№ 285
гр. П., 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет
и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Петя Цветанова
при участието на секретаря ПЛАМЕНА В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Петя Цветанова Гражданско дело №
20233130101466 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415,
ал. 1 от ГПК, предявен от „К.И.И. БГ“ ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „П.В.“ № 21, Бизнес център „Люлин-6“, ет. 2 срещу Х. М. Х. с ЕГН
**********, адрес гр. П., ул. „Х. С.“ № 18 за признаване на установено, че в полза на ищеца
съществува вземане от ответника за сумите 13 290,83 лева главница; 1078,10 лева лихва за
периода 15.05.2013 г. до 29.11.2013 г.; 199,26 лева лихва за периода 08.10.2013 г. до
29.11.2013 г.; 60,00 лева – такса изискуемост към 29.11.2013 г., ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението – 02.12.2013 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК № 650/03.12.2013 г. по ч.гр.д. № 1012/2013 г. по описа
на Районен съд – П..
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
На 05.09.2007 г. между „Банка ДСК“ АД в качеството на кредитор и ответника Х. М.
Х. в качеството на кредитополучател е подписан договор за банков кредит, по силата на
който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 15 000,00 лева за
текущо потребление, който ответникът се задължил да погаси в срок от 120 месеца. Ищецът
твърди, че ответникът не е направил 4 месечни вноски към датата на настъпване на
предсрочната изискуемост – 17.06.2013 г. и съобразно уговорения погасителен план е
изпаднал в забава. Поради неизпълнение на задължението „Банка ДСК“ АД пристъпила към
принудително изпълнение като е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение,
инициирало производството по ч.гр.д. № 1012/2013 г. пред Районен съд – П.. Издадена е
заповед № 650/03.12.2013 г. с която е разпоредено Х. М. Х. и С.С.А. (поръчител) да заплатят
1
солидарно на „Банка ДСК“ АД сумите 13 290,83 лева главница по договор за кредит №
11/14477099 от 05.09.2007 г.; 1078,10 лева договорна лихва за периода 15.05.2013 г. до
29.11.2013 г.; 199,26 лева наказателна лихва за периода 08.10.2013 г. до 29.11.2013 г.; 60,00
лева – такса изискуемост към 29.11.2013 г., ведно със законната лихва, считано от подаване
на заявлението – 02.12.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 835,12
лева сторени от заявителя разноски в заповедното производство.
Издаден бил изпълнителен лист и образувано изпълнително дело № 190/2017 г. по
описа на ЧСИ Люба Тодорова с рег. № 713, район на действие Окръжен съд – Варна.
На 09.01.2019 г. между „Банка ДСК“ АД в качеството на цедент и „ОТП Ф.Б.“ ЕАД с
универсален правоприемник „Банка ДСК“ АД в качеството на цесионер бил сключен
договор за цесия, по силата на който вземането било прехвърлено на цесионера.
На 20.04.2023 г. между „ОТП Ф.Б.“ ЕАД с универсален правоприемник „Банка ДСК“
АД и ищеца бил сключен договор за цесия, по силата на който на „К.И.И. БГ“ ЕАД като
цесионер било прехвърлено вземането по договора за кредит за текущо потребление.
След прехвърляне на вземането по сметка на ищеца са постъпили плащания на
11.07.2023 г. в размер на 292,35 лева и на 02.08.2023 г. в размер на 311,84 лева.
С уточняваща молба ищецът посочва, че е настъпила автоматична предрочна
изискуемост поради просрочие с общо 197 дни забава, за което ответникът се бил съгласил с
подписване на допълнително споразумение от 03.09.2014 г. Допълнителни споразумение с
длъжника били сключени и на 11.12.2009 г., 16.04.2011 г. Твърди, че поетите задължения,
съгласно подписаните споразумения, се считали за признание на задължението по смисъла
на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД.
Моли за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който исковете
се оспорват като неоснователни и недоказани. Твърди, че е изтекла петгодишна погасителна
давност по отношение на процесните суми преди подаване на заявлението по чл. 417 от
ГПК, считано от датата на последна платена вноска от ответника. Твърди още, че банката не
го е уведомила за настъпилата предсрочна изискуемост по надлежния ред. Отделно, не е
уведомен и за настъпилата цесия. Счита, че не дължи и претендираните лихви. Моли за
отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
След като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК с предмет
непогасено задължение по договор за кредит за текущо потребление от 05.09.2007 г. По
делото са приобщени материалите по заповедното производство, по което е издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу длъжника за сумите, на които е съответен
предметът на настоящата искова претенция.
На 05.09.2007 г. между „Банка ДСК“ АД в качеството на кредитор и ответника Х. М.
