Р Е Ш Е Н И Е
24.07.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
09.07. 2020
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Юлия Вукова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 3 2020
дело № по описа за година.
Й.Д.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, е предявила срещу С.Е.Я., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.64 от Закона за собствеността (ЗС), за постановяване на решение, с което да се определи площта от УПИ, собственост на ответницата, която ищцата да ползва за упражняване правата й като собственик на находящите се в него сгради. Претендира разноски.
Твърди, че съгласно Нотариален акт № 126, том I, peг. № 1994, дело № 97 от 31.03.2016г. по описа на Нотариус Деница Гърнева, с район на д-вие ДРС и Нотариален акт № 264, том II, рег. № 4175, дело № 317 от 28.11.2000г., е собственик на едноетажна масивна жилищна сграда с площ от 30 кв.м., паянтова сграда с площ от 20 кв.м., паянтова сграда - мазе с площ от 15 кв.м., едноетажна масивна сграда - гараж с площ от 45 кв.м. и навес с площ от 16 кв.м., всички изградени и находящи се в северната част на Урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел четвърти, отреден за имот с планоснимачен № 1172, попадащ в кв. 84, с урегулирана площ от 830 кв.м., съгласно регулационния план на гр. Кочериново, общ. Кочериново, с ул. и дв. рег. утвърдени със заповед № 262/12.09.1990г., при граници и съседи: УПИ парцел „III – 1171“, улица, улица и УПИ парцел „V- 1173“, които сгради са в режим на търпимост.
Твърди, че описаните сгради се намират в северната част на УПИ IV-1172, кв. 84, собственик на който е ответницата, съгласно Нотариален акт № 138, том І, рег. № 1747, дело № 134/07.08.2012г. по описа на Нотариус Сийка Милева, с район на д-вие ДРС. Основният вход за дворното място е от към ул. „Антон Иванов“, но металната входна врата е заключена и вързана със синджир и катинар. Ищцата няма никакъв друг достъп до собствените й сгради, поради което изпратила нотариална покана до ответницата да й осигури достъп, но последната отказала.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, чрез назначения й от съда особен представител, с който същият изразява становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Твърди, че посочените в исковата молба нотариални актове не легитимират ищцата като собственик на описаните в исковата молба сгради, а освен това, с нотариален акт за прехвърляне на собственост срещу дълг № 147, том I, peг. № 1471, дело № 139 от 28.06.2002 год. описаният по-горе имот е отчужден в полза на приобретателите Евтим Аспарухов Янков и Ирина Петрова Я.. В този нотариален акт също липсват описаните в исковата молба сгради, но от посочената в нотариалния акт дата те са във владение на новите собственици. Също така, съгласно Нотариален акт № 138, том І, рег. № 1747, дело № 134/07.08.2012г. по описа на Нотариус Сийка Милева поземления имот, в който се намират сградите, е придобит от ответницата, но прехвърлителите Евтим и Ирина Янкови са си запазили правото на ползване върху дарения имот, а с него и владението върху претендираните сгради.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна.
Видно от приетия като
доказателство по делото Нотариален акт № 126, том I, peг. № 1994, дело № 97 от 31.03.2016г. по
описа на Нотариус Деница Гърнева, с район на д-вие ДРС (констативен), ищцата е призната
за собственик на едноетажна масивна
жилищна сграда с площ от 30 кв.м., паянтова сграда с площ от 20 кв.м., паянтова
сграда - мазе с площ от 15 кв.м., едноетажна масивна сграда - гараж с площ от
45 кв.м. и навес с площ от 16 кв.м., всички изградени и находящи се в
северната част на Урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел четвърти,
отреден за имот с планоснимачен № 1172, попадащ в кв. 84, с урегулирана площ от
830 кв.м., съгласно регулационния план
на гр. Кочериново, общ. Кочериново, с ул. и дв. рег. утвърдени със заповед №
262/12.09.1990г., при граници и съседи: УПИ парцел „III – 1171“, улица, улица и
УПИ парцел „V- 1173“.
Видно от приетите като
доказателство по делото Удостоверение за търпимост АГ-09-19/13.04.2016г. и Удостоверение
за търпимост АГ-09-5/21.01.2016г, издадени от Екатерина Баханова-Главен
архитект на общ. Кочериново, едноетажна масивна жилищна сграда с площ от 30
кв.м., паянтова сграда с площ от 20 кв.м., паянтова сграда - мазе с площ от 15
кв.м., едноетажна масивна сграда - гараж с площ от 45 кв.м. и навес с площ от
16 кв.м., изградени в УПИ ІV-1172, кв.
84 по плана на гр. Кочериново, са търпими строежи по смисъла на § 16, ал. 1 от
ЗУТ.
Видно от приетия като
доказателство по делото Нотариален акт № 138,
том І, рег. № 1747, дело № 134/07.08.2012г. по описа на Нотариус Сийка Милева,
с район на д-вие ДРС, ответницата С.Я. е собственик въз основа на дарение в
нейна полза, направено от родителите й Евтим Аспарухов Янков и Ирина Петрова Я.,
на УПИ,
съставляващ парцел четвърти, отреден за имот с планоснимачен № 1172, попадащ в
кв. 84, с урегулирана площ от 830 кв.м.,
съгласно регулационния план на гр. Кочериново, общ. Кочериново, с ул. и
дв. рег. утвърдени със заповед № 262/12.09.1990г., при граници и съседи: УПИ
парцел „III – 1171“, улица, улица и УПИ парцел „V- 1173“, ведно с построената в
имота двуетажна масивна жилищна сграда.
Видно от приетия като доказателство нотариален акт № 264,
том II, рег. № 4175, д. № 317/2000 г., към 28.11.2000г. УПИ ІV-1172, кв. 84 по
плана на гр. Кочериново, ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна
сграда, е бил собственост на Й.Д.С., Русалинка
Десподова Виячка и Бойко Виячки, при права: за Русалинка Виячка - 4/6 ид.
части, за Й.Д.С. и Бойко Виячки - по 1/6 ид. част.
С представения нотариален акт № 147, том I, рег. № 1471,
дело № 139/2002 г. на нотариус С. Милева на 28.06.2002 г., тримата
съсобственици чрез пълномощник - Антония Живкова Виячка срещу дълг на Бойко
Димитров Виячки към Евтим Аспарухов Янков в размер на 82 500 лв. прехвърлили на
Евтим Аспарухов Янков собствеността върху описаното дворно място и построената
в него двуетажна масивна жилищна сграда. Съгласно договора прехвърлителите
запазили право на ползване върху имота за срок от 1 година. С нот. акт № 1, том
I, рег. № 0168, дело № 1 от 2004 г. на нотариус С. Милева на 12.01.2004 г.
Евтим Аспарухов Янков и съпругата му Ирина Петрова Я. са учредили договорна
ипотека върху придобития недвижим имот за обезпечаване на банков кредит.
Нито в нотариален акт № 264, том II, рег. № 4175, д. №
317/2000 г., нито в нотариален акт № 147, том I, рег. № 1471, дело № 139/2002 г.
на нотариус С. Милева на 28.06.2002 г. са описани процесните постройки.
Ищцата е представила и съдът е приел като доказателства по
делото подавани от нея сигнали до РП-Дупница и нотариална покана, отправен до
ответницата, във връзка с възпрепятстване на достъпа й до процесните постройки.
По делото е прието заключение на назначената
съдебно – техническа експертиза, изготвено от в.л. Л.В., което дава вариант за
преминаване на ищцата с цел ползване на собствените й постройки, като е
приложена скица в М 1:500, при който достъпът ще се осъществява посредством
съществуваща двойна метална врата с ширина 2.5 м. от към ул. „Антон Иванов“ и
бетонова пътека, водеща към двора.
От показанията на свидетелката Росица Атанасова Михайлова, които съдът кредитира като обективни и непротиворечащи на останалите събрани по делото доказателства, се установява, че ищцата не може да ползва процесните постройки и да влиза в поземления имот, в който са изградени, след като преди около две години ответницата завързала външната метална врата с метална верига и я заключила с катинар. Това станало в присъствието на ищцата и свидетелката, като между ищцата и ответницата възникнал спор по този повод. С.Я. категорично отказала да допусне Й.С. в поземления имот; последната на няколко пъти след това ходила до имота, но той отново бил заключен. Свидетелката споделя, че преди С.Я. да заключи имота, многократно, в продължение на години е гостувала на ищцата в този имот.
Анализът на така установените факти и
обстоятелства по делото налага следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в нормата на чл. 64 от ЗС, която регламентира правото на собственика на постройката върху чужда земя да се ползва от земята, доколкото това е необходимо за използването и според нейното предназначение и ако собственикът на мястото му пречи да упражнява това си право, да предяви иск. Собственикът на терена, който знае за постройките и това, че са чужда собственост, следва да търпи ограничението на собствеността си в рамките на чл. 64 ЗС. Това е приел ВС в решение № 268/25.V.1988 г. по гр.д.№ 131/88 г., ІV г.о. Ограничаването на правата на собственика на терена, обаче, може да бъде само до такъв обем, който да е достатъчен за осигуряване възможността на собственика на построеното да го ползва и в този смисъл е практиката на ВКС- решение № 304/21.11.2011 г. по гр. дело № 1311/2010 година на ІІ г.о., решение № 363/17.10.2011 г. по гр. дело № 663/2010 година на І г.о., които са постановени по реда на чл. 290 ГПК и следва да бъдат съобразени. В нея е прието, също така, че собственикът на постройка има право да ползва земята, върху която е построена, доколкото това е необходимо за използването й според нейното предназначение /да складира строителни материали върху мястото и да го използва като строителна площадка през време на строежа, да го използва при ремонт на постройката, да преминава през това място, да прекара през него водопровод, канализация, тръби за отопление и др., както и да го използва като дворно място за домакински нужди, за отдих, за засаждане на декоративни цветя и др./. Следователно вещното право на строеж не се ограничава само до земята, която се намира под основите на сградата. Вещното право на строеж, ако друго не е уговорено в акта за учредяването му, поражда действие и спрямо останалата част от поземления имот. Нормалното използване на дадена постройка не може да се осъществи без известно използване и на мястото в поземления имот около нея, в който е построена. По този начин се установява ограничаване на правата на собственика на терена, но само до такъв обем от правото, който е достатъчен за осигуряване възможността на собственика на сградата да я ползва. Това ползване се ограничава само до достъп до сградата, доколкото това е необходимо за ползването с оглед на физическите характеристики на постройката, като елемент на градоустройството. Правата на собственика на земята трябва да се ограничават в минимална степен, тъй като това право на ползване върху терена е безсрочно и безвъзмездно, а последният не може да има подчинено на сградата предназначение. Ползването от мястото извън сградата, за нуждите на нормалното използване на постройката, е необходим акцесориум към основните елементи от вещното право на строеж /в този смисъл е Решение № 300/07.05.2009 г., ГД № 30/2008г., по описа на І г. о. ВКС/. Останалата част остава в разпореждане и ползване на собственика на земята. По същество се обособява за ползване част от чуждия имот, но тъй като суперфициарния собственик няма права в собствеността на терена, неговото право е със статут на сервитут, като ограничение на собствеността, за разлика от правото на съсобственика по смисъла на чл. 32, ал. 2 ЗС. /В този смисъл Опр. № 259/10.03.2011 г., по ГД № 1310/2010 г., 2 г. о. на ВКС/. С Решение № 33 от 26.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6221/2014 г., II г. о., е прието, че в случаите на суперфициарна собственост, собственикът на обект в сградата има право на достъп до външните стени на сградата като обща част и до съоръженията по тези външни стени. В решение № 153/7.10.2010 г. по гр. д. № 847/2009 г., II г. о. е прието, че носителя на правото на строеж може не само да притежава собствеността на постройката, но и да ползва самостоятелно необходимия за поддържането и експлоатацията й терен /прилежаща площ/, като Законът за устройство на територията създава ред, по който да се определят прилежащите площи към съществуващите сгради - чл. 22, ал. 7 ЗУТ препраща за определянето на размера на прилежащите площи към съществуващите сгради към Наредба № 7 от 2003 за правила и нормативи за устройство на отделните видови територии и устройствени зони, която наредба се прилага при определяне на площите, за които правото на ползване на собственика на земята следва да бъде ограничено при разделна собственост на земята и постройките върху нея /решение № 538/9.07.2010 г. по гр. д. № 519/2009 г., IV г. о./. Методиката по приложение № 1 към чл. 21 от наредбата изисква собственикът на сграда, респ. обект в сграда да има достъп до външните стени на сградата, следователно в случаите на суперфициарна собственост собственикът на обект в сградата има право на достъп до външните стени на сградата като обща част и до съоръженията по тези външни стени.
В настоящия случай, от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, се установява, че ищцата се легитимира като собственик на описаните в исковата молба сгради, по силата на издаден в нейна полза констативен нотариален акт. Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ВКС, ОСГК, констатацията на нотариуса в констативния нотариален акт за принадлежността на правото на собственост не се ползва с материална доказателствена сила, но се ползва с т.нар. легитимиращо действие. За да отпадне легитимиращото действие на акта, тежестта за оспорване на признатото с акта право на собственост се носи от оспорващата страна, като не намира приложение редът по чл. 193 ГПК, тъй като не касае истинността на документа нотариален акт, а съществуването на удостовереното с него право. Необходимо е оспорващата страна да докаже, че титулярът на констативния нотариален акт не е бил или е престанал да бъде собственик. Обратното доказване може да бъде проведено с помощта на всякакви доказателствени средства, допустими по ГПК. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта.
Установява се също така, че процесните сгради са построени в поземлен имот, собственост на ответницата, както и че последната възпрепятства достъпа на ищцата до тях.
С оглед на изложеното, съдът счита предявения иск по чл.64 от ЗС за основателен, поради което следва да се определи прилежаща към собствените на ищцата постройки площ от имота на ответницата, достатъчно необходима за нормалното ползване и поддържане на сградите, съобразно заключението на вещото лице, по скица на лист 74 от делото, която скица, приподписана от съда, представлява неразделна част от настоящото решение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата направените по делото разноски, в общ размер на 1050.00 лева, за които е представен списък по чл.80 ГПК и надлежни доказателства, от които 500.00 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение, 200.00 лв.-внесен депозит за вещо лице, 50.00 лв. платена държавна такса за образуване на делото и 300.00 лв.-внесен депозит за назначаване на особен процесуален представител на ответницата.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОПРЕДЕЛЯ в полза на Й.Д.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, право на ползване върху незастроена част от имота на С.Е.Я., ЕГН: **********, с адрес: ***, представляващ Урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел четвърти, отреден за имот с планоснимачен № 1172, попадащ в кв. 84, с урегулирана площ от 830 кв.м., съгласно регулационния план на гр. Кочериново, общ. Кочериново, обл. Кюстендил, с ул. и дв. рег. утвърдени със заповед № 262/12.09.1990г., при граници и съседи: УПИ парцел „III – 1171“, улица, улица и УПИ парцел „V- 1173“, която Й.Д.С. да ползва за упражняване правото й на собственост върху изградените в северната част на имота: едноетажна масивна жилищна сграда с площ от 30 кв.м., паянтова сграда с площ от 20 кв.м., паянтова сграда - мазе с площ от 15 кв.м., едноетажна масивна сграда - гараж с площ от 45 кв.м. и навес с площ от 16 кв.м., А ИМЕННО: върху площ от 70 кв.м. кв.м., достатъчно необходима за достъп до сградите от външната врата на дворното място откъм ул. „Антон Иванов“, която част е очертана и оцветена в жълт цвят в скицата към заключението на вещото лице, находяща се на лист 74 от делото, която скица, приподписана от съда, представлява неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, С.Е.Я.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Й.Д.С., ЕГН: **********,
с адрес: ***, сумата от 1050.00 (хиляда и петдесет) лева,
представляваща сторени разноски в производството, от които 500.00 лв.-заплатено
адвокатско възнаграждение, 200.00 лв.-внесен депозит за вещо лице по
назначената СТЕ, 50.00 лв.-платена държавна такса за образуване на делото
и 300.00 лв.-внесен депозит за назначаване
на особен процесуален представител на ответницата.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: