Номер 15203.11.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Велико ТърновоПърви наказателен състав
На 05.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:КРАСЕН ГЕОРГИЕВ
ПЛАМЕН ПОПОВ
Секретар:ВАНЯ Г. ЧАНТОВА
Прокурор:Димитър Янков Лещаков (20596 АП-Велико Търново)
като разгледа докладваното от КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА Наказателно дело за
възобновяване № 20204000600216 по описа за 2020 година
за да се произнесе взема предвид следното:
Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано е въз основа на искане по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК във вр. с чл. 420,
ал. 2 НПК, подадено от осъденото лице Б. Д. М. чрез упълномощения му защитник –
адвокат Л. Г. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 645/2019
г. на Окръжен съд Плевен и отмяна на постановеното по него решение №
215/28.11.2019 г., с което е потвърдена присъда № 92/04.07.2019 г. по НОХД №
1255/2018 г. на Районен съд Плевен. В искането са развити доводи в подкрепа на
основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, като се сочи допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1 т. 2 НПК. Иска се възобновяване
на производството по ВНОХД № 645/ 2019 г. на Окръжен съд Плевен, като се отменят
постановеното по него решение и присъда по НОХД № 1255/2018 г. на РС Плевен и
делото се върне за ново разглеждане от стадия, от който е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила. Алтернативно се прави искане да се отменят
постановените решение по ВНОХД № 645/2019 г. на Окръжен съд Плевен и присъда по
НОХД № 1255/2018 г. на РС Плевен, като подсъдимият Б. М. бъде оправдан по
обвинението за извършено престъпление. На следващо място се иска намаляване
размера на наложените му наказания.
В съдебно заседание осъденото лице Б. М. и защитникът му поддържат
искането за възобновяване на наказателното производство.
Представителят на Апелативна прокуратура оспорва основателността на
1
подаденото искане, като се остави без уважение.
В правото си на последна дума осъденото лице Б. Д. М. моли подаденото
искане да бъде уважено.
Настоящият състав на Великотърновския апелативен съд, след като обсъди
доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване
на делото, намери за установено следното:
С присъда № 92/04.07.2019 г. по НОХД № 1255/2018 г. на Районен съд Плевен
подсъдимият Б. М. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1,
т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 54, ал. 1 НК е осъден на
една година лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението му е
отложено за срок от три години. Със същата присъда подсъдимият Б. М. е признат за
виновен за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК,
поради което и на основание чл. 54, ал. 1 НК е осъден на една година лишаване от
свобода. На основание чл.66 ал.1 НК изпълнението му е отложено за срок от три
години. Определено е общо най-тежко наказание от една година лишаване от свобода,
чието изпълнение е отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК.
С решение № 215 /28.11.2019 г. по ВНОХД № 645/2019 г. на Окръжен съд
Плевен е потвърдена постановената присъда по НОХД № 1255/2018 г. на РС Плевен.
Решението на въззивния съд не подлежи на касационна проверка и е влязло в сила от
момента на постановяването му, съгласно чл. 412, ал. 2, т. 1 НПК.
Подаденото искане за възобновяване на наказателното производство е
допустимо. Същото изхожда от процесуално легитимирана страна по чл. 420 ал. 2 във
вр. с чл. 253 т. 2 НПК в законоустановения срок по чл. 421 ал. 3 НПК срещу акт,
подлежащ на проверка по реда на Глава ХХХІІІ от НПК, съгласно чл. 419 ал. 1 НПК.
Искането разгледано по същество, е неоснователно по следните съображения:
Наведено е оплакване за допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила от първостепенния съд по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 пр.1 НПК. Същото се
изразява в липсата на мотиви към постановената присъда както от фактическа, така и
от правна страна. В отговор следва да се посочи, че когато се иска възобновяване на
наказателно производство, по което са постановени съдебни актове на първата и на
въззивна инстанции, на проверка по Глава ХХХІІІ от НПК подлежи съдебния акт на
втория от тях. Доколкото обаче формулираното оплакване съдържа упрек и към
процесуалната дейност на въззивния съд, който според искателя не е констатирал
липсата на мотиви на първостепенния съдебен акт, следва да се посочи, че изготвените
мотиви към присъдата удовлетворяват изискванията на чл.305 ал.3 НПК. От
съдържанието им е видно, че първостепенният съд е изложил подробни съображения
както по фактите, така и по правото по начин, позволяващ да се провери процеса на
формиране на вътрешното му убеждение и да се извърши контрол на
законосъобразността на съдебния акт. В отговор на наведеното оплакване от защитата
на осъденото лице за липса на мотиви на постановената присъда следва да се посочи,
че въззивната инстанция е извършила адекватен анализ и е достигнала до обосновано
заключение за липса на твърдяното нарушение.
Неоснователно е и оплакването, че липсва обективен анализ на
2
доказателствените материали, водещ до неправилно формиране на вътрешно
убеждение както от първата, така и от въззивната инстанция. Вътрешното убеждение
на решаващите съдилища относно достоверността на установените факти може да бъде
оспорено, когато са нарушени процесуалните норми, регулиращи неговото формиране.
Ако такива нарушения не са допуснати, вътрешното убеждение е суверенно и
неотменимо. В случая не се установява процесуално нарушение от посочената
категория, тъй като възприетата фактическа обстановка и изведените въз основа на нея
констатации почиват на съвкупната оценка на доказателствения материал, съобразно
установеното му съдържание, като са изложени конкретни и убедителни съображения
защо се кредитира една група доказателствени източници, а други се отхвърлят. В
проверяваното решение на въззивния съд подробно са обсъдени показанията на
свидетелите очевидци, които са оформени в две групи. Твърдените от тях факти са
съпоставени както с тези на лицата, които макар да нямат преки възприятия, косвено
допринасят за изясняване на фактическата обстановка, така и със заключенията на
изготвените съдебно – медицински експертизи. Възприетите фактически положения от
въззивната инстанция са в съответствие с изискванията на чл. 13, 14 и 107, ал. 5 НПК,
като при оценката им не са допуснати логически грешки, изопачаване на
действителното съдържание на доказателствените източници или на тяхната
едностранчива интерпретация. В този смисъл са изпълнени процесуалните изисквания,
гарантиращи, че вътрешното убеждение на решаващия съд е било изградено в съгласие
с изискванията на НПК.
Настоящият състав на Апелативния съд счита, че не се установява и
несъответствие на постановеното от въззивния съд решение с чл. 339, ал. 2 НПК, в
какъвто смисъл е изразеното декларативно оплакване, че липсва отговор на
направеното пред него възражение относно съдържанието на внесения обвинителен
акт, с който е нарушено правото на защита на осъденото лице. Възражение от подобен
характер действително е направено, като същото е получило отговор в проверяваното
решение, с което съгласно чл. 314 НПК е направена цялостна проверка на
процесуалната дейност на първостепенния съд и е достигнат извод за липса на
нарушения, налагащи отмяна на присъдата.
На следващо място се изтъква довод, че въззивният съд не е отговорил на
наведеното пред него оплакване за явна несправедливост на наложените наказания.
Видно от подадената въззивна жалба и протоколите от проведени съдебни заседания
във въззивната инстанция такова оплакване липсва. Предвид възприетата фактическа
обстановка и правната квалификация на деянието, които са останали непроменени,
съдът се е солидаризирал с определените от първата инстанция наказания, като не е
изложил допълнителни съображения в тази насока. Този пропуск следва да бъде
отчетен, но същият не нарушава чл. 339, ал. 2 НПК и не може да доведе до отмяна на
проверяваното решение.
В заключение следва да се посочи, че в искането за възобновяване не са
посочени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК, както и не са
наведени конкретни доводи в тяхна подкрепа, което обуславя недопустимост на
тяхната проверка. Ето защо направените искания за оправдаване на осъденото лице и
намаляване на размера на наложеното му наказание, предвид правомощията на
настоящата инстанция, не могат да бъдат разгледани.
С оглед изложените съображения искането на осъденото лице не следва да
3
бъде уважено, тъй като не са налице основания за възобновяване на наказателното
производство.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. Д. М. за възобновяване на
наказателното производство по ВНОХД № 645/2019 година на ОКРЪЖЕН СЪД
ПЛЕВЕН и НОХД № 1255/2018 г. на РАЙОНЕН СЪД ПЛЕВЕН.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4