МОТИВИ към присъда № 128/02.11.10г. по НОХД № 2346/2010г.
по описа на ПОС.
Окръжна
прокуратура - гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия М.И.Т. за
това, че на ***.2010г. в гр.Пловдив, без надлежно разрешително е държал с цел
разпространение високорисково наркотично вещество – кокаин, с общо нето тегло
7.0173 грама, със съдържание на активен компонент кокаин 24 тегловни процента,
на стойност 631.56 лева, кокаин, с общо нето тегло 0.5675 грама, със съдържание
на активен компонент кокаин 36 тегловни процента, на стойност 70.94 лева и
кокаин, с общо нето тегло 0.5207 грама, със съдържание на активен компонент
кокаин 37 тегловни процента, на стойност 65.09 лева, или всичко общо 8.1055
грама кокаин, на обща стойност 767.59 лева, като на ***.2010г. в гр.П., без
надлежно разрешително е разпространил от горното количество (8.1055гр. кокаин)
на З.Г.К., ЕГН **********, високорисково наркотично вещество – кокаин с общо
нето тегло 0.5207 грама, със съдържание на активен компонент кокаин 37 тегловни
процента, на стойност 65.09 лева – престъпление по чл.354а, ал.1, пр.1 от НК.
Делото бе разгледано по реда на чл.371, ал.1,
т.2 от НПК, предвид направено от подсъдимия признание на фактите по
обвинителния акт.
В хода на съдебните прения,
представителят на Прокуратурата поддържа обвинението, така както е повдигнато,
счита че от доказателствата по делото се установява фактическа обстановка,
идентична с отразената в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предлага,
с оглед данните за личността на подсъдимия, и предвид обстоятелството, че
делото се разглежда по реда на глава 27 от НПК, да се наложат наказания
Лишаване от свобода и Глоба, при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства, около средния предвиден в закона размер, като наказанието
Лишаване от свобода бъде намалено с една трета, и се изтърпи ефективно.
Веществените доказателства – пари, мобилни телефони и наркотично вещество –
предлага да се отнемат в полза на държавата, лекият автомобил да се върне на
собственика му, а останалите - да се унищожат като вещи без стойност.
Защитата на подсъдимия пледира за
налагане на наказание Лишаване от свобода при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК вр. чл.2, ал.2 от НК, под законоустановения минимум от две години, като алтернативно
предлага Лишаването от свобода или да се изтърпи при първоначален общ режим,
или изпълнението на същото да се отложи на основание чл.66, ал.1 от НК, тъй
като са налице условията на този текст. Относно наказанието Глоба, предлага или
да не бъде налагано или ако съдът приеме да наложи такова – да е към възможния
минимум по закон. По веществените доказателства, настоява автомобилът,
мобилните телефони, парите и джобното тефтерче да се върнат, тъй като не са
налице основания за отнемането им.
Подсъдимият лично, изразява
самокритичност към извършеното, моли за справедливо наказание.
Съдът,
след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 вр. чл.373, ал.3 от НПК всички
доказателства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият
– М.И.Т. е роден на ***г***, живущ ***, българин, български
гражданин, със средно образование, работещ, неженен, неосъждан, с ЕГН **********.
Подс.Т. призна фактите отразени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, които са следните:
На ***.2010г. в сектор „ПКП” при
ОД на МВР – гр.Пловдив, била получена информация, че лице, управляващо лек
автомобил марка „Фолксваген Пасат” с ДК № ***, се занимава с разпространение на
наркотично вещество – кокаин на територията на гр.П., придвижвайки се с
посочения автомобил до местата на срещите с клиентите си. Това лице
разпространявало кокаин предимно сред посетители на нощни заведения в гр.П.,
приемайки поръчки чрез мобилен телефон. Веднага били проведени съответни
оперативни мероприятия, в резултат на което се установило, че лицето,
занимаващо се с тази дейност е подс.М.Т.. На посочената дата, около 14.30ч.
постъпила нова информация, относно подсъдимия, съгласно която той ще достави на
неизвестен мъж кокаин, а срещата им ще се осъществи пред казино *** в гр.П..
