената комисия да издаде решение на всеки от тях съобразно правата му. В случая видно от приетото като доказателство по делото решение №108/1999г.на ПК-Борово това не е сторено и е възстановено правото на собственост на наследниците на б.ж.Й. М. Н..
Следователно с оглед изложеното по-горе,съдът счита ,че първата предпоставка от фактическия състав е налице – съсобствена вещ между ищеца и ответниците при посочените дялове, а именно по ¼ идеална чест за всяка страна.
Другият спорен момент в настоящото производство е дали
е доказана втората предпоставка за уважаването на иска, а именно: получавани ли
са от ответниците „ползи” от общата вещ.
Съдът намира, че тази предпоставка е недоказана по следните съображения:
От
представените по делото договори за наем на зем.земя
- л.18,л.19 и л.52 от делото се установява, че ответниците са получавали наем
съответно за 48.300 дка,32.699 дка и 57.983 дка от наследствените земи, респективно
същите са сключили договори само за своята идеална част от наследството, равняваща
се условно на 66.29 дка., при общ размер на възстановена зем.земя
от 88.396 дка.,или казано с други думи при реално обработваеми 67.089 дка,
частта на всеки един наследник би се равнила на 16.772 дка. зем.земя.
По делото е разпитан в качеството на свидетел, председателя на кооперацията, обработваща отдадените под наем земеделски земи, от показанията на който се установява, че ППК „Земя” има сключени договори с трима от наследниците на общия за страните наследодател-ответниците по делото, за тяхната идеална част, като наема полагащ се на ищеца, съобразно неговата идеална част, е преведен по сметка на Община Борово. Съдът кредитира изцяло показанията на този свидетел, като логически издържани и подкрепящи се от другите доказателства по делото. От представеното по делото удостоверение , изходящо от ОСЗГ-гр.Борово-л.90 от делото се установява, че за стопанската 2007г.-2008г.,2008г.-2009г.,2009г.-2010г. са се обработвали от ППК”Земя” на основание Договор за съвместна обработка на земи на член кооператори имоти с №№037030,043041,049061,053068,062043,067028,074003,080095,106061,118038, и 133014, като имоти с №№089071,101023 и 127023 са били трайно необработваеми, а имоти с №№038053,091019 и 082052 за стопанската 2007г.-2008г.,2008г.-2009г. са били необработваеми, като за стопанската 2009г.-2010г. последните три се обработвали на основание чл.37в,ал.3,т.2 от ЗСПЗЗ, тоест рентата от 16.772 дка обработваеми земеделски земи за стопанската 2009г.-2010г.,каквато е частта на ищеца е преведена по сметка на Община Борово, на основание чл. 37в,ал.7 от ЗСПЗЗ. С оглед изложеното съдът намира, че не е доказана една от предпоставките за уважаване на предявения иск, а именно лишаване на ищеца от ползите от вещта съобразно правата му, като поради необходимостта те да бъдат кумулативно дадени, претенцията с правно основание чл. 30, ал.3 от ЗС следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищеца следва да заплати на ответниците направените съдебни разноски общо в размер на 100.00 лв. , представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за пр.защита и съдействие.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Й.М., ЕГН **********,***, чрез адвокат Д.Д. против Е.Й.М., ЕГН ********** ***, В.Й.М. с ЕГН ********** *** и Н.М.С. ЕГН ********** ***, като наследник на К. Й. Г.- Акт за смърт, за заплащане на сумата от 460.55 лв., представляваща съразмерната част от ползите на отдадените под наем зем.земи, ведно със законната лихва, на осн. чл.30, ал.3 от ЗС, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Г.Й.М., ЕГН **********,*** да заплати на Е.Й.М., ЕГН ********** ***, В.Й.М. с ЕГН ********** *** и Н.М.С. ЕГН ********** *** сумата от 100.00лв.(сто лева) , представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/