М
О Т И
В И
по НОХд.№ 17/2021г. по
описа на РС – Б.С.
Срещу
подс. С.Л.С. ***, е повдигнато обвинение по чл.343, ал.3, б.„а“, вр. чл.343,
ал.1, б.„б“, вр. чл.342, ал.1
НК затова, че на 07.12.2019 год. в гр.Б.С.,
обл.Враца при управление на МПС - лек автомобил “Опел“, модел „Астра“, с рег. №
ВР 0006 АМ, негова собственост, е нарушил правилата за движение:
- чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.3, т.1 и
т.2 от ППЗДвП - с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди; - чл.5,
ал.2, т.1 и чл.116 от ЗДвП – като водач на пътно превозно средство не е бил
внимателен и предпазлив към уязвим участник в движението, а именно пешеходец; -
чл. 20, ал.1 от ЗДвП – като водач на пътно превозно средство е бил длъжен да контролира непрекъснато пътно превозното средство, което
е управлявал; - чл.20, ал.2 от ЗДвП - като водач на пътно превозно средство е
бил длъжен при избиране на скоростта на
движение да се съобрази с атмосферните условия – мъгливо време, в тъмната част
на денонощието, със състоянието на пътя и на превозното средство, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Водачът е длъжен да намали
скоростта и да спре, когато възникне опасност за движението; - чл.119, ал.1 ЗДвП - като водач
на пътно превозно средство при
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство
е бил
длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре, и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Б.С.К., ЕГН **********,***, изразяваща се в счупване на лява бедрена кост
в далечния край, и деянието е извършено на пешеходна пътека.
По делото не е предявен граждански
иск от пострадалия.
Пострадалият от престъплението – Б.С.К., с ЕГН **********,***, е
конституиран като частен обвинител по делото, представляван и действащ чрез своята майка,
в качеството й на родител и законен представител Г.М.Б..
Участващият
в делото прокурор поддържа обвинението, така както е внесено с обвинителния
акт. В хода на съдебните прения поддържа, че от събраните доказателства се е
установила фактическа обстановка, идентична с описаната в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Предлага с оглед данните за личността на подсъдимия
да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ около средния размер, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл.66 ал.1
от НК и „лишаване от право да управлява МПС“, излагайки
съображенията си за исканото наказание, отчитайки чистото му съдебно
минало.
Процесуалният представител на частният обвинител излага
също подробни доводи относно доказаността на обвинението и
анализирайки събраните доказателства. По отношение на това какво наказание да
бъде наложено на подсъдимия, намира, че същото следва да бъде определено над
средния размер, тъй като подсъдимият не е изразил никакво
съжаление за случилото се.
Упълномощеният
защитник на подсъдимия С. – адв.Т.Р. ***, пледира за
оправдателна присъда. Излага подробни доводи, че
обвинението срещу подзащитния му не е доказано по несъмнен и категоричен начин,
обсъждайки и събраните по делото доказателства. При условията на
евентуалност моли за налагане на наказание при условията на чл.55 от НК.
В последното о.с.з., след дадените
показания от свидетелите и разпита на вещите лица, подсъдимият С. по време на
съдебното следствие дава обяснения, заявява, че нямало никой на кръстовището и
на тротоара, но в един момент, когато вече пресичал с автомобила пешеходната
пътека, видял момче пред него и натиснал спирачки, но го докоснал с предната
част на колата. Пледира да бъде оправдан.
