№ 151
гр. Сливен, 10.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на десети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Снежана Бакалова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
Сложи за разглеждане докладваното от Снежана Бакалова Гражданско дело
№ 20212200100539 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
За малолетния ищец се явява по закон неговия представител Г. Н. К. и
адв. М.Г. Б., редовно упълномощен от по-рано.
За ответното – дружество „Куш мода“, редовно призовано, явява се
юриск. СТ. СТ. ГЮР..
Ответникът АД. М. ОСМ., редовно призован, не се явява, за него се
явява адв. Ж. СТ. Н. от АК - Бургас, редовно упълномощен от по-рано.
Вещото лице инж. ХР. В. УЗ., редовно призован, се явява лично.
Вещото лице Й.И. С., редовно призован, се явява лично.
СТРАНИТЕ: Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
АДВ. Б.: Поддържам исковата молба, с направените с нея
доказателствени искания и представените доказателства.
ЮРИСК. Г.: Поддържам отговора на исковата молба.
АДВ. Н.: Поддържам отговора на исковата молба.
На основание чл.146 от ГПК съдът ДОКЛАДВА делото.
Ищецът твърди в исковата си молба, че АД. М. ОСМ. се е намирал в
трудови правоотношения с ответника „Куш мода“ ООД и е работил като
шофьор със сключен трудов договор.
Твърди, че докато изпълнявал трудови си задължения докато превозвал
1
товар към гр. Джебел, същият управлявал товарен автомобил м.
„Фолксваген“ модел „Крафтер“ с рег. № А 3681 МК, собственост на
ответника „Куш мода“ ООД по автомагистрала „Тракия“ в посока на
движение от гр. Бургас към гр. София, на 23.01.2017 г. около 05,30 ч., около
261 км. на магистралата на територията на община Сливен, поради случило се
по-рано ПТП се намирало в легнало положение близо до разделителната
лента бащата на ищеца Д. Г. Т.. Твърди, че поради това, че А.О. управлявал
товарния автомобил с несъобразена скорост за движение и не спрял при
възникването на опасност, същият не е възприел намиращото се в легнало
положение в близост до разделителната линия в лявата лента тяло на Д. Т. и
преминал с автомобила през него. Твърди, че тялото се ударило в предния
мост на автомобила, в резултат на което било притиснато, хлъзгано с цялата
подова повърхност на товарния автомобил и натискано към повърхността на
терена, като преминавайки се е по направление на движението, се установило
при пълен покой в лявата пътна лента.
Твърди, че в резултат на горното Д.ие като пряка и непосредствена
последица настъпила смъртта на Д. Т.. Във връзка с посоченото било
образувано нак. Производство, по което била постановена Присъда № 4 от
10.02.2020 г. по НОХД 390/2019 г. по описа на ОС Сливен, с която А.О. бил
признат за виновен за това, че на 23.01.2017 г. на км. 261 от автомагистрала
„Тракия“, на територията на Община Сливен, посока от гр. Бургас, към гр.
София, при управлението на горепосоченото МПС, нарушил правилата аз
движение, визирани в чл.20, ал.2 от ЗДвП, поради което по непредпазливост
причинил смъртта на Д. Г. Т.. Твърди, че му било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от две години, което наказание било отложено
за изпитателен срок от три години и лишен от право да управлява МПС за
срок от две години. Присъдата била потвърдена с Решение № 165/08.01.2021
г. по ВНОХД Д 163/2020 г. по описа на АС - Бургас, а последното било
потвърдено с Решение № 90 от 30.07.2021 г. по нак. Дело № 276/2021 г. по
описа на ВКС, ІІІ НО и същата е влязла в сила на 30.07.2021 г.
Твърди, че в качеството си на син на Д. Т. е претърпял имуществени
вреди и неимуществени вреди, като имуществените такива се изразяват в
разходи за изработка и монтаж на паметник на починалия Д. Т. в размер на 1
600 лв. и пропусната издръжка, която е получавал от починалия си баща и от
която е лишен.
С Решение № 311/2016 г. по гр. д. 708/2016 г. по описа на РС - Ямбол Д.
Т. бил осъден да заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на 120 лв. до
навършването на 18 годишна възраст, поради което счита, че същият е
претърпял неимуществени вреди в общ размер на 29 394,22 лв.
представляваща сбора на дължимата издръжка от момента на смъртта на
наследодателя до навършването на 18 годишна възраст на ищеца, както и
законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане
на сумата. Твърди, че е претърпял и ще търпи неимуществени вреди
изразяващи се внезапната загуба на баща му, която била за него изненадващо
2
и стресиращо събитие. Твърди, че в резултат на нея той променил
поведението си, затворил се в себе си и все по-малко комуникирал с
останалите. При вида на други деца с бащите си се натъжавал, започвал да
плаче и питал за баща си. Твърди, че между бащата и сина е имало силна
връзка, въпреки, че родителите са били разведени, а и контактите между тях
са били не само в определените със съдебно решение дни, а почти ежедневно.
Твърди, че двамата родители са продължили да излизат с детето си през
почивните дни, посещавали куклен театър и други развлечения и осигурили
на сина си максимално добра среда за възпитание и развитие. Ищецът бил
лишен от възможността да споделя спортните си победи с баща си, както и
тези в областта на изкуствата от школите, които посещавал. Счита, че
справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди
следва да бъде в размер на 180 000 лв.
Моли съда да постанови решение в този смисъл, като осъди
ответниците солидарно да му заплатят сумата за неимуществени вреди, ведно
със законната лихва за забава за периода от 23.01.2017 г. до 03.12.2021 г.,
както и след постановяване на съдебното решение, както и сумата за
претърпените имуществени вреди посочена по-горе.
Претендира направените разноски.
Ответникът „Куш мода“ ООД е депозирал в срок писмен отговор, с
който оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че от
представените доказателства не се доказват описаните в исковата молба
факти, част от фактите са скрити, а други от тях се представят субективно.
Не било установено в условията на пълно и главно доказване фактическия
състав на чл.49 от ЗЗД, а именно, че той се явява възложител на работата по
отношение на А.О., при която е извършено ПТП.
Твърди също така, че не е вярно изложеното в исковата молба за
наличие на обичайна и пълноценна връзка между баща и син, която е била
прекъсната една година преди да се случи процесното ПТП, тъй като
родителите са били в изключително лоши отношения и след развода липсват
доказателства изобщо да е изпълняван режимът на лични отношения между
бащата и детето. Твърди, че връзката между тях е била нарушена. Счита
претендиращия размер за неимуществени вреди за прекалено завишен и
несъответен на практиката на съдилищата и принципа на справедливостта.
В условията на евентуалност, ако се определи обезщетение, счита че
същото следва да бъде намалено, тъй като е налице принос на пострадалия за
настъпването на вредоносния резултат, като Д. Т. е имал неправомерно
поведение и създал предпоставки за настъпването на ПТП. Счита, че
обезщетението следва да бъде намалено с ¾. Оспорва иска за присъждане на
имуществени вреди, тъй като лишаването на ищеца от издръжка не е сигурно
обстоятелство, тъй като не е ясно дали същия би получавал издръжка от баща
си.
Възразява, че обезщетението за препуснали ползи за в бъдеще се
определя на периоди със законните последици за забава от деня на падежа, до
3
настъпване на промяна в обстоятелствата, водеща до прекратяване или
изменение на размера на обезщетението, а не като обща сума, върху която да
се дължи обезщетение за забава от датата на поискването й.
Възразява, че следва да се вземе предвид и наследствената пенсия която
би получил ищецът поради смъртта на баща си, която също следва да бъде
отчетена като част от издръжката. По отношение на претенцията за разход,
изработка и монтаж на паметник на починалия, счита същата за недоказана
по основание и размер, поради неоснователността на главните искове,
оспорвайки тези за мораторна лихва.
Прави възражение за погасяване по давност на иска за присъждане на
иска за забава за периода от 23.01.2017 г. до 05.12.2018 г.
Ответникът А.О. също е депозирал в срок писмен отговор, с който
оспорва предявените по отношение на него искове по основание и размер.
Оспорва иска за осъждане да заплати дължимата издръжка до датата на
навършване на пълнолетие на ищеца, като счита, че невъзможността да се
изплаща издръжка не е доказана и от претендираната сума следва да се
приспаднат сумите изплащани от държавата по така наречената наследствена
пенсия или в условията на евентуалност, ако на детето се заплаща социална
помощ също следва да бъде приспадната.
По отношение на иска за присъждане на неимуществени вреди, счита
същия за завишен по размер като твърди, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия.
По отношение на иска за присъждане на имуществени вреди за
изработка и монтаж на паметник оспорва, че са налице такива доказателства,
а в случай, че е налице договор между ищеца и изработващия паметник
твърди, че същият е нищожен предвид възрастта на Т..
Прави възражение за претендирана давност за периода по-дълъг от три
години назад за предявяване на исковете и моли съда да отхвърли исковете
като претендира разноски.
По допустимостта на предявените искове и редовността на исковата
молба съдът се е произнесъл в определението по чл.140 от ГПК.
Предявеният иск намира правното си основание в чл.45, вр. с чл.49 от
ЗЗЗДД.
В тежест на ищцовата страна е да докаже твърденията си в исковата
молба, а именно че е син на починалия Д. Т.; обстоятелствата при които е
настъпило ПТП; вината на ответника А.О. за настъпването на ПТП;
обстоятелството, че този ответник е причинил ПТП, изпълнявайки
служебните си задължения възложени му от втория ответник „Куш Мода“
ООД; наличието на претърпени имуществени и неимуществени вреди във
вида и размера описани в исковата молба; както и пряката причинно-
следствени връзка между непозволеното увреждане и вредите.
На основание чл.300 от ГПК вината за настъпването на описаното
непозволено увреждане се счита доказана и е задължитиелна за настоящия
съд разглеждащ гражданските последици от Д.ието.
4
В тежест на ответниците е да докаже възраженията си за наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат; за изтекла погасителна давност;
както и твърденията за влошени отношения между ищеца и неговия починал
баща и липсата на нормални контакти между тях.
Липсват обстоятелства, които се признават от страните и не се нуждаят
от доказване.
Липсват обстоятелства, за които страните не са посочили или поискали
събирането на доказателства.
АДВ. Б.: Нямам възражения по доклада. Моля да приемете като
доказателства във връзка с издаденото ми удостоверение от ТД на НАП -
София за трудовите правоотношения на ответника А.М.. По отношение на
второто ни издадено удостоверение представям напомнителни да ни бъде
предоставена справка чия собственост е товарен автомобил „Фолксваген“, но
до момента не са ни изпатили тази справка.
ЮРИСК. Г.: Нямам възражения по доклада. С вашето предварително
определение сте ни издали 4 бр. съдебни удостоверения, във връзка с които
сме се снабдили с документи от НОИ същите съм описал в нарочна молба,
която представям и моля да приемете тези доказателства. С исковата молба
бяхме задължени да представим документи, които сме приложили към тази
молба и трудовия договор на А.О.. Пътен лист не представяме, тъй като не
разполагаме с такъв, не е съставен. Представям препис за ищеца. Има ново
обстоятелство, което установихме от представените документи, с които се
снабдихме чрез издадените съдебни удостоверения, че Д. Т. е бил осъден с
влязла в сила присъда на Ямболския РС, за нарушаване на неспазване на
заповедта от домашно насилие. Прилагаме препис от публичния регистър за
това обстоятелство.
АДВ. Н.: Нямам възражения по доклада. Поддържам казаното от
колегата Г.. Моля да приемете представените в днешно съдебно заседание
доказателства. Имам доказателствено искане.
Съдът пристъпи към изслушване на назначената съдебна
автотехническа експертиза.
САМОЛИЧНОСТ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ:
Доц. д-р инж. ХР. В. УЗ. – 53 г., българин, български гражданин, с
висше образование, неосъждан, без родство със страните.
Вещото лице У., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност,
ОБЕЩАВА да даде заключение по знание и съвест.
РАЗПИТАН КАЗА: Представил съм заключение, което поддържам
изцяло. Разглеждал съм настъпването на събитието при дълги и при къси
светлини на движение и съответно опасната зона за спиране. Възможността за
предотвратяване на събитието при включени дълги или късни светлини, тъй
като дългите светлини осветяват с възможност за възприемане на обекта на
повече от 150 м. Въпреки, че водачът е осветил препятствието при движение
5
на дълги светлини е спорно дали същият е могъл да възприеме препятствието
като човек на платното. При осветяването с челния фронт на светлините при
приближаване към обекта е било възможно той да го оцени и като човек, но
във всички случаи в този момент той е попадал в опасната зона за спиране.
Автомобилът се е движил в лявата пътна лента, като на магистралата са
налице две пътни ленти и една аварийна. От техническа гледна точка водачът
е имал възможността да използва дясната пътна лента, тя е била свободна.
