Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                Година 28.06.2021                     Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                                Първи  граждански състав

На осми юни                                                        Година две хиляди двадесет и първа

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                    Председател: Генчо Атанасов

                                                                                   

Секретар Анастасия Балабанова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 4156 по описа за 2020 година.

 

            Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, гр. Стара твърди в исковата си молба, че с ответника А.А.А. се намирали в договорни отношения, по силата на които „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД открило партида на името на ответника с №006018 за имот, находящ се в гр.Стара Загора, ..., във връзка с доставянето на питейна вода. През периода ноември 2018г. до март 2020г. „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД гр.Стара Загора доставило вода за имот и отвеждала канална вода, за което били издадени фактури със следните номера: квитанция ********** от 15.12.2018г., квитанция ********** от 15.07.2019г., квитанция ********** от 01.08.2019г., квитанция ********** от 15.08.2019г., квитанция ********** от 15.09.2019г., квитанция ********** от 15.10.2019г., квитанция ********** от 15.11.2019г., квитанция ********** от 08.12.2019г., квитанция ********** от 08.01.2020г., квитанция ********** от 08.02.2020г., квитанция ********** от 08.03.2020г., квитанция ********** от 08.04.2020г. Твърди, че ответникът не заплатил стойността на предоставената му услуга от страна на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД гр.Стара Загора. Общата стойност на горепосочените квитанции била в размер на 379,62лв. с вкл. ДДС. Съгласно чл.44 от Общите условия за уреждане на отношенията между „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД гр.Стара Загора и потребителите на предоставяните водоснабдителни и канализационни услуги, при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължал на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. Ответникът дължал на ищеца по горепосочените квитанции, лихва в общ размер на 13,61 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 15.12.2018г. до 03.06.2020г. След направена справка в ИКАР по партидата на имота, за който е открита партида 006018 от ВИК ЕООД, било видно, че ответникът е собственик на имота, за който се начислявала процесната вода. В чл.З от Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи било предвидено, че потребители на ВИК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на ползване или на строеж на водоснабдени имоти, което било отразено и в чл.2, ал.1, т.1 и 2 и ал.З от Общите условия на оператора. Подал заявление по чл.410 ГПК против ответника до Районен съд Стара Загора за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.дело №1930/2020г. по описа на Районен съд град Стара Загора, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че: А.А.А. му дължи сумите както следва: Сумата в размер на 379,62лв. с вкл. ДДС, по следните квитанции: квитанция ********** от 15.12.2018г., квитанция ********** от 15.07.2019г., квитанция ********** от 01.08.2019г., квитанция ********** от 15.08.2019г., квитанция ********** от 15.09.2019г., квитанция ********** от 15.10.2019г., квитанция ********** от 15.11.2019г., квитанция ********** от 08.12.2019г., квитанция ********** от 08.01.2020г., квитанция ********** от 08.02.2020г., квитанция ********** от 08.03.2020г., квитанция ********** от 08.04.2020г., сума в размер на 13,61лв., представляваща общ размер на лихва по всяка една от квитанциите, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 15.12.2018г. до 03.06.2020г., както и законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до Районен съд Стара Загора, въз основа на което е образувано ч.гр.дело №1930/2020г. до окончателното й изплащане. Моли съда да му присъди направените по настоящото производство разноски и направените по ч.гр.дело №1930/2020г. по описа на Районен съд Стара Загора разноски.

Ответникът А.А.А., чрез назначения му особен представител – адв.Д.П., оспорва предявения иск по основание и размер, като счита, че същият е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

            Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, който представлява специален положителен  установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора  съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1930/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд,  съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 864/16.06.2020 г. за сумата 379,62 лева за главница от неизпълнено задължение по договор за  доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода  за  периода  от  05.11.2018г. до 01.04.2020г. по партида  № 6018 за имот, находящ се в гр. Стара Загора, ..., с 13,61 лева лихва за периода от 15.12.2018г. до 03.06.2020г. и законната лихва от 16.06.2020 г. до изплащане на вземането. Заповедният съд е приел, че съобщението е връчено на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и е дал указания за предявяване на установителен иск, като в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.

Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД, гр.Стара Загора претендира вземане по договор за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от  05.11.2018г. до 01.04.2020г. По делото е представена справка за неплатени задължения за абонат 322371 с описани 12 бр. квитанции и фактури, в който лист като титуляр на партидата е посочен ответникът А.А.А.. По делото са представени и отделните квитанции и фактури, издадени на абоната А.А.А. за горепосочения период за имот в гр. Стара Загора, ..., както и разпечатка от електронното досие на абоната. С оглед на това съдът приема за установено, че между страните в настоящото производство е съществувало твърдяното от ищеца договорно правоотношение за доставка на питейна и отвеждане на канална вода.

Съдържанието на спорното материално правоотношение е уредено в Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и в Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите. Съгласно чл.32, ал.1 от Наредба № 4/2014 г. В и К услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че при ищеца съществуват данни за открита партида № ********* на името на А.А.А. за обект с адрес: ***. За периода от 05.11.2018г. до 01.04.2020г. ищцовото дружество е издало 12 бр. квитанции и фактури на името на ответника, общото задължение по които е в размер на 379,62 лв. По тези квитанции няма извършени плащания. Съдът възприема експертното заключение, тъй като същото е обосновано, незаинтересовано и не противоречи на останалите доказателства по делото.

С оглед на така събраните доказателства съдът намира за установено наличието на неизпълнено задължение на ответника към ищеца по договор за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 379,62 лева. Експертното заключение по делото не е установило нередовност на счетоводните записвания на ищцовото дружество досежно дължимите от ответника суми за доставена питейна и отведена канална вода за периода от 05.11.2018г. до 01.04.2020г., поради което на основание чл.182 ГПК тези записвания могат да се ползват като доказателство в полза на съставителя.

Съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД, към която препраща чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото се установява, че дължимата лихва, начислена от изтичане на 30-дневния срок по чл.31, ал.2 от Общите условия от датата на фактуриране по всяка една фактура до 03.06.2020 г. е в размер на 13,61 лева. С оглед на това съдът намира за установено наличието на неизпълнено задължение на ответника към ищеца за заплащане на лихва за забава в установения от експертизата размер.

Гореизложеното налага извода, че предявеният иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен, като се признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца за сумата 379,62 лева за главница от неизпълнено задължение по договор за  доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода  за  периода  от  05.11.2018г. до 01.04.2020г. по партида № 6018 за имот, находящ се в гр. Стара Загора, ..., с 13,61 лева лихва за периода от 15.12.2018г. до 03.06.2020г. и законната лихва от 16.06.2020 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 864/16.06.2020 г. по ч.гр.д.№ 1930/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК ответникът дължи на ищеца направените разноски в заповедното производство в размер на 25 лв., представляващи държавна такса, и в исковото производство - в размер на 585 лв., представляващи държавна такса, адвокатско възнаграждение, възнаграждение на вещо лице и възнаграждение на особен представител.

Мотивиран от горното, съдът

 

          Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. *** 7 съществуването на вземането на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД, гр.Стара Загора, ул. „Христо Ботев“ 62, ЕИК *********, представлявано от Румен Тенев Райков, за сумата 379,62 лева за главница от неизпълнено задължение по договор за  доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода  за  периода  от  05.11.2018г. до 01.04.2020г. по партида  № 6018 за имот, находящ се в гр. Стара Загора, ..., с 13,61 лева лихва за периода от 15.12.2018г. до 03.06.2020г. и законната лихва от 16.06.2020 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 864/16.06.2020 г. по ч.гр.д.№ 1930/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд.

ОСЪЖДА А. *** 7 да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД, гр.Стара Загора, ул.Христо Ботев 62, ЕИК *********, представлявано от Румен Тенев Райков, сумата 25 лева, представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата 585 лева, представляваща разноски в исковото производство.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :