Р Е Ш Е Н И Е
№ 764/8.10.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на осми септември, две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по адм. дело № 1471 по описа на съда за 2019 г. |
||
Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с
чл. 215 от ЗУТ и е образувано по жалбата на С.Т.Н. с ЕГН ********** ***,
подадена чрез адв. Б., със съдебен адрес и адрес за призоваване гр. Пловдив,
бул. „Христо Ботев“ № 49 против Заповед № РД-25-1552/05.12.2019 г. на Кмета на
Община Ракитово.
С оспорената заповед е одобрен ПУП-ПР за изменение на
регулацията на УПИ VI-738 (ПИ 62004.7.152)
и образува нови УПИ VI-830 и XXV-831, в кв. 22 (проектни ПИ 62004.7.830 и 62004.7.831) и нова улица с о.т.
1331-1332 (проектен ПИ 62004.7.832) по регулационен план и кадастрална карта на
гр. Ракитово.
В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е неправилна
и незаконосъобразна. Моли се да бъде отменена. В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв. Б., която по изложени съображения в
писмени бележки моли съда да уважи подадената жалба и отмени оспорената
заповед. Претендира направените по делото разноски съгласно списък на
разноските, който представя.
Ответникът по жалбата – Кметът на Община Ракитово,
редовно призован, се представлява от юриск. Р., която по
изложени съображения моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да
потвърди процесната заповед като правилна и законосъобразна. Претендира
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна – Г.Т.Н., редовно призован, се
представлява от ав. П., която моли съда да отхвърли изцяло жалбата като
неоснователна, Счита, че са спазени процесуалните правила при издаване на
оспорената заповед, както и материалния закон. Претендира направените по делото
разноски.
Заинтересованата страна – Н.Т.М., редовно призована, не
се представлява по делото.
Административен
съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Предмет на оспорване е Заповед № РД-25-1552/05.12.2019 г. на Кмета на Община Ракитово, с която е
одобрен ПУП-ПР за изменение на регулацията на УПИ VI-738 (ПИ 62004.7.152) и
образува нови УПИ VI-830 и XXV-831, в кв. 22 (проектни ПИ 62004.7.830 и
62004.7.831) и нова улица с о.т. 1331-1332 (проектен ПИ 62004.7.832) по
регулационен план и кадастрална карта на гр. Ракитово.
Заповедта е издадена в хода на съдебното производство по
гр. д. № 573/2014 г. на Районен съд – Велинград, образувано между жалбоподателя
и заинтересованите страни Г.Н. и Н.М. за делба на съсобствения им наследствен
поземлен имот с кадастрален идентификатор 62004.7.152 с площ от 640 кв. м. и
адрес гр. Ракитово, ул. „Александър Стамболийски“ № 25. По посоченото
гражданско дело е постановено Решение № 67/11.03.2015 г., относно допускане на
делба на поземления имот. С протоколно определение от 20.11.2018 г. районният
съд е изискал, на основание чл. 201, ал. 1 от ЗУТ, становище от главния
архитект на община Ракитово, относно поделяемостта на поземления имот. След
положително становище на главния архитект е проведена процедура по чл. 201, ал.
3 от ЗУТ и с Протокол № 2/01.08.2019 г. на ОЕСУТ към Община Ракитово е приет
ПУП – ПР за изменение на регулацията.
Със заявление № 94-487/05.02.2019 г. Г.Н. е поискал
разрешение за изработване на проект за Частично изменение на Плана за регулация
за УПИ VІ-738, което е разрешено със Заповед № РД-25-137 от 08.02.2019 г. на
кмета на община Ракитово. Проектът е съгласуван със СГКК Пазарджик, видно от
Удостоверение № 25-50413/06.03.2019 г. за приемане на проект за изменение на КК
и КР.
Заинтересованите страни са уведомени от Общината, че е
внесен ПУП за ЧИ на ПР, като им е даден 14-дневен срок за възражение.
Възражението е постъпило от С.Н., което е разгледано заедно с проекта от ОЕСУТ
на 01.08.2019 г.
Проектът за
изменение на ПУП – ПР е разгледан и приет с Решение № III при проведено заседание на ЕСУТ при Община
Ракитово с протокол № 2/01.08.2019 г. Заповедта е редовно съобщена на
жалбоподателя по пощата с обратна разписка на 09.12.2019 г., видно от
приложените по делото известия за доставяне (л. 12), като в законоустановения
14-дневен срок същият е упражнил правото си на жалба пред Административен съд
гр. Пазарджик.
Установи се от Нотариален акт № 30, том
ІХ, по дело № 2665/1997 г., че С.Н., Г.Н. и Н.М. са собственици на имот УПИ
VІ-738 в кв. 22 по Регулационния план на гр. Ракитово.
За изясняване на значимите за спора обстоятелства по делото е допусната съдебно-техническа
експертиза, чието заключение като неоспорено от страните, съдът възприема като
компетентно изготвено. В отговор на поставените въпроси вещото лице е
констатирало, че процесният ПУП е създаден като приложение на
общия градоустройствен план. Целта е, чрез него поземленият имот да се
урегулира по чл. 201, ал. 3 между двама съсобственици. Урегулирането става по
нов начин, след конкретно извършване на административно производство.
Приложеният комплект от документи ведно с проект на ПУП - план за регулацията
за изменение на регулацията на УПИ VI - 738, е минал през процедура по
одобряване и издаване на Заповед № РД-25-1552 /05.12.2019 г. с цел, образуване
на два нови УПИ и нова улица.
Вещото лице е посочило, че в експертно заключение по определение на
РС-Велинград е изработен, представен и приет вариант за разделяне на процесния
имот. На основание чл. 201, ал. 1 от ЗУТ с Протокол от 20.11.2018 год.
РС-Велинград във връзка с воденото дело, е изискал становище от главния
архитект на Община Ракитово, относно поделяемостта на имота. Главният архитект
на Общината е дал положително становище относно поделяемостта на УПИ IV-738,
кв.22 (ПИ с идентификатор 62004.7.152) на 08.01.2019 год.
За издаване на разрешение за изработване на ЧИПР от общинска администрация
с вх. № 94487/05.02.2019 год. е постъпило Заявление от наследници на В. В. Н.,
а именно: Г.Т.Н., С.Т.Н. и Н.Т.М., но
с подпис само на първия наследник, да бъде разгледан от ОЕСУТ и одобрен ПУП на
ЧИПР на УПИ № VI - 738, кв. 22 (ПИ с идентификатор 62004.7.152) по регулационен
план и кадастрална карта на гр. Ракитово.
Според експертизата със Заповед № РД-25-137/08.02.2019 г. е разрешено
изработване и е стартирала процедурата по изготвяне ПУП за ЧИПР. За постъпилото
заявление за одобряване на ПУП жалбоподателят е уведомен с писмо с изх. №
94-00-5/27.03.2019 г., като същият е изразил несъгласие, но не е представил
алтернативен вариант в общината. Съставен е констативен протокол, подписан от
три длъжностни лица при Община Ракитово.
Вещото лице е категорично, че на 01.08.2019 год. с Протокол № 2 на ЕСУТ,
приема с Решение III ПУП - план за регулацията за изменение на регулацията на
УПИ VI - 738 (ПИ с идентификатор 62004.7.152), кв. 22 за образуване на два нови
УПИ и нова улица, с предложение до Кмета - за издаване на Заповед за одобряване
на ПУП по чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, след приемането му от РС – Велинград.
Заключението сочи, че са спазени административно производствените процедури
при издаване на акта - сезиране от административния орган на заинтересувано
лице по чл. 131, ал. 2, т. 1 от 3УТ, одобрено задание и разрешено изработването
на проект за ПУП от компетентния за това орган, внесен е проект и са изпълнени
предписанията в допускането, проектът е съобщен на заинтересованите лица,
същият е разгледан и приет от ОЕСУТ.
Вещото лице заявява, че изискванията на ЗУТ за лице на имота, минимална
площ и минимални отстояния на разположените в имота сгради, са намерили
отражение в процесния ПУП както следва:
С разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от ЗУТ се определят размерите
на имотите при регулация: 300 кв.м. - минимална площ и 14 м- минимално лице,
които могат да бъдат намалявани най-много с 1/5 до 250 кв.м.- площ и 11.20 м -
лице. Констатирано е, че процесният имот е с площ от 640 кв.м. и лице 14.60 м.
към ул. "Ал.Стамболийски", по плана на гр. Ракитово. Формата е
неправилна, което прави трудно урегулирането му.
Съгласно разпоредбите на ЗУТ, имотът няма лице за два УПИ. В него се
намират две жилищни сгради - на разстояние една от друга и разделянето му не
може да обособи имоти с приблизително правилни очертания, които да отговарят на
изискванията. При тези обстоятелства, възможен вариант за обособяването на два
УПИ е само чрез предвиждане на улица - тупик (задънена улица) за достъп до
вътрешния имот, с минимална ширина от 3.50 м. (чл. 81, ал. 1, а лицето на УПИ
отговаря на размерите по чл. 81, ал. 3 от ЗУТ). Обособен е лицев имот, с
неправилна форма и площ 258 кв.м. От останалата площ на процесния имот, в размер
на 323 кв.м., е обособен вътрешен имот, като при очертание на вътрешната
граница е търсен сервитут от 2,00 м - допустимо по разпоредбите на чл. 36, ал.
1 от ЗУТ за вътрешната жилищна сграда.
Според вещото лице в предложения ПУП е изработен един възможен вариант за
разделяне на процесния имот - обособяване на два УПИ, с предвиждане на
улица-тупик с ширина 3.5 м и площ 59 кв.м. С това предложение са спазени
разпоредбите и на чл. 201, ал. 1 от ЗУТ и на чл. 19, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от ЗУТ. По този единствен начин е възможно обособяването на два самостоятелни УПИ
и спазване разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от ЗУТ. Вещото лице е
категорично, че ограничителната мярка на разпоредбата, без прокарване на
улица-тупик - не позволява друго разделяне!
Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът намира правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен
интерес от оспорването, и се явява допустима.
Заповедта е постановена по искане на съд, пред
който се извършва съдебна делба. С мотивирано предписание главният архитект на
общината е указал на страните в делбеното производство да представят проект за
разделянето на имота, предмет на делбата. Проектът е представен само от една от
страните, участващи в делбеното производство. Въз основа на този проект е
издадена оспорената заповед за одобряване на ПР и разделянето на имота, предмет
на делбата, на два самостоятелни такива.
Вярно е, че разпоредбата на чл. 15, ал. 6 ЗУТ
предвижда, че заповедта изменение на регулацията по ал. 3 не подлежи на
обжалване и влиза в сила с издаването й. Хипотезата на чл. 15, ал. 3 предвижда
обаче изменение на регулацията със съгласието на всички собственици, изразено
със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост с
нотариално заверени подписи.
Заповедта по чл. 201, ал. 3 ЗУТ не подлежи на
обжалване съгласно чл. 15, ал. 6 в хипотезата, при която проектът за изменение
на действащият план за регулация е внесен и съгласуван от всички страни в
делбеното производство. В този смисъл е чл. 15, ал. 6 ЗУТ - изменението на
регулацията е със съгласието на всички собственици. Не е задължително по реда
на чл. 201, ал. 3 проектът за разделянето на имота да бъде представен и
съгласуван от всички съделители. В случаите, когато това съгласие не е налице и
част от съделителите не желаят да внесат проект за одобряване на изменението на
регулационния план, те имат право на възражение, както и на жалба срещу
заповедта за одобряването му по общия ред на чл. 215 ЗУТ.
С оглед на това, съдът намира, че жалбата е
допустима. В тази насока е и практиката на ВАС (Определение № 7707 от
19.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6578/2017 г., II о., докладчик председателят
Светлана Йонкова).
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона
писмена форма и от компетентен за това административен орган. При издаването й
административният орган не е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на
закона. Заповедта е мотивирана, като в мотивите органът е посочил фактическите
и правни основания за издаването й.
Оспорената Заповед № РД-25-1552/05.12.2019 г. на Кмета на Община Ракитово е
издадена на от компетентен орган на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ и на основание чл. 15, ал.
6 от ЗУТ, във връзка с изпълнение на съдебно решение по гр. д. № 573/2014 г. на
Районен съд – Велинград.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя за нищожност на оспорената заповед. В действащото българско
законодателство няма легална дефиниция и нормативно установени критерии за разграничаване
на незаконосъобразните административни актове като нищожни и унищожаеми. Според
константната съдебна практика основание за обявяване /прогласяване/ на
нищожност са такава съществени, основни недостатъци на административните
актове, които ги дисквалифицират като правопораждащи юридически факти за
разпоредените с тях правни последици. На първо място такова основание би било
издаването на административния акт от некомпетентен орган т. е в нарушение на
нормативно установените изисквания за материална, териториална или по степен
компетентност. Нищожни са и актовете, постановени при неспазване на изискуемата
от закона съществена форма; издадените без каквото и да е нормативно основание
/т. е при пълна липса на условията и материалноправните предпоставки, визирани
в съответната правна норма/ или при грубо нарушение на императивни норми с
характер на основни правни принципи. Като критерий за нищожност на акта може да
се приеме засягане на установената от закона форма, когато нарушението е
толкова съществено, че може да се приравни на липса на акт – т. е в хипотезата
на липса на обективирано по надлежния начин и в предвидената от закона форма
волеизявление; пълна липса на мотиви /фактически и правни основания/ в акта или
в преписката по неговото издаване или липса на съществени реквизити, имащи за
последица невъзможност да се установи органът – издател на акта или неговия
адресат, съдържанието на волеизявлението и на правните му последици.
Съдът приема, че оспорената
заповед е постановена при спазване на съществените изисквания за форма и
съдържание на акта. Немотивирането на акта, съответно неправилното му
мотивиране, вкл. от гл. т. посочването на неотносими към упражненото
административно правомощие правни основания, може да обуслови единствено
незаконосъобразност, но не и невалидност /нищожност/ на акта. Материалната
незаконосъобразност на административния акт би била основание за прогласяване
на нищожността му само в хипотезата на издаването на акт лишен изцяло от
законова опора /когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз
основа на никакъв закон и от нито един орган/; без каквото и да е било
нормативно основание /при пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата
на приложимата материалноправна норма/ или при грубо нарушение на императивни
норми с характер на основни правни принципи, каквито нарушения в настоящия
случай не са налице. Не се констатира обжалваната заповед да е постановена при
превратно упражняване на власт т. е да преследва цел, различна от законово
установената, доколкото разрешаването от страна на административния орган по
чл. 135, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗУТ според съответната хипотеза изработването
на проект за изменение на влязъл в сила ПУП – ПР, е принципно допустимо.
По отношение спазване
изискванията на материалния закон, съдът установи следното:
По силата на чл. 201, ал. 1 от ЗУТ, съдът, пред който се реализира производството по съдебна делба е задължен
да изиска становище от общинската (районната) администрация относно
поделяемостта на имота в случаите, при които при съдебна делба на урегулиран
поземлен имот следва да се образуват нови урегулирани поземлени имоти. Алинея
трета на същата правна норма предвижда, че когато урегулираният поземлен имот е
поделяем, главният архитект на общината (района) с мотивирано предписание до
страните нарежда да внесат проект за изменение на действащия план за регулация.
Заповедта за изменение на плана за регулация влиза в сила по реда на чл. 15,
ал. 6 от ЗУТ и се прилага след влизане в сила на съдебното решение за делба.
За реализиране на изменение на
действащ план за регулация в хипотезата на съдебна делба е необходимо
кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: допусната съдебна
делба; положително становище на главния архитект за поделяемост на имота и
мотивирано предписание на главния архитект за внасяне на проекти, отразяващи
изменението. Производството по съдебна делба на процесния имот е висящо по гр.
д. № 573/2014г. на Районен съд – Велинград, по което съдът е отправил искане за
становище от главния архитект. Следователно, започването на административното
производство е в пряка връзка с висящо съдебно производство за делба на
недвижим имот.
Нормата на чл. 201, ал. 1 от ЗУТ
предвижда, че когато урегулираният поземлен имот е поделяем, главният архитект
на общината (района) с мотивирано предписание до страните нарежда да внесат
проект за изменение на действащия план за регулация. Видно от доказателствата
по делото, а и съдът вече посочи, че кмета на общината е разрешил изработването
на ПУП ПЧИП за съдебна делба на имота. Видно от съдържанието на правната норма
не се изисква всеки от съделителите да представи собствен проект, нито е
задължително всеки от съделителите да съгласува проект, представен от друг/и
съделител/и. Когато проектът за изменение на действащия план за регулация не е
внесен от всички съсобственици по причина на липса на тяхно общо съгласие,
изразено в предписаната от закона форма по чл. 15, ал. 3 от ЗУТ и проектът за
одобряване на изменението на ПУП-ПР е внесен само от част от съделителите,
останалите имат право на възражение, както и на жалба срещу заповедта за
одобряването му по общия ред, предвиден в чл. 215 от ЗУТ. По посочената причина
за упражняване на правото на защита от съделителите, които не са дали съгласие
за внесения проект, липсата на това съгласие не е нарушение на административно
производствените правила и не обуславя незаконосъобразност на обжалвания
административен акт.
Съдът напълно възприема становището на вещото лице, че
изготвеният ПУП-ЧИ на ПР отговаря на изискванията на ЗУТ. От приетата по делото
съдебно-техническа експертиза безспорно се установи, че са спазени
административно производствените процедури при издаване на акта - сезиране от
административния орган на заинтересувано лице по чл. 131, ал. 2, т. 1 от 3УТ,
одобрено задание и разрешено изработването на проект за ПУП от компетентния за
това орган, внесен е проект и са изпълнени предписанията в допускането,
проектът е съобщен на заинтересованите лица, същият е разгледан и приет от
ОЕСУТ.
Вещото лице заявява, че изискванията на ЗУТ за лице на
имота, минимална площ и минимални отстояния на разположените в имота сгради, са
намерили отражение в процесния ПУП. Според експертизата е налице само един
възможен вариант за обособяването на два УПИ и то е само чрез предвиждане на
улица - тупик (задънена улица) за достъп до вътрешния имот с ширина 3.5 м и
площ 59 кв.м. С това предложение са спазени разпоредбите и на чл. 201, ал. 1 от ЗУТ и на чл. 19, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от ЗУТ. По този единствен начин е възможно
обособяването на два самостоятелни УПИ и спазване разпоредбите на чл. 19, ал.
1, т. 1 и ал. 4 от ЗУТ. Вещото лице е категорично, че ограничителната мярка на
разпоредбата, без прокарване на улица-тупик - не позволява друго разделяне!
С оглед на това съдът намира, че от доказателствата по
делото може да се направи извод за правилно приложение на материалния закон при
одобряване изменението на регулацията и разделянето на процесното УПИ на два
самостоятелни урегулирани поземлени имота, съгласно изискванията на чл. 201,
ал. 2 от ЗУТ. В частта за плана за регулация за новообразуваните имоти е налице
съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 4 от ЗУТ, във вр. с чл. 19,
ал. 4 от ЗУТ по отношение на новообразуваните УПИ, при приложението на който е изработен
проектът, съобразно обяснителната записка към него и при които е одобрен от
ЕСУТ.
С оглед гореизложеното и поради липса на пороци, водещи
до незаконосъобразност на оспорения акт, жалбата – като неоснователна, следва
да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото и своевременно направеното
искане от пълномощника на ответника и заинтересованата страна, ще следва да се
осъди жалбоподателят да заплати на ответника направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ в размер на 100 лева, а на заинтересованата страна – Г.Н. сумата
в размер на 950 лева, от които 600 лева за адвокатско възнаграждение и 350 лева
за вещо лице.
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд –
Пазарджик, ІІІ - състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Т.Н. с ЕГН
********** ***, подадена чрез адв. Б., със съдебен адрес и адрес за призоваване
гр. Пловдив, бул. „Христо Ботев“ № 49 против Заповед № РД-25-1552/05.12.2019 г.
на Кмета на Община Ракитово.
ОСЪЖДА С.Т.Н. с ЕГН ********** *** да заплати на Кмета на Община Ракитово
направените по делото разноски в размер на 100 (сто) лева.
ОСЪЖДА С.Т.Н. с ЕГН ********** *** да заплати на Г.Т.Н. с
ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 950 (деветстотин
и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/
РЕШЕНИЕ
№ 4801 от 14.04.2021 г. по адм. дело № 124/ 2021 г. на ВАС- Второ отделение:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №764 от 08.10.2020г.
постановено по адм.дело №1471/2019г. по описа на Административен съд -
Пазарджик, трети състав.
ОСЪЖДА С. Т. Н., ***** от *****, да заплати на община Ракитово сумата от 100
/сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната
инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.