Р Е Ш Е Н И Е № 12
гр. Пловдив, 10.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, II търговски състав, в
публичното заседание на тринадесети декември през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при секретаря НЕЛИ БОГДАНОВА като разгледа докладваното от съдия Емилия Брусева въззивно търг. дело № 635
по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба вх. №4004/07.05.2019г. от “Г.ф.п.” АД
***, ЕИК **** – чрез пълномощника на дружеството адв.
Н. ****, със съдебен адрес: *** против решение №27 от 26.02.2019г., постановено
по т.д. №267/2018г. по описа на Окръжен съд - П., в частта с която е осъдено “Г.ф.п.”
АД *** да заплати на А.Е.П. с адрес: *** сумата 36 605.27 лева,
представляваща дължимо възнаграждение за изпълняваната от ищцата длъжност
изпълнителен директор на ответното дружество за периода 01.09.2015г. –
19.06.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на иска - 13.09.2018г. до
окончателното и изплащане, както и сумата 3 334.22 лева - съдебни разноски.
По съображения, развити във въззивната жалба се иска
да бъде отменено решението, а по същество постановено друго, с което
предявените искове бъдат отхвърлени.
Въззиваемата страна А.Е.П. с адрес: *** – чрез пълномощника си адв. В.Ц. с адрес: ***, О.*с писмен отговор от 04.09.2019г.
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства,
доводите на страните и наведените в жалбата оплаквания, намира за установено
следното:
Искът е с правно основание чл.79 от ЗЗД във връзка с чл.244 ал.7 от ТЗ. Настоящата инстанция намира за правилна
правната квалификация, дадена от първоинстанционния
съд. Касае се за спор, по повод неизплатено на ищцата възнаграждение за
изпълнявана от нея длъжност като изпълнителен директор на ответното дружество,
която длъжност се твърди да е изпълнявана от нея по мандатно правоотношение,
възникнало от избора и с решения на ОСА и СД.
Ищцата А.Е.П. с адрес: *** твърди, че на учредителното
събрание на „Г.ф.п.“ АД е избрана за член на съвета на директорите на
дружеството. Твърди, че по т.5 от дневния ред учредителното събрание е
определило възнагражденията на членовете на СД в размер на три и половина
минимални работни заплати за страната, а на изпълнителния директор – до четири
минимални работни заплати. Твърди, че с решение на избрания състав на СД, взето
с Протокол №1 от 11.03.1998г. е избрана за изпълнителен директор на дружеството
като е и определено възнаграждение за работата и като такъв в размер на четири
минимални работни заплати за страната. Твърди, че след изтичане на тригодишния
мандат тя отново е преизбрана за член на съвета на директорите и е вписана в
търговския регистър като такава. С Протокол №7/15.02.2001г.
СД на дружеството я е избрал отново за изпълнителен директор и е определил
възнаграждението и в размер на четири минимални работни заплати за страната.
Твърди, че е изпълнявала тази длъжност до 2017г. Посочва, че на 19.06.2017г.
Общото събрание на акционерите е избрало нов състав на съвета на директорите,
който не включва ищцата. Новият състав е вписан в търговския регистър на
07.08.2017г. Твърди, че не е получила определеното и с решения на компетентните
дружествени органи възнаграждение за изпълняваната от нея длъжност изпълнителен
директор за периода 01.09.2015г. – 31.07.2017г. Твърди, че и за претендирания период възнаграждението е в размер на четири
минимални работни заплати за страната. Моли ответното дружество да бъде осъдено
да и заплати сумата 39 120 лева, представляваща дължимо възнаграждение за
изпълняваната от ищцата длъжност изпълнителен директор на ответното дружество
за периода 01.09.2015г. – 31.07.2017г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на иска
- 13.09.2018г. до окончателното и изплащане.
Ответникът “Г.ф.п.” АД ***, ЕИК **** не е подал в срок
отговор на исковата молба. Такъв е постъпил след изтичане на преклузивния срок и първоинстанционният
съд правилно е приел, че същият следва да се разглежда като позиция на страната
по предявения иск. Заявена е такава за неговата неоснователност, като се
оспорва по основание и размер. Изложените правни аргументи са следните: твърди
се, че съгласно чл.34 т.5 от Устава на дружеството общото събрание на
акционерите избира и определя възнаграждението на членовете на съвета на
директорите. Ответникът посочва, че възможността съвета на директорите да
определя възнаграждението на членовете е въведена едва през 2003г. с изменение
на ТЗ. Уставът на дружеството обаче е останал непроменен в тази част и не е
делегирал такива правомощия на СД, поради което счита на ищцата не се дължи претендираното възнаграждение. Освен това посочва, че тя е
декларирала размер на осигурителния си доход за 2015г. – 830 лева, а за 2016г.
и 2017г. – 890 лева. Това е станало в подаваните от дружеството, представлявано
от ищцата, декларации обр. 1 и обр.6
по КСО.