Ударът е в лявата пътна лента, което е доказано с обективните находки по
делото. При движение в дясната лента не би настъпил контакт с тялото на
пострадалия. В обективните находки е установено положението на
автомобила, като неговия габарит е бил в близост между дясната активна
лента и аварийната лента. В тези случай е допустимо да се отклони за да
осигури частична дистанция, но въпреки това, не би настъпил контакт с
пострадалия.
Пострадалият, който е бил водач на друг автомобил е напуснал купето,
тъй като е бил без поставен предпазен волан и в този смисъл наличието на
предпазен волан би предотвратило попадането на тялото върху платното за
движение и не би се достигнало до този фатален удар. От механизма на
възникване на възникналия първи удар, обръщам внимание на стр.10 от
експертиза, където е извършен анализ на действащата инерционна сила в
резултат на първия удар, тя е с стойност 14240 нютон, това е изменение на
скоростта за много кратно време 18 м/с., значително ускорение на тялото,
като тази сила предизвиква значителни телесни увреждания, това ускорение и
тази инерционна сила, която представлява масата на тялото по това
ускорение. Инерционната сила е същата, но би запазила относително
равновесно състояние в купето, като травмите биха били различни и
предизвикани от волан. Например челен удар без поставен колан със скорост
40 км/ч в неподвижна преграда би бил фатален, тъй като инерционната сила е
значителна над 10 000 нютона, а в случая изменението на скоростта в
резултат на удара е била значителна около 18 м/секунда за кратък интервал от
време. Движението на тялото в купето е с друга скорост, но тази скорост е
близка до изменението на скоростта, с която тялото се движи и се удря в
предната дясна врата. Тука ударът първоначално е челен, после по дясната
странична повърхност и започва обхождане по дясната странична повърхност
по мантинелата, примерът, който дадох с 40 км/ч е за челен удар при
движение при удар в неподвижно препятствие. Тук говорим за метално
еластична преграда, която отнема част от кинетичната енергия на автомобила,
в резултат на настъпилите деформации.
Безопасната странична дистанция не се определя от правна норма, има
формула от която се определя и изчислена тя би била около 1,55 м. от
спрелия в аварийната лента автомобил. Тази дистанции е техническа норма.
От гледна точна на отражението на светлината във всички случай
автомобилът би възприет по-лесно от колкото падналото тяло. Автомобилът
и тялото на пострадалия в окончателното положение са фиксирани в
6
протокола за оглед. При удара между Фолксваген и тялото, тялото е било
малко преди лекия автомобил, това се вижда от огледния протокол, след
удара с Фолксваген е преминало по-напред.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към вещото лице. Да се приеме
заключението.
На основание чл.148 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА заключението на автотехническа експертиза,
изслушана в днешното съдебно заседание.
На вещото лице доц. д-р инж. ХР. В. УЗ. да се издаде РКО за сумата от
400 лв., от внесения депозит. /изд. РКО/.
Съдът ОСВОБОДИ вещото лице от залата.
Съдът пристъпи към изслушване на назначената съдебно-медицинска
експертиза.
САМОЛИЧНОСТ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ:
д-р Й. ИВ. СТ. –61 г., българин, български гражданин, с висше
образование, неосъждан, без родство със страните.
Вещото лице С., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност,
ОБЕЩАВА да даде заключение по знание и съвест.
РАЗПИТАН КАЗА: Представил съм заключение, което поддържам
изцяло. В отговора си на 1 въпрос съм описал абсолютни всички
констатирани от съдебно медицинската аутопсия - уврежданията по тялото на
Т.. Това съм го направил както да имам база на другите въпроси, така и чрез
отговора на следващите два въпроса съм отговорил съм отговорил по
същество и на този първи въпрос, а именно, че поради тоталното
деструктивно увреждане на тялото на пострадалия със засягане на всички
анатомични области и органи е трудно по категоричен начин да се ограничат
уврежданията, които биха могли да се получат в резултат на първата
катастрофа и в резултат на последвалото преминаване на леко товарния
автомобил „Фолксваген”. Имайки предвид това което съм отбелязвал в
отговора на 2 въпрос деформацията на дясната врата отвътре навън, която
деформация е причинена със значителна сила, с която тялото на пострадалия
се е ударило с посока отвътре навън. Това увреждане, тази деформация ще
доведе до телесни увреждания и то значителни. Като локализацията на
деформацията, позицията на пострадалия по време на произшествието в
автомобилния салон и последвалото напускане на него, ме кара да
предположа с доста голяма достоверност, че уврежданията в областта на
гръдния кош и горната половина на корема са най-вероятно причинени в
резултат на този удар на тялото във вратата. След падането на тялото на
пострадалия върху пътното платно и преминаването на лекотоварния
автомобил над него там са се насложили допълнителни увреждания във
7
всички анатомични области и органи. Става въпрос за една комбинирана
автомобилна травма, при която не могат да бъдат разграничени отделните
увреждания от какво са получени. Описаните в съдебно медицинска аутопсия
кръвонасядания, местата на счупванията на ребрата, както и на меките тъкани
на гръдния кош и наличието на около литър кръв в гръдната кухина
свидетелстват за това, че към момента на преминаването на лекотоварния
автомобил през тялото на пострадалия, същият е имал сърдечна дейност.
Гръдната травма е изключително тежка, както и комплексната травма на
тялото, така че не може със сигурност да се каже, дали всички описани
увреждания на гръдния кош са в резултат на този първоначален удар.
Възможно е и е много вероятно е в резултат на удара на тялото във
вътрешната повърхност на дясната врата да са се получени тези увреждания,
някой от тях, възможно е и значителна част от тях, защото там са счупени
всички ребра, разкъсано е ляво предсърдие, лява камера на сърцето, аортата,
има разкъсване на сърдечния мускул, разкъсване на аортата, като тези
увреждания свидетелстват за висока енергийна травма, но е възможно тя да е
била на два етапа. В двете експертизи доколкото си спомням тялото на
пострадалия се е намирало напред в безпомощно състояние на платното е
сложено най-вероятно. Ние няма как да знаем какво е било неговото
състояние към момента на преминаване на лекотоварния бус, предполагаме,
че е било безпомощно състояние, поради невъзможността да реагира, да се
предпази, а е останал на пътното платно неподвижен. Ако е имало удар в
главата, а е възможно да е имало такъв е напълно възможно да е бил в
безсъзнание, а ако е имало тежка гръдна травма е възможно тя да го е привела
в такова безпомощно състояние, което да не му позволи да предприеме
защитни действия, да се предпази.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към вещото лице. Да се приеме
заключението.
На основание чл.148 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото заключението на
съдебно-медицинската експертиза, изслушана в днешното съдебно заседание.
На вещото лице д-р Й. ИВ. СТ. да се издаде РКО за сумата от 400 лв.,
от внесения депозит. /изд. РКО/.
Съдът ОСВОБОДИ вещото лице от залата.
АДВ. Н.: Моля да допуснете допълнителна съдебно-техническа
експертиза, по която вещото лице ръководейки се от изискването за
осигуряване на безопасна странична дистанция, при движение по
автомагистрала, от автомобил Хонда, който се е намирал в аварийната лента
на самата линия с дясната пътна лента на магистралата, да отговори на
въпроса: Товарен автомобил „Фолксваген” осигурявайки тази безопасна
странична дистанция, при конкретните му габарити, ще навлезе ли вероятно с
8
лявата гума, в най-лявата лента за движение на автомагистралата.
АДВ. Б.: Моля, да не бъде уважавано направеното искане. Считам, че
нормативно в ЗДвП, нито в Правилника е фиксирано такова разстояние. В
закона е посочено безопасно разстояние, то може да бъде както 10 – 20 см,
така и 1,50 м. Считам, че направеното искане няма да допринесе с нищо за
изясняване на обстоятелствата по делото и моля да не бъде уважавано.
ЮРИСК. Г.: Предоставям на съда.
По направеното доказателствено искане, съдът намира, че същото е
неоснователно, тъй като на поставения въпрос вещото лице отговори при
разпита си в днешно съдебно заседание и тъй като това обстоятелство касае
виновността на водача причинил ПТП, за което е налице влязла в сила
присъда.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение направеното искане.
Съдът пристъпи към разпит на явилите се свидетелите.
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:
А. Н. П. - 35 г., българка, българска гражданка, неосъждана, сестра на
майката на ищеца, ищецът ми е племенник, без особени отношения с
ответника и пълномощниците на страните.
С. Т. М. - 37 г., българка, българска гражданка, неосъждана, без родство
с ищеца и ответника, без особени отношения с пълномощниците на страните.
Свидетелите, ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл.290
НК, ОБЕЩАВАТ да говорят истината.
Съдът ОТСТРАНИ свид. М. от залата.
Свид. А. Н. П., ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност по
чл.290 от НК, ОБЕЩАВА да говори истината.