По делото са събрани писмени и
гласни доказателства, изготвени са съдебни експертизи, които анализирани
поотделно и в съвкупност, дават основание на съда да приеме за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият С.Л.С. е роден на *** ***, с постоянен и настоящ
адрес:***. Същият е българин, български гражданин, женен с две деца, със средно
образование, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият С.Л.С. ***. Същият е правоспособен водач на МПС като притежава свидетелство
за управление на моторно превозно средство, издадено на 17.05.2011г., с кат. В,
С, Ткт., М. На
07.12.2019г. около 20.00 ч. подс. С. управлявал собственият си л.а. “Опел“,
модел „Астра“, с рег. № ВР 0006 АМ в гр.Б.С.,
обл.Враца,
по ул. „В.Л.“ към кръстовището с ул.“К.О.“, в посока на движение към с.П., обл.Враца. Видимостта била добра при вечерни условия, тъй като пътното платно било
осветено от уличното осветление, по същото платно нямало неравности, а и подсъдимият бил включил късите светлини на
управлявания от него автомобил. По същото време св. Б.С.К. се движил пеша по тротоара на ул. „В.Л.“. Достигнал до пешеходната пътека тип
„зебра“, М 8.1, находяща се на ул. „В.Л.“, до
кръстовището с ул.“К.О.“, възнамерявал да предприеме преминаване през пътното платното с движение по пешеходната пътека. В момента, в
който св. К. предприел
пресичане по пешеходната пътека, в посока от дясно на ляво за водача на л.а. “Опел“ –
подс.С., управляваното от подсъдимия превозно средство приближавало по ул.„В.Л.“ със разрешената
за населеното място скорост към същата пешеходна пътека и предстояло да я пресече в посока към с.П., обл.Враца. К. започнал да се движи
с бърз ход по платното за движение на МПС като навлязъл в лентата, в която се движил л.а. “Опел“, модел „Астра“, с
рег. № ВР 0006 АМ. В този момент
автомобилът се движил със скорост от 31,50 км./ч. Подсъдимият имал
възможност да възприеме пешеходеца от разстояние около 40 метра преди да
достигне с автомобила в зоната на пешеходната пътека, но не го видял и не
предприел спиране, за да пропусне св. К. да премине по пешеходната пътека преди автомобилът
да пресече същата. Когато л.а. “Опел“, модел „Астра“, с рег. № ВР 0006 АМ, започнал да пресича
пешеходната пътека, водачът видял
пешеходеца, но не спрял своевременно и ударил с предната си дясна част тялото на пострадалия. От удара тялото на момчето се завъртяло и то паднало върху платното за
движение, до лявата предна част на автомобила. След удара подсъдимият спрял на мястото на
произшествието. Случилото се с пострадалия
К. било
възприето от свидетелите Т.А.Р.-Георгиева и А.А.Й., които излизали от денонощен магазин на ул.“В.Л.“,
в близост до настъпилото пътно-транспортното произшествие. Също така и от
свидетелите Т.Ц.Т., която пътувала в л.а. “Опел“, модел „Астра“, и Ш.М. А., който се движил с друг автомобил
след л.а. “Опел“, управляван от подс.С.. Свидетелката Т.А.Р.-Георгиева и подс.С. помогнали
на пострадалия да се изправи от пътното платно и го придвижили до тротоара. За настъпилото ПТП св. А.А.Й.
подала
сигнал на тел. 112. На мястото
пристигнали служители на РУ Б.С. и линейка, която транспортирала пострадалия до
ФСМП в гр.Б.С.. Там са му направени медицински манипулации, а след това е
постъпил на лечение в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД гр.Плевен.
Междувременно,
на същата дата, бил извършен оглед на местопроизшествието от разследващ
полицай.
От
заключенията на назначените в досъдебната фаза и изслушани в съдебно заседание
съдебно-медицинска експертиза и допълнителна такава е
видно, че св.К. е получил счупване на лява бедрена кост в
далечния край.
По механизъм увреждането отговаря да бъде
получено от удар на твърд тъп предмет и по начин и време, посочени в досъдебното производство,
т.е. в условията на пътно – транспортно произшествие - блъскане
на пешеходец от лек автомобил. На К. му е
причинено трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник с оздравителен
период повече от един месец.
От
изготвената по делото автотехническа експертиза се установява, че от техническа гледна точка причина за
настъпилото пътно – транспортно произшествие е водачът на лекия автомобил „Опел
Астра“, който не е спрял, за да осигури предимство на дете – пешеходец, който е
пресичал кръстовището в района на пешеходната пътека тип М 8.1 /зебра/. Мястото
на удара между лекия автомобил „Опел Астра“ и пешеходеца е настъпил в района на
пешеходната пътека в дясната лента на платното за движение на ул.“В.Л.“ по
посока на движението на лекия автомобил, на 2,9 метра в ляво от ориентира по
ширината на платното за движение. Установява се, че скоростта на движение на пешеходеца /бърз ход/ в условията на
произшествието е била около 6,2 км/ч. или около 1,72 м/с. Скоростта на л.а. “Опел“, модел „Астра“,преди ПТП е била около
31,50 км/ч, а в момента на удара с пострадалия е била около 18 км/ч. в
условията на произшествието. При тази скорост
/31,50 км/ч/
опасната зона за спиране на автомобила е била около 17.45метра. Фаровете на лекия автомобил отговарят на всички европейски
норми и при мъгливо време и намалена видимост, в експертния анализ се приема,
че видимостта пред автомобила е била около 40 метра, т.е. разстоянието на
видимост за водача е било около 40 метра. Подсъдимият е имал възможност да възприеме своевременно детето пешеходец и да спре в
опасната зона, с което да избегне удара и предотврати настъпване на ПТП. Вещото
лице е възпроизвело и прегледало също така 2 бр. дискове, предоставени от
компютърна видео-охранителна система от обекти, намиращи се в близост
до мястото на ПТП.
В
с.з. съдът предяви на страните 1 бр. диск, находящ се
на лист 122 от ДП, и допусна възпроизвеждането на видеофайла от
видео-охранителна система.
Изложената фактическа
обстановка съдът счита за установена въз основа на част обясненията на
подсъдимия, показанията на свидетелите Б.С.К./дадени в
досъдебната фаза, приобщени по реда на чл.280, ал.6, вр. чл.281, ал.5 НПК –
л.43-44 от ДП – Том 1/, С.К.Х. /баща на пострадалия/, Г.М.Б. /майка на пострадалия/, Т.А.Р.-Георгиева,
Т.Ц.Т., А.А.Й. /дадени пред друг състав на съда по същото
дело, приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.4 НПК – л.59 от настоящето НОХ дело/, Ш.М. А., заключенията
на изготвените по делото автотехническа, съдебно – медициска и допълнителна експертизи,
поддържани от вещите лица в с.з. и приети от съда, както и от събраните в досъдебното производство
доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на
чл.283 от НПК, събрани
на досъдебното производство и тези събрани в с.з., а така също и от
предявените на основание чл.284 от НПК веществени доказателства по делото.
Съдът намира въз основа на
събраните по делото доказателства, че не може да бъде
споделено становището на защитника на подсъдимия, че деянието е
несъставомерно, тъй като не било доказано, че на св. К. е причинена
средна телесна повреда в следствие на съприкосновението с лекия автомобил, управляван от
подсъдимия. Неоснователно е и становището на защитника на подсъдимия, че ПТП е
настъпило по вина на пострадалия, тъй като детето е излязло рязко, изненадващо
и неочаквано на пътното платно. По
делото не се събраха доказателства ПТП да е настъпило по вина на пострадалия, както и същият с поведението си да е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат.
Безспорно
установено е по делото, а и не се оспорва от подсъдимия, че на процесната дата 07.12.2019г. е управлявал л.а. “Опел“, модел „Астра“,
с рег. № ВР 0006 АМ в гр.Б.С., обл.Враца, по ул. „В.Л.“ към
кръстовището с ул.“К.О.“, в посока на движение към с.П.,
обл.Враца. Безспорно установено е също така, че по това време
св.К. *** по обозначената на пътното платно пешеходна пътека тип
„зебра“ от дясно на ляво спрямо посоката на движение на лекия автомобил.
Пешеходната пътека била с добре видима маркировка. Установи се, че не е имало
насрещно движещи се автомобили или паркирани такива, които да ограничават
видимостта към дясната част на пешеходната пътека, откъдето св.К. е
предприел пресичането. Подсъдимият е имал възможност да забележи и
възприеме пешеходеца при придвижването му по пешеходната пътека. В
момента на предприемане на пресичане, видимостта за водача е било около 40
метра преди мястото на удара, което е на 2,9 метра по ширината на платното за
движение, в ляво от началото на пешеходната пътека, от където пешеходецът е
предприел пресичането й, поради което подсъдимият е имал възможност да
забележи своевременно св.К. и да спре в опасната зона за
спиране, която е била 17.45метра. Самият подсъдим в обясненията в съдебно
заседание посочва, че при приближаване към пешеходната пътека е имал видимост
към нея и се оглеждал и в страни от нея, но не е забелязал движещ се по нея
пешеходец.
