Р Е Ш Е Н И Е
№ 5/11.1.2023 г. гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети административен състав
На шестнадесети
декември
2022 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
Секретар Велина
Митева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Стоянова
Административно дело № 295 по описа на 2022 година.
За да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по жалба на С.К.,*** чрез адвокат Б.К. срещу принудителна административна
мярка-принудително задържане на лек автомобил с рег. № ****** чрез използване
на техническо средство „скоба“, наложена на 21.10.2022г. от Д.Н.Р. – контрольор на талони и SMS за кратковременно платено паркиране в „Организация на
движението, паркинги и гаражи“, ЕООД към община Велико Търново, за което е
съставен протокол № 409 от 21.10.2022г.
В жалбата се сочи, че наложената ПАМ е
нецелесъобразна и незаконосъобразна. Счита, че автомобила е обслужвал лице с
увреждания, непълнолетната дъщеря на собственика на автомобила и поради липса
на свободни места за паркиране на хора с увреждания, бил принуден да спре в
района на синя зона, на необозначено за тази цел място, като е поставил талона за преференциално паркиране
на хора с увреждания на видно място на
предното стъкло на автомобила.
Счита още, че текста на Наредбата за реда за спиране,
престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Велико
Търново-чл. 14, ал. 5/нова-С решение № 977 от 26.05.2022г./ при недостиг на паркоместа, обозначени с пътен знак Д 21“инвалид“, право на
паркиране с карта за паркиране на хора с
увреждания имат първите заели тези паркоместа, а
всички останали паркират по общия ред, при режим на почасово платено паркиране,
нарушава конституционно закрепените права на хората с увреждания. Позовава се
на правилото на чл. 50, ал.2, т. 3 от ППЗДВП, който изключва действието на
пътни знаци В27 и В 28 спрямо превозни средства, обслужващи лица, притежаващи
документ за инвалидност.
С оглед изложеното, паркираното превозно средство в рамките на
обособената зона не е в нарушение на нормативната уредба, респ. на пътните
знаци. В този смисъл иска се отмяна на процесната ПАМ
и присъждане на направените по делото разноски.
В
съдебно заседание оспорващия редовно призован, явява се лично и с адвокат Б.К.,
редовно упълномощена.
Оспорващият С.К. заявява съображения относно незаконосъобразността на
общинската наредба, в противоречие с Конституцията на РБ.
Адвокат Б.К. намира наложената ПАМ за незаконосъобразна, наложена в нарушение на
закона, а именно чл.50 от Правилника за прилагане на Закона за движение по
пътищата, който дава правото на притежателите на карта за хора с трайни
увреждания да паркират в нарушение на Пътни знаци „В27“ и „В28“, като счита, че
наложената мярка следва да бъде отменена като противоречаща на закона, морала и
нормите на Република България за интегриране на хората с трайни увреждания.
Относно твърденията
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, намира същите за неоснователни,
тъй като се касае за запознаване с голям обем документация, приложена към
административната преписка, поради което счита, че поисканото адвокатско
възнаграждение не е в прекомерен размер.
Сочи още, че видно
от представения отговор, административният орган не оспорва твърдението, че на
предното стъкло на автомобила, съгласно закона, е поставена картата за хора с
трайни увреждания. След като изрична норма от по-висок ранг, какъвто е
Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата спрямо общинската
наредба, действието на пътни знаци, забраняващи престоя и паркирането по
отношение на автомобили, обслужващи хора с трайни увреждания, паркираното
превозно средство в рамките на обособената зона не е в нарушение на
нормативната уредба, респективно на пътните знаци, поради което и не следва да
бъде обект на наложената принудителна административна мярка.
Иска се отмяна на наложената
административна мярка и присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна – Д.Р., контрольор на талони и SMS за кратковременно платено паркиране в „Организация на
движението, паркинги и гаражи“, ЕООД към
община Велико Търново, редовно призован не се явява и не изпраща представител.
Постъпила е по делото молба от упълномощен процесуален представител адвокат Й.
В. Х. ***.
Допълнително са
постъпили подробни писмени бележки по делото, в които изразява съображенията си
за законосъобразността на процесната ПАМ. Позовава се
на съдебна практика, която посочва. Разпоредената принудителна
административна мярка - принудително задържане с техническо средство се явява
такава по смисъла на чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП и е наложена поради липса на
извършено дължимо плащане на такса, в размер определен с решение на Общински
съвет - Велико Търново, за паркиране на място в зона за платено паркиране, за
което не се прилагат изключенията за освобождаване от заплащане на такси за
хора с трайни увреждания, притежаващи карти, които им дават право на безплатно
паркиране. Счита още, че прилагането
на чл. 50 от ППЗДвП
касае казусите, при които забранителният пътен знак В28 е разположен в
извън обособените зони за платено паркиране. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
ЯАС, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК
и прецени събраните по делото
доказателства, ведно с доводите и
изразените становища на страните прие за установено следното:
На 21.10.2022г. в 16.06 часа Д.Р. контрольор на талони и SMS за кратковременно платено паркиране в „Организация на
движението, паркинги и гаражи“, ЕООД към община Велико Търново, при изпълнение
на служебните си задължения заедно със свой колега констатирали, че автомобил „*” с рег. № ****** е
паркиран в обхвата на „Синя зона“ без да е заплатена дължимата такса за кратковременно
паркиране по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП. Направени били 9 бр. снимки с фотоапарат, като са
поставили и скоба на колелото на автомобила. Изготвено било Съобщение № 106527 и
Съобщение № ********** от 21.10.2022г., в което е посочено, че е наложена мярка
принудително задържане (скоба) съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, тъй като не е заплатена дължимата такса по чл. 99, ал. 3 от ЗДВП, което било поставено на предното стъкло на
автомобила. Р. съставил и протокол № 409 от 21.10.2022г. След заплащане
на сумата от 21 лева, е демонтирана скобата.
По
делото са приети като доказателства цялата адм.
преписка, съдържаща Заверено копие на съобщение за
поставяне на техническо средство за принудително задържане тип „Скоба” №106527;
Заверено копие на : съобщение за паркиране без заплащане
на дължимата такса №**********; протокол за принудително
задържане на ППС №409/21.10.2022 г. заповед №РД22-1490/17.09.2014 г. на Кмета
на Община Велико Търново; заповед №РД22-1618/27.10.2020 г. на Кмета на
Община Велико Търново; трудов договор №51/11.04.2011 г. на Д.Н.Р.; допълнително
споразумение към трудов договор №РД07- 75/30.09.2020 г. на Д.Н.Р.; длъжностна
характеристика на длъжността „Контрольор в звено „Принудително задържане на
пътни превозни средства /ППС/” подписана от Д.Н.Р.; заповед за отпуск №РД-08-284/14.11.2022 г. на Д.Н.Р.;
график за работа на контрольорите в звено ПЗ на ППС за
месец октомври 2022 г.; схема за организация и безопасност на
движението - ул. „Александър Стамболийски“, гр. Велико Търново; обяснителна записка
към проект за зона за платено паркиране - ул. „Александър Стамболийски“ в гр.
Велико Търново; обяснителна записка към проект за
актуализиране на зона за платено паркиране - ул. „Александър Стамболийски“ и
зона за платено паркиране - пл. Славейков в гр. Велико Търново; становище на ОД на
МВР, с peг. №127500-13343/18.07.2019 г.; Копие на
решение №772/25.07.2013 г. на Общински съвет Велико Търново;
Решение №223/25.06.2020 г. на Общински съвет Велико Търново; Представена е и Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни
превозни средства на територията на град Велико Търново; Заверено
копие на справка от системата за платено паркиране на Община Велико Търново
както и 9 броя фотоснимки.
С оглед така установената фактическа обстановка, ЯАС,
трети състав прави следните правни
изводи: жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право
и интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, проверката на
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт /ИАА/ обхваща
установяване компетентността на издалия го орган, спазена ли е изискваната от
закона форма, спазени ли са материалните и процесуалните разпоредби при
издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона. Съдът е длъжен въз
основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на ИАА на така посочените основания, като не се ограничава
само с основанията, посочени от оспорващия.
Предмет на осъществявания съдебен
контрол в настоящото производство е принудителна административна мярка-принудително
задържане на лек автомобил с рег. № ****** чрез използване на техническо
средство „скоба“, наложена на 21.10.2022г. от Д.Н.Р. контрольор на талони и SMS за кратковременно платено паркиране в „Организация на
движението, паркинги и гаражи“, ЕООД, към община Велико Търново, за което е
съставен протокол № 409 от 21.10.2022г.,
По делото не се спори, че автомобилът е собственост на оспорващия.
Съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 2,
т. 2 от ЗДвП службите за контрол, определени от кметовете на общините използват
техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за
което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП, до
заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство. С
представената по делото Заповед № РД /22-1490 /17.09.2014г. кметът на Община Велико
Търново е определил „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: град Велико Търново, за Служба за контрол по
смисъла на чл. 167, ал. 2, т.1 и т.2 от Закон за движение по пътищата. Видно
от трудов договор № 51 от 11.04.2011г. и допълнително споразумение № РД-07-75
от 30.09.2020г., Д.Н.Р. изпълнява длъжността „контрольор“ в „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД,
а видно от заповед № РД22-1618 от 27.10.2020г. кметът на община Велико Търново
е определил служителите на „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД,
Велико Търново, сред които е и Д.Н.Р.. Изложеното налага извода, че към 21.10.2022г.
последния се явява материално
компетентен орган да наложи ПАМ от вида на процесната.
Елементите на фактическия състав, при наличието на който е
законосъобразно прилагането на ПАМ изразяваща се в принудително задържане с техническо средство тип
„скоба“ на ППС е
установен в законовата норма на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП - да е налице паркиране на моторно превозно
средство в зона, определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо
заплащане и това плащане да не е извършено към установения за валидността на
плащането момент. Посочените елементи трябва да са налице кумулативно. Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗДвП законодателят е възложил
на общинския съвет да определи цена за паркиране на местата на платено
паркиране по смисъла на чл. 99, ал. 1 ЗДвП, както и условията и реда за
заплащането й от водачите на МПС. В изпълнение на това законово правомощие
Общинският съвет Велико Търново е приел Наредба за
реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията
на град Велико Търново, според чл. 14, ал. 5 която е приета с решение № 977 от 26.05.2022 г.“ При недостиг на паркоместа, обозначени с пътен знак Д21 „Инвалид",
право на паркиране с карта за паркиране на хора с увреждания имат първите заели
тези паркоместа, а всички останали паркират по общият
ред, при режим на почасово платено паркиране.“
С решение № 772 от 25.07.2013г. на
основание чл. 21, ал, 1, т. 23 от ЗМСМА, във връзка с чл. 9, ал. 2 от Наредба
за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на
територията на град Велико Търново, Великотърновски Общински съвет определя
нова зона за платено паркиране с териториалният обхват, съгласно приложения
инвестиционен проект, попадаща по ул. „Александър Стамболийски" в гр.
Велико Търново, от кръстовището с ул. „Христо Ботев“/Арката на генералите/ до “Стамболовия мост" и включваща 58 броя паркоместа. Работното време на зоната е съгласно Решение №
176/10.04.2012 г. на Великотърновски обшински съвет.
И с решение
№223 от 25.06.2020г. на основание чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА, във връзка с чл. 9, ал. 2 от Наредба за реда за спиране, престой и
паркиране на пътни превозни средства на територията на град Велико Търново,
Великотърновски общински съвет увеличава обхвата на зоната за платено паркиране
с териториалният обхват, съгласно приложения инвестиционен проект, по
ул.”Александър Стамболийски” в гр. Велико Търново, от кръстовището с ул.
’’Христо Ботев” /Арката на генералите/ до Стамболовия
мост от 35 броя паркоместа на 45 броя паркоместа и по пл. „П. Славейков” на юг до кръстовището с
ул. „Стефан Стамболов“, на север до кръстовищата с улиците „Медникарска“ и
„Драгоман“ от 38 броя паркоместа на 40 броя паркоместа. Работното време на зоната да бъде от 09.00 до
17.00 часа целогодишно без събота, неделя, официалните празници и 22 март/
празника на Велико Търново/.
От събраните по делото писмени
доказателства по безспорен начин се установява, че на 21.10.2022г. в 16.06 часа
оспорващият е паркирал л.а. с рег. № ******, марка “*“ на ул.“Ал.
Стамболийски“ попадащ в обхвата на платената зона за паркиране, обозначена с
положена пътна маркировка и вертикална сигнализация.
Оспорващия е паркирал автомобила си на процесния паркинг на 21.10.2022г./делничен ден/ около 16 ч., т.е. във време за което се дължи
заплащане и не е заплатил дължимата такса, като се позовава на това, че автомобила е обслужвал лице с трайни
увреждания и е паркирал на място, което не е обозначено като място, определено
за паркиране на превозни средства, които обслужват хора с трайни увреждания,
като не е заплатил и дължимата такса. Макар и не паркиран на преференциалното
място обозначено със син цвят/поради липса на свободни места/ и отбелязано със
знака за хора с увреждания, на предното стъкло на автомобила е била поставена
карта за паркиране на автомобили, които обслужват хора с трайни увреждания, които обстоятелства всъщност не са спорни по
делото.
Контрольорът е поставил на автомобила техническо
средство за принудително задържане „скоба“ и съобщение № 106527 на „ОДГП“ ЕООД
до заплащане на дължимата такса и разходите за поставянето на техническото
средство.
Според чл.
99 а от ЗДвП Карта за паркиране на местата, определени за превозните средства,
обслужващи хора с трайни увреждания и използване на улеснения при паркиране, се
издава от кмета на съответната община или оправомощено
от него длъжностно лице по образец съгласно приложението. Картата е валидна на
територията на цялата страна.
С оглед представеното решение на ТЕЛК към
датата 21.10.2022г. е бил налице валиден медицински документ, въз основа на
който е издадена Карта за паркиране на
хора с трайни увреждания на името на С. К., с валидност до 01.03.2024 г. Т.е.
касае се за валиден медицински документ
установяващ, че към процесната дата С. К. е лице с
трайни увреждания, което е обслужвано с лекия автомобил на баща си, с рег. № ******,
марка “*“.
Следва да се има предвид, че в тежест на адм.орган е да докаже фактически и правни основания за процесната ПАМ. А неизясняването на всички факти от значение
за случая е съществено нарушение на процесуалните правила с оглед изискването
на чл. 35 от АПК и води до издаване на адм. акт в
разрез на основни принципи на адм. правораздаване
заложени в чл. 6 ал. 2,3,4 от АПК, а именно Административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. Когато с административния акт се засягат
права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се
онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига
целта на закона.
Съгласно чл. 50, ал. 2, т. 3 от Правилника за прилагане на
ЗДвП, пътни знаци В 27
"Забранени са престоят и паркирането" и В 28 "Забранено е
паркирането" не се прилагат за МПС, обслужващи лица с документ за
инвалидност. Както сочи и жалбоподателя, изискването на нормативния акт е досежно притежаване на документ за инвалидност, а не на
друг документ. Несъмнено, към 21.10.2022г. за обслужваното с автомобила на лице
/непълнолетна дъщеря на жалбоподателя/ е бил издаден такъв документ /ЕР на ТЕЛК
имало е поставената зад стъклото на колата карта за инвалидност.
