№ 1
гр. Кнежа , 06.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Пламен Г. Тодоров
Секретар:Ивета Е. Ружова
като разгледа докладваното от Пламен Г. Тодоров Административно
наказателно дело № 20201430200183 по описа за 2020 година
на съда и за да се произнесе взе предвид следното :
Н. В. Л.,с ЕГН********** от гр.Пл., ул."З.З"№22,вх."*",ап.* е подал въззивна жалба
против Наказателно Постановление №19-0285-000462/05.08.2019г. на Началник на РУП Кн.
на осн.чл.59 от ЗАНН.
Въззивникът твърди,че обжалваното от него НП никога не му е било връчвано редовно,а за
неговото съществуване е научил случайно при запознаване с електронния портал на МВР за
неплатени глоби като предположил,че то му е издадено във връзка със съставен АУАН
№287790 от 25.07.2019г. от мл.контрольор при ПП КАТ при РУП Кн..
Своето предположение въззивникът обосновава на това,че друг път не е бил спиран за
проверка,а и не му е съставян АУАН на територията на РУП-Кн. като сочи,че това
нередовно връчване ще се установи при представянето на административно-наказателната
преписка от РУП-Кн.. Той изтъква,че обжалва процесното НП в частите ,с които на
осн.чл.183,ал.4,т.6 от ЗДвП му е наложена глоба от 50лв. за нарушаване на чл.104а от ЗДвП
и на осн.чл185 от ЗДвП му е наложена глоба от 20лв. за нарушение на чл.190,ал.3 от ЗДвП
като иска от съда да го отмени като незаконосъобразно.
Въззивникът сочи,че управлявания от него на 25.07.2019г. автомобил Фолксваген Пасат с
рег.№******** е с технически възможности за директно свързване с мобилен телефон чрез
Bluetooth връзка,което свързване става напълно автоматично и незабавно при запалване на
двигателя на автомобила,който автомобил е управляван от него и от баща му от
1
2018г.,поради което не е имал никаква необходимост да провежда телефонен разговор по
традиционния начин. Той изтъква ,че часът на спирането му от автопатрула на РУП-Кн.-
06,25ч. не е обичайно време за разговори.
Според въззивника чл.190,ал.3 от ЗДвП не може да бъде нарушен,защото не създава
задължение за правните субекти,поради което няма как да му бъде наложено
административно наказание по общата норма на чл.185 от ЗДвП и счита ,че законодателят е
въвел срок за доброволно изпълнение за заплащане на наложени глоби от чието неспазване
могат да последват две действия на администрацията:предприемане на мерки за
принудително събиране на публичното държавно вземане и/или с налагане на принудителна
административна мярка по чл.171,т.1,бук.“Д“ от ЗДвП –временно отнемане на СУМПС на
водач,който управлява МПС с наложено наказание глоба,незаплатена в срока за доброволно
заплащане –до заплащане на дължимата глоба.Той счита,че сама по себе си правната норма
не предвижда налагането на глоба за неспазен срок за заплащане на предходна глоба.
Въззивникът изтъква,че посоченото като неплатено НП №18-0938-000536/02.08.2018г. не е
съществувало ,защото никога не е издавано и с такъв номер има издадено НП от
08.02.2018г.,което е било отменено окончателно с влязло в сила решение №600/05.10.2018г.
на Адм.съд-Пл. по КАНДело №801/2018г. и в нито един момент ,в т.ч. и към датата на
съставяне на АУАН№287790 от 25.07.2019г. не е имал незаплатена глоба ,за да бъде
санкциониран за нейното изплащане.
Предвид изложеното въззивникът иска от съда да отмени Наказателно Постановление
/НП/№19-0285-000462 от 05.08.2019г. ,издадено от Началник на РУП-Кн. в обжалваните му
части.
Към жалбата са представени следните писмени доказателства:копие от НП №19-0285-
000462 /05.08.2019г.на Началник РУ към ОДМВР Пл.,РУ Кн.,копие от съдебно решение
№600/05.10.2018г.,постановено по КАНдело №801/2018г. по описа на Адм.съд-Пл.,АУАН с
бл.№287790 от 25.07.2019г.,копие от Заповед с рег.№8121з-515/14.05.2018г. на Министър на
МВР,копие от Докладна записка от 17.02.2020г.,копие от пощенски плик с клеймо от
10.09.2020г. и справка за нарушения на въззивника от ОДМВР,РУ-Кн..
В хода на производството по делото са представени заверено копие от Договор за покупко-
продажба на МПС от 02.10.2020г.,договор за правна защита и съдействие от 10.10.2020г. и
списък с разноските.
По делото се проведе 1 бр. о.с.з. на 22.12.2020г.
Въззивникът чрез процесуалния си представител поддържа жалбата си и развива доводи за
нейната основателност.
Въззиваемият е бил редовно призован,но въпреки това не се яви,не изпрати представител и
не взе отношение по жалбата.
2
Видно от съдържанието на придружителното писмо с рег.№285000-1069 от 18.08.2020г. към
административната преписка от въззиваемия е отразено,че процесното НП е било връчено
на въззивника на осн.чл.58,ал.2 от ЗАНН на 09.03.2020г.,влязло е в сила на 17.03.2020г.
и е заплатено по банков път на 29.04.2020г.
По делото бяха разпитани свидетелите:Р.Л.Ал.,Бл. Пл. Д. и Вл. Н. Л.-баща на въззивника.
Видно от показанията на актосъставителя св.Р.Л.Ал.,обективирани в протокол от о.с.з. на
22.12.2020г.-лист 3, той е бил актосъставителя на предявения му от съда АУАН въз основа
на който е било издадено процесното НП.
Свидетелят Ал. каза,че не си спомня случая наложил съставянето на предявения му от съда
АУАН на въззивника като заяви,че установените от него нарушения са били описани в
съдържанието му въз основа на установеното при проверката.Свидетелят посочи ,че
установяването на неплатените глоби става по два начина: с таблет след справка или след
обаждане и справка с ОДЧ към РУ-гр.Ч.Бр. като за случая не си спомня как е била
направена тази справка.Свидетелят Ал. каза ,че когато е записано,че въззивника не е ползвал
устройство „свободни ръце“ е имал предвид ,че нарушителя е разговарял по телефона.
Видно от показанията на св.Бл. Пл. Д.,обективирани в протокол от о.с.з. на 22.12.2020г.-
лист 3 и 4, същия е бил свидетел при съставянето на АУАН на жалбоподателя.
Свидетелят Д. каза,че си спомня случая като е бил назначен наряд с колегата си Р. А.,при
което са извършвали контрол на пътното движение на територията на гр.Кн. и в резултат на
това са спрели за проверка описания в АУАН лек автомобил,който не спрял на знак
„Стоп“.Свидетелят посочи ,че колегата му Ал. извършил проверката като той само спрял
автомобила за проверка и установените нарушения били обяснени на нарушителя,за което
колегата му съставил и съответния акт.Свидетелят Д. каза,че нарушенията мисли ,че са били
неспиране на знак“стоп“ и използване и говорена по мобилен телефон по време на
управление на МПС. Той посочи ,че справките за предходни нарушения се правят от
колегата му Ал. като той е само свидетел по акта и не си спомня други нарушения да е
извършил въззивника,освен записаните там. Свидетелят Д. разясни,че няма право да прави
проверки за неплатени глоби на проверяваните водачи,а това се прави от св.Ал.,който при
съставянето на АУАН проверява дали водачът има неплатена глоба и ако е връчена
неплатената глоба се отнема книжката на нарушителя. Според този свидетел телефонът бил
на ухото на жалбоподателя,тъй като го видял с телефон,който държал до ухото си и спрял
поради това автомобила. Свидетелят посочи ,че при проверката са се намирали в близост до
автогарата ,с видимост към кръговото движение на гр.Кн. на ул.“Ст. Ц.“,намираща се в
близост до река Гостиля.
Видно от показанията на св.Вл. Н. Л.-баща на въззивника,обективирани в протокол от о.с.з.
на 22.12.2020г.-лист 4 и 5.
3
Свидетелят Вл. Л. каза ,че е баща на въззивника и не е бил заедно с него при извършването
на съответните нарушения.Този свидетел разясни пред съда,че е бил собственик на
автомобила „Фолксваген Пасат 7“,произведен 2017г.,куб.2000 дизел,който е бил управляван
от сина му,и който автомобил е бил оборудван с всички екстри,включително и система за
вътрешна комуникация състояща се от два борд-компютри,която система е екстра и не е
стандартно оборудване.Той каза,че тази система има два варианта: да се свързва
автоматично с блутут след като телефона влезе в колата и излезе на борд компютъра като
може да се управляват разговорите от телефон от волана и от дисплея на таблото на
автомобила и може да се проведе разговор без да се ползва самия телефон.Според свидетеля
Л. неговия и телефона на сина му се включват автоматично и ако и двата са в колата от
компютъра може да избират,с кой от тях да се говори.Свидетелят каза,че научил от сина си
,че сутринта ,когато са го спрели полицаите като доказателство са иззели талона на
автомобила,което наложило по-късно да отиде до КАТ-Кн. и да си вземе контролния талон
на автомобила.
Свидетелят каза,че знае за предходни нарушения на сина си по ЗДвП,от които били
отпаднали в съда повече от 80% още на първа инстанция.
Свидетелят Л. поясни ,че когато е бил спрян за проверка сина му в гр.Кн. е бил в период на
обучение като пилот и отивал да разглежда селскостопански самолет преди
полет.Свидетелят разясни,че е възможно да се проведе разговор по телефон в този
автомобил,въпреки предоставената възможност за това в автомобила за провеждане на
разговори без да се ползва телефонен апарат.
Съдът дава вяра на показанията на св.Ал.,св.Д. и св.Л. изцяло като ги счита за
достоверни,обективни и непротиворечиви по между си.
След като се запозна по отделно и съвкупно със събраните по делото писмени
доказателства,съдът счита за установена следната фактическа обстановка :
Видно от съдържанието на копие от АУАН №287790 от 25.07.2019г., същия е бил съставен
на 25.07.2019г. от актосъставителя Р. А. в присъствието на свидетеля Б. Д. на въззивника Н.
В. Л. за това,че на 21.07.2014г.,около 06,25ч. Кн.,ул.“Ст. Ц.“ и „К. и М.“ управлява по
ул.“Ст.Ц.“ към ул.“К. и М.“ срещу автогара Кн. Фолксваген пасат /сив/ ******** като не
спазва предписанията на пътен знак Б2/Спри!Пропусни движещия се по пътя с
предимство,който е поставен на ул.“Ст.Ц.“.Говори по мобилен телефон по време на
движението без да използва устройство „свободни ръце“,не представя свидетелство за
управление и контролен талон към него.Има неплатена глоба по НП 18-0938-000536 от
02.08.2018г. на Пл.,които са квалифицирани като административни нарушения на
Чл.6,т.1,чл.104а,чл.100,ал.1,т.1 и чл.190,ал.3 от ЗДвП.
Било е иззето свидетелство за регистрация №********* ,което е върнато. Този АУАН е бил
4
връчен на въззивника на 25.07.19г. и в него не е записано никакво възражение от него.
Въз основа на описания АУАН, административно-наказващият орган е издал на въззивника
процесното НП №19-0285-000462/05.08.2019г. на Началник РУ към ОДМВР Пл.,РУ
Кн.,упълномощен с 8121з-515/14.05.2018г. -връчено на въззивника при условието на
чл.58,ал.2 от ЗАНН на 09.03.2020г. за това,че на 25.07.2019г. в 06,25часа в гр.Кн. на
кръстовището на ул.“Ст. Ц.“ и ул.“К. и М.“като водач на лек автомобил –Фолксаваген Пасат
с рег.№********,държава България при обстоятелства: в гр.Кн. ул.Ст.Ц. и К. и М. управлява
по ул.Ст.Ц. към ул.К. и М. срещу автогара Кн. л.а. Фолксваген Пасат/сив/********,като не
спазва предписанията на пътен знак Б2/Спри!Пропусни движещите се по пътя с
предимство“,който е поставен на ул.“Ст.Ц. .Говори по моб.телефон по време на движение
без да използва устройство свободни ръце.Не носи свидетелство за управление и контролен
талон към него.Има неплатена глоба по НП 18-0938-000536/02.08.2018г. на Пл., които е
извършил :
1.Не съобразява поведението си с пътен знак Б2,с което виновно е нарушил чл.6,т.1 от
ЗДвП;
2.На водача на МПС е забранено на използва мобилен телефон по време на управление
на превозното средство,освен при наличие на устройство ,позволяващо използването
на телефона без участие на ръцете му,с което виновно е нарушил чл.104А от ЗДвП;
3.Не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория,с което виновно е
нарушил чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП;
4.Не носи контролен талон от свидетелство за управление,с което виновно е нарушил
чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП и
5.Водач ,който управлява МПС с наложено наказание глоба с наказателно
постановление и/или електронен фиш ,неплатена в срока за доброволно заплащане,с
което виновно е нарушил чл.190,ал.3 от ЗДвП.
Предвид това на осн.чл.53 от ЗАНН и чл.183,ал.2,т.3,пр.1 от ЗДвП;чл.183,ал.4,т.6 от
ЗДвП;чл.183,ал.1,т.1,пр.1 от ЗДвП;чл.183,ал.1,т.1,пр.2 от ЗДвП и чл.185 от ЗДвП на
въззивника са наложени административни наказания глоби: от 20лв.,50лв.,10лв.,10лв. и
20лв. или общо от 110лв.
На осн.Наредба №Iз-2539 на МВР се отнемат общо 14 точки като към 05.08.2019г. на водача
остават 27 контролни точки.
Въз основа на описаната фактическа обстановка,съдът стигна до следните правни изводи:
АУАН и процесното НП са били съставени,съответно издадени от компетентни за това лице
и административен орган,което се установи от събраните по делото писмени доказателства
5
на страните и не се оспорва от въззивника и процесуалния му представител.
Процесното НП е било връчено на въззивнника по чл.58,ал.2 от ЗАНН на 09.03.2020г.,а
жалбата срещу него е подадена по пощата на 10.08.2020г.,което е видно от пощенското
клеймо на плика и е регистрирана при въззиваемия с вх.№285000-1042 от 13.08.2020г.
Разпоредбата на чл.58,ал.2 от ЗАНН съдържа една правна фикция, като приравнява правните
последици на личното връчване с тези на невръчване на НП. Тази фикционна норма е
изключителна и представлява отклонение от общата уредба на съответната материя по
смисъла на чл.11,ал.2 от Закона за нормативните актове,а нейното тълкуване е само
ограничително. Следователно, за да е осъществен фактическият състав на чл.58,ал. 2 от
ЗАНН е необходимо да са налице точно посочените в нормата предпоставки:1.нарушителят
да не е намерен на посочения от него адрес и 2.новият му адрес да е неизвестен. Тази норма
следва да се тълкува и прилага стриктно и ограничително и по отношение на предвиденото
отбелязване върху НП.
Видно от съдържанието на представеното копие на процесното НП в намиращата се на
гърба му разписка на мястото на подписа на нарушителя е записано „чл.58,ал.2 от ЗАНН“
като липсват данни от кого и защо е направено това отбелязване.
Според съда процесното НП в случая не е връчено на въззивника на известния му по
делото адрес в гр.Пл.,който не е променил и което е в насока,че по отношение на него не са
налице основания за приложението на чл.58,ал.2 от ЗАНН ,за да се счита за връчено от деня
на отбелязването в НП.
Предвид това съдът счита,че процесното НП не е влязло в законна сила по отношение
на въззивника на 17.03.2020г., а жалбата срещу него е била подадена на 10.08.2020г. след
като въззивника е разбрал за същото и е регистрирана при въззиваемия с вх.№285000-1042
от 13.08.2020г.
Предвид горното въззивната жалба е предявена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се явява основателна и доказана в обжалваните
две части.
Доказателствената тежест по делото пада върху административно-наказващия
орган,който е длъжен по безспорен и категоричен начин да установи и докаже ,че
въззивникът на посочената в АУАН и процесното НП дата е извършил виновно
вмененото му административно нарушение.
Според настоящият съдебен състав при съставянето на АУАН и при издаването на
процесното НП са било извършени съществени процесуални нарушения от
актосъставителя и от административно-наказващия орган на разпоредбите на
чл.42,т.3 и т.4 от ЗАНН и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН ,които нарушават правото на
6
защита на въззивника. Тези нарушения са свързани с това ,че в случая в АУАН е
записано ръкописно,че административните нарушения са извършени на
„ 21.07.2014г.,около 06,25ч….“ ,а в процесното НП е записано печатно,че същите са
извършени на „25.07.2019г. в 06,25часа…“ ,което разминаване представлява
неотстранимо съществено процесуално нарушение. Освен това към датата на
проверката на въззивника от полицейските служители 25.07.2019г.,липсват данни да
е имало издадено НП №18-0938-000536/02.08.2018г. на Пл.,а със съдебно решение
№666 от 31.07.2018г.,постановено по НАХД №1077/2018г. по описа на РС-Пл. и
потвърдено със съдебно решение №600/05.10.2018г.,постановено по
КАдм.НД№801/2018г. на Адм.съд-Пл. е било отменено НП №18-0938-
000536/08.02.2018г. на Началника на група към ОД на МВР-Пл.,сектор ПП, считано
от 05.10.2018г.,което е в насока,че по това време той не е имал дължими за
заплащане глоби въз основа на последното.
Предвид изложеното,съдът следва да постанови съдебно решение,с което да отмени
Наказателно постановление №19-0285-000462/05.08.2019г. на Началник РУ към ОДМВР
Пл.,РУ Кн.,упълномощен с 8121з-515/14.05.2018г. в частите му т.2 и т.5 :
„2.На водача на МПС е забранено на използва мобилен телефон по време на управление на
превозното средство,освен при наличие на устройство ,позволяващо използването на
телефона без участие на ръцете му,с което виновно е нарушил чл.104А от ЗДвП; и
5.Водач ,който управлява МПС с наложено наказание глоба с наказателно постановление
и/или електронен фиш ,неплатена в срока за доброволно заплащане,с което виновно е
нарушил чл.190,ал.3 от ЗДвП.“,където на осн.чл.183,ал.4,т.6 от ЗДвП му е наложена глоба от
50лв. за нарушаване на чл.104а от ЗДвП и на осн.чл185 от ЗДвП му е наложена глоба от
20лв. за нарушение на чл.190,ал.3 от ЗДвП като неправилно и незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.63,ал.3 от ЗАНН/Обн.ДВ Бр.94 от 2019г./страните имат право
на разноски като с оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя.
Последният е направил изрично искане за присъждане на разноски в размер на 300лв.,
сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение. По делото е доказано извършването на
разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита
и съдействие, приложен към жалбата, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в
брой. Следователно претенцията е основателна в пълния си размер.
Разпоредбата на чл.63,ал.3 от ЗАНН препраща към тази на чл.143,ал.1 АПК, която гласи, че
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно §1,т.6 от допълнителните разпоредби на
АПК„поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от
7
юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице,
от което е част административнонаказващият орган, а това е ОД на МВР – Пл. като
второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл.43 ЗМВР–в която
насока е и Решение №13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 на Върховния
административен съд.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
Отменява Наказателно постановление №19-0285-000462/05.08.2019г. на Началник РУ към
ОДМВР Пл.,РУ Кн.,упълномощен с 8121з-515/14.05.2018г. в частите му т.2 и т.5 :
„2.На водача на МПС е забранено на използва мобилен телефон по време на управление на
превозното средство,освен при наличие на устройство ,позволяващо използването на
телефона без участие на ръцете му,с което виновно е нарушил чл.104А от ЗДвП; и
5.Водач,който управлява МПС с наложено наказание глоба с наказателно постановление
и/или електронен фиш ,неплатена в срока за доброволно заплащане,с което виновно е
нарушил чл.190,ал.3 от ЗДвП.“,където на осн.чл.183,ал.4,т.6 от ЗДвП му е наложена глоба от
50лв. за нарушаване на чл.104а от ЗДвП и на осн.чл185 от ЗДвП му е наложена глоба от
20лв. за нарушение на чл.190,ал.3 от ЗДвП като неправилно и незаконосъобразно.
Осъжда ОДМВР-Пл. да заплати на Н. В. Л. ,с ЕГН********** от гр.Пл.,
ул."З.З"№22,вх."*",ап.* направените деловодни разноски в размер на 300лв./триста лева/за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Адм.съд-гр.Пл. в 14-т
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
8