Не е спорно по делото обстоятелството, че е налице
съприкосновение между управляваното от подсъдимия МПС и св. К., при
пресичане от страна на свидетеля и на МПС на пешеходната пътека. Спорно по
делото се явява обстоятелството дали в резултат на него е била
причинена средна телесна повреда на св.К.. По делото са събрани гласни доказателства – показанията
на свидетелите Б.С.К., Т.А.Р.-Георгиева, Т.Ц.Т., А.А.Й. и Ш.М. А., които съставляват пряко доказателство, относно възникнало съприкосновение между
управляваното от подсъдимия МПС и пострадалия. Съдът кредитира показанията на пострадалия в пълен обем. Основание за това дава
обстоятелството, че същите са подробни и изчерпателни, в логическа връзка и обусловеност. Показанията, които дава за
основните факти и обстоятелства, съотносими към предмета на
доказване са в унисон и се
подкрепят и от другите доказателства по
делото – назначените експертизи, показанията на свидетелите – Т.А.Р.-Георгиева, Т.Ц.Т., А.А.Й. и Ш.М.
А., както и от показанията на
родителите му - С.К.Х. и Г.М.Б.. Показанията на разпитаните свидетели, съдът възприе и им
даде вяра, като прецени, че същите са логични, вътрешно непротиворечиви,
кореспондират с останалите, събрани по делото доказателства (гласни и писмени)
и са относими към предмета на доказване в настоящото производство. Показанията на свидетелите Т.А.Р.-Георгиева, Т.Ц.Т. и А.А.Й. подкрепят твърденията на пострадалия. Същите са очевидци на
действията на пострадалия и подсъдимия. Имали са пряка видимост към пешеходната пътека, местоположението на пешеходеца и
управлявания от подсъдимия автомобил, възприели извършените от тях действия.
Категорични са, че в момента, в който св.К. е пресичал платното за
движение на автомобила управляван от подсъдимия по обозначената пешеходна
пътека, между тялото му и предната част на автомобила е имало
съприкосновение. Съдът кредитира напълно показанията на Т.А.Р.-Георгиева, Т.Ц.Т., А.А.Й. и Ш.М.
А., тъй като техните показания са конкретни, ясни и
последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с
възприетите от тях действия на пешеходеца и подсъдимия. Освен това
няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и
безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да
набедят подсъдимия в престъпление, което не е извършил. Показанията на тези
свидетели не се опровергават от останалите събрани доказателства, а по скоро
кореспондират с тях. Подкрепят твърденията
на пострадалия,
поради което съдът намира, че показанията на пострадалия също следва да бъдат
кредитирани като цяло. Св. С.К.Х.
и Г.М.Б. /родители на
пострадалия/ не
са очевидци на ПТП, но след него разговаряли с пострадалия, възприели уврежданията
му и го придружавали в медицинските заведения, което кореспондира с показанията
на пострадалия и с изготвената СМЕ и приложените медицински документи.
Събраните гласни доказателства,
кореспондират изцяло и с приобщения по делото 1 бр. Диск с видеофайла от охранителната система /лист 122 от
ДП/. От
съдържанието на възпроизведения в съдебно заседание видеофайл се установява, че видимостта е била
добра и при преминаване през пешеходната пътека пострадалият се движи с бърз
ход. Не се установява да е излязъл рязко, изненадващо и неочаквано на пътното
платно, както твърди защитата. Действително от показанията на свидетелите Т.А.Р.-Георгиева, Т.Ц.Т. и А.А.Й.
се установи, че пострадалото дете се придвижвало бързо, но подсъдимият е имал възможност да възприеме своевременно детето пешеходец и да спре в
опасната зона, с което да избегне удара и предотврати настъпване на ПТП, видно
от заключението
на изготвената по делото автотехническа
експертиза.
Констатираните в съдебно
– медицинската експертиза травматични увреждания и посоченият механизъм на
причиняването им кореспондират изцяло с твърденията на пострадалия.
При анализа на доказателствените
средства съдът не даде вяра на обясненията на подсъдимия, отричащи съставомерните
факти. Обясненията му следва да бъдат преценени като средство
за защита при съпоставянето им с останалия доказателствен материал. Обясненията на подсъдимият, че при приближаване на
пешеходната пътека на нея не е имало пресичащ пешеходец съдът намира, че в
тази част не следва да бъдат кредитирани, тъй като противоречат на останалите
събрани гласни доказателства, които съдът кредитира, поради изложените по –
горе съображения, както и на приобщените видеозаписи. От изготвената
автотехническа експертиза се установява, че видимостта за водача е било около
40 метра преди мястото на удара, което е на 2,9 метра по ширината на платното
за движение, в ляво от началото на пешеходната пътека, от където пешеходецът е
предприел пресичането й, поради което подсъдимият е имал възможност да
забележи своевременно св.К. и да спре в опасната зона за
спиране, която е била 17.45метра. Към момента на съприкосновението св.К. е бил изминал 2,9
метра по ширината на платното, което опровергава версията на подсъдимия, че
най-вероятно се е появил изведнъж пред автомобила.
От анализа на събраните доказателства
по делото, съдът намира че са налице доказателства, установяващи
виновността на подсъдимия - това са показанията на
пострадалия, които съдът кредитира, поради обстоятелствата посочени по – горе, показанията
на свидетелите, заключенията на изготвените експертизи, приобщените веществени
доказателства.
От
така изложената по-горе фактическа обстановка могат да се направят следните правни изводи:
При
така установената фактическа обстановка съдът приема, че от обективна и от
субективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл.343, ал.3, б.„а“, вр. чл.343,
ал.1, б.„б“, вр. чл.342, ал.1 НК, за което му е повдигнато обвинение, като
на 07.12.2019 год. в гр.Б.С., обл.Враца при управление на МПС - лек автомобил
“Опел“, модел „Астра“, с рег. № ВР 0006 АМ, негова собственост, е нарушил
правилата за движение:
- чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.3, т.1 и
т.2 от ППЗДвП - с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди; - чл.5,
ал.2, т.1 и чл.116 от ЗДвП – като водач на пътно превозно средство не е бил
внимателен и предпазлив към уязвим участник в движението, а именно пешеходец; -
чл. 20, ал.1 от ЗДвП – като водач на пътно превозно средство е бил длъжен да контролира непрекъснато пътно превозното средство, което
е управлявал; - чл.20, ал.2 от ЗДвП - като водач на пътно превозно средство е
бил длъжен при избиране на скоростта на
движение да се съобрази с атмосферните условия – мъгливо време, в тъмната част
на денонощието, със състоянието на пътя и на превозното средство, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Водачът е длъжен да намали
скоростта и да спре, когато възникне опасност за движението; - чл.119, ал.1 ЗДвП - като водач
на пътно превозно средство при
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство
е бил
длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре, и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Б.С.К., ЕГН **********,***, изразяваща се в счупване на лява бедрена кост
в далечния край, и деянието е извършено на пешеходна пътека.
От
обективна страна подсъдимият
е извършил фактически действия по управление на автомобила, при което
управление е нарушил правила за движение по пътищата, а именно: чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.3, т.1 и т.2 от ППЗДвП - с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди; - чл.5, ал.2, т.1 и чл.116
от ЗДвП – като водач на пътно превозно средство не е бил внимателен и
предпазлив към уязвим участник в движението, а именно пешеходец; - чл. 20, ал.1
от ЗДвП – като водач на пътно превозно средство
е бил длъжен да контролира
непрекъснато пътно превозното средство, което е управлявал; - чл.20,
ал.2 от ЗДвП - като водач на пътно превозно средство е бил длъжен при избиране на скоростта на движение
да се съобрази с атмосферните условия – мъгливо време, в тъмната част на
денонощието, със състоянието на пътя и на превозното средство, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Водачът е длъжен да намали
скоростта и да спре, когато възникне опасност за движението; чл.119 ал.1 от ЗДвП –
задължаващ водача на нерелсово
ППС при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. От
изготвената по делото автотехническа експертиза се установява, че
подсъдимият е управлявал автомобила със скорост, която е била допустима
скорост за движение в града, като освен това му е позволявала при
своевременна реакция да преустанови движението на автомобила си
преди мястото на удара и така да предотврати произшествието. Установява се
категорично от доказателствата по делото, че за подсъдимия не е съществувала
обективна пречка да възприеме пешеходеца от момента, в който същият е навлязъл
по пешеходната пътека на платното за движение и че е бил в състояние при
своевременна реакция да спре и предотврати произшествието преди мястото на
удара. Подсъдимият не е имал това изискуемо от закона поведение и поради това
произшествието е настъпило поради бездействието му спрямо предписаното правило.
Вследствие на това допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата
подсъдимият става причина за ПТП, в резултат на което на св.К. е причинена средна телесна повреда по смисъла
на чл.129 ал.2 от НК - счупване на лява бедрена кост в далечния край, довело до затруднение в
движението на ляв долен крайник за срок по голям от един месец, причинената
телесна повреда е в пряка каузална връзка с нарушението на правилата за
движение допуснато от подсъдимия. Налице са квалифициращите
обстоятелства визирани в ал.3 на
чл.343 от НК, тъй като деянието е извършено на пешеходна пътека.
От
субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия по непредпазливост във
формата на небрежност - същият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици на престъплението, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди, което задължение произтича и от задължението му съгласно специалния
ЗДвП да спазва правилата за движение, както и от факта, че същият се е движил в
населено място, към оживено място, на което има
обозначена пешеходна пътека.
Като причина за
извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването и
незачитането на правилата за безопасност на движението по пътищата от страна на
подсъдимия.
При
горните съображения, съдът с присъдата си призна подс. С. за виновен в
извършване на престъпление по транспорта – по чл.343, ал.3, б.„а“, вр. чл.343,
ал.1, б.„б“, вр. чл.342, ал.1 НК, по който текст му наложи наказание.
При определяне
вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът
се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието.
За да наложи на подсъдимия справедливо наказание, съдът съобрази
разпоредбата на чл.343, ал.3, б.„а“ от НК, където предвиденото
наказание от законодателя е лишаване от свобода от една до
шест години. Съдът
отчита от една страна, че са налице следните смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства: чисто съдебно минало и добри характеристични данни, неговата възраст – на 61 години към датата на деянието. Оказал съдействие на пострадалия, за да се придвижи от пътното платно до тротоара. Така изброените от съда
смекчаващи обстоятелства обаче не са достатъчни съдът да приеме, че са многобройни
такива, респективно - да приложи чл. 55 от НК при определяне наказанието на
подсъдимия. От друга страна им противостоят тежките последици за пострадалия. Съдът
отчита и високата степен на обществена опасност на деянието предвид зачестилите
в страната престъпленията по транспорта с причинено ПТП и пострадали лица. В
случая пострадало е едно младо момче, а причиненото му увреждане
е тежко.
Предвид изложените по-горе обстоятелства,
съдът намира, че на подсъдимия следва да му бъде наложено наказание лишаване от
свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, като именно посоченият размер над минималния такъв на
предвиденото наказание, съдът намира за справедлив на извършеното престъпление
и адекватен да санкционира подсъдимия. Тъй като същият не е осъждан на лишаване
от свобода за умишлено престъпление до настоящия момент и наложеното наказание
е до 3 години лишаване от свобода, съдът намира, че са налице кумулативно
изискуемите предпоставки на чл. 66, ал.1 от НК, като изтърпяването на наложеното
наказание от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА бъде отложено с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Съдът намира, че и условното осъждане в
достатъчна степен ще спомогне за поправянето на дееца и биха се постигнали
целите на наказанието.
На основание чл. 343г НК съдът преценява, че за пълното
постигане целите на наказанието и адекватно санкциониране, на подсъдимия ще
следва да му бъде наложено и наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА
МПС" за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. Мотивите на съда да наложи това наказание в
посочения размер се обосновава от реализиране най-вече на поправителното и
възпиращо въздействие върху поведението му.
Предвид изхода на
делото – осъдителна присъда, съдът с присъдата си осъди подс.С. да заплати по
сметка на ОД на МВР Враца направените в хода на досъдебното производство
разноски за експертизи и снимки в размер на 777,08 лева, както и да заплати в
полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС направените
по делото разноски в общ размер 160,07 лева. Също така осъди подс.С.
да заплати на адвокат И.И.И. - С. ***, със съдебен адрес ***, стая 306, за осъществена по реда на чл.38 ал.1 т.2 от Закона за
адвокатурата адвокатска защита и съдействие на частния обвинител Б.С.К.,
с ЕГН **********,***,
представляван и действащ чрез своята майка, в качеството й на родител и законен
представител Г.М.Б., адвокатско възнаграждение
в размер на 1500.00 лв. (хиляда и петстотин лева).
Веществените доказателства – 2 бр.
компакт дискове от охранителни камери, остават към делото.
При горните съображения, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: