Р Е Ш Е Н И Е № 1667
27.10.2015г., град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД - VII граждански
състав
На двадесет и четвърти септември през
две хиляди и петнадесета година
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СОНЯ ГЕШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА
СТЕФКА МИХОВА
Секретар: А. К.
като разгледа докладваното
от съдия Ст.Михова гр.дело №2143 по описа за 2015г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано по жалба на М.Г.-длъжник по
изпълнително дело № 1772/2011г. по описа на ЧСИ Петко Илиев,с район на действие
Пловдивски окръжен съд и С.Г. – съпруга /недлъжник/ против действия на
съдебния изпълнител, изразяващи се
в налагане на възбрана върху недвижим
имот, находящ се в град К. и насрочване
на опис на движими вещи, находящи се в недвижимия имот на 30.06.2015г. В
жалбата е изложено твърдение, че
недвижимият имот е единствено жилище на длъжника и неговата съпруга по
смисъла на чл.444, т.7 от ГПК и несеквестируема вещ.Релевирани са оплаквания за
незаконосъобразност на изпълнителните действия и с оглед на това, че
изпълнението е насочено срещу несъществуващ правен субект - ЕТ”Мил и Стеф-М.Г.”,
с оглед преустановената му търговска
дейност , както и поради това, че от ЧСИ Петко Илиев е насрочен опис на движими
вещи в несеквестируемото жилище , находящо се в района на Сливенски окръжен съд.
По изложени доводи за незаконосъобразност, жалбоподателите молят обжалваните
изпълнителни действия да бъдат отменени.
В
срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило възражение от взискателя по
изпълнителното дело с твърдения, че жалбата е
недопустима, евентуално - неоснователна.
Със
съпроводително писмо ЧСИ е изпратил жалбата с препис от изпълнителното дело,
като е посочил, че същата е недопустима,а по същество- неоснователна.
ПОС, след
преценка на доказателствата по делото, констатира следното:
Производство по изп.дело № 1772/2011
год. по описа на ЧСИ Петко Илиев, с рег № 821, с район на действие ПОС, е
образувано по молба на взискателя „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК123526430, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов”№ 37 въз основа на издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д.№248/2011г.
по описа на РС-Котел, срещу длъжника ЕТ“Мил и Стеф-М.Г.“, ЕИК:*********,със
седалище и адрес на управление:град К.,ул.“Гърневец“№6-А, представляван от М.А.Г.,
с който едноличният търговец е осъден да
заплати на взискателя сумата от 1116,08 лева, представляваща стойността на
доставена и потребена електрическа енергия за периода 15.02.2009г.-25.08.2009г.,
сумата от 243,07 лева,представляваща мораторна лихва върху главницата за
времето от 16.06.2009г. до 14.06.2011г., ведно със законната лихва,считано от
15.06.2011г. до окончателното изпълнение на задължението и разноски в размер от
127 лева.Принудителното изпълнение е
насочено върху недвижим имот , придобит от съпрузите М. и С. Г. при режим на
СИО, а именно: ½ ид.част от
поземлен имот с идентификатор 39030.501.2116, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на град К.,област С.,
одобрени със Заповед №РД-18-95/29.12.2009г. на ИД на АГКК,с номер по предходен план :814,квартал 92,парцел V
,целият застроен незастроен с площ от 413 кв.м., с трайно предназначение
на територията-урбанизирана,с начин на трайно ползване-ниско застрояване ,
находящ се в град К. ,Община К.,област С., с административен
адрес::ул.“Бор“№6-6“а“, ведно с построената
в северозападната половина на
имота масивна жилищна сграда с идентификатор :39030.501.211.1,със застроена
площ от 53 кв.м.,с предназначение-жилищна сграда –еднофамилна.На 10.01.2012г. е
била вписана възбрана върху имота, а на 28.05.2015г. са били връчени ПДИ на
длъжника и съобщение до съпруга недлъжник на основание чл.503,ал.1 от ГПК,с които
са уведомени от съдебния изпълнител за
наложената възбрана върху недвижимия имот и за насрочен на 30.06.2015г. от
13,30 часа опис на движими вещи в имота.
По допустимостта на жалбата :
На основание чл.435, ал. 2 ГПК длъжникът
може да обжалва действия на съдебния изпълнител насочени върху имущество, което
смята за несеквестируемо.Съгласно чл.503,ал.3 от ГПК съпругът недлъжник може да оспори вземането на същите
основания и по същия ред, както съпругът длъжник, както и да обжалва
изпълнителните действия на същите основания като него.
Според
Тълкувателно решение 2/ 2013г. от 26.06.2015г. длъжникът може да упражни
чрез жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на вещ, върху която е
насочено изпълнението до изтичане на едноседмичния срок от връчването на съобщението за насрочване на проданта.