Служители от сектор „ПКП” сформирали група за наблюдение и проверка на тази
информация, при което забелязали мъж, който излиза от казиното и се отправя към
паркиран наблизо лек автомобил - „Фолксваген Пасат” с ДК № ***, в който бил
подс.Т.. Мъжът влязъл в автомобила на подсъдимия, забавил се вътре няколко
минути, след което излязъл и се върнал в казиното. Подсъдимият потеглил в посока
***. Служителите на Полицията задържали мъжът, който се срещнал с подсъдимия –
св.З.К., при обиска на който било намерено прозрачно полиетиленово пликче със
залепваща лента, съдържащо бяло прахообразно вещество.
Късно вечерта, на същата дата – ***.2010г.,
около 23.30ч. органите на Полицията получили нова информация, че подс.Т. има
намерение да разпространи наркотични вещества – кокаин на неустановено лице в
района на бар *** в ж.к.*** в гр.П.. Отново била сформирана група за наблюдение
от служители на сектор „ПКП”, които забелязали автомобила на подсъдимия, както
и неизвестното лице, с което той имал среща. Двамата били задържани, при което
се установила и самоличността на мъжът – св.Й.П..
В лекия автомобил на подсъдимия
било извършено претърсване, при което били намерени и иззети – от кора на
предна лява врата 2 бр. пластмасови цилиндрични кутийки с капачета и надпис на
тях „Упсарин”, във всяка от които се съдържали по 5 бр. малки полиетиленови прозрачни
пликчета с еднакъв размер 5/5.5см., съдържащи бяло на цвят прахообразно
вещество, реагиращо с полеви тест на кокаин; от барче пред скоростния лост
пластмасова кутийка, цилиндрична с надпис „Упсарин”, съдържаща 2 бр. прозрачни
полиетиленови пликчета с размер 5/5.5см., съдържащи бяло прахообразно вещество.
Последвал и обиск на подс.Т., при който били открити и иззети прозрачно
полиетиленово пликче с червена ивица в горния край, съдържащо бяло прахообразно
вещество, мобилен телефон марка „Нокия 6700 С-1” с ИМЕЙ номер ***, със СИМ
карта „Виваком” с номер ***, мобилен телефон марка „Нокия 1208” с ИМЕЙ номер ***,
със СИМ карта „Прима” с номер *** и пари 10бр. банкноти с номинал 100лв., 3бр.
банкноти с номинал 20лв, 3бр. банкноти с номинал 50лв. и 3бр. банкноти с
номинал 10лв. Непосредствено след това било извършено и претърсване в дома на
подс.Т. ***4, при което били иззети – от секция в спалното помещение, от черна
чанта с надпис „Адидас” мобилен телефон марка „Нокия 1208” с ИМЕЙ номер ***,
със СИМ карта „Бикънект” с номер ***, от същата чанта черен джобен тефтер с
черна корица с изписани на първа и втора страница имена и телефонни номера, от
дървена кутия, намираща се в секция в спалното помещение 1бр. банкнота с
номинал 100лв., 8бр. банкноти с номинал 50лв., 12бр. банкноти с номинал 20лв.,
5бр. банкноти с номинал 10лв., 3бр. банкноти с номинал 2лв., 1бр. банкнота с
номинал 100 евро, 2бр. банкноти с номинал 50 евро, 1бр. банкнота с номинал 20
евро, 1бр. банкнота с номинал 10 евро и 1бр. банкнота с номинал 5 евро.
Иззетите при претърсването в
лекия автомобил вещества, както и при обиска на подс.Т., били предоставени на
експерт за изследване, като видно от заключението на изготвената химическа
експертиза, бялото прахообразно вещество от 12бр. полиетиленови пликчета,
обекти 1 и 2 на експертизата има общо нето тегло 7.0173гр. и съдържа 24
тегловни % кокаин, а бялото прахообразно вещество от полиетиленово пликче обект
3 има общо нето тегло 0.5675гр. и съдържа 36 тегловни процента кокаин,
веществото иззето при обиска на св.К. има общо нето тегло 0.5207гр. и съдържа
37 тегловни процента кокаин.
