РЕШЕНИЕ
№ 12539
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110103785 по описа за 2025 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52
ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
ищеца П. И. Г. за осъждането на ответницата И. И. Г. да заплати сумата от 853
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на
ищеца на 20.07.2024 г. от действията на ответницата, свързани с
възпрепятстването на ищеца да ползва процесния имот и заплахи по
отношение личността му, вследствие на което били накърнени честта и
достойнството на ищеца, било му нанесено тежко психическо и нервно
насилие, като се влошило и здравословното му състояние.
Ищецът твърди, че на 20.07.2024 г. към 12:25 часа посетил имот в гр. ,
съсобствен с ответницата, като занесъл тротоарни плочки с цел
благоустрояването му. Сочи, че правото му на собственост върху имота
възникнало по време на брака със съпругата му, в режим на СИО, на
основание наследствено правоприемство /за съпругата му/ и давностно
владение. Ответницата се намирала в имота заедно със сина си и неин приятел
Тя била недоволна от посещението на ищеца, поради което му казала да
напусне имота. След като ищецът отказал да напусне, ответницата повикала
полицейски екип, като посредством съдействието на отзовалия се инспектор С
ищецът бил изгонен от имота. На излизане от имота приятелят на ответницата
Е препречил пътя му и го заплашил с изсъскване. Ищецът сочи, че с
извършените от ответницата действия се чувства опозорен пред трети лица, в
това число и пред племенника му, били засегнати честта и достойнството му.
Чрез действията си ответницата извършила тежко психическо и нервно
насилие срещу личността на ищеца; вследствие на тези действия се влошило
1
здравословното му състояние, като получил нарушение на съня, нервно
напрежение, неустойчиво кръвно налягане, вътрешна напрегнатост, както и
опасения за физическа разправа, тъй като пред инспектор Симеонов
ответницата заявила „Лесно можех да накарам приятеля си да те набие, но
предпочетох да се обадя на полицията“.
Поради тези и останалите изложени съображения моли предявеният иск
да бъде уважен, като му бъде присъдена и законна лихва от датата на деянието
/20.07.2024 г./. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответницата оспорва изцяло основателността
на предявения иск. Признава факта, че ищецът, в качеството му на съпруг на
сестрата на ответницата, е съсобственик на процесния поземлен имот в гр. П,
но отрича последният да има собственост от построените в имота жилищна
сграда, стопанска постройка и навеси. Сочи, че след смъртта на родителите на
двете сестри, отношенията в семейството се влошили поради несъгласие от
страна на ищеца да прекратят съсобствеността. Отрича на 20.07.2024 г. да е
извършила по отношение личността на ищеца посочените в исковата молба
обстоятелства, които да са засегнали психическото му здраве и личността,
като намира твърденията за напълно преувеличени и неверни. Навежда
твърдения, че ищецът всъщност възпрепятства с действията си останалите
съсобственици да ползват имота, като осъществявал вербален тормоз срещу
ответницата. Сочи, че поради влошените отношения помолила сестра си Д,
нейният съпруг /ищецът П. Г./ да посещава вилата, само когато и тя е с него.
Сочи, че ответницата винаги се съобразявала, когато другите съсобственици
са там, тя да не им пречи. Въпреки това, на 20.07.2024 г. ищецът не се
съобразил с това, въпреки че знаел, че ответницата празнува в този ден имен
ден заедно със сина си в имота. От изложените от ищеца твърдения
ответницата признава единствено, че се е обадила в полицията и е поискала
съдействие, тъй като при молба от нейна страна да напусне, ищецът отказал.
Отрича да е имало каквато и да е физическа саморазправа, размяна на закани
и обидни думи. Оспорва и размера на предявения иск. Поради тези и
останалите изложени аргументи моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите, изложени от
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С проекта за доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени фактите, че: 1) ищецът и ответницата са съсобственици
на процесния поземлен имот в гр. П 2) на 20.07.2024 г. ищецът е посетил
имота, където се намирала ответницата заедно с нейния син; 3) ответницата
поискала от ищеца да напусне имота, като след като ищецът отказал, тя
потърсила съдействието на полицията.
Проектът за доклад е обявен за окончателен доклад по делото в
проведеното открито съдебно заседание от 22.05.2025 г. без възражения от
страните. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема
осъществяването на отделените за безспорни факти за доказани.
Съсобствеността по отношение на поземления недвижим имот се
установява и от представеното и прието като доказателство по делото
2
заверено копие от Нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит на основание наследство и давностно владение № както от
приетото по делото удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца на
П. И. Г..
Като доказателство по делото е изискана и прокурорска преписка № г. по
описа на Районна прокуратура (РП) – Ботевград. Същата е образувана по
сигнал от П. И. Г.. Съгласно докладна записка на ОДМВР-София, при
извършените проверки по преписките се установило, че между лицата не се
било стигнало до физическа саморазправа, не са били отправяли закани и
заплахи, а само си били разменили по няколко обидни думи. С постановление
от 05.12.2024 г., РП-Ботевград е отказала да образува наказателно
производство и е прекратила преписка с вх. № по описа на РП – Ботевград.
