О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260094
гр. Пловдив, 02.09.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен състав, в закрито съдебно заседание
на втори септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
като
разгледа докладваното от младши съдия Иванов ч. гр. дело № 1691 по описа на
съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на М.И. Г., чрез адв. Н.М.,
против Определение № 6405
от 24.06.2020 г. по гр. дело № 4084/ 2020 г. по описа на РС – Пловдив, IX гр. с-в, с което е върната искова
молба с вх. № 18671/ 16.03.2020 г. по описа на съда, депозирана от
жалбоподателката против С. К. Г., и е прекратено производството по гражданското
дело.
В жалбата се твърди, че атакуваното определение е
неправилно и неоснователно, доколкото предоставения от районния съд
допълнителен двуседмичен срок за отстраняване на нередовностите на депозираната
искова молба бил крайно недостатъчен. Жалбоподателката счита, че ѝ е
необходим по-дълъг срок за снабдяване с всички необходими документи, които
следва да приложи към исковата си молба, респ. необходими за определяне на
размера на държавната такса и вписването на молбата. Сочи, че районният съд е
изпращал съдебните книжа на адреса на ищцата, а не на процесуалния
представител, което допълнително забавя пълното изпълнение на дадените
указания. В този смисъл моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и
да върне делото на РС – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените
действия.
На основание чл. 129, ал. 3, изр. последно от ГПК
препис от жалбата не е връчен на ответната страна.
Настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Пловдив,
след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид данните по делото,
намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в
законоустановения срок и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна
поради следните съображения:
РС – Пловдив е бил сезиран с искова молба с вх. №
18671 от 16.03.2020 г. по описа на съда, депозирано от М.И. Г. против С. К. Г..
Съгласно чл. 129, ал. 2 от ГПК когато исковата молба
не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128 от ГПК, на ищеца се
съобщава да отстрани в срок допуснатите нередовности, а по силата ал. 3 на
същия член когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба
заедно с приложенията се връща.
С Разпореждане № 27325/16.04.2020 г., връчено на
ищеца на дата 15.05.2020 г., районният съд е оставил исковата молба без
движение на основание чл. 127, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, като е дал подробни
указания и е предоставил двуседмичен срок за отстраняване на нередовностите.
Съдът също така е предупредил ищеца за последиците от неизпълнение на указанията
в срок, а именно връщане на исковата молба.
Ищецът е депозирал молба с вх. № 27639/29.05.2020 г.
по описа на РС – Пловдив, с която е изпълнил част от указания и е помолил за
удължаване на срока за отстраняване на нередовностите с още 20 дни. С разпореждане
на съда този срок е продължен на основание чл. 63 от ГПК с две седмици, считано
от 04.06.2020 г. Съгласно правилата на чл. 60, ал. 4 от ГПК продълженият срок е
изтекъл на 18.06.2020 г. – ден четвъртък, присъствен. По делото не е постъпила
молба от ищеца, с която да са изпълнени указанията на съда и да са отстранени
нередовностите на исковата молба, нито пък е направено искане за ново
удължаване на срока за изпълнение.
В този смисъл и на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК
правилно районният съд е върнал депозираната искова молба и е прекратил
производството. На ищцата са дадени подробни указания по
чл. 129, ал. 2 от ГПК, които тя не е изпълнила нито в първоначално определения
двуседмичен срок, нито в продължения с още две седмици. Следователно районният
съд е бил длъжен да върне исковата молба и да прекрати производство, доколкото
не може да разглежда и да се произнася по ненадлежно заявена претенция.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателката, че
удължаването на срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба с две
седмици е било недостатъчно. Същата е могла по реда на чл. 63 от ГПК да поиска
ново продължаване на срока за изпълнение на указанията, ако е счела, че по
обективни причини определеният ѝ нов двуседмичен срок също няма да е
достатъчен. Такова искане обаче не е направено пред първата инстанция, а се
излага едва в настоящата частна жалба. Следователно правилно районният съд е
приел, че са налице предпоставките на чл. 129, ал. 3 от ГПК за връщане на
исковата молба.
Неоснователно е твърдението и че съдебните книжа са
неправилно изпращани на адреса на ищцата – жалбоподател в настоящото
производство, а не на нейния процесуален представител. Видно от съдържанието на
исковата молба с вх. № 18671 от 16.03.2020 г. по описа на РС – Пловдив,
единственият посочен адрес за контакти с ищцовата страна е с.*****, община ******,
ул. „******“ № **. Самата молба дори е изпратена по пощата от с. *****.
Следователно правилно районният съд е връчил на ищеца препис от своето
Разпореждане № 27325 от 16.04.2020 г. на посочения по-горе адрес в с. *****.
Съдебният адрес на пълномощника адв. Н.М.,***, е посочен за пръв път с молба с
вх. № 27639/29.05.2020 г. по описа на РС – Пловдив, с която са изпълнени част
от указанията на съда и е поискано да се продължи срока за отстраняване на
нередовностите в исковата молба. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 63, ал.
2, изр. 2 от ГПК продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния. В
този смисъл съдът няма ангажимент да уведоми страната, в случай че молбата
ѝ по чл. 63 от ГПК е уважена, поради което правилно не е изпратено и
нарочно съобщение в този смисъл. Видно от горното районният съд не е процедирал
некоректно спрямо ищцовата страна касателно връчването ѝ на съдебни книжа
и уведомления, поради което и неоснователно се твърди в жалбата, че районният
съд е допринесъл за забавянето на страната.
Предвид гореизложеното жалбата се явява
неоснователна, а обжалваното определение като правилно следва да се потвърди.
На основание чл. 274, ал. 4 от ГПК настоящото
определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №
405 от 24.06.2020 г. по гр. дело № 4084/ 2020 г. по описа на РС – Пловдив, IX гр. с-в, с което е ВЪРНАТА искова молба вх. №
18671/16.03.2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив от М.И. Г. ЕГН **********,
с адрес ***, против С. К. Г., ЕГН **********, с адрес ***, и е ПРЕКРАТЕНО
производството по гр. д. № 4084 по описа за 2020 г. на Районен съд - Пловдив,
IХ граждански състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1./
2./