Следователно процесната жалба е подадена от легитимирани страни и насочена срещу действия на ЧСИ, които
подлежат на съдебен контрол. Възражението за неспазен срок при подаване на
жалбата не се подкрепя от доказателствата , установяващи нейното депозиране преди
насрочване на публична продан на
недвижимия имот от съдебния изпълнител.
По същество възраженията на
жалбоподателите за незаконосъобразност на изпълнителните действия са частично основателни, поради следното:
Изпълнителното делото е образувано срещу длъжника ЕТ“Мил и Стеф-М.Г.“,
представляван от собственика от М.А.Г. за
непогасени от него задължения за доставена електрическа енергия.От извършената от съда
служебна справка в търговския регистър при Агенция по вписванията се установи, че
едноличният търговец не е пререгистриран в срока по §4 от ПЗР на ЗТР и се счита за заличен от 1 януари 2012 г. съгласно §5,ал.1
от ЗТР. Заличаването на фирмата на едноличния търговец в
регистъра не обосновава правния извод, че физическото лице не носи отговорност
за задълженията си, възникнали до този момент. Физическото лице е правен
субект, докато фирмата, под която е регистрирано и извършва търговска дейност,
не е субект на правото и затова, отговорността се носи винаги от физическото
лице, независимо дали то упражнява търговска дейност или вече е прекратило
същата,както е в процесния случай.Ето защо и твърдението в жалбата за допусната
от съдебния изпълнител незаконосъобразност поради насочване на изпълнение срещу
М.Г. за задължения на непререгистрирания ЕТ“Мил и Стеф-М.Г.“ са неоснователни.
Неоснователно е и възражението в жалбата,
че ЧСИ Петко Илиев,с район на действие ПОС, не разполага с местна компетентност да насрочи
опис на движими вещи, находящи се в
жилището на длъжника в град К., в района на Окръжен съд С.. Съгласно чл. 427, ал.2 ГПК взискателят може да поиска от съдебния изпълнител по своя постоянен
адрес налагане на запор или възбрана върху вещи и вземания на длъжника,
независимо че по правилата на ал. 1 изпълнителните действия подлежат на
извършване от друг съдебен изпълнител. След налагане на запора или възбраната
съдебният изпълнител препраща изпълнителното дело на надлежния съдебен
изпълнител, който да извърши опис и продан на вещите. С нормата на чл. 427, ал.2
от ГПК се предвижда изключение от местната компетентност на съдебния
изпълнител и то само относно извършването на определени действия по
обезпечаване на принудителното изпълнение.В настоящия случай взискателят е
упражнил правото си дадено му с разпоредбата на чл.427,ал.2 от ГПК да поиска
налагане на възбрана на недвижим имот , насрочване на опис на движими вещи по своя постоянен адрес (респ.
седалище) независимо от установените в чл. 1 на същия член правила. След
налагането на съответната мярка, съдебният изпълнител препраща изпълнителното
дело на компетентния такъв по ал. 1, който да извърши същинските действия по
изпълнението – опис и продан на вещите.В този смисъл е била и депозирана от
взискателя молба до ЧСИ
Илиев изпълнителното производство да
бъде продължено от ЧСИ Миглена Минкова,с рег.№768,с район на действие ОС
Сливен във връзка с насрочен опис на
движими вещи собственост на длъжника на
адрес в град К.. Следователно при
насрочване на опис на движими вещи находящи
се в жилището на длъжника в град К., ЧСИ Илиев
не е допуснал нарушение на местната компетентност, поради което жалбата
в тази й част е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без
уважение.
Релевираните оплаквания от
жалбоподателите за незаконосъобразност на
действията на съдебния изпълнител по насочване
на изпълнението върху несеквестируемо имущество съдът намира за основателни.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 444, т. 7 от ГПК, изпълнението не може
да бъде насочено върху жилището на длъжника - физическо лице, ако той и никой
от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище,
независимо от това дали длъжникът живее в него, като само ако жилището
надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени
с наредба на МС, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията
на чл. 39, ал. 2 от ЗС. Тази разпоредба
следва да бъде съобразявана служебно от съдебния изпълнител във всяко положение
на изпълнителното производство, щом основанията за приложението й са били
налице към момента на налагането на възбраната върху този имот, независимо от
това дали срокът за обжалване или за преглед на предшестващите изпълнителни
действия е изтекъл , т. е. до приключване на изпълнителното производство съдебният
изпълнител следва да следи за спазването на нормата на чл. 444, т. 7 от ГПК.