Свид. П., РАЗПИТАНА КАЗА: Ищецът ми е племенник, сестра съм на
Г.К.. Живея заедно със сестра си, племенника ми и майка ми, всички живеем в
едно жилище. Аз от два месеца не живея заедно с тях.
Преди развода бащата участваше в гледането на детето. Помагаше на
майката, играеше с детето. Бащата и детето бяха много емоционално
свързани. Тогава сестра ми, детето и бащата живееха в жилището на бащата,
това беше преди развода. Преди инцидента бащата постоянно посещаваше
детето, не само в режима за свиждане. Постоянно идваше носеше храна.
Бащата всеки ден идваше, даже е имало дни по два пъти на ден е идвал. По
никакъв начин отношенията между бащата и майката не повлия на връзката
между бащата и детето, напротив тя стана по-силна. Ограничителна заповед е
имало към майката. Когато имаше такава заповед, е имало случай, в които аз
съм излиза навън с детето за да може бащата да се вижда с детето. Ние
9
живеем на нисък етаж имало е срещи и през терасата. Те са си говорили през
терасата, но най-често аз съм извеждала детето при бащата. Не е прекратяван
контакта на детето с бащата. След като стана инцидента майката обясни на
детето, че няма да вижда повече баща си, защото той е вече звездичка и ще ги
гледа отгоре. Детето като го няма бащата най-малкото, което е, че се
разстройва. Като ходи и вижда другите деца с баща си казва: „татко, татко” и
плаче. Детето е записано на много школи получавали много награди,
получава медал, това, че не може да сподели това преживяване с баща си,
детето се натъжава. Да, майка му е там, но детето се натъжава и започва да
плаче. По празниците също е много тъжен. Очаква баща му да дойде и да
донесе подарък. Детето го търси. Майката дава подарък, но детето търси и
очаква баща си.
След развода бащата е вземал детето в дома си, но го е връщал вечерта.
Водил го е на море. Сутринта отиват до морето, вечерта го връща и на
следващия ден отново го взема и го води на море. Не за един ден, а за
няколко дни го е водил на море. Водил го е по увеселителни паркове. Детето
не е приспивало при бащата. Бащата е носил храна от село. Бащата държеше
на това детето да получава здравословна храна. Относно издръжката знам, че
са се договорили когато детето има нужда от нещо, който има възможност да
го купува. Аз съм била с бащата, когато е имало списък и бащата е купувал
дрехи на детето, памперси и храна. Виждала съм бащата да дава пари на
майката, но не знам дали тези пари са били точно за издръжка. Не знам дали
майката е пускала молба за неплащана издръжка. Била съм свидетел по
бракоразводното дело.
Детето от януари 2016 г. не живее с баща си. Между майката и бащата е
имало скандали, но детето не е присъствало на тях. Имаше такъв случай, в
който бащата е дошъл с брадва в дома на майката. Аз лично не съм
присъствала на този случай. Детето не е присъствало на този инцидент.
Детето е било в апартамента, но не е видяло случката, която се е разиграла
пред вратата. Ако е имало разногласия между бащата и майката винаги сме
гледали детето да е надалеч и да не присъства на конфликта. Бащата полагаше
грижи за детето, но последствие имаше конфликти с майката и бащата
започна да полага по-малко грижи, но не е спирал да полага грижи. Грижите
намаляха когато се разделиха. По бракоразводното дело когато съм
разпитвана съм казала, че детето има страх от бащата. Имала съм предвид
страх в такъв смисъл, че може бащата да си тръгне, че може да го остави. При
раздяла на детето с бащата, детето плачеше. Това което е записано е така,
защото или аз не съм се изразила правилно, или не съм била разбрана. Моето
лично мнение за Д. Т. като родител е, че той е добър, уважаван. Има няколко
степенни на обучение, знае езици. Била съм била свидетел, когато бащата
учеше детето на различни неща. Беше много добър баща. Конфликти между
родителите пред детето не е имало.
Сестра ми звъня една вечер да отидем да я приберем. С моя приятел
отидохме да я вземем, това беше когато се разделиха с Д.. Когато отидохме
10
детето не беше спокойно. Детето беше събудено от сън, беше стреснато и
беше плакало. Аз също имам дете. Аз не знам детето да е било свидетел на
побоя и затова да реве. Детето плачеше защото беше събудено. Сестра ми се
обади късно вечерта, но не помня час, някъде към 22 – 23 часа. От всички
сцени на насилие детето е било изолирано. Бащата когато дойде на вратата
ние вземаме детето и с него отиваме в друга стая, за да не чува скандалите.
Детето живееше там когато беше разбита вратата на жилището. Детето е чуло
шум, но не е разбрало какво се е случило и не е било стресирано от това. След
раздялата майката се грижеше основно за детето, но бащата също полагаше
грижи. Има издадена заповед за незабавна защита на детето, но тя е доста
късно издадена към края на годината, не помня за какъв период от време е. По
време на действието на заповедта на незабавна защита по отношение на
детето, сестра ми не е давала детето на бащата, те се виждаха през терасата.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетелката.
Съдът ОСВОБОДИ свидетелката от залата.
Свид. С. Т. М., ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност по
чл.290 от НК, ОБЕЩАВА да говори истината.
Свид. М., РАЗПИТАНА КАЗА: Познавам Г. и Г.. Колежка съм с Г. от
2010 г., също така сме приятелки. Виждаме се и извън работно време.
Познавам бащата на детето Д.. Семейни приятели сме с Г.. След смъртта на Д.
продължаваме да сме приятели. Познавам сина на Г., той е приятел на сина
ми, родени са в една и съща година. За нас със съпруга ми Д. беше пример
като баща. Дори съм го давала за пример на моя съпруг. Посветен на
семейството и на сина си. Още когато живееха заедно съм свидетел на това
какви мечти имаше Д. за бъдещето си детето. След като се роди детето той
беше изключително добър баща с него, споделяше цялото си свободно време,
да го научи на различни неща. Моите спомени са когато детето беше на 2
години. Майката и бащата се разделиха когато Г. беше на 3 години. След
раздялата бащата продължаваше да търси Г. и Г.. Нямаше период в който той
да не ги е търсил и да се интересува за детето. Знам, че са имали конфликти,
но подробности не знам. Г. ми е разказвала за конфликтите, но не с
подробности. Не знам дали детето е било свидетел на този конфликт. Не съм
виждала детето да е травмирано от бащата и да се страхува от него. Знам, че
са се уговаряли за разходки навън. Бащата го е водил на море. Водил го е сред
природата, разходки навън. Не мога да кажа с точност колко често го е
разхождал, но знам, че не е пропускал седмица. Не мога да отговоря дали
детето е приспивало при бащата. След като бащата почина съм имала контакт
с детето. Г. януари 2017 г. ми се обади да ми каже за инцидента. Тя дойде
вкъщи и беше разстроена. Първото което каза: „как ще се справя сама оттук
нататък и как ще кажа на детето“. След инцидента когато видях детето
установих, че много лесно емоционално се разстройва. Детето се спускаше
към майка си и започваше да плаче при най-малкия конфликт. Считам, че
това се промени в поведението на детето, стана по-емоционално. Децата ни
11
ходят в една музикална школа. Г. винаги гушка майка си след една проява, но
се разстройва, защото той няма баща, който да гушне. Всички деца са с
родителите си. Лично аз съм казвала на съпруга ми да не идва, защото Г. се
разстройва. Д. имаше големи мечти, още когато Г. беше бременна. Помня
колко горд беше, че очаква син. Самият Д. беше изключително еродиран,
интелигентен човек, имаше много цели, не само мечти. Гого играе футбол.
Това което аз наблюдавам при детето е, че майка му се опитва да го ангажира
с много други занимания не само с футбол, защото на детето му липсва
бащата. Не съм запозната дали е давал издръжка бащата. Г. и Д. са имали
конфликти. Г. не ми е споделяла, детето да е видяло, че бившият съпруг я
гони с брадвата и че детето е пищяло. Аз лично не съм виждала бащата да
взема детето и да го води на плаж. От началото на раждането на детето всяка
седмица сме излизали като приятелски семейства. След като се разделиха съм
виждала бащата и детето в парка, на центъра, не мога да кажа като брой колко
пъти съм ги виждала заедно, тъй като не контактувахме като приятелски
семейства. Аз лично не съм виждала бащата да е водил детето на море, но
това го знам от Г.. Виждала съм в парка Г. и баща му. Виждала съм бащата да
разхожда Г. до възрастта от 2,7 години, след това не съм ги виждала лично.
Знам, че е имало две ограничителни заповеди. Знам, че са нарушавани тези
заповеди. Знам, че Г. е викала полиция, когато бащата е отишъл при нея и
детето. Не знам за проявено домашно насилия от бащата към детето и Г.. Все
още считам, че Д. до последно беше прекрасен пример за баща. Във всяко
семейство има конфликти. До последно имах информация от Г., с която се
чувах често, че бащата ги търси всеки ден. Знам, че Г. е сигнализирала
полицията, но не знам, за какво е била викана полицията.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетелката.
Съдът ОСВОБОДИ свидетелката от залата.
АДВ. Б.: Не се противопоставям да бъдат приети представените от
ответника доказателства, единствено се противопоставям за приемане на
заповедта за домашно насилие, тъй като не е доказано, че детето е
присъствало и ако съдът я приеме, моля да не бъде ценена като относима.
На основание чл.148 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА допуснатите писмени доказателства.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените в днешно съдебно заседание
справка за актуално състояние на трудови договори на АД. М. ОСМ., 2 бр.
писма до КАТ, както и представените от ответника „Куш мода“ ООД писмени
доказателства с молба подробно изброени в същата.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА НОХД № 350/2019 г. по описа на ОС - Сливен.
ЮРИСК. Г.: Нямам доказателствени искания.
12
АДВ. Н.: Моля да искате официална справка от РП - Ямбол и ОД на
МВР – Ямбол за подавани жалби от ищцата срещу пострадалия в периода
2016 – 2017 г. и дали вечерта преди 22.01.2017 г. е подаден сигнал от страна
на законния представител за нарушаване на заповедта за защита.
АДВ. Б.: Моля да не бъде уважено искането на колегата. Същото касае
отношения между майката и бащата, а не касае отношения между бащата и
детето.
По повод направеното искане, съдът намира същото за преклудирано,
тъй като не е направено своевременно, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ същото без уважение.
АДВ. Б.: Нямам доказателствени искания.
ЮРИСК. Г.: Нямам доказателствени искания.
АДВ. Н.: Нямам доказателствени искания.
С оглед изявленията на страните, че са изчерпали исканията си за
събиране на доказателства, съдът намира, че следва да приключи съдебното
дирене и да даде ход на съдебните прения, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВ. Б.: Моля да уважите така депозираната искова молба с
предявените искове срещу солидарните ответници, както по отношение на
неимуществените вреди, така и по отношение на имуществените вреди.
Безспорно по делото бе установено, че липсата на бащата на ищеца се
отразява изключително неблагоприятно върху детето. От разпитаните
свидетели в днешно съдебно заседание бе установено наистина дълбоката
емоционална връзка между детето и бащата, както към момента когато са
живели заедно така и след това. Моля, да не бъде уважено искането на
ответната страна за съпричиняване на вредоносния резултат. Моля да
приемете, че А.М. е нарушил не само ЗДвП, но и по отношение на
разположение на МПС-то. Моля съда да вземе под внимание, че случайно
събитие не е налице. Моля да ми бъде предоставена възможност да представя
писмена защита. Моля, да ни бъдат присъдени направените разноски, който
ще представя с писмената защита.
ИЩЦАТА Г.К.: Моля да не омаловажавате скръбта на едно три
годишно дете само защото ние с баща му сме били в лоши отношения. Ние
13
положихме много усилия. Моля, да уважите иска на сина ми.
ЮРИСК. Г.: Моля да се отхвърлят искове по съображения посочени в
отговора на исковата молба. Моля да ми бъде дадена възможност да
представя писмена защита. Претендираме разноски, за което представям
списък на разноските.
АДВ. Н.: Моля, да отхвърлите иска. Искът за имуществени вреди
заместващ издръжка е неоснователен. Установи се от събраните
доказателства, че наследствената пенсия е много по-голяма от издръжката,
която баща е осъден да заплаща. Договорът за паметник е нищожен, защото
вредите са за майката, тъй като детето не участва в сделката. Изцяло
поддържам възраженията в отговора на исковата молба, отговора на исковата
молба на колегата. Безспорно се установи огромен обем на съпричиняване на
вредоносния резултат. Моля пи постановяване на решението да съобразите с
Постановление № 4/68 г. Отношенията на бащата и детето са били такива, че
детето се и нуждаело от държавна закрила от бащата. Моля да ми бъде дадена
възможност да представя писмена защита.
Съдът ДАВА на страните - седмичен срок за представяне на писмени
защити и ще ОБЯВИ решението си на 10.06.2022 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 15,50 часа.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
14