Описаната фактическа обстановка
се установява безспорно от събраните по делото доказателства. Тя се установява
на първо място от признанието направено от подс.Т. по реда на чл.371, т.2 от НПК, и на следващо - от показанията на свидетелите разпитани в хода на досъдебното
производство, които съдът преценява като логични, последователни, взаимно
допълващи се и в съответствие с останалия събран доказателствен материал, от
заключението на изготвената химическа експертиза, както и от писмените
доказателства - прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към
доказателствения материал по делото, като всички те подкрепят признанието
направено от подсъдимия.
От правна страна:
Подсъдимият
М.Т. е осъществил състава на престъплението
по чл.354а, ал.1, пр.1 от НК, затова че, на ***.2010г. в гр.П., без надлежно
разрешително е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество –
кокаин, с общо нето тегло 7.0173 грама, със съдържание на активен компонент
кокаин 24 тегловни процента, на стойност 631.56 лева, кокаин, с общо нето тегло
0.5675 грама, със съдържание на активен компонент кокаин 36 тегловни процента,
на стойност 70.94 лева и кокаин, с общо нето тегло 0.5207 грама, със съдържание
на активен компонент кокаин 37 тегловни процента, на стойност 65.09 лева, или
всичко общо 8.1055 грама кокаин, на обща стойност 767.59 лева, като на ***.2010г.
в гр.П., без надлежно разрешително е разпространил от горното количество
(8.1055гр. кокаин) на З.Г.К., ЕГН **********, високорисково наркотично вещество
– кокаин с общо нето тегло 0.5207 грама, със съдържание на активен компонент
кокаин 37 тегловни процента, на стойност 65.09 лева.
По тази правна квалификация,
съдът го призна за виновен.
От доказателствата по делото
безспорно се установи, че подс.Т. е нямал надлежно разрешително за
придобиването, държането и разпространението на описаните количества и вид
високорисково наркотично вещество. Целта, с която наркотичното вещество е
държано, се установява от количеството на намерения кокаин, и обстоятелството,
че и налице и една действителна проява на разпространение – на св.К.. Кокаина
има наркотично действие, няма легална употреба, пазар и производство, и е
поставен под контрол, съгласно ЗКВНВП – Приложение № 1 към чл.3, ал.2.
Стойността на описаните количества наркотични вещества е преценена съгласно
Постановление № 23/98г. на МС.
Деянието
е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал
обществено опасният му характер, предвиждал е и е искал настъпването на
неговите обществено опасни последици.
По наказанието:
Съдът, като взе предвид степента на
обществената опасност на деянието – висока, с оглед обществените отношения,
които засяга, разпространеността и последиците от същото, и степента на
обществената опасност на дееца – не висока, предвид добрите характеристични
данни, като отчете наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото
съдебно минало, трудовата ангажираност, проявената самокритичност към
извършеното и направеното разкаяние, и при спазване разпоредбата на чл.373,
ал.2 от НПК за определяне на наказанието в тези случай при условията на чл.58а от НК, прецени, че наказанието следва да се определи около минимума на предвиденото в закона Лишаване от
свобода от 2 до 8 години. Съобразявайки изложените по-горе обстоятелства,
относно обществената опасност на деянието и дееца, съдът счете, че следва да
бъде определено наказание в размер на две години и шест месеца Лишаване от свобода.
Съобразно правилата на чл.58а, ал.1 от НК, предвид особената процедура по която
протече делото, така определеното по правилата на общата част на НК наказание
Лишаване от свобода, следва да се намали с 1/3 или крайния размер наказание
Лишаване от свобода, което следва да се наложи на подсъдимия е 1 година и 8
месеца. Относно размера на наказанието глоба, съобразявайки отново всички
описани вече обстоятелства, съдът счете, че същото следва да се наложи към
минимума предвиден в закона, а именно 5 000 лева.
