Р Е Ш Е Н И Е № 260023
гр. Поморие 05.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПОМОРИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори
граждански състав в публичното заседание на двадесет и втори октомври, две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАСЯ
ЯПАДЖИЕВА
при секретаря Валентина Атанасова, като разгледа
докладваното от съдия Япаджиева гр.д. №959 по описа за 2019г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
пред ПРС е образувано въз основа на подадена искова молба от Г.М.Т., в
качеството си на майка и законен представител на малолетното дете С.Х.Т. против ответника
Х.М.П.. В исковата молба ищцата сочи, че с ответникът Х.М.П. нямат сключен
граждански брак, но от съвместното им съжителство, имат родено едно дете С.Х.Т.
с ЕГН **********, роден на ***г. в гр.София, като м. септември 2017 година
родителите се разделили и от тогава до
настоящият момент ищцата полага грижи и издържа
детето. Сочи, че от както са разделени, ответникът не помагал за
издръжката на детето, като не е заплащал месечна издръжка, нито е проявявал
интерес да се вижда и контактува с детето. Твърди, че ответникът работи като IT специалист и докато са били заедно е получавал около 1800
лв. трудово възнаграждение. Същият не издържа други деца. Моли, съдът да постанови решение с което да осъди ответника
Х.М.П. да заплаща на детето С.Х.Т., месечна издръжка в размер на 250.00 лв.,
считано от завеждането на исковата молба, чрез неговата майка и законен
представител Г.М.Т., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
до промяна на обстоятелствата за нейното изменение или прекратяване.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищцата поддържа размера на издръжката. Претендира направените
по делото разноски адвокатския хонорар.
Ответникът не е представил отговор на
исковата молба и не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Предявения иск е с правно основание чл. 143,ал.2 от СК.
От събраните по делото доказателства се установи следната фактическа обстановка:
Страните по делото са родители на детето С.Х.Т., роден на ***год. и това се установява от представеното удостоверение за раждане.
По делото е допуснат до разпит един свидетел. Свидетелката С. Т. - майка на ищцата, свидетелства, че ищцата и детето живеят в нейното семейство в гр.Поморие от една година, като дъщеря и детето имат самостоятелно жилище, обзаведено и изцяло грижите за детето се полагат от майката. Твърди, че бащата не осъществява никакви контакти с детето и не желае да поддържа лични контакти с детето и единствено бабата по бащина линия контактува с детето макар и рядко. Бащата е давал пари за издръжка, нито е изпращал подаръци за рождения ден или за празниците. Сочи, че детето е ученик в първи клас в училище „Иван Вазов“ гр.Поморие и отделно от редовното си обучение в училище, посещава уроци по английски език и уроци по тенис и народни танци, за което майка заплаща такса за всеки урок по 5.00 лв. Твърди, че в нейно присъствие детето е искало да разговаря с баща си, но той изобщо не си вдигал телефона. Свидетелката Т. заявява, че ответникът работи като IT специалист и получава добро възнаграждение, още при раздялата им през 2017г. същият е получавал около 1800лв. месечно трудово възнаграждение.
По делото е представен социален доклад на Дирекция „СП“
гр.Поморие, в който е посочено, че страните са живели на семейни начала от
2013г. до месец септември 2017. и от
съвместното им съжителство на 19.02.14г. се ражда детето им С.Х.Т., като през
месец септември 2017г. ищцата заедно с детето е напуснала жилището и заживяла в
общежитие на СУ „Климент Охридски“, а в
момента живее в гр.Поморие с детето. След раздялата грижите по отглеждането и
възпитанието на детето са поети от майката Г.М.Т., като същата разчита на
подкрепа в грижи за детето по всяко време на нейните родители сем. М. и Т.Т., с
които живее на един адрес. При направени посещения социалните власти са
установи, че майката и детето живеят във фамилната къща собственост на нейните
родители. Майката има самостоятелна спалня, а детето си има собствена детска
стая с всичко необходимо за ученика. В социалния доклад е посочено, че от месец
август 2020г. майката Г.Т. е започнала работа като логопед в Дневен център за
деца с увреждания в гр.Бургас и получава брутно трудово възнаграждение в размер
на 1300лв. Детето е ученик в първи клас
на ОУ „Иван Вазов“гр.Поморие, посещава дневен център за работа с деца в
гр.Поморие където взема уроци по рисуване и английски език и уроци по тенис в
местния клуб.
При така изяснената фактическа обстановка настоящата инстанция, счита че така предявения иск от Г.М.Т. против Х.М. П. с правно основание чл. 143 ал.2 от СК е основателен.
