№ 1149
гр. Перник, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20221720102870 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Форс 1990“ ЕООД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – адв. А. А., срещу
„Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: *********, с която
се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми:
сумата от общо 15 592.35 лева с ДДС, представляваща стойността на
доставени от ищцовото дружество на ответника горива по договор, сключен
на 02.03.2017 г. в гр. Перник, на основание чл. 112, ал. 1 от Закона за
обществените поръчки /ЗОП/ и в изпълнение на Решение № РД-8/31.01.2017
г. на управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник между
ищеца като изпълнител и ответника като възложител с предмет „Доставка на
горива за нуждите на „ВиК“ ООД гр. Перник по обособена позиция № 2
„Доставка на горива за служебни автомобили чрез зареждане от
бензиностанции на изпълнителя –район Перник“ като сумата е формирана от
задълженията по фактура № **********/11.02.2019 г., фактура №
**********/21.02.2019 г. и фактура № **********/11.03.2019 г, както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 23.05.2022 г. до окончателното плащане на сумата. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на договор, сключен на
02.03.2017 г. на основание чл. 112, ал. 1 от ЗОП и в изпълнение на Решение №
РД-8/31.01.2017 г. на управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр.
Перник между ищеца като изпълнител и ответника като възложител с предмет
„Доставка на горива за нуждите на „ВиК“ ООД гр. Перник по обособена
1
позиция № 2 „Доставка на горива за служебни автомобили чрез зареждане от
бензиностанции на изпълнителя –район Перник“. Стойността на договора
била 360 000 лева без ДДС, формирана на база прогнозни количества горива,
а срокът на договора – 24 месеца или до изчерпване на стойността му или на
количествата по договора.
Съобразно договора ищецът като изпълнител приел да продава горивата
/означени като „стоки“/ на ответника като възложител в своите
бензиностанции в гр. Перник и на територията на Р. България. От своя страна
възложителят се задължил да заплаща стойността им. Било уговорено
горивата да се закупуват на бензиностанциите при условията на отложено
плащане и чрез използване на карти за безналично плащане. Изпълнителят
имал право ежемесечно да получава договорената цена на стоките при
условията на договора, а съгласно чл. 7 от същия възложителят следвало да
заплаща стойността на фактурите в 30 дневен срок от издаването им като
плаща сумите по банков път.
Поради това ищцовото дружество изпълнило задълженията си по
договора като редовно продавало горива съобразно нуждите на ответника.
Последният обаче изпаднал в забава по отношение на заплащане на
договорената цена като не заплатил начислените с три фактури суми: по
фактура № **********/11.02.2019 г. – за сумата от 6182.23 лева с ДДС,
фактура № **********/21.02.2019 г. – за сумата от 7698.17 лева с ДДС и
фактура № **********/11.03.2019 г – за сумата от общо 1730.49 лева с ДДС.
Доколкото фактурите не били заплатени нито в уговорения 30-дневен
срок, нито впоследствие, ищецът счита, че исковата претенция следва да бъде
уважена.
С исковата молба са представени: договор от 02.03.2017 г. на основание
чл. 112, ал. 1 от ЗОП и в изпълнение на Решение № РД-8/31.01.2017 г. на
управителя на „ВиК“ ООД гр. Перник с предмет „Доставка на горива за
нуждите на „ВиК“ ООД гр. Перник по обособена позиция № 2 „Доставка на
горива за служебни автомобили чрез зареждане от бензиностанции на
изпълнителя –район Перник“, фактура № **********/11.02.2019 г., фактура
№ **********/21.02.2019 г. и фактура № **********/11.03.2019 г, както и
протоколи за зареждане на гориво.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото – чрез адв. А. П. е постъпил писмен отговор, с който предявеният иск
се оспорва като неоснователен.
В тази връзка на първо място се твърди, че ответникът не оспорва
сключването и валидността на процесния договор. Оспорват се обаче
приложените от ищеца фактури. Излагат се подробни доводи, че фактурите
били неистински и съставени за целите на настоящия процес. В подкрепа на
твърдението си, ответникът обръща внимание, че като материално отговорно
лице /М.О.Л/ във фактурите бил вписан Б.И.. Към датите на издаване на
фактурите обаче управител на ответното дружество бил И.В. /управител в
периода от 29.12.2014 г. до 17.01.2020 г./. Едва на 17.01.2020 г. бил вписан нов
управител на дружеството в ТРРЮЛНЦ – лицето Б.Л.И.. Поради това
2
ответникът счита фактурите за антидатирани, издадени в нарушение на
закона и съставени за целите на процеса. В тази връзка и ответникът ги
оспорва по реда на чл. 193 от ГПК като иска откриване на производство по
оспорване на същите – като в случай че ищецът искал да се ползва от тях,
тежестта на доказване на истинността им следва да се носи именно от ищеца.
На следващо място ответникът твърди и че фактурите не били
предявени на ответното дружество, поради което и нямало как да се иска
заплащане по тях като ответникът не бил в забава.
Твърди, че трите фактури били издадени за един месец, независимо от
уговорено ежемесечно издаване, а последната била след срока на договора.
Във фактурите липсвали данни за период, за който се отнасят, количества
горива и цените на същите по тарифата на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД,
ПСБ Перник – съгласно чл. 6 от договора. Поради това фактурите били
неясни и издадени не в съответствие с договора като по тях имало дори суми
за стоки извън същия – напр. за стъргалки за стикери.
На следващо място се оспорва, че вписаните във фактурите количества
горива не били реално доставени на ответника – като приложените протоколи
по никакъв начин не се свързвали с фактурите и стойностите не можело да се
установят и проверят. Освен това в самите протоколи липсвали дати и друга
информация – напр. на кои обекти са заредени горивата.
Поради това ответникът счита, че представените от ищеца
доказателства не били достатъчни да обосноват основателност на претенцията
му.
На последно място се прави възражение за погасяване по давност на
процесните суми, доколкото приложимата в случая давност била 3 години –
доколкото се касаело за периодични плащания. С тези аргументи се иска
претенциите да бъдат отхвърлени като се претендират и разноски.
Представят се извлечение от ТРРЮЛНЦ и протокол от извънредно
общо събрание.
В хода на производството по делото са представени: кредитно известие
/оригинал/, три броя фактури /оригинал/, писмо до „ВиК“ ООД гр. Перник и
две молби за потвърждение. Изготвена и приета е съдебно счетоводна
експертиза. Разпитан е и един свидетел В.А.М. /счетоводител в ищцовото
дружество/.
В съдебно заседание, проведено на 10.10.2022 г., процесуалният
представител на ищеца изразява становище за уважаване на исковите
претенции. Поддържа, че същите са доказани, както по основание, така и по
размера. Намира, че сумите не са погасени по давност, доколкото не
представлявали периодични плащания и към същите била приложима общата
пет годишна давност. Обръща внимание, че дори да се приеме приложимост
на кратката три годишна давност, то същата била прекъсната от извършено от
ответника признание на дълга. Относно сумата по последната фактура
посочва, че дори фактурата да е издадена след срока на договора, то
доставките по нея са извършени в изпълнение на трайни търговски
взаимоотношения и стойността им се дължи.
3
Процесуалният представител на ответника поддържа становище за
неоснователност на исковите претенции. От същия са постъпили писмени
бележки. Излага доводи, че извършването на доставките на горива не се
доказва от ищцовото дружество. Дори да се приеме обратното обаче сумите
били погасени по давност, предвид приложимостта на кратката такава за
периодични плащания. Поддържа се и че давността не била прекъсната,
доколкото представените молби за потвърждение не били относими към
процесните суми и не представлявали признание на същите.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства
/договор от 02.03.2017 г. на основание чл. 112, ал. 1 от ЗОП и в изпълнение на
Решение № РД-8/31.01.2017 г. на управителя на „ВиК“ ООД гр. Перник с
предмет „Доставка на горива за нуждите на „ВиК“ ООД гр. Перник по
обособена позиция № 2 „Доставка на горива за служебни автомобили чрез
зареждане от бензиностанции на изпълнителя –район Перник“, фактура №
**********/11.02.2019 г., фактура № **********/21.02.2019 г. и фактура №
**********/11.03.2019 г/ се установява, че между страните е съществувало
валидно облигационно отношение, възникнало по силата на договор от
02.03.2017 г. с предмет „Доставка на горива за нуждите на „ВиК“ ООД гр.
Перник. Въз основа на посочения договор са издадени и трите процесни
фактури: фактура № **********/11.02.2019 г., фактура №
**********/21.02.2019 г. и фактура № **********/11.03.2019 г.
По силата на посочения договор ответникът е възложил, а ищецът като е
приел да осъществява доставка на горива: автомобилен бензив А95Н био 7% -
66 000 л. +/- 15 %; дизелово гориво – 150 000 л. +/- 15% и пропан бутан –
13 000 л. +/- 15 %. Договорът е сключен на 02.03.2017 г. от 24 месеца, считано
от подписването му, или до изчерпване на количествата по договора или до
изчерпване на стойността му, която възлиза на 360 000 лева без ДДС.
Съгласно договора доставките на горива се извършват чрез зареждане на
служебни автомобили на възложителя от бензиностанции на изпълнителя със
съответните горива – при условията на отложено плащане и чрез използване
на карти за безналично плащане. На следващо място в договора е предвидено,
че доставените количества горива се фактурират един път в месеца, а
възложителят заплаща стойността на издадените от изпълнителния фактури
до 30 календарни дни от издаването им по банков път.
На следващо място видно от приложените по делото:
фактура № **********/11.02.2019 г. ищецът е доставил на ответника
дизел, бензин и пропан бутан – на стойност 7696.17 лева с ДДС. Във
фактурата е вписана и един брой стъргалка за стикери на стойност 2 лева
с ДДС; Във фактурата са описани по номера съответните бонове, въз
основа на които са начислени съответните потребени количества.
фактура № **********/21.02.2019 г. ищецът е доставил на ответника
дизел, бензин и пропан бутан – на стойност 6182.23 лева с ДДС; Във
4
фактурата са описани по номера съответните бонове, въз основа на които
са начислени съответните потребени количества.
фактура № **********/11.03.2019 г. ищецът е доставил на ответника
дизел и бензин – на стойност 1730.49 лева с ДДС; Във фактурата са
описани по номера съответните бонове, въз основа на които са
начислени съответните потребени количества.
Посочените фактури са налични по делото в два варианта – фактури,
приложени към исковата молба с М.О.Л. на „Водоснабдяване и канализация“
ООД гр. Перник лицето Б.И. и фактури, получени от вещото лице Я. А. при
посещение в счетоводството на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр.
Перник и приобщени от съда към съдебно счетоводната експертиза с М.О.Л.
на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник лицето И.В.. С
изключение на лицето, вписано като М.О.Л. на ответното дружеството двете
групи фактури са с идентично съдържание. Вещото лице е представило и
един броя кредитно известие № 2000000/31.12.2018 г. на стойност 18.74 лева.
По делото е изготвена съдебно счетоводна експертиза, от която се
установява, че неплатените суми по фактури издадени от „Форс 1990" ЕООД
към „ВиК" ООД град Перник възлизат на 15 592,35 лева по счетоводни данни
на „Форс 1990" ЕООД и на 15 592,15 лева по счетоводни данни на „ВиК"
ООД, по фактури, както следва:
Фактура № **********/ 31.12.2018 г. на стойност -18.54 лева с ДДС;
Фактура № **********/11.2.2019 г. на стойност 6182.23 лева с ДДС;
Фактура № **********/21.2.2019 г. на стойност 7698.17 лева с ДДС – от
тази сума 4498.01 лева са над стойността на договора;
Фактура № **********/11.3.2019 г. на стойност 1730.49 лева с ДДС – от
тази сума 1442.08 лева са над стойността на договора;
Според вещото лице фактурите, предмет на искова молба, са включени в
дневници за продажби и в справка декларация по ЗДДС в м. 02 и м. 03.2019 г.
от „Форс 1990" ЕООД, в последователност с нарастващ № на фактурата.
В дневници за покупки и в справка декларация /СД/ по ЗДДС на „ВиК"
ООД гр. Перник са включени фактурите, предмет на исковата молба, в м. 02 и
м. 03.2019 г. и е ползвано право на пълен данъчен кредит.
По договор с „ВиК" ООД за периода от 02.03.2017 г. до 11.03.2019 г. са
издадени фактури за продажба на дизел, бензин и пропан бутан на обща
стойност 369 399,67 лева без ДДС, в т.ч. и фактура № **********/28.02.2019
г. на стойност 3759,58 лева без ДДС, която е платена, или част от стойността
на неплатените фактури - 5 940,09 лева надвишава стойността от 360 000,00
лева без ДДС по договор от 02.03.2017 г.
Вещото лице е извършило нужните проверки в счетоводството на ищеца
и ответника и е установило, че по отношение на фактурите по исковата молба
счетоводството на ищеца е водено редовно - включени са в дневник за
продажби в съответния месец на издаването им и в СД по ЗДДС. В дневник за
продажби м. 02 и м. 03.2019 г. процесиите фактури са включени с №, дата,
суми и поредност на № на фактурите. От своя страна в счетоводството на
ответника „ВиК" ООД гр. Перник фактурите, приложени в счетоводството на
5
„ВиК" ООД е вписано името на МОЛ И.В., който е бил МОЛ в този период,
фактурите са подписани за получател и изпълнител.
При зареждане на гориво доставчикът е издавал клиентски
бонове/служебен бон, в който се съдържат данни за дата, количество, вид
гориво, цена - продажна цена при зареждане на колонка и общо сума, като
след общата сума е изписано „Банкови трансфери", „служебен бон" или
„договор", т.е. зареденото количество гориво не е платено в брой. Във всяка
фактура са вписани № на издадените от доставчика служебни бонове. Не е
извършвано плащане по фактурите предмет на исковата молба.
В съдебно заседание, проведено на 10.10.2022 г., вещото лице разяснява,
че счетоводната програма на ищцовото дружество не може да издава фактури
със задна дата. При проверка на фактурите, находящи се при ответника,
вещото лице е установило, че като М.О.Л. на „ВиК“ ООД гр. Перник е вписан
И.В.. Фактурите освен това са подписани – и от страна на съставител и от
страна на получател. Фактурите, установени от вещото лице при ответника, в
останалата си част съвпадат по съдържание с тези към исковата молба.
Според вещото лице разминаването в М.О.Л. се дължи на това, че фактурите
към исковата молба са разпечатани от програмата в по-късен етап, когато
вече М.О.Л. е друго лице.
Вещото лице посочва и че надвишението в сумата на договора идва от
следните фактури: фактура ********** от 21.02.2019г. е в размер 4498.01лв. и
фактура ********** от 11.03.2011г. в размер 1442,08лв. Между тези две
фактури, които са неплатени, обаче е издадена и фактура № 5690 от
28.02.2019г. която е платена.
Вещото лице поддържа, че фактурите са осчетоводени и са включени в
дневник за покупките на ответника.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото
експертните изследвания са подробни и компетентно извършени, а по делото
липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на
производството. Освен това експертизата кореспондира с приложената по
делото документация, изготвена и след лична проверка в счетоводствата на
двете дружества, не е оспорена от страните в производството, а вещото лице е
отговорило и на въпросите, поставени в съдебно заседание.
По делото е разпитана свидетелката В.А.М. /счетоводител на ищцовото
дружество/. Последната разяснява, че счетоводният продукт за търговията с
горивата при разпечатване на фактура за минал период автоматично на
материално отговорното лице изписва този МОЛ, който е вписан в Търговски
регистър към момента на разпечатването.
На следващо място свидетелката твърди, че знае за процесния договор от
м. март 2017 г. с предмет зареждане на гориво като бензин и дизел.
Организацията на зарежданията според свидетеля извършвала по следния
начин: всяко зареждане се записвало в протокол, в който е описано
количеството заредено гориво, дата, с кой автомобил и подпис на служителя,
който е заредил МПС-то. Именно на база този протокол били издавани
фактури вкл. процесните. При всяко зареждане се издавали и служебни
6
бонове, отчитани от счетоводната програма, които се прилагали към
протоколите и на база тази информация се издавала фактурата.
Свидетелката твърди, че ищецът имал два търговски обекта –
бензиностанция в село Долна Диканя и бензиностанция в гр. Перник, кв.
Рудничар. В тези обекти имало оставени протоколи за зареждане, които се
попълвали. Относно договора с ответника обаче свидетелката не помни дали
на служителите на „ВиК“ ООД са издавани карти за зареждане.
Съдът намира, че следва да кредитира така депозираните свидетелски
показания като цени същите при условията на чл. 172 от ГПК, доколкото
свидетелката е служител на ищеца. Изнесените от свидетеля твърдения обаче
са ясни, последователни и еднопосочни, не са оспорени от страна на
ответника, а кореспондират и на останалите представени по делото
доказателства, поради което и съдът кредитира същите, тъй като не намира
основания за поставяне под съмнение на тяхната достоверност. В тази връзка
и съдът намира, че следва да цени всички ангажирани гласни доказателства
при формиране на правните си изводи по делото.
На последно място по делото са ангажирани и разменени между
страните писма и молби за потвърждение. В тази връзка, видно от писмо ДО
„ВиК“ ООД от 15.01.2021 г. се установява, че ищецът е отправил искане до
ответника последният да потвърди, че ищецът има вземане срещу ответника
към 31.12.2020 г. на стойност 15 592.35 лева. Такова потвърждение
ответникът е издал на 22.01.2021 г. – до сумата от 15 592.15 лева – за „ВиК“
ООД подписът е положен от Ст. Стефанова – гл. счетоводител, което не е
оспорено от ответника.
Молба със същото съдържание е издадена и на 02.02.2022 г. Същата
обаче е отправена от ответника и подписана от инж. Б.И. до ищеца. В тази
молба ответникът във връзка с одит на ГФО е поискал ищецът да потвърди,
че ищцовото дружество ИМА вземане срещу ответното дружество в размер
на 15 592.15 лева. На 06.02.2022 г. ищецът е издал такова потвърждение,
подписано от свид. В.М. за сумата от 15 592.35 лева. В тази връзка и в
счетоводните записвания на двете дружества е налице разлика от 0.20 лева.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Искът е с правно основание по чл. 327 от Търговския закон вр. с чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на
облигационно отношение между него и ответника, въз основа на сключения
договор за доставка на стоки, както и че е изпълнило задълженията си по
същия.
Ответникът следва да докаже, че е извършил плащане на
претендираните от дружеството суми, както и настъпване на
правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти.
Правният режим на договора за търговска продажба е уреден в чл. 318 и
сл. от ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 327 от ТЗ купувачът е длъжен да
7
плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават
право да я получи, освен ако е уговорено друго. Относно сроковете на
плащане се прилагат съответно общите правила на глава двадесет и първа
Договорът за продажба е консенсуален, в случая формален, доколкото е
сключен по реда на Закона за обществените поръчки, и двустранен. За
сключването му е необходимо съвпадане на насрещните волеизявления на
съконтрахентите по него относно съществените му елементи – доставяните
стоки и тяхната цена. В настоящия случай между страните не се спори, че е
сключен договор за доставка на горива – бензин, дизел и метан.
Първият спорен въпрос предвид предмета на делото, твърденията и
възраженията на страните е дали действително са доставени горивата,
посочени в трите процесни фактури и стойността им. В случая от
ангажираните по делото доказателства категорично се установява, че
посочените във фактурите горива са доставени в отбелязаните количества.
Това е така, доколкото видно от изготвената експертиза трите фактури са
подписани са издател и получател, като са осчетоводени от ответното
дружество и за тях е ползван данъчен кредит. Подписите във фактурите не са
оспорени, така както не са оспорени и единичните цени на стоките. Съгласно
трайната съдебна практика фактурата може да бъде приета като доказателство
за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между
страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид
стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на
издаване. Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на
ответника – купувач, включването й в дневника за продажбите по ДДС и
ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на
задължението и доказват неговото съществуване /така Решение №
166/26.10.2010 г. по т.д. 991/09г. на ВКС, ІІ т.о., Решение №96/26.11.2009г по
т.д. 380/2008г. на ВКС, І т.о., Решение № 46 от 27.03.2009г. по т.д. №546/08г.
на ВКС, ІІ т.о., Решение №42/19.04.2010г. по т.д. №593/09г. на ВКС , ІІ т.о.,
Решение № 42/10 на ВКС, ІІ т.о. и др./.
Предвид горното и възраженията на ответника, че не се доказвало
реално доставяне на горивата няма как да бъдат споделени, доколкото
осчетоводяването на фактурите представлява потвърждение от ответника за
изпълнение на задълженията на продавача, за съществуване на дълга
съответно и неговата стойност.
На следващо място съдът намира за нужно да отбележи, че
действително настоящият договор е означен сключен по реда на Закона за
обществените поръчки. Ответното дружество е регистрирано като възложител
в Агенцията по обществени поръчки – като обществената поръчка относима
към настоящото дело е с номер 01021-2016-0003[1] /в регистъра към АОП
преди използването на ЦАИС/. В тази връзка и ограничаването на договора
със срок /две години от сключването му/ и по стойност не изключва
приложението на общите правила на ТЗ, нито възможността за влизане на
страните в т.нар. трайни търговски взаимоотношения. Прави впечатление
освен това, че преди последната процесна фактура е издадена още една от
ищеца / фактура № 5690 от 28.02.2019 г./, която ответното дружество е
8
заплатило. В тази връзка и съдът намира, че нарушенията на ЗОП, изразяващи
се в превишаване стойността на договора респ. в издаване на последната
фактура след формалното изтичане на срока на договора /макар част от
горивата да са доставени преди това/ може да съставлява основание за
търсене на административно наказателна отговорност на възложителя по реда
на специалния закон, но не съставлява основание за недължимост на
процесните суми, доколкото съответните горива са реално доставени.
На следващо място съдът намира, че следва да съобрази и направеното
от ответника възражение за погасителна давност – доколкото ответникът
твърди, че в случая приложима била кратката три годишна такава.
Предвид установената фактическа обстановка по делото съдът намира,
че уговорените и реализирани доставки нямат характера на периодични
такива по смисъла на ТР 3/18.05.2012г. на ОСГК на ВКС по т.дело 3/2011 г.
Доставките на горива за целите на продажбената част от правоотношението
се реализират единствено въз основа на бъдещи конкретни заявки – при
посещение на търговските обекти на ищеца за зареждане на автомобилите,
следователно – същите нямат единен правопораждащ факт. Освен това, видно
от процесните фактури, същите не са издавани ежемесечно, а през различни
интервали от време. Относно липсата на периодичен характер на доставките,
престирани по договор, но след изискуемо заявяване са и Определение №
303 от 13.04.2016 г. на ВКС по т. д. № 2552/2015 г., I т. о., ТК; Определение
№ 633 от 11.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 216/2014 г., II т. о., ТК; Определение
№ 532 от 14.09.2015 г. на ВКС по т. д. № 2777/2014 г., II т. о., ТК,
постановени по реда на чл. 288 от ГПК.
В допълнение към горното, съдът отбелязва, че съобразно мотивите
на ТР 3/18.05.2012г. на ОСГК на ВКС по т.дело 3/2011 г. погасителната
давност е установена в обществен интерес. Правните норми, които я уреждат,
са императивни. С оглед голямото разнообразие на субективните права
законодателят е предвидил освен общата петгодишна давност по чл. 110
ЗЗД и по-кратки специални давностни срокове като по този начин се отчитат
особеностите на различните облигационни отношения. В чл. 111 от ЗЗД като
изключение е установена тригодишна давност за три групи вземания, едната
от които е за наем, за лихви и за други периодични плащания. Целта на
определяне на специален, по-кратък давностен срок за тези вземания, е да
бъде защитен длъжникът относно онези негови плащания, които
са предварително известни на страните по правоотношението. Кредиторът и
длъжникът в тези случаи знаят изначално времето на изпълнение. По този
начин с настъпването на всеки падеж на кредитора се напомня за
съществуващите задължения за периодични плащания и евентуално за
наличието на неизплатени такива. Ето защо за тези вземания е предвиден по-
кратък давностен срок. След като разпоредбата на чл. 111, б. "в" от ЗЗД се
отнася за изключение, то тя не следва да се тълкува разширително, а да се
прилага само за такива периодични плащания, които са подобни на наемите и
лихвите. Характерен признак на това плащане е неговата периодичност без
оглед на това по какъв начин е определено изтичането на интервала от време,
който го прави изискуемо - годишен, месечен, седмичен или дневен.
9
В настоящия случай липсва подобие с посочените вземания, а
плащанията между страните не са с предварително определен и известен
момент. Горното разбиране за целта и съдържанието на договора съответства
на осъществените от страните действия по неговото
изпълнение. Доказателствата по делото обективират заявяване, доставки и
фактуриране без определена ритмичност и повторяемост по количества,
време, цена или падеж.
Дори да се приеме противното обаче – а именно приложение на
кратката три годишна давност, в случая същата е била прекъсната с
извършеното признание на дълга – обективирано в приложените молби за
потвърждение. Дори същите да са издадени за счетоводни цели, това не
променя характера им на извънсъдебни признания на дълга. Освен това
документите са подписани от страните в това число ответника, като
признанието е достигнало до ищеца, който именно го представя по делото /
така Тълкувателно решение № 4/14.10.2022 г. по тълк.д. № 4/2019 г. на
ОСГТК на ВКС/. От своя страна констатираното разминаване с 0.20 лева в
размера на дълга съдът намира за несъществено и същото не може да
обоснове довода на ответника, че се касаело за различни суми и не било ясно
дали се признават действително процесните задължения. Същото важи и за
твърдяното разминаване в стойностите по фактури и процесните суми.
Последното видно и от заключението по ССчетЕ се дължи на кредитно
известие № **********/ 31.12.2018 г. на стойност -18.54 лева с ДДС. Така при
съобразяване на същото и при изваждане на сумата от 18.54 лева от общата
сума по трите фактури от 15 610.89 лева води до процесната сума от 15 592.35
лева.
Предвид горното съдът намира искът за доказан по своето основание.
По размер исковата сума е основателна до 15 590.35 лева – като следва да
бъде отхвърлена за сумата от 2 лева с ДДС, представляваща стойността на
стъргалка за стикери, която стока действително не е предмет на договорните
отношения между страните.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски са направили и двете страни. Предвид изхода на
делото такива се дължат принципно и на двете страни.
Ищецът претендира разноски в размер на общо 903.72 лева държавна
такса и депозит за вещо лице. Разноски за адвокатско възнаграждение НЕ се
претендират. Посочените разноски са действително извършени, видно от
представени платежни нареждания. Поради това съобразно уважената част от
исковете на ищеца следва да се присъди сумата от 903.60 лева.
Възражението за прекомерност на разноските, направено от ответника,
е неоснователно, доколкото разноски за адвокат от ищеца не се претендират.
Ответникът от своя страна претендира разноски за адвокат от 1560 лева
с ДДС. От тази сума на ответника предвид отхвърлената част от исковете се
дължат 0.20 лева с ДДС.
С оглед ниската стойност на дължимите на ответника разноски и за
процесуална икономия съдът намира, че следва да присъди на ищеца сумата
10
от 903.40 лева по компенсация.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
[1] Същата е налична на сайта на АОП - Агенция по обществени поръчки - Информация за преписка
(aop.bg)
Както и на сайта на ответното дружество http://vik-pernik.eu/order.html
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Средец, №
11, ДА ЗАПЛАТИ на „Форс 1990“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, кв. Рудничар, ул. 2-ра, № 48 Б, сумата от
общо 15 590.35 лева с ДДС, представляваща стойността на доставени от
ищцовото дружество „Форс 1990“ ЕООД на ответника „Водоснабдяване и
канализация“ ООД гр. Перник горива по договор, сключен на 02.03.2017 г. в
гр. Перник, на основание чл. 112, ал. 1 от Закона за обществените поръчки
/ЗОП/ и в изпълнение на Решение № РД-8/31.01.2017 г. на управителя на
„Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник между ищеца като
изпълнител и ответника като възложител с предмет „Доставка на горива за
нуждите на „ВиК“ ООД гр. Перник по обособена позиция № 2 „Доставка на
горива за служебни автомобили чрез зареждане от бензиностанции на
изпълнителя –район Перник“ като сумата е формирана от задълженията по
фактура № **********/11.02.2019 г., фактура № **********/21.02.2019 г. и
фактура № **********/11.03.2019 г, както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.05.2022 г.
до окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 2
лева с ДДС, представляваща разликата над уважената част до пълния размер
на претенцията, поради неоснователност на иска в тази част, като сумата е
начислена във фактура № **********/21.02.2019 г.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Средец, № 11
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Форс 1990“ ЕООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв.
Рудничар, ул. 2-ра, № 48 Б сумата от общо 903.40 лева, представляваща
разноски в настоящото исково производство /по компенсация/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
11