Х. в качеството на кредитополучател е подписан договор за банков кредит, по силата на
2
който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 15 000,00 лева за
текущо потребление, който ответникът се задължил да погаси в срок от 120 месеца. Поради
неизпълнение на задължението „Банка ДСК“ АД пристъпила към принудително изпълнение.
Подадено е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение, инициирало
производството по ч.гр.д. № 1012/2013 г. пред Районен съд – П.. Издадена е заповед №
650/03.12.2013 г. с която е разпоредено Х. М. Х. и С.С.А. (поръчител) да заплатят солидарно
на „Банка ДСК“ АД сумите 13 290,83 лева главница по договор за кредит № 11/14477099 от
05.09.2007 г.; 1078,10 лева договорна лихва за периода 15.05.2013 г. до 29.11.2013 г.; 199,26
лева наказателна лихва за периода 08.10.2013 г. до 29.11.2013 г.; 60,00 лева – такса
изискуемост към 29.11.2013 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението – 02.12.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 835,12 лева
сторени от заявителя разноски в заповедното производство.
Издаден бил изпълнителен лист и образувано изпълнително дело № 190/2017 г. по
описа на ЧСИ Люба Тодорова с рег. № 713, район на действие Окръжен съд – Варна.
На 09.01.2019 г. между „Банка ДСК“ АД в качеството на цедент и „ОТП Ф.Б.“ ЕАД с
универсален правоприемник „Банка ДСК“ АД в качеството на цесионер бил сключен
договор за цесия, по силата на който вземането било прехвърлено на цесионера, а на
20.04.2023 г. между „ОТП Ф.Б.“ ЕАД и ищеца е сключен договор за цесия, по силата на
който на „К.И.И. БГ“ ЕАД като цесионер било прехвърлено вземането по договора за кредит
за текущо потребление.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 27.09.2023 г. чрез
адвокат М. Н.. На 11.10.2023 г. от длъжника е депозирано възражение по чл. 414 от ГПК. На
заявителя са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, за което е уведомен на 20.11.2023
г. Предявен е иск в изпълнение на чл. 415, ал. 4 от ГПК.
По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че
кредитът е усвоен на датата на подписване на договора – 05.09.2007 г. Видно от
счетоводните записвания на „Банка ДСК“ АД начислените такси са за управление на
кредита в размер на 4 броя по 35,00 лева всяка или общо в размер на 140,00 лева, която е
платена от кредитополучателя; такса изискуемост на кредита в размер на 60,00 лева
еднократно, неплатена към 29.11.2013 г. Освен предвидената в договора и споразуменията
към него лихва, ГПР включва и таксите за обслужване на кредит с еднократно усвояване,
която се събира от сумата на усвоения по разплащателната сметка кредит и такса за
управление на кредита, която в края на всяка година на падежната дата, определена в
договора, се събира от авоара по разплащателната сметка на кредитополучателя. Не е
представен погасителен план към кредита. От представеното от ищеца извлечение от
банкова сметка експертизата е установила, че всяка погасителна вноска съдържа в себе си
главница и възнаградителна лихва. Според счетоводните книги на „Банка ДСК“ АД
последната падежна дата е 15.12.2019 г.
Експертизата установява, че според извлечението от счетоводните книги на „Банка
ДСК“ АД от 29.11.2013 г. датата на настъпване на предсрочна изискуемост е 17.06.2013 г.
3
поради забава в плащанията на 4 броя месечни вноски и 197дни в забава.
За периода 05.09.2007 г. до 29.11.2013 г. е заплатена сума в размер на 13 931,96 лева, а
от 29.11.2013 г. до месец 04.2023 г. 3833,26 лева. При отнасяне на платените от
кредитополучателя суми към чистата стойност на главницата от 15 000,00 лева към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение остава неплатен остатък от
1068,04 главница. След това до 25.04.2023 г. са направено плащания в размер 3833,26 лева,
отразени в извлеченията на кредитора, които прибавени към остатъка на чистата стойност на
главницата, я покриват.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Искът е предявен в изискуемия едномесечен срок, считано от датата на връчване на
съобщението за постъпило възражение от длъжника и има за предмет вземането, за което е
издадена заповед по ч.гр.д. № 1012/2013 г., поради което е допустим.
Не се спори между страните, че е налице сключен между тях договор за банков кредит
на 05.09.2007 г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит в
размер на 15 000,00 лева със срок на издължаване 120 месеца. Не се спори също, че
вземането е прехвърлено с договор за цесия от 09.01.2019 г. на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, а
впоследствие на 20.04.2023 г. на „К.И.И. БГ“ ЕАД.
Между страните не е спорно и че същите са сключили допълнителни споразумения
към договора, както следва: на 11.12.2009 г., 15.04.2011 г. и на 03.09.2014 г., с всяко от които
страните са договаряли остатъчният размер на задължението по договора за кредит,
гратисен период за издължаване на месечните вноски, както и последваща вноска за
погасяването му.
В настоящия случай е налице договор за банков кредит, поради което
кредитополучателят има качеството на потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗПП и
като такъв се ползва от защитата на потребителите. Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК, съдът
служебни следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител и
осигурява възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Договорът за
кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит (отм. ДВ бр. 18 от
05.03.2010 г.), съгласно чл. 12 от който за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.
143-148 от Закона за защита на потребителите. Следователно, съдът дължи проверка
съдържа ли се в него неравноправна клауза и при наличието на такава – нищожна ли е.
Съгласно сключения договор, кредитополучателят заплаща първоначална лихва за
период от шест месеца, считано от датата на усвояване на кредита, в размер на 6,69 %. За
останалия срок кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за
този вид кредит, определян периодично от кредитора, и надбавка. Към датата на сключване
на договора базовият лихвен процент е посочен като 4,69 %, стандартната надбавка 8,01
процентни пункта или лихвеният процент по кредита общо 12,70 %. Посочен е и годишен
процент на разходите 13,77 като е договорено, че може да бъде променян при
4
предпоставките, предвидени в общите условия към договора.
Съдът счита, че така изготвен договорът за кредит не отговаря на изискванията на чл.
7, т. 8 от Закона за потребителския кредит (отм. ДВ бр. 18 от 05.03.2010 г.). В него не са
посочени размера, броя и датите на погасителните вноски, поради което на осн. чл. 14 от с.з.
е недействителен.
В чл. 5 от договора за кредит е посочено, че се погасява с месечни вноски, съгласно
погасителен план Приложение № 1. Такъв погасителен план обаче не е представен.
Изготвената експертиза също не установява наличието на погасителен план, който да
съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски,
поради което съдът приема, че условията за издължаване на кредита не са били ясно
посочени на кредитополучателя. Поради това, на осн. чл. 14, ал. 2 от с.з., дължи връщане
само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
От изготвената експертиза е видно, че към датата на подаване на заявлението,
инициирало производството по ч.гр.д. № 1012/2013 г. по описа на Районен съд – П., по което
е издадена заповед № 650/03.12.2013 г., са направени плащания в размер на 13 931,96 лева.
Отнесени към чистата стойност на получената главница, е останал неплатен остатък в
размер на 1068,04 лева. В извлеченията на кредитора са отразени последващи плащания,
които отразени към чистата стойност на получената главница, я покриват изцяло.
Направеното плащане след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
следва да се отчете, доколкото с него ответникът доброволно е заплатил част от
задължението си и е намалено вземането по настоящата претенция. Постъпилата сума
следва да се приспадне от оставащия неплатен остатък от главницата. С оглед покриването
изцяло, съдът намира иска за неоснователен.
Във връзка с горепосоченото, доколкото съдът намира, че предявеният иск по чл. 422
от ГПК следва да се отхвърли като неоснователен, счита, че не следва да се обсъжда
направеното от ответника възражение за неоснователност на иска поради погасяването на
процесните вземания по давност.
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски. Направеното възражение
за прекомерност съдът намира за неоснователно, предвид предмета на спора, заявената
претенция и осъщественото процесуално представителство. С оглед изхода на спора, на осн.
чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника направените разноски, а именно
848,74 лева заплатено адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства.
С протоколно определение от 24.09.2024 г. на ищеца е указано в едноседмичен срок
да представи доказателства за внесен допълнителен депозит по определено окончателно
възнаграждение на вещото лице по изготвената експертиза в размер на 150,00 лева, които
указания не са изпълнени. На осн. чл. 77 от ГПК, ищецът следва да заплати по сметка на
Районен съд – П. определената сума.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК от
„К.И.И. БГ“ ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С., бул. „П.В.“ №
21, Бизнес център „Люлин-6“, ет. 2 срещу Х. М. Х. с ЕГН **********, адрес гр. П., ул. „Х.
С.“ № 18 за признаване на установено, че в полза на ищеца съществува вземане от ответника
за сумите 13 290,83 лева главница; 1078,10 лева лихва за периода 15.05.2013 г. до 29.11.2013
г.; 199,26 лева лихва за периода 08.10.2013 г. до 29.11.2013 г.; 60,00 лева – такса изискуемост
към 29.11.2013 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението –
02.12.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, като неоснователен.
ОСЪЖДА „К.И.И. БГ“ ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
С., бул. „П.В.“ № 21, Бизнес център „Люлин-6“, ет. 2 да заплати на Х. М. Х. с ЕГН
**********, адрес гр. П., ул. „Х. С.“ № 18 сумата в размер на 848,74 лева разноски по
настоящото дело, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „К.И.И. БГ“ ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
С., бул. „П.В.“ № 21, Бизнес център „Люлин-6“, ет. 2 да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – П. сумата в размер на 150,00 лева, на осн. чл. 77
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6