По делото се установи, че след установяване на фактическата раздяла между родителите, детето е останало да живее при майката и след установената раздяла бащата не е търсил детето и не е плащал издръжка. Установи се от социалния доклад и от показанията на свидетелката, че след раздялата на страните за детето С. се полагат адекватни грижи, същото е добре обгрижвано, ходи на училище, като всичките му потребности са задоволени. Ищцата и детето живеят в етаж от двуетажна фамилна къща с двор, който е добре обзаведен и задоволява потребностите им от жилище. Установена е добра емоционална връзка на детето с майката, като същата контактува с майката на ответника - баба по бащина линия на детето. Установи се, че бащата няма друго дете което да издържа и не участва в издръжката на детето – С..
Съгласно нормата на чл.143,ал.2 от СК,
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от
това дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Конкретният размер на дължимата издръжка следва да бъде определен с оглед критериите,
визирани в чл.142 от СК - в зависимост от нуждите на детето и възможностите на
родителите, като ал. 2 на чл.142 от СК посочва, че минималният размер на
издръжка за едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата, която към настоящият момент е 610.00 лв., считано от 01.01.2020г. или
нормативно определеният минимален размер на издръжката е 152.50 лв.
При настоящата нормативна уредба съдът
не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните
доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в
интерес на детето и съответства на доходите на родителя. Нуждите на малолетното
дете се преценяват, като се вземат предвид възрастта му, разходите за облекло и
храна, както и особените му потребности за конкретната възраст.
От събраните по делото доказателства
по категоричен начин се установява, че детето С.Х.Т. е на 6 години и е ученик в
първи А клас в СУ „Иван Вазов“ гр.Поморие. Детето посещава курсове по английски
език, уроци по тенис и народни танци, за които майката заплаща за всеки урок по
5.00 лв. и освен разходите за храна, дрехи, отопление, детето има и разходи
свързани с образованието. Установи се, че брутното месечно възнаграждение на
ищцата е в размер на 1300.00 лв., Няма данни по делото какъв е размера на
реализираният месечен доход на бащата, но същия е млад човек, в трудоспособна
възраст, работи като IT
специалист, които към настоящия момент
са с най добро заплащане. Трудоспособната възраст на бащата обуславя
възможността на родителя да реализира доходи, чрез които да поеме както
собствената си издръжка, така и частта, необходима за издръжка на детето. По
делото не са представени писмени доказателства, същият да страда от
заболяване, което не му позволява да работи, че е трайно нетрудоспособен или са
наложени ограничения, препятстващи го да полага някои категории труд. Поради
това съдът намира, че ответникът Х. П. е в състояние да реализира доходи, около
средните за страната и достатъчни за издръжката на малолетното си дете С.Х.Т..
Според съда, за задоволяване потребностите на детето С.Т. е необходима обща
издръжка в размер на 400.00лв. От тази сума ответникът Х. П., ще следва да
заплаща сумата от 200.00лв. месечно, считано от 20.12.2019г./датата на
завеждане на исковата молба/, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване.
Останалата част от издръжката следва да се поеме от майката, върху която ще
остане и тежестта от непосредственото и отглеждане и възпитание. Определяне на
издръжки в по – нисък размер, няма да бъде в интерес на детето предвид неговите нужди и предвид предвидената
от законодателя минимално дължима от родителя издръжка в размер на 152, 50
лева. Съдът счита, че така определената
издръжка в посочения размер е съобразена с нуждите на детето и възможностите на
бащата да заплаща.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответника
следва да заплати дължимата д.такса в размер на 288.00лв.
Предвид
изхода на спора и съобразно чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищцата, която е претендирала присъждане на разноски в настоящото
производство, има право да получи заплащане на сторените от нея такива, а именно разноски в размер на 150.00 лв., адвокатски
хонорар.
Мотивиран от гореизложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Х.М. П., ЕГН**********
***, да заплаща на детето С.Х.Т. с ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител Г.М.Т., ЕГН**********, месечна издръжка в размер
на 200.00 лв.(двеста) лева,
считано от 19.12.2019г.,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до промяна на
обстоятелствата за нейното изменение или прекратяване, като иска в останалия
размер до предявения от 250.00лв. отхвърля като неоснователен.
ОСЪЖДА Х.М. П., ЕГН**********
*** да заплати държавна такса в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Поморие в размер на 288 / двеста осемдесет и осем/ лева.
ОСЪЖДА Х.М. П., ЕГН**********
*** да заплати на ищцата Г.М.Т., ЕГН***********, сумата в
размер на 150.00 / сто и петдесет/ лева представляващи направени разноски по
делото.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред БОС в двуседмичен срок от датата на неговото постановяване –
05.11.2020г., във връзка с разпоредбата на чл.315, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: