Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр. Варна ..................2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Варна, втори касационен състав в публично заседание на двадесети
октомври две хиляди двадесета и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Данаилова
ЧЛЕНОВЕ: Даниела
Станева
Димитър Михов
при
секретаря Наталия Зирковска и с участието на прокурора Силвиян Иванов като
разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова кас. АНД №1852/2022
г. по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба от „Т.П.Е.“ ЕООД, ЕИК *** срещу Решение № 825/19.06.2022 г., постановено
по АНД № 20223110201072/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е
изменено Наказателно постановление № 03-012648/08.07.2020 г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на касатора на основание чл.414,
ал.3 от КТ е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер
на 3000 лв. за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, като размерът на наложената
санкция е намален до сумата от 1500 лв.
Касаторът сочи, че въззивното
решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че
административнонаказващият орган не е установил всички факти и обстоятелства,
свързани с предмета на доказване, а именно, че И.Г. е изпълнявала конкретни
трудови функции в деня на проверката. Намира, че при налагане на имуществената санкция не е
съобразена нормата на чл.6 от ЗАНН, която изключва възможността деяние, което
не е извършено виновно, да бъде основание за носене на
административнонаказателна отговорност. Сочи, че при юридическите лица трябва
да се докаже виновно нарушаване на установения ред от техни длъжностни лица, за
да може да бъде успешно проведена процедурата по налагането на имуществена
санкция. Доколкото в съдебни решения се приема, че за налагане на имуществената
санкция е необходимо само да се установи задължението на юридическото лице или
едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение на
конкретно физическо лице, твърди, че тази съдебна практика е в противоречие с
принципа на презумпцията за невинност, залегнал в чл. 6, ал. 2 от Европейската
конвенция за правата на човека, която като международен договор съгласно чл. 5,
ал. 4 от Конституцията на Република България има предимство пред нормите на
вътрешното законодателство, които й противоречат. В условията на евентуалност
релевира приложение на привилигирования състав на чл. 415в от КТ. Отправено е
искане за отмяна на оспореното решение и НП. Претендира присъждане на разноски
по делото.
Ответникът по касационната
жалба - Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, чрез процесуален
представител оспорва жалбата и счита, че решението на Районен съд – Варна е
законосъобразно, поради което пледира да бъде оставено в сила, като претендира и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ОП –
Варна, намира касационната жалба за основателна и моли оспореното решение и
потвърденото с него НП да бъдат отменени.
Касационната жалба е
подадена в срок, пред надлежен съд от страна, която има интерес от оспорване на
въззивното решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Установено е от първоинстанционния съд, че на 01.06.2020
г., около 12.00 ч. служители на ДИТ - Варна - св. Н.З.и св. М.Д., извършили
проверка за спазване на трудовото законодателство в обект "офис",
находящ се в гр. Варна, ***, стопанисван от "Т.П.Е." ЕООД. В хода на
проверката, същите установили лицето И. И. Г., която попълнила декларация на
осн. чл. 399 от КТ, в която посочила, че е ангажирана в обекта въз основа на
трудов договор, сключен с дружеството-жалбоподател, на длъжност
"секретар" с работно време от 10.00 ч. до 18.00 ч., срещу уговорено
трудово възнаграждение в размер на 1000 лева. Впоследствие на управителя на
дружеството била връчена призовка, съдържаща указание представител на
юридическото лице да предостави на контролните органи документи, удостоверяващи
трудовите правоотношения, в които се намира последното. В хода на
документалната проверка, въз основа на представените документи е установено, че
трудов договор между дружеството-жалбоподател и И. И. Г. е сключен на
01.06.2020 г., с който й е възложено изпълнението на трудовите функции на
"технически секретар" и са уговорени елементите на трудовото
правоотношение в т. ч. и работно възнаграждение в размер на 1000 лева. В
съдържанието на договора е отбелязано, че работникът е постъпил на работа на
01.06.2020 г. От извършена справка в информационната система на НАП е
установено, че трудовият договор между дружеството-жалбоподател и И. И. Г. е
регистриран на 02.06.2020 г. в 03:57:05 часа. При така установените факти бил
съставен АУАН за нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ за това, че на 01.06.2020 г.
около 12:00 часа в качеството на работодател дружеството е допуснало до работа И.
И. Г. на длъжност "технически секретар" в обект-офис, находящ се в
гр. Варна, ***, към който момент не й е било предоставено копие на
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ. Въз основа на акта е издадено обжалваното
НП №03-012648/08.07.2020 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" - Варна.
Районен
съд – Варна е приел, че между въззивното дружество и Г. е
налице трудово правоотношение и законосъобразно е ангажирана отговорността на работодателя.
С оглед наличието единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства, а
именно обстоятелството че нарушението е отстранено веднага след установяването
му, както и че уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ е депозирано в
законоустановения тридневен срок от сключване на трудовия договор, въззивната
инстанция е изменила процесното НП, като е намалила размера на „имуществената
санкция“ на 1 500 лв.
Оспореното решение е
законосъобразно. Същото е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия
материален закон.
Нормата на чл. 63,
ал. 1 от КТ задължава работодателят да предостави на
работника преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.
62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Разпоредбата на чл.
63, ал. 2 от КТ установява забрана за работодателя да
допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите
по ал. 1 от същия член. От съдържанието на представения по делото Трудов
договор № 87/01.06.2020 г. се установява, че същия е сключен между
санкционирания работодател и И. И. Г., като в договора е записано, че екземпляр
от него и длъжностната характеристика са връчени на лицето на 01.06.2020 г.
Въззивният съд правилно е
приел, че от непосредствените възприятия на длъжностните лица, извършили
проверката на място, се установява, че на 01.06.2020 г. И.Г. е престирала труд
като "технически секретар“, преди да й бъде предоставено копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ. Това се установява не само от
ангажираните пред първата инстанция свидетелски показания, но и от
представените писмени доказателства. В собственоръчно попълнената декларация по
чл. 399 от КТ, И.Г. изрично е посочила работно време – от 10.00 ч. до 18.00ч.,
посочила е уговорено месечно възнаграждение – 1000 лв., посочила е, че се
запознава с документи и Колвер я
запознава с работата. Посочила е и, че няма сключен трудов и граждански договор
и не е получила копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен писмен
трудов договор. В писменото обяснение на осн. чл. 402, ал.1, т. 2 от КТ
пълномощникът на дружеството Майк Колвер изрично посочва, че И.Г. „днес дойде
да работи в 10.00 ч. в офиса като секретарка със заплата 1000 лв.“ и след обяд
ще ходи до счетоводството да регистрира договора в НАП.
Следователно твърденията на
касатора, че лицето фактически не е престирало труд към момента на проверката,
се явяват защитна теза, която не се подкрепя от събраните доказателства.
Правилно въззивният съд е кредитирал показанията на актосъставителя и свидетеля
Димова, тъй като те споделят преки наблюдения относно релевантния факт, че Г. е
престирала работна сила по трудова функция, свързана с длъжността „технически
секретар“.
След като към момента на
проверката – 01.06.2020 г. в 12.00 ч. Г.
е извършвала дейност по трудово правоотношение, като е била допусната до
работа, но без да й е връчено копие от уведомлението по чл.
62, ал. 3 от КТ /същото е регистрирано в електронния
регистър на НАП на 02.06.2020 г. в 03:57:05 ч./, то работодателят е нарушил
забраната по чл.
63, ал. 2 от КТ, поради което законосъобразно е санкциониран
на основание по чл.
414, ал. 3 от КТ. Следователно описаното нарушение е с всички
съставомерни признаци на деянието по чл.
63, ал. 2 от КТ. В случая нарушението е отстранено в кратък
срок, поради което районният съд е изменил наказанието в предвидения минимум в
размер на 1 500 лв., като по този начин наказанието се явява справедливо и
съобразено с тежестта на извършеното нарушение.
Не могат да бъдат споделени развитите
доводи в касационната жалба, свързани със субективния елемент, доколкото с
наказателното постановление е наложена имуществена санкция, която по дефиниция
е за безвиновна отговорност при неизпълнение на задължение от страна на
юридическото лице. В случая се касае за имуществена санкция, наложена на
търговско дружество за неизпълнение на задължение към държавата при
осъществяване на неговата дейност. Тази отговорност е обективна и безвиновна,
като съгласно чл. 83, ал.1 от ЗАНН за реализирането й е достатъчно обективното
осъществяване на запретените действия или бездействия - от една страна, а от
друга - имуществената санкция да е предвидена в съответния закон, указ,
постановление на МС или наредба на общинския съвет. Наложената имуществена
санкция е предвидена в чл. 414, ал.3 от КТ, определена е в рамките на посочения
законов текст и фактът на неизпълнение на задължението към държавата,
изразяващо се в допускане до работа на лице без да му е връчено копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, е установен по безспорен начин. Касае се
за формално, безвиновно нарушение, при което достатъчно основание за ангажиране
на отговорността на субекта е осъществяването на обективните елементи от
приложения административнонаказателен състав. Следователно в случая е
неприложимо прилагането на чл. 6, ал. 2 от ЕКПЧ на ЕСПЧ.
Неоснователно е и искането
за прилагане на привилигирования състав на чл. 415в от КТ. Наложено е наказание
за нарушение на чл.
63, ал. 2 от КТ, а според чл.
415в, ал. 2 от КТ, не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал.
1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2. Съгласно мотивите на Тълкувателно
решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК, специалният
състав по глава ХIХ, раздел
II от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл.
415в от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл.
28 от ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му
бъде наложено административно наказание. "Маловажните" нарушения,
установени по КТ, съобразно чл.
415в от КТ имат два основни признака: нарушението да е отстранимо
веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили
вредни последици за работници и служители. При това в тези случаи не е
предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност /за разлика
от тези по чл.
28 от ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно наказание,
но в многократно по-нисък размер. С оглед изложеното в случаите на чл.
415в от КТ е изключено приложението на чл.
28 от ЗАНН.
След като за нарушение на чл.
63, ал. 2 от КТ не е приложим чл.
415в от КТ, то законосъобразно районният съд е направил преценка за
наличието на маловажност по чл.
28 от ЗАНН. Изводите му за липса на маловажност на случая са
правилни, тъй като се нарушават осигурителните и трудовите права на лицето, с
което е сключен трудов договор.
В съответствие с тежестта на
нарушението правилно е изменено НП и е определена „имуществена санкция“ в
предвидения минимален размер – 1500 лева.
Предвид изложеното,
настоящият състав приема, че решението на районния съд като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора и на
основание чл. 63д, ал. 1 и 4 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК искането на
ответника за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт е основателно и следва
да се уважи в размер на 80 лева, определено на основание чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната
помощ.
Водим от горното и на
основание чл.
221, ал. 2 от АПК във връзка с чл.
63в от ЗАНН, Административен съд – Варна,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
825/19.06.2022 г., постановено по АНД № 20223110201072/2022 г. по описа на Районен
съд – Варна.
ОСЪЖДА „Т.П.Е.“ ЕООД, ЕИК ***
да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна сумата от 80
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.