По делото са представени като доказателства и заверени копия на: 1)
амбулаторен лист № 2513440776F6 от 14.05.2025 г. на П. И. Г., издаден от
лекар Н, в чиято анамнезата е посочено – добър контрол, пие редовно
терапията си; 2) Амбулаторен лист № 24341D069CCB от 06.12.2024 г. на П. И.
Г., издаден от лекар Н, в чиято анамнеза е отразено - добър контрол, пие
редовно терапията си.; 3) Амбулаторен лист № 242718044ЕЕ0 от 27.09.2024 г.
на П. И. Г., издаден от лекар Н. В анамнезата е отразено - добър контрол, пие
редовно терапията си.
Събрани в производството са и гласни доказателствени средства чрез
разпита на трима свидетели. От показанията на свидетеля Р И. Г. (брат
близнак на ищеца), се установява, че същият си спомня за случката от
20.07.2024 г., като на същата дата свидетелят е бил на концерт на Софийската
филхармония в гр. П, на който е поканил и ищеца. Посочва, че П. му се бил
обадил разстроен и заекващ, като споделил, че са го изгонили от вилата с
полиция. Излага твърдения, че когато ищецът е разстроен има проблем с
говора.
От показанията на свидетеля Й се установява, че не помни точната датата,
но ищецът бил отишъл привечер при него. Излага твърдения, че е бил „почти
неадекватен“ и се е оплакал за случката във вилата. Сочи, че се е наложило да
се свърже с личната му лекарка, за да им каже какво да приеме ищецът, за да
се успокои. Бил е много притеснен.
Свидетелят Е (интимен партньор на ответницата) потвърждава, че на
20.07.2024 г. ищецът е отишъл във вилата, носейки някакви материали. Сочи,
че е разбрал, че ответницата е повикала полиция, за което свидетелят е бил
разпитван от полицейски служители. Не е чувал ответницата да заплашва
ищеца.
Съдът намира свидетелските показания за достоверни, обективни и
последователни, поради което ги кредитира. При оценка на свидетелските
показания на свидетелите Г. и Р по чл. 172 ГПК, съдът отчита евентуална
заинтересованост на свидетелите от изхода на спора, но в същото време
свидетелските им показания в голяма част се подкрепят от останалите
доказателства по делото, поради което не са налице основания за тяхното
дискредитиране.
Други относими доказателства по делото не са представени.
3
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За основателността на предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже
при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от
които черпи изгодни за себе си последици, a именно: противоправно
поведение на ответницата, изразяващо се в извършени от нея действия на
20.07.2024 г., свързани с възпрепятстването на ищеца да ползва имота и
заплахи по отношение личността на ищеца; причинени неимуществени вреди
на ищеца, изразяващи се в накърнена чест и достойнство, нанесено тежко
психическо и нервно насилие, както и влошено здравословно състояние;
причинна връзка между поведението и вредите.
В хипотезата на чл. 45 от ЗЗД само вината се презумира от закона.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже
възраженията си, респ. погасяване на причинените вреди.
Основният обективен елемент от горепосочения правопораждащ
фактически състав на деликтна отговорност е извършване на противоправно
деяние, т.е. такова действие или бездействие, което обективно да води до
накърняване на защитен от закона правен интерес, субективно право или
правнозначима ценност от категорията на естествените права.
В случая ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди -
почувствал се унизен, оскърбен, засегнати са честта и достойнството му.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост (чл. 52
ЗЗД). Според ППВС № 4 от 1968 г. справедливостта не е абстрактно понятие, а
е свързано с преценка на всички конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да се съобразят от съда, с оглед на особеностите
на всеки конкретен случай. При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, причинени от обидни и клеветнически изявления,
съдът следва да съобрази вида, характера и интензитета на вредите, социално-
икономическите условия и стандарта на живот в страната, както и
общественото, социално и професионално положение на пострадалия.
По делото безспорно се установи, че на 20.07.2024 г. ищецът е посетил
съсобствения за страните имот в гр. П където в този момент се е намирала
ответницата, заедно с нейния син. От представените доказателства по делото
не се установява наличието на твърдяното от ищеца противоправно поведение
от страна на ответницата И. Г.. Действително, на място е бил повикан
полицейски служител, който е оказал съдействие на ответницата, но не се
доказаха обстоятелства, които да са засегнали психическото здраве и
личността на ищеца вследствие конкретно поведение на ответницата.
Действията, които се установи, че са извършени от страна на ответницата
(извикване на полицейски екип), не могат да бъдат определени като
противоправни, а още по-малко, че причината за евентуално настъпилите
вреди се дължи именно на твърдяното поведение. В обобщение, по делото не
се установява противоправно поведение на ответницата, което да е причина за
настъпване на твърдените от страна на ищеца увреждания.
Поради гореизложеното, в случая, съдът намира, че от страна на ищеца
не се установи твърдението, че извършеното от страна на ответницата, има
противоправен характер. Това е така, тъй като няма данни, въз основа на
4
които да се направи извод, че изложените от ищеца обстоятелства във връзка с
настъпилата ситуация на 20.07.2024 г., действително са се осъществили по
твърдения от него начин.
На следващо място следва да се посочи, че ищецът не проведе
установяване и на следващия елемент от фактическия състав, а именно:
причинени неимуществени вреди, изразяващи се във влошено здравословно
състояние, като е получил нарушение на съня, нервно напрежение,
неустойчиво кръвно налягане, вътрешна напрегнатост, както и опасения за
физическа саморазправа. За доказването му същият е направил искане за
събиране на гласни доказателствени средства и е представил три броя
амбулаторни листа. От така представените и приети по делото амбулаторни
листа, не се установява ищецът да е претърпял неимуществени вреди
вследствие на случилото се на 20.07.2024 г. По-конкретно: съдът не следва да
кредитира амбулаторен лист № 2513440776F6 от 14.05.2025 г., доколкото
същият е издаден около два месеца преди датата на извършеното деяние, от
което ищецът претендира да са настъпили неимуществени вреди. В другите
два представени амбулаторни листа, не се констатира, лицето П. Г. да е
претърпял силен стрес, който е да е причинил здравословни проблеми,
изразяващи се в нарушение на съня, нервно напрежение, неустойчиво кръвно
налягане, вътрешна напрегнатост. Напротив, противно на наведеното от
ищеца като твърдения, и в двата амбулаторни листа като обективно състояние
е отбелязано „чисто везикуларно дишане“. Следва да бъде отбелязано, че
относимите два амбулаторни листа са издадени както следва: 1) амбулаторен
лист № 242718044ЕЕ0 е издаден два месеца след датата, на която се твърди да
са настъпили неимуществени вреди; 2) амбулаторен лист № 24341D069CCB е
издаден 5 месеца след датата, на която ищецът твърди, че са му причинени
неимуществени вреди. Предвид продължителния период от време, изтекъл
между датата, на която се твърди да са настъпили неимуществените вреди за
ищеца, и датите на издаване на амбулаторните листа, не може да се приеме за
установено при условията на пълно и главно доказване, че са налице
претърпени неимуществени вреди, респ. техния размер. Това е така и
доколкото не е налице посочване на причинителя и самия механизъм на
причиняване на вредите.
От показанията на разпитаните по делото свидетели не може да се
направи категоричен извод, че ищецът е претърпял твърдените от него
неимуществени вреди, доколкото от същите не става ясно какво точно е било
здравословното състояние след ситуацията, възникнала на 20.07.2024 г.
Единственото, което се установява е, че ищецът се е свързал със свидетелите
Г. и Котев, които споделят, че ищецът е бил притеснен, поради което се е
наложило да пие „леки успокоителни“. Липсва конкретизация на вредите,
които твърди да е претърпял ищецът, за да обоснове основателност на
исковата претенция.
На следващо място, за да е налице причинна връзка между две явления
се изисква първото, наречено причина, закономерно, необходимо, обичайно и
обективно да е годно да причини настъпването на следствието, а в случая
липсват доказателства, че стресът, който ищецът твърди да е претърпял от
инцидента, е в причинна връзка от събитието на 20.07.2024 г. и конкретно с
противоправното поведение на ответницата. Поради това дори да се беше
5
установило твърдяното от ищеца противоправно поведение на И. Г., то не е
годно обективно да доведе до настъпване на твърдените от ответника вреди,
свързани с влошаване на здравословното му състояние. В обобщение, ищецът
не установява и несъмнено, в условията на пълно и главно доказване,
наличието на причинна връзка между вредите и поведението на ответника.
Това е така, тъй като както от писмените доказателства – амбулаторните
листа, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели, не се
установява, че ищецът е претърпял посочените от него здравословни
проблеми вследствие на ситуацията от 20.07.2024 г.
Ето защо, не са налице основанията за ангажирането на деликтната
отговорност на ответника, поради което предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има ответникът по делото. По делото ответникът доказва разноски в
размер на 450,00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение, която сума
следва да му бъде присъдена.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. И. Г., ЕГН ********** срещу И. И. Г.,
ЕГН ********** осъдителен иск с правно основание по чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД
за осъждането на ответницата да заплати на ищеца сума в размер на 853,00
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на
ищеца на 20.07.2024 г. от действията на ответницата, свързани с
възпрепятстването на ищеца да ползва съсобствен имот в гр. П и заплахи по
отношение личността на ищеца, вследствие на което били накърнени честта и
достойнството на ищеца, било му нанесено тежко психическо и нервно
насилие, като се влошило и здравословното му състояние.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК П. И. Г., ЕГН ********** да заплати
на И. И. Г., ЕГН ********** сумата от 450,00 лева, представляваща разноски
по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6