Твърденията за допуснато процесуално нарушение при
разглеждане на спора като търговски по см. на чл.365 от ГПК, не могат да бъдат
споделени. С изрично разпореждане №958/01.10.2018г. съдът е приел, че спорът
подлежи на разглеждане като търговски такъв и е указал на ответника да
представи отговор в двуседмичен срок. В този срок ответникът не е подал отговор
на исковата молба. Подаденият такъв е след изтичане на преклузивния
срок, а и с него не са направени никакви доказателствени
искания, за да се твърди, че са нарушени някакви процесуални права на ответника.
Видно от представения по делото
Протокол от 11.03.1998г. от проведено учредително събрание на „Г.Ф.п.“ АД по т.5 от дневния ред на същото е
взето решение дружеството да има едностепенна система на управление – съвет на
директорите, състоящ се от трима члена с мандат от три години. За членове на Съвета
на директорите са избрани Т.Т.Б., А.Е.П. /към датата на учредителното събрание,
носеща фамилия Г./ и М.Д.П.. По т.5.3 от дневния ред учредителното събрание на
акционерите е определило възнаграждение на членовете на СД, както следва: в
размер на три и половина минимални работни заплати за страната за членовете на
СД и до четири минимални работни заплати за страната – за изпълнителния
директор.
Видно от представения Протокол № 1 от 11.03.1998 г. от заседание на избрания от учредителното
събрание състав на Съвета на директорите ищцата е избрана за изпълнителен
директор на дружеството като е и определено възнаграждение за работата и като
такъв в размер на четири минимални работни заплати за страната.
С Решение № 450 от 06.03.2001 г., постановено по ф. д. №
420/1998 г. на ОС – П. по партидата на ответното дружество са вписани промени в
обстоятелствата, а именно: промяна в съвета на директорите, освобождаване на М.
П. като член на СД и избор на В.Ш.за нов член на СД. Вписано е и избирането на
ищцата за изпълнителен директор на дружеството. Последното вписване е въз
основа на решение на новоизбрания състав на СД, взето с Протокол № 7 от 15.02.2001 г. от заседание на Съвета
на директорите. Видно от същия В.И.Ш.е избран за Председател на СД, а
ищцата е избрана за Изпълнителен директор. Потвърден е размера на възнаграждението
на изпълнителния директор в размер на четири минимални работни заплати за
страната.
Във връзка с пререгистрацията на дружеството в Търговския
регистър на 05.06.2008г. от ОС – П. е издадено Удостоверение за актуално
състояние на „Г.ф.п.“ АД. От него се установява, че към 2008г. са настъпили
промени в Съвета на директорите след последното вписване. Вписан е нов член на
СД – Л.В., освободена е Т.Б.. Така към 2008г. СД се състои от изпълнителния
директор А.Е. Г. и членове: В.И.Ш.и Л.Г.В.. И към датата на пререгистрацията
изпълнителен директор е ищцата. Не са налице промени в това подлежащо на
вписване обстоятелство да проведеното на 19.06.2017г. общо събрание на
акционерите на дружеството.
Видно от представения Протокол от проведено Общо събрание на акционерите на „Г.ф.п.“ АД
на 19.06.2017 г. прието е решение за промяна в състава на СД като за нови членове
са избрани И.В.Ш., М.В.Ш.и В.И.Ш.. От датата на общото събрание във вътрешните
отношения между ищцата А.П. и дружеството тя не е член на СД. Същото общо
събрание на акционерите – от 19.06.2017г. е приело и решение, че на членовете
на СД, на които няма да бъдат възложени функции по представителство и
управление на дружеството, не се дължи възнаграждение.
С Решение № 86 от 04.08.2017 г.,
постановено по т. д. № 129/2017 г. на ОС – П., е указано вписване в търговския
регистър на подлежащите на вписване обстоятелства, касаещи промяна в състава на
Съвета на директорите въз основа на решенията на ОСА, проведено на 19.06.2017
г. Вписванията са извършени по партидата на дружеството на 07.08.2017 г.
Въз основа на цитираните
по-горе доказателства следва да се приеме, че между ищцата и „Г.ф.п.“ АД са
съществували мандатни отношения, основаващи се на избора и за член на СД –
според решенията на общите събрания на акционерите и тези на СД, разпределящ
функциите между членовете на съвета. Последните я легитимират като изпълнителен
член на СД като тя е изпълнявала тази длъжност и през процесния
период: 01.09.2015г. – 19.06.2017г.
Съгласно чл.231 ал.2 от ТЗ решенията
на общото събрание влизат в сила незабавно, освен ако действието им бъде
отложено. Изборът и освобождаването на членове на съвета на директорите е сред
обстоятелствата, визирани от нормата на чл. 231 ал.4 от ТЗ, които имат действие
от вписването в търговския регистър. Последната обаче се отнася за трети лица и
е предвидена с оглед сигурността в търговския оборот. Във вътрешните отношения
между ищцата, която е освободена като член на СД и дружеството решението на ОСА
има незабавно действие. Нейното мандатно правоотношение следва да се счита
прекратено, считано от 19.06.2017г.
По въпроса дължимо ли е претендираното възнаграждение за изпълняваната от ищцата длъжност
като изпълнителен директор: възнаграждението и неговия размер са предмет на
решение на общото събрание на акционерите - Протокол от 11.03.1998г. от
проведено учредително събрание на „Г.Ф.п.“ АД. Ето защо не може да бъде споделено становището
на ответника, че възнаграждение не се
дължи, защото неговия размер е определен от СД, без този орган да има
правомощия да определя възнаграждението на изпълнителния директор. Действително
уставът на дружеството предвижда, че общото събрание на акционерите избира и
определя възнаграждението на членовете на съвета на директорите и разпоредбата
му не е променена след изменението на чл.244 ал.7 от ТЗ /ДВ, бр.58/2003г./. В
случая обаче възнаграждението в размер на четири минимални работни заплати не е
определено от СД, а е прието от общото събрание на акционерите, каквото е и
учредителното събрание. Представените решения на СД само възпроизвеждат вече
приетото решение от компетентния дружествен орган – ОСА. Не са ангажирани доказателства от страна на
ответника за наличие на друго последващо решение на
ОСА, отменящо горното. Вярно е, че тази длъжност би могла да се изпълнява и
безвъзмездно / каквото е едно от твърденията във въззивната
жалба/, но в случая е налице решение на ОСА в противоположен смисъл, което е
действало през процесния период. Представените
доказателства касаят само приети промени в персоналния състав на СД, не е и
относно размера на възнаграждението. Едва с решението на ОСА от 19.06.2017г.,
което е освободило ищцата като член на СД, е прието, че на членовете на СД, на
които няма да бъдат възложени функции по представителство и управление на
дружеството, не се дължи възнаграждение. Но това пак не се отнася до
изпълнителния член, комуто възнаграждение е дължимо.
При положение, че ищцата през целия период от
2001г. до 19.06.2017г. е изпълнявала функциите на изпълнителен директор като е
била преизбирана на тази длъжност от всички проведени до 19.06.2017г. ОСА, то
независимо от липсата на писмен договор, уреждащ мандатното правоотношение,
такова е било налице. При липса на писмен договор правата и задълженията по
него имат съдържанието, което е предвидено в нормите на закона - ТЗ и устава и
съответно – възложеното с решения на ОСА.
Налице е неотменено решение на
общото събрание на акционерите, което
предвижда заплащане на възнаграждение на членовете на СД, както
следва: в размер на три и половина минимални работни заплати за страната за
членовете на СД и до четири минимални работни заплати за страната – за изпълнителния
директор. Ето защо следва да се приеме, че възнаграждение в посочения размер е
дължимо на ищцата за изпълняваната от нея длъжност изпълнителен директор на
ответното дружество за периода 01.09.2015г. – 19.06.2017г. Ответникът не
ангажира никакви доказателства за неговото заплащане.
От заключението на вещото лице Л.Н.А.по допуснатата
съдебно – счетоводна експертиза, се установява, че за периода от 01.09.2015 г.
до 31.07.2017 г. брутното месечно възнаграждение на ищцата за длъжността
изпълнителен директор на ответното дружество, при съобразяване четирикратния
размер на минималната работна заплата за страната за исковия период, възлиза на
сумата от 39 120 лева. Изчислено за периода 01.09.2015г. – 19.06.2017г.,
то възлиза на 36 605.27 лева.
От обстоятелството, че ищцата е
била осигурявана за изпълняваната длъжност с размер на декларирания осигурителен
доход по-малък от размера на
претендираното възнаграждение, не може да се направи извод
за недължимост на възнаграждението по мандатното
правоотношение, нито за дължим от дружеството по-малък месечен размер.
Следва да се приеме, че ответникът не е извършил плащане на пълния размер на дължимото възнаграждение на ищцата за длъжността изпълнителен директор на ответното дружество за периода 01.09.2015г. – 19.06.2017г. и съответно – следва да бъде осъден да го заплати. Ето защо съдът намира претенцията за доказана до размер от 36 605.27 лева.
До същите правни изводи е достигнал и първоинстанционният
съд, поради което решението му като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца - въззиваем следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 1 500 лева.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №27 от 26.02.2019г., постановено по т.д.
№267/2018г. по описа на Окръжен съд - П., в частта с която е осъдено “Г.ф.п.”
АД ***, ЕИК **** да заплати на А.Е.П. с адрес: *** сумата 36 605.27 лева,
представляваща дължимо възнаграждение за изпълняваната от ищцата длъжност
изпълнителен директор на ответното дружество за периода 01.09.2015г. –
19.06.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на иска - 13.09.2018г. до
окончателното и изплащане, както и сумата 3 334.22 лева - съдебни
разноски.
ОСЪЖДА “Г.ф.п.”
АД ***, ЕИК **** да заплати на А.Е.П. с адрес: *** сумата 1 500 лева – разноски
пред въззивния съд за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
в едномесечен срок от съобщаването му на страните при наличие на предпоставките
по чл.280 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.