В настоящия случай съдебният изпълнител
е предприел принудително изпълнение спрямо придобитата в режим на СИО от
съпрузите еднофамилна жилищна сграда с
площ от 53 кв.м.От направените справки в службата по вписванията и приложени по
ИД досежно имотното състояние на длъжника и неговата съпруга се установява, че не
притежават друго жилище.Видно от справка с данни за български граждани по приложеното
копие на изпълнителното дело, семейството на длъжника се състои от него и съпругата му, като
родените от брака им 2 деца са навършили пълнолетие.Според чл. 2, ал.1, т.2 от
Наредбата, приета с ПМС № 31 от
15.02.2008 г., на двучленно семейство се полагат 40 кв. м. жилищна
площ. Процесната сграда е със застроена площ 53 кв. м., като не е ясно каква
част от тези 53 кв. м. се явява жилищна площ по смисъла на §1 от ДР към
Наредбата, приета с ПМС № 31 от
15.02.2008 г., т.е. каква точно е несеквестируемата част от
жилището. Дори и да е установена
несеквестируемата част, надвишаващата част се продава, ако са налице
условията по чл. 39, ал.2
от ЗС. В случая жилището не
би могло да се преустрои в две самостоятелни жилища без значителни
преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените.
Ето защо предвид тези данни съдът
намира, че са налице условията на чл.444, т.7 от ГПК, съгласно които е налице
несеквестирумост на жилището на длъжника, когато той и никой от членовете на
семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това
дали длъжникът живее в него, което е годно да задоволи жилищните им нужди.
Предвид несеквестируемостта на
притежаваното от длъжника жилище, несеквестируемо се явява и дворното място,
върху което то е построено, като това следва от несамостоятелността на
застроения поземлен имот - под жилище по смисъла на чл.444, т.7 ГПК следва да
се разбира както сградата, която служи за живеене, така и дворното място, в
което е построена сградата /в този смисъл и Решение № 1583 от 14.VI.1960 г. по
гр. д. № 2987/60 г., II г. о./. Част от
дворното място може да бъде предмет на изпълнение, само ако са налице
предпоставките за поделяемост на поземления имот и образуването на отделен ПИ,
по аргумент от чл. 39 ал. 2 ЗС. Ако не се установи реална поделяемост,
понятието „жилище” по смисъла на закона включва както сградата, която служи за
живеене, така и цялото дворно място, в което сградата е построена, като същите
заедно представляват визирания от закона несеквестируем жилищен имот . Съгласно
чл. 19, ал.1 ЗУТ, при урегулиран поземлен имот за ниско жилищно
застрояване е необходимо имотите в
градовете да са с най-малко с 14 м. лице и 300 кв.м. повърхност.Следователно имотът,
върху който е насочено изпълнението дори
и в сегашния си вид не отговаря на законовите изисквания за площ и лице.
С оглед изложеното, съдът намира, че предприетото принудително изпълнение е
незаконосъобразно, като насочено върху несеквестируем имот на длъжника, поради
което следва да бъде отменено.
При този изход
на производството и частичната основателност на жалбата не следва да се
присъждат разноски по делото, а същите остават в тежест на страните така както
са направени.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба с вх.№16035/15.06.2015г. подадена от М.А.Г.-длъжник, с ЕГН:********** и С.Р.Г.-съпруга
недлъжник,с ЕГН:**********,*** , действия на ЧСИ Петко Илиев, рег.№ 821,с район
на действие ПОС, по изпълнително дело №1772/2011г., с които насочва
изпълнението върху несеквестируемо имущество, чрез налагане на възбрана върху ½
ид.част от поземлен имот с идентификатор
39030.501.2116, съгласно кадастралната карта
и кадастралните регистри на град К.,област С., одобрени със Заповед
№РД-18-95/29.12.2009г. на ИД на АГКК,с номер по
предходен план :814,квартал 92, парцел V, целият застроен незастроен
с площ от 413 кв.м., с трайно предназначение на
територията-урбанизирана,с начин на трайно ползване-ниско застрояване , находящ
се в град К. ,Община К.,област С., с административен адрес:ул.“Бор“№6-6“а“,ведно
с построената в северозападната
половина на имота масивна жилищна сграда
с идентификатор : 39030.501.211.1,със застроена площ от 53 кв.м.,с
предназначение-жилищна сграда –еднофамилна, на основание чл. 444, т.7 от ГПК.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с
вх.№16035/15.06.2015г. подадена от М.А.Г.-длъжник,с
ЕГН:********** и С.Р.Г.-съпруга недлъжник,с ЕГН:**********,*** против действия
на ЧСИ Петко Илиев, рег.№ 821 ,с район на действие ПОС, по насрочване на опис
на 30.06.2015г. на движими вещи в жилището на длъжника в град К., ул.“Бор“№6 по
изпълнително дело №1772/2011г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.