В случая са налице условията за прилагане
института на условното осъждане относно наказанието Лишаване от свобода, но
съдът намери, че това наказание не може да изиграе целената с него поправително
възпитателна функция при тези обстоятелства, поради което постанови то да бъде
изтърпяно при първоначален „Общ” режим в затворническо общежитие от открит тип,
на основание чл.59, ал.1 и чл.61, т.3 от ЗИНЗС. Предвид вида и характера на
извършеното престъпление, съдът счете, че целите на наложеното наказание Лишаване
от свобода не биха могли да се постигнат без изолирането на подсъдимия от
естествената му среда и настаняването му в затворническо заведение, съпроводено
с ограничаване на контактите осъществявани от него в нормалното му ежедневие.
Именно затова, не бе уважено и искането на защитата за прилагане разпоредбата
на чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното наказание. Действително, подс.Т.
направи пълно признание на фактите по делото, но именно това признание, е
предпоставка за провеждане на съкратено съдебно следствие, от която процедура
той пожела да се възползва и не следва това обстоятелство да се взема предвид и
втори път при решаване на въпросите по отговорността му, а същото признание не
се явява такова по смисъла на т.7 от ТР № 1/09г. на ОСНК на ВКС.
Предвид датата на извършване на деянието по
настоящото дело, а именно след влизане в сила на последните промени в чл.58а от НК, в случая е неприложима поисканата от защитата процедура за определяне на
наказанието във вр. чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК, а и самостоятелно също не са
налице условия за прилагане на този текст, тъй като наличните смекчаващи
отговорността обстоятелства не се явяват изключителни и многобройни.
Предвид обстоятелството, че подс.Т. е бил
задържан по настоящото дело, с оглед производството по вземане на мярка за
неотклонение, както и това, че по отношение на него е била взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража”, съдът на основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК приспадна от наложеното му общо наказание, времето на задържане, както и
времето през което е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража”,
считано от 18.04.2010г. до влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл.354а, ал.6 от НК следва да се отнемат
в полза на държавата 6.2523 грама кокаин, представляващи предмет на
престъплението, описани в Придружително писмо № ЗМ/РЗП-***.2010г., намиращи се
на съхранение в ЦМУ, отдел „МРР-НОП”.
На основание чл.53, ал.1, б.”а” и ал.2, б.”б” от НК, съдът постанови отнемане в полза на Държавата на веществените доказателства – парични средства на приносител
– сумата от 2 036 лева и 235 евро, намиращи се на съхранение при Домакина на ОД
на МВР – гр.Пловдив и 1 бр. мобилен телефон марка „Нокия 1208” с ИМЕЙ номер ***,
със СИМ карта „Бикънект” с номер ***, 1бр. мобилен телефон марка „Нокия 6700
С-1” с ИМЕЙ номер ***, със СИМ карта „Виваком” с номер *** и 1бр. мобилен
телефон марка „Нокия 1208” с ИМЕЙ номер ***, със СИМ карта „Прима” с номер ***,
тъй като се явяват вещи, послужили за извършване на престъплението и такива
придобити от престъплението, които не подлежат на връщане.
Вещественото
доказателство – лек автомобил марка „Фолксваген Пасат” с ДК № ***, намиращ се
на съхранение на паркинга на сектор „ПП-КАТ” – гр.Пловдив – бе постановено да
се върне на собственика му – И.М.Т., след влизане на присъдата в законна сила, тъй
като не са налице основания за отнемането му.
Останалите веществени доказателства – 2бр.
пластмасови цилиндрични кутийки с капачета и надпис на тях „Упсарин” и 1бр.
пластмасова кутийка, цилиндрична с надпис „Упсарин”, съдържащи 11бр. прозрачни
полиетиленови пликчета с червена ивица в горния край, черна на цвят, платнена
маска с прорези за очите и устата, джобен тефтер с черна корица с изписани на
първа и втора страница имена и телефонни номера, съдът постанови да се унищожат
след влизане на присъдата в законна сила, като вещи без стойност.
На основание чл.189, ал.3 от НПК и с оглед изхода на делото, подсъдимия М.Т.
бе осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 308,00 лева по
сметка на Пловдивски окръжен съд.
Причини за извършване на
престъплението – неспазване на установения в страната правов ред, слаби
морално-волеви задръжки, стремеж към лично облагодетелстване по престъпен
начин.
По
изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/