№ 3133
гр. София, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20231110131920 по описа за 2023 година
Ищецът „ЗАД А.“ АД твърди сключен договор за имуществено застраховане „Защитено
имущество и индустриален пожар“ на почивна станция, собственост на „..........“ ООД със
срок на действие от 12.01.2017 г. до 11.01.2018 г., във връзка с щети на което – изгорял
компресорен агрегат на външното тяло на климатична система „мултисплит“ марка “..........”,
заплатил обезщетение в размер на 606.34 лв. Щетите били получени в резултат на
прекъсване на електрозахранването на 12.07.2017 г. около 16:00 ч. на обект „Почивна
станция“ в гр. Монтана, ..........., което събитие съгласно застраховката било покрит
застрахователен риск и било документирано с констативен протокол след извършен оглед на
място и направени технически проби и измервания. Ответникът „Е.“ ЕАД не възстановил
платеното от ищеца обезщетение след отправена регресна покана, за което той отговаря, тъй
като не изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия в обекта на
застрахования и виновно предизвикал прекъсване на електрозахранването. Със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК издадена по ч.гр.д. № 51309/2022 г. по
описа на СРС, 72 състав, съдът уважил заявлението на ищеца за сумите от 606.34 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатеното от него застрахователно обезщетение по
имуществената застраховка, ведно със законната лихва от подаването на заявлението до
окончателното плащане, и 184.77 лв. мораторна лихва за периода 20.09.2019 г. – 20.09.2022
г., срещу която длъжникът възразил, което обуславя интереса от търсената с исковете
защита. Ищецът моли да се признае за установено, че ответникът му дължи сумите по
заповедта. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявените искове по основание и размер. Релевира възражение за изтекла погасителна
1
давност. Оспорва да са настъпили елементите от фактическия състав, обосноваващ
отговорността му. В тази връзка оспорва наличието на виновно и противоправно поведение
от негова страна. Излага, че вредите са настъпили поради липса на адекватна защита,
осигурена от увреденото лице, след границата на собствеността. Твърди, че задълженията
му да представи за ползване ел.съоръженията си и да ги поддържа са до границите на
собствеността, след което задълженията са за собственика на имота и доставчикът не
отговаря за вреди от неосигурена защита от страна на потребителя, в която връзка сочи, че
не са постъпили сигнали за подобни инциденти от други потребители в района. Оспорва
претенцията за лихви. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
Като трето лице-помагач на страната на ответника е конституиран ЗЕАД „. В. И. Г.“, който
оспорва исковете.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на делото са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл. 410, ал.1, т.2, КЗ и чл.
86 ЗЗД. Възникването на регресното право на ищеца е предпоставено от установяване на
следните предпоставки: наличие на валиден договор за застраховка имущество между
ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, настъпване на застрахователно
събитие, наличие на причинени вреди – вид и размер, причинна връзка между събитието и
вредите, плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение, и
деликтната отговорност на ответника /съобразно твърденията на ищеца/ - виновно
противоправно поведение на служители на ответника, или на лица, на които е възложил
извършването на определена работа, причинени при или по повод изпълнението на
възложената работа вреди в правната сфера на застрахованото лице, наличието на причинна
връзка между поведението на виновните лица и причинените вреди.
Безспорни по делото са обстоятелствата относно сключен с ищеца договор за имуществено
застраховане „Защитено имущество и индустриален пожар“ на почивна станция,
собственост на „..........“ ООД със срок на действие от 12.01.2017 г. до 11.01.2018 г., по който
за щети на климатична система „мултисплит“ марка “..........”, заплатил обезщетение в
размер на 606.34 лв. Съгласно полицата, обект на застраховката са и машини, съоръжения и
оборудване в станцията, а покритите рискове са уговорени по клаузи А, Б, Д, В и З, които
включват късо съединение и токов удар.
На 14.7.2017 г. застрахованият подал уведомление за щета във връзка с повреда на външното
тяло на климатик в обекта, настъпила на 12.7.2017 г. Извършен е бил оглед от комисия на
застрахователя и съставени протокол и опис на увреденото имущество. Според протокол за
технически преглед в сервиз, климатичната система е с повредено електронно управление и
изгорял компресорен агрегат, причина за което е аномалия с електрозахранването – извън
допустимите работни граници. Стойността на ремонта е 1160 лв. На застрахования е
определено обезщетение в размер на 606.34 лв., изплатено на 13.11.2017 г.
Според писмо от Ч........... до застрахованото лице от 9.8.2017 г., на 12.7.2017 г. е имало
прекъсване на електрозахранването.
2
Според заключението на СТОЕ, увреждането на климатичната система може да се получи
при прекъсване на електрозахранването в случай, че се е получило пренапрежение.
Климатикът е бил извън гаранционен срок. Повредите е възможно да настъпят поради
обичайното ползване продължително време, прегряване/претоварване при липса на
обслужване или неправилно обслужване, както и поради неинсталирана защита /старите
климатици нямат защита срещу пренапрежение/ или поради неизправност на вътрешната
инсталация на имота след електромера. За имота са описани три климатика, само един от
които е изгорял, но не е индивидуализиран. Стойността на щетите по пазарни цени към
датата на събитието е 1063.92 лв.
Ищецът поканил ответника да му възстанови платеното обезщетение с писмо, получено на
4.12.2017 г.
С плащането на обезщетението, за застрахователя е възникнало регресно вземане срещу
причинителя на вредата. За да се ангажира тази отговорност, следва да се докаже и
противоправното поведение и причинна връзка между него и претърпените вреди. В случая
се твърди наличие на отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД, произтичаща от
неизпълнение на задължението за осигуряване на непрекъснато доставяне на ел. енергия.
Електроразпределителните дружества имат задължение за непрекъснато доставяне на
ел.енергия не към всички, а само към клиентите на ел.енергия, които са присъединени към
електроразпределителната мрежа и между тях и оператора на мрежата е възникнало
облигационно правоотношение с предмет използване на електроразпределителната мрежа.
Задължението по чл. 89 ЗЕ на оператора на мрежата за осигуряване на непрекъснатост на
електроснабдяването и качество на доставяната електрическа енергия, визирано и в чл. 12
от ОУ на ответното дружество, е към потребителите на ел.енергия, присъединени към
мрежата и приели ОУ или сключили договор за продажба на ел.енергия. При нарушение на
непрекъснатостта на захранването и необезпечена безопасна експлоатация на собствените
на електроразпределителното предприятие електрически съоръжения, то носи отговорност
за щетите, нанесени на потребителите - чл. 56 от ОУ, т.е. касае се до договорна отговорност
за неизпълнение на задълженията, а не до противоправно поведение на служители, за което
да отговаря дружеството. В този смисъл отговорността на електроразпределителното
дружество не е деликтна, тъй като вредите не са причинени от нарушаване на общото
правило да не се вреди другиму, а от неизпълнение на задълженията по индивидуален
договор с конкретен потребител – в този смисъл ТР № № 4 от 29.01.2013 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2012 г., ОСГТК.
Тъй като не е налице състава на безвиновната отговорност по чл. 49 ЗЗД, ответникът не е
отговорен за причинените вреди на претендираното основание.
Главният иск следва да се отхвърли изцяло като неоснователен, а съобразно това и
акцесорната претенция за лихва.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор, претенцията на ищеца за разноски е неоснователна.
Съгласно чл. 78, ал.3 ГПК, право на разноски има ответникът – за 150 лв. депозит и 120 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
3
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЗАД А.“ АД, ЕИК ........, седалище и адрес на управление гр.
София, ..............., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 410, ал.1, т.2 КЗ и чл. 422
ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че „Е.“ ЕАД, ЕИК ..........., седалище и
адрес на управление гр. София, ............, БенчМарк Бизнес център, дължи сумите: 606.34 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Защитено имущество и индустриален пожар“ за вреди на
климатична система в резултат прекъсване на електрозахранването на 12.7.2017 г. на обект
"Почивна станция" в гр. Монтана, ..........., ведно със законна лихва за период от 21.09.2022 г.
до изплащането й, и 184.77 лв. мораторна лихва за период от 20.09.2019 г. до 20.09.2022 г.,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 51309/2022 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „ЗАД А.“ АД, ЕИК ........, седалище и адрес на управление гр. София, ...............,
ДА ЗАПЛАТИ на „Е.“ ЕАД, ЕИК ..........., седалище и адрес на управление гр. София,
............, БенчМарк Бизнес център, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 270.00 лв.
разноски по делото.
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ответника - ЗЕАД „.
В. И. Г.“.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4