Следва да се отбележи, че картата за
паркиране на хора с трайни увреждания, регламентирана в нормата на чл. 99а, ал. 1 от ЗДвП служи за удостоверяване на обстоятелството, че лицето
паркирало автомобила върху специално обозначено място за хора с увреждания има
такова качество. Този извод следва от логическото и езиково тълкуване на
посочената разпоредба, според която "Карта за паркиране на местата,
определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания и
използване на улеснения при паркиране, се издава от кмета на съответната община
или оправомощено от него длъжностно лице по образец
съгласно приложението. Картата е валидна на територията на цялата страна.
" В случая обаче, автомобилът въобще не е бил паркиран на такова специално
обозначено място.
Процесният автомобил е бил позициониран на необозначено място в
рамките на действащата в този ден и часови диапазон система за платено
паркиране "синя зона", и органът наложил ПАМ не твърди, че превозното
средство се е намирало върху специално обозначено място за паркиране на лица с
трайни увреждания, онагледено със съответен знак и различно оцветяване на
съответното парко-място. В тази връзка, след като
изрична норма с по-висок ранг, какъвто несъмнено е рангът /юридическата сила/
на Правилника за прилагане на ЗДвП спрямо общинската наредба за платено и
безплатно паркиране изключва действието на пътни знаци забраняващи престоят и
паркирането по отношение на автомобили, обслужващи хора с трайни увреждания,
паркираното превозно средство в рамките на обособената зона не е в нарушение на
нормативната уредба, респективно на пътните знаци, поради което и не следва да
бъде обект на процесната ПАМ.
За прецизност следва да се посочи, че следва
да се има предвид не само буквата, но и духа на закона, с оглед специалния режим
на хората с увреждания. Съдът е запознат с цитираната съдебна практика от
ответната страна. Но възниква въпросът, след като в чл. 50 от ЗДвП законодателя
е предвидил изключенията за знак В28 и В 27
и никъде не е посочил, че приложението на текста е изключено в район с обхват на синя зона,
тогава адм. орган е следвало да изясни фактите и обстоятелствата
от значение за случая, да изслуша възраженията и така ще даде възможност на оспорващия
да се защити, но и автомобилът ще е свободен,
именно за да обслужи при нужда лицето, което се нуждае от това. А с поставянето
на скоба, прилагайки само буквата на закона и
без да се интересува от духа на закона, се блокира възможността де се използва
по предназначение автомобила и се възпрепятства използването му при необоходимост. Очевидно е, че се касае за пропуски в
законодателството от една страна, но и адм. орган е длъжен да съобрази действията си с принципите
на АПК, още повече, че в случая се касае освен за лице с увреждане, но и за дете,
което също се ползва със специална закрила, като на предното стъкло е била
поставена инвалидна карта.
С оглед изложеното, издадената ПАМ противоречи и на целта на закона.
Поставянето на картата с оглед чл. 50 от Правилника не би следвало да влече
принудителна адм. мярка, с оглед специалния режим на
който се подчиняват хората с увреждания.
Изложеното налага извода, че
оспорената ПАМ е издадена от компетентен
орган, но при нарушение на материалните и процесуалните разпоредби и не
е съобразена с целта на закона. Депозираната жалба се явява основателна и
като такава следва да бъде уважена. С оглед направеното възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, следва да се посочи, че според чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън
случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв. Представен е договор за правна
помощ, видно от който възнаграждението е договорено и внесено. Следва да бъдат присъдени
разноски по делото в размер на 1010/хиляда и десет/лв,
в т.ч. 10 лева – внесена държавна такса/.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, ЯАС, трети административен състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С.К.,***, чрез адвокат Б.К.
принудителна административна мярка - принудително задържане на лек автомобил „*“
с рег. № ****** чрез използване на техническо средство „скоба“, наложена на
21.10.2022г., от Д.Н.Р. – контрольор на талони и SMS за кратковременно платено паркиране в „Организация на
движението, паркинги и гаражи“, ЕООД към
община Велико Търново, за което е
съставен протокол № 409 от 21.10.2022г.
ОСЪЖДА община Велико Търново да заплати
на С.К.,*** сумата от 1010/хиляда и
десет/лева представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ:/п/
не се чете