Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.10.2023 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
септември две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При
участието на секретар Анелия Груева, кaто разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. дело
№ 527/19 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
СГС е
сезиран с искова молба от „В.А.Д.П.Б.“ АД-в
ликвидация,
с която в качеството на кредитор на несъстоятелността са предявени по реда на
чл.649 ал.1 ТЗ искове с правно основание чл.647 ал.1, т.6 и т.2 ТЗ срещу „С.М.К.“
АД- в несъстоятелност и „Т.“ ЕООД, както и иск по чл.108 ЗС срещу „Б.и.п.“ ЕАД.
Твърди се от ищеца, че има качеството на кредитор в несъстоятелността на „С.М.К.“
АД-в несъстоятелност, поради което при бездействие на синдика е активно
легитимиран да предяви по реда на чл.649 ал.1 ТЗ отменителни
искове и искове за връщане на имоти в масата на несъстоятелността. Сочи се от
ищеца, че длъжникът е сключил договор за продажба на недв.имоти
във формата на нот.акт N
16, том VII,
дело N 504/15 г., с който е прехвърлил на „Т.“ ЕООД притежавани
от него недв.имоти. Според ищеца сключената сделка
уврежда кредиторите, защото с нея е извършено възмездно разпореждане в
двугодишния срок преди подаване на молбата с правно основание чл.625 ТЗ, а
страна по сделката е „свързано“ с длъжника лице. „Свързаността“ на страните по
сделката произтича от фактическото обстоятелство,
че към нейното сключване длъжникът е бил представляван по закон от лицето И.П.Т.а
това лице е било представител и член на Съвета на директорите на „Б.а.и.“ ЕАД /с
предишно наименование „Л.М.“ ЕАД“/, което дружество е приобретател
на имотите по сключена след процесната сделка последваща сделка, по която праводател
е първият приобретател „Т.“ ЕООД. Поддържа се от
ищеца, че И.П.Т.е знаел за задълженията на длъжника. Излагат се съображения, че
първата разпоредителна сделка, по която „Т.“ ЕООД придобива имотите, е средство
за постигане на крайния резултат, при който имотите на длъжника се придобиват
от „Б.а.и.“ ЕАД, а с това се увреждат кредиторите на длъжника. При условията на
евентуалност е предявен иск с правно основание чл.647 ал.1, т.2 ТЗ, основан на
фактическото твърдение, че по сделката не е извършено плащане на продажната
цена, поради което е налице безвъзмездно разпореждане. Тъй като „Б.а.и.“ ЕАД е
прехвърлил чрез апорт имотите в полза на „Б.и.п.“
ЕАД, последният приобретател дължи връщането им,
защото е недобросъвестен и защото е придобил имотите по безвъзмездна сделка. Сочи
се, че членовете на Съвета на директорите на това дружество са и членове на
Съвета на директорите на „Б.а.и.“ ЕАД. Иска се от ищеца да се обяви за
недействителен по отношение кредиторите на несъстоятелността договор за
продажба на недв.имоти, сключен във формата на нот.акт N 16, том
VII, дело N 504/15 г.,
с който длъжникът е прехвърлил на „Т.“ ЕООД процесните
недв.имоти, както и крайният приобретател
на имотите „Б.и.п.“ ЕАД да бъде осъден да върне имотите в масата на
несъстоятелността.
На
основание чл.649 ал.3 ТЗ като съищец е конституиран
синдикът на „С.М.К.“ АД- в несъстоятелност, който с отговор от 19.09.2019 г. е
заявил становище в подкрепа на предявените искове.
Ответникът
„Т.“ ЕООД е подал писмен отговор, с който оспорва исковете с възражението, че
исковата молба е нередовна, защото не е ясно в какво качество исковете са
предявени от ищеца, както и поради изтичане на срока от 1 година по чл.649 ал.1 ТЗ. Оспорва се да е налице твърдяната от ищеца „свързаност“, защото лицето И.П.Т.от
11.06.2015 г. не е участвало в управлението на „Б.а.и.“ ЕАД /с предишно
наименование „Л.М.“ ЕАД“/ поради заличаването му като член на Съвета на
директорите. От 11.06.2015 г. едноличен собственик на „Б.а.и.“ ЕАД /с предишно
наименование „Л.М.“ ЕАД“/ е А.Р.Д.който няма връзка със страни по сделката.
Следва да се отчете обстоятелството, че сделките са сключени преди началната
дата на неплатежеспособността на длъжника, а
„подозрителният период“ обхваща времето от началната дата на неплатежеспособността – 31.12.2015 г., до решението за
откриване на производството по несъстоятелност.
Ответникът „С.М.К.“ АД- в несъстоятелност е подал писмен отговор, с
който оспорва исковете с възражението, че предявените искове са недопустими
поради липса на легитимация на ищеца и поради изтичане на преклузивния
срок от 1 година, а по отношение на иска по чл.108 ЗС не е платена държавна
такса. Оспорва се твърдението на ищеца за „свързаност“, защото през процесния период от 10.07.2015 г. до 21.07.2015 г. в ТР са
вписани различни лица за членове на управителните органи. Сочи се, че липса на
плащане по процесната сделка сочи на неизпълнение на
договорно задължения, но не я превръща в безвъзмездна.
Ищецът е
подал допълнителна искова молба, с която поддържа предявените искове с довода,
че последният приобретател по разпоредителните сделки
- „Б.и.п.“ ЕАД, има качеството на свързано лице с ответника „Т.“ ЕООД и с междинния
приобретател „Б.а.и.“ ЕАД, на което е дъщерно
дружество, а членовете на Съвета на директорите на двете дружества са едни и
същи лица. Излагат се съображения, че последният приобретател
е недобросъвестен, защото е знаел, че с придобиване на имотите чрез апорт се увреждат кредиторите на длъжника.
Ответникът „Б.и.п.“ ЕАД е подал писмен отговор, с който оспорва
предявените искове с възражение за недопустимост, защото не е обоснована
активната легитимация на ищеца да предяви исковете в качеството на кредитор на
длъжника, както и поради пропускане на срока от 1 година. Сочи, че не е спазено
изискването на чл.228 ал.3 ГПК. Оспорва се да са налице основания за
легитимацията му да участва като ответник по делото. Оспорва се да е налице
увреждане на кредиторите в резултат на първата сделка, както и наличието на
„свързаност“ по тази сделка. Сочи се, че лицето И.П.Т.от 11.06.2015 г. не е
участвал в управлението на „Б.а.и.“ ЕАД, а след тази дата едноличен собственик
на капитала е лицето А.Р.Д.. Навежда се довод, че стойността на имотите е
възлизала на 11 442 297 лв., както и че при придобиване на имотите
чрез апорт е бил добросъвестен, поради което
предявеният срещу него иск подлежи на отхвърляне.
Ответникът „Б.и.п.“ ЕАД е подал допълнителен отговор, с който поддържа
своите възражения срещу предявените искове. Сочи се, че ответникът никога не е
бил в договорни правоотношения с длъжника. Поддържа се възражението за
нарушение на чл.228 ал.3 ГПК. Навежда се довод, че искът срещу ответника е
предявен с молба от 24.10.2019 г. – след изтичане на срока от една година.
Представен
е нот.акт от 10.07.2015 г. за покупко-продажба на недв.имоти N 16, том VII,
дело N 504/15 г., от който се установява, че „С.М.К.“ АД- в
несъстоятелност / с предишно наименование „Л.М.“ АД/ е продал на „Т.“ ЕООД
поземлен имот с идентификатор 02935.187.65, поземлен имот с идентификатор
02935.501.747, поземлен имот с идентификатор 02935.187.67, поземлен имот с
идентификатор 02935.187.66, находящи се в с.Баховица,
община Ловеч, заедно с изградените в имотите постройки срещу цена от 11 442 265,25
лв.
Представени са платежни нареждания от 14.07.2015 г., 22.07.2015 г. и
шест платежни нареждания от 23.07.2015 г., в които се сочи, че „Т.“ ЕООД е
платил на „С.М.К.“ АД- в несъстоятелност / с предишно наименование „Л.М.“ АД/
сумата от 11 442 265,25 лв.
Представен е нот.акт от 21.07.2015 г. за
покупко-продажба на недв.имоти N 72, том VIII,
дело N 3685/15 г., от който се установява, че „Т.“ ЕООД е продал
на „Б.а.и.“ ЕАД /с предишно наименование „Л.М.“ ЕАД/ поземлен имот с
идентификатор 02935.187.65, поземлен имот с идентификатор 02935.501.747,
поземлен имот с идентификатор 02935.187.67, поземлен имот с идентификатор 02935.187.66,
находящи се в с.Баховица, община Ловеч, заедно с
изградените в имотите постройки срещу цена от 11 747 000 лв.
Представени са осем броя платежни нареждания от 23.07.2015 г., в които
се сочи, че „Б.а.и.“ ЕАД /с предишно наименование „Л.М.“
ЕАД/ е платил на „Т.“ ЕООД сумата от общо 11 747 000 лв.
Установява се от извършена служебно проверка за вписванията в ТР по
партидата на „Б.и.п.“ ЕАД, че на 14.11.2017 г. е вписана непарична вноска, с
която „Б.а.и.“ ЕАД е внесла в капитала поземлен имот с идентификатор
02935.187.65, поземлен имот с идентификатор 02935.501.747, поземлен имот с
идентификатор 02935.187.67, поземлен имот с идентификатор 02935.187.66, находящи се в с.Баховица, община Ловеч, заедно с
изградените в имотите постройки срещу 1471667 на брой акции с номинална стойност от
по 10 лв.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния
съд са искове с правно основание чл.647 ал.1, т.6 ТЗ и чл.108 ЗС, както и
евентуален иск по чл. 647 ал.1, т.2 ТЗ.
Ищецът има качеството на
кредитор в несъстоятелността на длъжника „С.М.К.“ АД-в несъстоятелност, защото
вземанията му са включени в списъка с приети вземания на кредиторите, обявен в
ТР на 16.07.2018 г. От качеството на кредитор в несъстоятелността произтича
активната процесуална легитимация на ищеца да води исковете по чл.647 ал.1 ТЗ,
както и обусловения от тях иск за връщане на имотите в масата на
несъстоятелността. В този случай ищецът има качеството на процесуален
субституент, който с предявените искове защитава не
свой личен интерес, а цели защита на колективния интерес - интересите на всички
кредитори в несъстоятелността, спрямо които ще се формира на основание чл.649
ал.5 ТЗ СПН. При евентуалното
уважаване на исковете всички кредитори
в несъстоятелността ще имат правната възможност да получат удовлетворение от
стойността на имотите, които след връщане в масата на несъстоятелността ще
подлежат на осребряване от синдика.
Исковете
по чл.647 ал.1, т.2 и т.6 ТЗ са предявени в рамките на предвидения в нормата на
чл.649 ал.1 ТЗ едногодишен срок, защото исковата молба е подадена на 22.03.2019
г., а решението за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника е
постановено на 26.03.2018 г. Следва
да се спомене, че действащата към момента процесуална
норма на чл.649 ал.1 ТЗ /изм. - ДВ, бр. 66 от 2023 г.) предвижда, че исковете по чл.647 ТЗ могат да се предявят в двугодишен срок от откриване на
производството по несъстоятелност. Доколкото в Прех.и закл. разпоредби на ТЗ не е предвидено правило за
заварените висящи производства, с оглед процесуалния характер на тази норма
новият срок следва да се прилага и за настоящето дело.
Установи се от нот.акт
за покупко-продажба на недв.имоти N 16, том VII, дело N 504/15 г. от 10.07.2015 г. че длъжникът „С.М.К.“
АД- в несъстоятелност /преди „Л.М.“/ е продал на „Т.“ ЕООД поземлени имоти с
идентификатор 02935.187.65, заедно с изградените в имота сгради, имот с идентификатор
02935.501.747, имот с идентификатор 02935.187.67, имот с идентификатор 02935.187.68 и имот с идентификатор
02935.187.66, находящи се в с.Баховица, община Ловеч,
срещу цена от 11 442 265,25 лв. След извършена служебно проверка в
деловодната система на СГС се установи, че предявената срещу длъжника молба по чл.625 ТЗ е била подадена на 01.03.2017 г.
Това означава, че сделката от 10.07.2015
г. е извършена в предвидения в нормата на чл.647 ал.1, т.6 ТЗ двугодишен
срок преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ, поради което едно от изискванията
на чл.647 ал.1, т.6 ТЗ е налице.
Атакуваната сделка поражда типичното за всеки
договор за продажба вещноправно действие с транслативен /отчуждителен/ за правото на собственост ефект - води до
прехвърляне на собствеността. В този случай длъжникът е извършил разпореждане с
имоти, които към откриване на производството по несъстоятелност не се намират в
имуществото на длъжника, от което следва изводът, че имотите са извън масата и не
могат да послужат за удовлетворение на кредиторите в несъстоятелността. Всяко
отчуждаване на длъжниково имущество намалява
възможността за удовлетворяване на кредиторите, защото е налице законова пречка
синдикът в производството по несъстоятелност да извърши действия по осребряване
на имот, който е извън масата. Налице е увреждане на кредиторите на
несъстоятелността, защото възможността им за удовлетворение е ограничена само
до включените в масата на несъстоятелността активи, в която обаче влиза само
имуществото, което е било собственост на длъжника към
откриване на производството - чл.614 ал.1, т.1, вр.
с чл.616 ал.1 ТЗ.
При тези
факти съдът намира, че сключеният договор за продажба на недв.имоти,
който поражда вещноправно действие, води до увреждане
на кредиторите в несъстоятелността /решение № 11 от 27.02.2020 г. по т.д. № 2529/2018 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, решение № 56 от 01.08.2018 г. по т.д. № 1538/2017 г., Т. К., І Т. О. на ВКС/.
За
фактическия състав на чл.647 ал.1, т.6 ТЗ е необходимо да се установи още един
елемент – „свързаност“ между страните по сделката. В този случай наличието на
„свързаност“ по смисъла на § 1, ал.
1 и ал.2 от ДР на ТЗ е достатъчно за
отмяна на сделката, без да е необходимо да се установява у приобретателя
знание за увреждането, респ. „свързаното“ лице не може да противопоставя възражение
за незнание.
От
страна на ищеца е повдигнато фактическото твърдение, че „свързаността“
произтича от обстоятелството, че към
сключване на сделката длъжникът е бил представляван по закон от лицето И.П.Т.който
е бил и член на Съвета на директорите на „Б.а.и.“ ЕАД /с предишно наименование
„Л.М.“/, което дружество е приобретател на имотите по
сключената след процесната сделка нова сделка, по
която прехвърлител е „Т.“ ЕООД /съконтрагент
на длъжника/. Съдът не споделя тезата на ищеца, защото за отмяната на първата
сделка по „веригата“ е необходимо да е налице определена връзка между страните
по нея. Наличието на свързаност между длъжника и последващ
приобретател на имотите по втора сделка би имало
значение за недобросъвестността, която се преценя при иска с правно основание
чл.108 ЗС, ако е предявен срещу последващия приобретател. Наличието на посочените от ищеца връзки между
представителя на длъжника и дружество, което не е страна по сключената с
длъжника сделка, не представлява „свързаност“ по смисъла на § 1, ал. 1 и ал.2 от ДР на ТЗ и не е основание за относителна
недействителност на сключената от длъжника сделка.
След извършена служебно проверка за
вписванията в ТР по партидата на длъжника и на приобретателя
по първата сделка - „Т.“ ЕООД, се установи, че към сключване на сделката лицето
И.П.Т.е било вписано като представител по закон на длъжника, а в Съвета на
директорите на длъжника освен него членове са били и лицата М.И.И. и Р.Ч.Й.. Управител на „Т.“ ЕООД /приобретател
по атакуваната сделка/ е било лицето И.В.Г., който е и едноличен собственик на
капитала. Между посочените по-горе лица, които са участвали в органите на
управление на страните по атакуваната сделка не се установява никаква правна
или фактическа връзка, която да е визирана в нормата на §
1, ал. 1, т. 1 ДР на ТЗ като основание за
наличието на „свързаност“. Следва да се спомене, че от страна на ищеца не е
повдигнато фактическото твърдение, че е налице каквато и да е правна или
фактическа връзка между изброените по-горе лица.
Тезата
на ищеца се опира на фактическото твърдение, че лицето И.П.Т.представител на
длъжника към сключване на сделката, е било и представител по закон и член на
Съвета на директорите на последващия приобретатетел - „Б.а.и.“ ЕАД /с предишно наименование „Л.М.“
ЕАД/. Въведеният от ищеца факт е относим за
отношенията между длъжника и „Б.а.и.“ ЕАД /с предишно наименование „Л.М.“ ЕАД/,
но в случая страни по процесната сделка са длъжникът
и „Т.“ ЕООД. Това означава, че повдигнатото от ищеца фактическо твърдение е неотносимо за сключената сделка между длъжника и „Т.“ ЕООД.
Посоченият от ищеца факт не е основание за извод, че „Т.“ ЕООД е „свързано лице“
с длъжника.
На
следващо място – лицето И.П.Т.е бил представител на „Б.а.и.“ ЕАД /с предишно
наименование „Л.М.“ ЕАД/ до 11.06.2015 г., но сделката по която това
дружество е приобретател на имотите е сключена на
21.07.2015 г. Това означава, че дори и атакуваната сделка да бе сключена между
длъжника и „Б.а.и.“ ЕАД, не е налице свързаност по §
1, ал. 1 и ал.2 ДР на
ТЗ,
защото към придобиване на имотите, а и към момента на извършеното от длъжника
разпореждане, И.П.Т.не участва в управлението на „Б.а.и.“ ЕАД.
Обстоятелството,
че лицето И.П.Т.е било до 11.06.2015 г. член на Съвета на директорите на „Б.а.и.“
ЕАД, би могло да има значение за това дали този последващ
приобретател е знаел за увреждането на кредиторите на
длъжника, но този факт е неотносим за наличието на
„свързаност“ по отношение на сключената сделка между длъжника и „Т.“ ЕООД. Знанието
за увреждане на кредиторите е неотносим факт при иска
по чл.647 ал.1, т.6 ТЗ.
Знанието на последващия приобретател
„Б.а.и.“ ЕАД за увреждането на кредиторите на длъжника би могло да има значение
при предявен иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД срещу цялата „верига“ от
сделки, но съдът не е сезиран с такъв иск. Регистрацията на дружествата на един
и същи адрес не е визирано в нормата на § 1, ал. 1 и ал.2 ДР на
ТЗ
като основание за „свързаност“.
При
тези факти съдът намира, че атакуваната сделка не е сключена от длъжника със „свързано
лице“, поради което няма основание сделката да се обяви за относително
недействителна по отношение на кредиторите в несъстоятелността. Искът по чл.647
ал.1, т.6 ТЗ следва да се отхвърли като неоснователен.
По евентуалния иск с правно основание чл.647
ал.1, т.2 ТЗ. Сключената от длъжника сделка има характер на договор за продажба
на недв.имоти, по който длъжникът е прехвърлил
собствеността, а купувачът приобретател „Т.“ ЕООД е
поел задължението да плати цена в размер на 11 442 265,25 лв. /без
ДДС/. Договорът за продажба представлява типична възмездна сделка, по която
всяка от страните поема насрещното задължение да извърши определена имуществена
престация. Длъжникът, който е продавач по договора за
продажба, е издал фактура N 1695/10.07.2015 г. и фактура N 1696/10.07.2015 г. за цената по сделката с начислен ДДС, а в
представените по делото платежни нареждания се сочи, че купувачът „Т.“ ЕООД е
наредил да се преведат безкасово по сметка на длъжника суми по фактурите, издадени
от длъжника за цената по продажбата с начислен ДДС. Тези факти по несъмнен начин
сочат, че страните по сделката не само са имали намерение да сключат възмезден
договор за продажба с присъщите му правни последици, но и че са предприели действия, свързани с уреждане на последиците
на договора за продажба.
Фактът
дали сметката на длъжника е била заверена със сумите по платежните нареждания и
дали е налице безкасово плащане по чл.305 ТЗ има значение за точното изпълнение
на задължението на купувача да плати цената, но този факт е относим
единствено при иск по чл.200 ЗЗД за реално изпълнение. Дори и да се приеме, че
уговорената цена не е била платена от купувача, този факт не превръща договора
за продажба в безвъзмездна сделка, а сочи на неизпълнено договорно задължение
за парична престация. За квалификацията на сделката
като „възмездна“ или „безвъзмездна“ значение има единствено постигнатото между
страните съгласие, а неизпълненото от купувача задължение за парична престация е неотносим факт.
Когато
по една сключена от длъжника сделка не е изпълнено насрещното задължение за
плащане на цена, защитата следва да се осъществи чрез иск на синдика за
изпълнение, респ. за обезщетяване на вредите от неизпълнението, но не и чрез
иск по чл.647 ал.1, т.2 ТЗ за относителна недействителност. Следва да се
спомене, че не е повдигнат довод за „симулация“, т.е за привидност на
изразената в нот.акт воля на страните по сделката,
който довод може да се релевира само с иск за
нищожност по чл.26 ал.2, предл.5-то ЗЗД и с иск за
разкриване по чл.17 ал.1 ЗЗД. Освен това – кредиторът в несъстоятелността не
притежава процесуална легитимация да води иск за нищожност по чл.26 ЗЗД. Довод
за „привидност“ не може и да се релевира като преюдициален въпрос по отменителния
иск, който има за предмет действителна сделка /решение № 181 от 04.11.2016 г. по т.д. № 2372/2015 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/.
При
тези факти съдът намира, че и евентуалният иск по чл.646 ал.1, т.2 ТЗ е неоснователен.
По иска с правно основание чл.108 ЗС.
Доколкото искът за предаване на имотите е предявен не срещу страната по
атакуваната сделка, а е предявен срещу последващ приобретател, претенцията не следва да се подвежда под
нормата на чл.34 ЗЗД. Това е така, защото задължението по чл.34 ЗЗД за реституция
при уважен иск по чл.647 ал.1 ТЗ възниква само за насрещната страна по сделката,
но не и за последващ приобретател,
който не черпи права по сключена с длъжника сделка. Защитата срещу последващ приобретател се
осъществява с иск по чл.108 ЗС /определение
№ 60433 от 01.12.2021 г. по ч.т.д. № 1449/2021 г., Т. К., І Т. О. на ВКС/.
По отношение на процесуалната допустимост на
иска по чл.108 ЗС следва да отбележи, че неговото предявяване не е обвързано
със спазване на преклузивния срок по чл.649 ал.1 ТЗ,
който се отнася само за исковете за относителна недействителност. Както искът
по чл.34 ЗЗД, така и искът по чл.108 ЗС имат за цел осъществяване на
последиците на решението за уважаване на иск по чл.647 ал.1 ТЗ, поради което те
могат да се предявят съвместно с иска за
относителна недействителност, но и след
влизане в сила на решението по този иск /решение № 104
от
09.09.2019
г. по т.д. № 1954/2018 г.,
Т. К. на
ВКС,
решение № 177 от
25.03.2015
г. по т.д. № 3707/2013 г.,
Т. К. на
ВКС,
решение № 76 от 06.08.2019 г. по гр.д.
№ 1904/2018 г., Г. К. на ВКС/.
По отношение на
иска с правно основание чл.108 ЗС не следва да се прилага правилото за местна
подсъдност по чл.109 ГПК /местонахождение на недв.имоти/,
защото искът за собственост не е предявен самостоятелно. Ревандикационният иск е
съединен за общо разглеждане с исковете по чл.647 ал.1 ТЗ и е обусловен от изхода на спора по тези
искове. Предпоставка за уважаването на иска по чл.
108 ЗС е уважаването на иск по чл.
647, ал. 1 ТЗ, поради което главен иск е специалният отменителен иск по чл.
647, ал. 1, т. 6, респ. т.2
ТЗ, а искът по чл. 108 ЗС е обусловен от него и следва неговата
подсъдност. С приемането
на чл. 621а, ал. 2, т. 2 ТЗ /ДВ, бр. 38 от 2006 г./ е уредена специална подсъдност /местна
и родова/ на обусловените искове, които са
подсъдни на съда по несъстоятелността.
Първоначално искът по чл.108 ЗС е бил предявен
срещу последващия приобретател
„Б.а.и.“ ЕАД, но с допълнителната искова молба искът е насочен срещу „Б.и.п.“
ЕАД в качеството на последен приобретател на имотите,
което е допустимо с оглед нормата на чл.228 ал.3 ГПК.
Предявеният иск по
чл.108 ЗС по същество е неоснователен. Извършената от длъжника продажбена сделка по нот.акт
N 16, том VII, дело N 504/15 г. не е обявена за относително
недействителна спрямо кредиторите в несъстоятелността, поради което не може да
се поставя въпросът за конкуренция между правата на кредиторите и правата на
последния приобретател на имотите - „Б.и.п.“ ЕАД. След
като исковете за относителна недействителност са неоснователни, прехвърленото
от длъжника с нот.акт N 16, том VII, дело N 504/15 г. имущество не подлежи на връщане в масата
на несъстоятелността. „Т.“ ЕООД, който
е придобил имотите непосредствено от длъжника, не дължи да ги върне в
масата на несъстоятелността, а в полза на кредиторите не възниква реституционно
право, респ. право по чл.57 ал.2 ЗЗД, поради което няма основание последният приобретател на имотите да дължи да ги върне в масата.
Спрямо
кредиторите в несъстоятелността сключената от длъжника продажбена сделка с „Т.“ ЕООД по нот.акт N 16, том VII, дело N 504/15 г. поражда вещноправно
действие по прехвърляне на собствеността, поради което спрямо тях ответникът по
иска с правно основание чл.108 ЗС като последен приобретател
се легитимира като собственик на имотите. Разпореждането
по този нот.акт, с който имотите са излезли от
имуществото на длъжника, е противопоставимо на кредиторите в несъстоятелността,
поради което те нямат право да искат връщане на имотите в масата на
несъстоятелността както от съконтрагента на длъжника,
така и от последния приобретател
За
пълнота на изложението следва да се спомене, че са недоказани повдигнатите
в допълнителната искова молба и в уточнителна молба от 27.11.2019 г. твърдения за
недобросъвестност на последния приобретател „Б.и.п.“
ЕАД – знание за увреждането, както и за безвъзмездност на сделката. Доколкото имотите са придобити чрез
учредителен апорт, релевантен е фактът на знание от
страна на вносителя на непаричната вноска за увреждането на кредитора /решение № 122 от 21.07.2016 г. по т.д. № 3484/2014 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/. Между членовете на Съвета на директорите на „Б.а.и.“ ЕАД и членовете
на Съвета на директорите на длъжника /тези към 10.07.2015 г./ не съществува
никаква правна и фактическа връзка, поради което няма основание да се
предполага, че вносителят на непаричната вноска е знаел за увреждането на
кредиторите на длъжника. Както се спомена по-горе, от 11.06.2015 г. И.П.Т.не е
представител на вносителя на непаричната вноска „Б.а.и.“ ЕАД и не е член на
Съвета на директорите. Придобивното основание на
последния приобретател е апорт,
който по дефиниция не е безвъзмездна сделка, защото срещу внесените като
непарична вноска имоти се придобиват акции или дружествени дялове от капитала.
С оглед на изложеното съдът
намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
Мотивиран
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.649 ал.1 ТЗ от „В.А.Д.П.Б.“ АД-в ликвидация иск
с правно основания чл.647 ал.1, т.6 ТЗ и евентуален иск по 647 ал.1, т.2 ТЗ, по
които като съищец
е конституиран синдикът на „С.М.К.“ АД- в несъстоятелност, срещу „С.М.К.“ АД- в
несъстоятелност и “Т.“ ЕООД за обявяване за относително
недействителен по отношение на кредиторите на „С.М.К.“ АД- в несъстоятелност договор
за продажба на недвижими имоти, сключен във форма на нот.акт N 16, том VII, дело N 504/15 г., с който „Л.М.“ АД /сега „С.М.К.“ АД- в
несъстоятелност/ е продал на “Т.“ ЕООД поземлен
имот с идентификатор 02935.187.65, заедно с построените в него сгради,
поземлени имоти с идентификатор 02935.501.747, идентификатор 02935.187.67,
идентификатор 02935.187.68 и идентификатор 02935.187.66, находящи
се в с.Баховица, община Ловеч, както и предявения по реда на чл.649 ал.2 ТЗ иск с правно основание чл.108
ЗС, с който се иска осъждане на „Б.и.п.“
ЕАД да предаде в масата на несъстоятелността на „С.М.К.“ АД- в несъстоятелност посочените
по-горе имоти.
ОСЪЖДА „С.М.К.“ АД-в
несъстоятелност, ЕИК ******, чрез масата на несъстоятелността да заплати по
сметка на СГС държавна такса в размер на 21 092,28лв.
ОСЪЖДА „В.А.Д.П.Б.“ АД- в ликвидация, ЕИК ******, гр.София, ж.к. ******,
да заплати на „Б.и.п.“ ЕАД, ***,
съдебни разноски от 25 000 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: