№ 120
гр. Асеновград, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:И. Д. Бедачев
при участието на секретаря Ася Р. И.ова
като разгледа докладваното от И. Д. Бедачев Административно наказателно
дело № 20255310200539 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С електронен фиш № ********** на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“ на „***“ ООД, адрес на управление: ***, на основание
чл.187а ал.2 т.3, във вр. с чл. 179 ал.3б от Закона за движение по пътищата е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на
2500 лв. за нарушение по чл. 102 ал.2 от Закона за движение по пътищата.
Срещу ЕФ е депозирана жалба от управителя на дружеството И. Й. в
законоустановения 14-дневен срок. В жалбата се сочи, че ЕФ е
незаконосъобразен и неправилен, като основното въззивно възражение е за
липса на действаща законова процедура за издаването му, към момента на
извършване на нарушението и респективно на издаване на ЕФ. Искането към
съда е за пълната му отмяна.
Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призована
не изпраща представител, но в депозирано писмено становище моли за
потвърждаване на ЕФ, като законосъобразен и правилен. Съдът, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по
делото доказателства и взе в предвид доводите, изложени в жалбата и в
съдебно заседание, намери за установено следното:
Жалбата е подадена от активно легитимиран процесуален субект в
законоустановения в чл.189ж ал. 5 от ЗДвП срок и срещу подлежащ на съдебен
контрол акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
основателна.
При пълната проверка за законосъобразност и в аспекта на наведените в
жалбата възражения, Съдът намира, че в хода на административно-
наказателното производство е допуснато съществено нарушение на
1
административно-производствените правила, довело до незаконосъобразност
на ЕФ и налагащо неговата отмяна, съображенията за което са следните:
На 04.04.2022 г. в 14:17 ч., чрез ЕССПТ било установено нарушение с ППС
товарен автомобил ВОЛВО ФХ, peг. № ***, с технически допустима
максимална маса 26500, брой оси 3, екологична категория ЕВРО 6С, в състав с
ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на
състава 44000, в Община Садово, за движение по път І-8 км 243+000, с посока
нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което
ППС частично не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1 т.2 от
Закона за пътищата, тъй като се установило, че за посоченото ППС има
валидна тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка
от измерената. Нарушението е било установено с устройство № 40721,
представляващо елемент от Електронната система за събиране на пътни такси
по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път І-8 км 243+000.
Собственикът, на когото било регистрирано процесното ППС бил
жалбоподателят „***“ ООД.
С оглед направените констатации, е бил съставен Електронен фиш за
налагане на имуществена санкция за горното нарушение срещу дружеството
жалбоподател в качеството му на собственик на ППС за нарушение по чл. 102
ал.2 от ЗДвП.
Отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение на чл. 102 ал. 2,
във вр. с чл. 187а ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179 ал. 3б от ЗДвП, който предвижда
наказание за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.
10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Според чл. 102, ал.
2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за
пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от
ЗП според категорията на пътното превозно средство. С разпоредбата на чл.
179, ал. 3б от ЗДвП е предвидена имуществена санкция за собственик на
пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло
или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
Съгласно чл. 187а от ЗДвП при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б
в отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се счита, че пътното
превозното средство е управлявано от собственика му. В ал. 2 е посочено, че
когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на
ППС без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане
на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на него се налага имуществена
санкция по т. 3 от същата алинея в размер на 2500 лв. Нормата на чл. 39 ал.4
от ЗАНН въвежда процесуалната възможност за случаи на административни
нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в
отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон,
овластените контролни органи да могат да налагат глоби в размер над
необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.
Следователно, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение
на нормата на чл. 179 ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон. В
чл. 189ж ал.1, изр. първо от ЗДвП, в редакцията и действала към момента на
2
извършване на нарушението 11.05.2022 г. е предвидено, че при нарушение по
чл. 179 ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.
167а ал. 3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена
санкция в размер, определен за съответното нарушение. С посочената
разпоредба не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за
процесното нарушение, което е по чл. 179 ал.3б от ЗДвП. Т.е. към момента на
съставяне на ЕФ изобщо не е съществувала законова процедура и възможност
за санкциониране на нарушението по чл. 179 ал.3б от ЗДвП именно със ЕФ.
Тази възможност се появява едва след изменението на чл.189ж ал.1 от ЗДвП в
сила от 13.02.2024 г., когато вече изрично е допълнено и нарушението по чл.
179 ал.3б от ЗДвП. Тъй като към момента на извършване и установяване на
нарушението е липсвала законова норма, която изрично да предвижда тази
възможност, единствената възможност за контролните органи е била след
установяване на нарушението да се състави АУАН, а в последствие да бъде
издадено НП, а не да се издава електронен фиш. Нещо повече, съставянето на
АУАН и респективно издаването на НП е следвало да стане в сроковете по чл.
34 от ЗАНН, които пък също са изтекли още преди влизане в сила на
изменението на чл. 189ж ал.1 от ЗДвП на 13.02.2024 г., когато изобщо е
въведена възможността за съставянето на ЕФ и за нарушението по чл. 179
ал.3б от ЗДвП, като по този начин допустимата процедурата за ангажиране на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е била
напълно пропусната от административно-наказващия орган. За коректност
следва да се каже, че нормата на чл. 189ж ал.1 от ЗДвП безспорно има
процесуален характер, тъй като урежда процесуален способ за
административно – наказателно преследване. Константно виждане в правната
теория е, че тeзи норми, тъй като уреждат процедура имат действие само
занапред и са приложими от момента на влизането им в сила. Изложеното до
тук сочи, че в случая липсва изрична законова разпоредба предвиждаща
възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179 ал.
3б от ЗДвП. Тъй като се касае за наказателно-административна дейност не е
възможно чрез разширително тълкуване на нормата на чл. 189ж ал. 1 от ЗДвП,
да се приеме че тя се отнася и до нарушенията по чл. 179 ал.3б от ЗДвП. По
изложените съображения, обжалваният електронен фиш следва да се отмени
без съдът да го разглежда по същество, тъй като от една страна към момента
на извършване на нарушението на 11.05.2022 г. и към момента в който е
следвало да се издаде ЕФ, не е съществувала нормативна възможност за
издаването му, тъй като такава е въведена с изменението на чл. 189ж ал.1 от
ЗДвП, в сила от 13.02.2024 г. От друга страна ако приемем, че ЕФ е издаден
след тази дата, то в този случай това е сторено след изтичане на
преклузивните срокове по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН, като в този случай е
следвало да не се образува административно-наказателно производство.
По отношение на разноските. Съгласно нормата на чл. 63, ал.3 ЗАНН
страните имат право на разноски, като по отношение на реда за определянето
им изрично препраща към реда на АПК.
В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е
посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
3
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
По силата на горното правило и с оглед изхода на делото в конкретния
случай разноски се дължат само на жалбоподателя.
Жалбоподателят не е претендирал и доказал сторването на разноски
поради което и съдът не следва да се произнася по този въпрос.
По изложените съображения и на основание чл. 63 ал.1 във вр. с ал.2 т.1 от
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш № ********** на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“, с който на „***“ ООД, адрес на управление: ***, на
основание чл.187а ал.2 т.3, във вр. с чл. 179 ал.3б от Закона за движение по
пътищата е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 2500 лв. за нарушение по чл. 102 ал.2 от Закона за движение по
пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва, пред Административен съд Пловдив
в 14–дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
4