Определение по дело №2404/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4410
Дата: 25 ноември 2022 г. (в сила от 25 ноември 2022 г.)
Съдия: Ралица Цанкова Райкова
Дело: 20223100502404
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4410
гр. Варна, 25.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. П.

Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20223100502404 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба вх. № 56427/17.08.2022г.,
подадена от „Неткредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. „Лъчезар Станчев“ No 3 (Литекс Тауър), ет.10, представлявано от Ирина
Недкова – Х. - управител, срещу Решение № 2207/ 05.07.2022г., постановено по гр.д. №
15024 / 2021г. по описа на РС – Варна, 43 –ти състав, с което жалбоподателят е осъден да
заплати на Я. Х. Г., ЕГН **********, с адрес: ******, сумата от 303,46 лева,
представляващо платена, при начална липса на основание сума по договор за потребителски
кредит № 201807030845470059 от 03.07.2018 г., на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
В жалбата се излага, че решението е неправилно. На първо място е неправилно
относно извода за неравноправност на клаузата, с която е уговорено заплащане на
неустойка. Целта, за която е уговорена неустойката, е именно да обезщети кредитора за
евентуално претърпените вреди, които несъмнено биха настъпили за него, в случай че
кредитополучателят не изпълни задължението си по чл. 4, ал. 3 от процесния договор да
предостави обезпечение на задълженията си по договора за кредит. Сочи, че ако е считал
някое от условията по офертата за сключване на договора за неизпълнимо, той не е бил
длъжен да я приема. Предвиждането на задължение за заплащане на неустойка, ако
кредитополучателят не изпълни договорното си задължение за предоставяне на
обезпечение, цели обезщетяване на кредитора за вредите, които безспорно би претърпял в
случай на неизпълнение на уговореното в чл. 4, ал. 3 от процесния договор. На второ място
решението били неправилно относно извода, че уговорената възнаградителна лихва е
нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на
законната лихва. Сочи, че възнаградителната лихва има за своя функция да осигури
достатъчна печалба на търговеца-кредитодател, за да може той да осъществява своята
дейност. Размерът на тази лихва не е необосновано висок и е типичен за договори от този
тип в практиката. До нарушение на добрите нрави се стига, когато са нарушени етични
възгледи и правила на поведение, споделени от по-голямата част от обществото. Подобна
крайност в случая очевидно не е налице. Съгласно трайната практика на ВКС
възнаградителната лихва е цената на кредита и следователно клаузата за нея е съществен
елемент на договора за банков кредит, поради което, ако тя е ясна и разбираема, няма
1
нарушение на принципите за справедливост и добросъвестност и уговорката не противоречи
на добри нрави. На трето място решението е неправилно по отношение определянето на
клаузата, с която е определен ГПР за недействителна. Законът не поставя изискване в
договора за кредит и в Общите условия към него да бъде формално записана методиката на
формиране на ГПР, тъй като тя е императивно установена от ЗПК и е посочена в
Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. Съответно, всеки кредитодател е длъжен да я спазва
при формиране на ГПР в процеса на отпускане на кредит. Правната норма, изведена от
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, задължава в договора за кредит да се съдържат
годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. С оглед и заключението на вещото лице по
изготвената СЧЕ, твърди, че не е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като ГПР
е посочен коректно въпреки възприетото от съда (за което са представени аргументи по-
долу в настоящата въззивна жалба), изчислен е по установената в ЗПК формула, която е
достъпна за всяко едно лице, като освен това в договора са посочени и взетите предвид
допускания при неговото изчисляване - главница, лихви, погасителни вноски. Моли съда да
отмени решението, като постанови ново, с което да отхвърли иска и да присъди разноските
за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба. Сочи, че
първоинстанционният съд правилно, обосновано и справедливо е постановил своето
решение, след обсъждане на целия обем от налични доказателства в тяхната съвкупност и
цялост. Твърди, че в хода на първоинстанционното производство се доказа по безспорен
начин, че са налице всички необходими предвидени предпоставки за възникване и
ангажиране отговорността на ответното дружество. Излага подробна аргументация в посока
на мотивите на ВРС. Моли да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба и да й
бъдат присъдени разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК.
Жалбоподателят не се позовава на процесуални нарушения във връзка с доклада по
делото, не е налице хипотеза, в която да се налага обезпечаване на правилното приложение
на материална норма, но спорът е от естество, при което съдът има служебно задължение да
следи за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, който е сключен с
потребител. Съобразно чл. 7 ал.3 изр. 2 от ГПК, съдът следва да осигури възможност на
страните да изразят становище по тези въпроси, като първоинстанционният съд е осигурил
тази възможност на страните.
Не са направени доказателствени искания от страните.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267,
ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 56427/17.08.2022г., подадена от
„Неткредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
„Лъчезар Станчев“ No 3 (Литекс Тауър), ет.10, представлявано от Ирина Недкова – Х. -
2
управител, срещу Решение № 2207/ 05.07.2022г., постановено по гр.д. № 15024 / 2021г. по
описа на РС – Варна, 43 –ти състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Я. Х. Г.,
ЕГН **********, с адрес: ******, сумата от 303,46 лева, представляващо платена, при
начална липса на основание сума по договор за потребителски кредит №
201807030845470059 от 03.07.2018 г., на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.01.2023г. от
13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.

НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има
преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от
ищеца държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на
спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното
разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от
съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен
съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава
СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС:
Нора Великова - ет. 4, стая 410, на тел. 052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
За предприемане действия по започване на процедура по медиация или в случай на
постигане на спогодба следва да уведомят съда.

Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3