РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 06.12.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, касационен състав, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия
ЦАНКОВА КАНД № 155 / 2021 год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 53 от 26.08.2021 г., постановено по АНД № 204/2021 г., Троянският районен съд, пети състав, е изменил Наказателно постановление № НП-52 от 12.05.2021 г. на Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което на „ЧЕЗ Разпределение България” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, бул. „*****, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 60 000 лв. за нарушение по чл. 206, ал. 3, във вр. с чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката, като е намалил имуществената санкция от 60 000 лв. на 20 000 лв. за извършено нарушение по чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката.
Постъпила е касационна жалба от „ЧЕЗ Разпределение България” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, бул. „*****, представлявано от двама членове на Управителния съвет, чрез Е.Р.– служител с юридическо образование и правоспособност, в която се сочат нарушения на материалния закон. Сочи се липса на състав на административно нарушение, както и неправилна правна квалификация на административното нарушение, поради което се твърди, че обжалваното пред РС наказателно постановление е изцяло незаконосъобразно и е следвало да бъде изцяло отменено. Сочи се, че посоченият стандарт е отменен, като сочи, че към датата на установяване на административното нарушение са липсвали установени по надлежния ред задължителни показатели за качество. В заключение се моли съда да отмени обжалваното решение на РС и вместо него да постанови друго решение по същество, с което да отмени изцяло оспореното НП. Касаторът не претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание касаторът „ЧЕЗ Разпределение България” АД, ЕИК *****, се представлява от Г.С.- служител с юридическо образование и правоспособност, който поддържа касационната жалба на „ЧЕЗ Разпределение България” АД, ЕИК *****, като намира другата касационна жалба за неоснователна.
Постъпила е касационна жалба от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, представлявана от Председателя доц. И.И., чрез юрк. Н.Н., в която се обжалва решението на РС относно намаления размер на имуществената санкция от 60 000 лв. на 20 000 лв. Изразява се несъгласие с мотивите на РС, че признакът „повторност” е неприложим, като се изразява несъгласие с мотивите на РС във връзка с приложението на § 1, т. 4 от ДР на АПК. В заключение се моли съда да отмени обжалваното решение на РС, в частта, с която е намален размерът на имуществената санкция, и вместо него да постанови друго решение по същество, с което да потвърди изцяло оспореното НП. Касаторът не претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание касаторът Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, се представлява от юрк. Н.Н., който поддържа касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, като намира другата касационна жалба за неоснователна.
Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби, като сочи, че първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани доказателства и правилно е достигнал до извод за съставомерност на административното нарушение, неговата правилна правна квалификация, а също и липсата на допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП. Прокурорът се съгласява и с мотивите на РС за липсата на „повторност” на административното нарушение, поради което намира, че правилно РС е намалил размера на имуществената санкция съгласно основния състав на административно нарушение.
Касационният състав на съда, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Двете касационни жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани от касационната инстанция.
Двете касационни жалби са неоснователни.
С обжалваното решение Троянският районен съд е изменил Наказателно постановление № НП-52 от 12.05.2021 г. на Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което на „ЧЕЗ Разпределение България” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, бул. „*****, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 60 000 лв. за нарушение по чл. 206, ал. 3, във вр. с чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката, като е намалил имуществената санкция от 60 000 лв. на 20 000 лв. за извършено нарушение по чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката.
Районният съд е изложил подробни мотиви за липса на процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, както и за съставомерност на административното нарушение по основния състав на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ.
С касационната жалба на „ЧЕЗ Разпределение България” АД, ЕИК *****, не се релевират конкретни оплаквания за незаконосъобразност на решението на РС, а единствено за незаконосъобразност на оспореното пред районния съд НП, като доводите на касатора за неказаносъобраност на НП са били релевирани и пред РС, на които първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви.
Касационната инстанция споделя мотивите на РС за законосъобразност на наказателното постановление, както поради липса на допуснати процесуални нарушения, така и поради съставомерност на административното нарушение по чл. 206, ал. 1 от ЗЕ, въз основа на събраните пред РС писмени и гласни доказателства, които са обсъдени в мотивите на решението на РС.
В допълнение касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
Касационната инстанция споделя и мотивите на РС за липса на „повторност” по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на АПК.
Правилно РС в съответствие с разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на АПК е приел, че настоящото административно нарушение не е извършено при условията на повторност, поради което е намалил размера на имуществената санкция на наказаното дружество от 60 000 лв. /по квалифицирания състав на чл. 206, ал. 3 от ЗЕ/ на 20 000 лв. /по основния състав на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ/.
Районният съд правилно е приел, че е основателно възражението на наказаното дружество, че в случая не се касае за повторно извършено нарушение. Безспорно е, че в специалния Закон за енергетиката липсва легална дефиниция за „повторност“ на нарушението. Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 4 от ДР на АПК, „повторно” е това нарушение, което е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на акта, с който на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. Правилно РС е приел, че извършеното нарушение не може да бъде квалифицирано като осъществено при условията на повторност и да се приложи санкционната разпоредба на чл. 206, ал. 3 от ЗЕ.
Видно е от приложеното решение № 1269 от 02.12.2020 г. на Административен съд-***** област, постановено по КАНД № 988/2020 г. по описа на АССО /на л. 51-54 от делото на РС/, с което оставено в сила решение от 25.06.2020 г. на РС – Костинброд, постановено по НАХД № 76/2020 г. на РС – Костинброд, с което е потвърдено издадено наказателно постановление за същото нарушение на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, е че датата на влизане в сила на съдебното решение, респективно датата на влизане в сила на наказателно постановление № 7 от 14.02.2020 г. на Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ е 02.12.2020 г., а настоящото административно нарушение е извършено по-рано в периода 01.10.2020 г.-08.10.2020 г., поради което настоящото административно нарушение не попада в приложното поле на „повторност“ съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 4 от ДР на АПК.
Поради това правилно РС е изменил обжалването пред него НП, като приел, че е осъществен основният състав на административното нарушение по чл. 206, ал. 1 от ЗЕ, където санкцията, която може да бъде наложена, е в размер от 20 000 до 1 000 000 лева, като е приел, че в конкретния случай следва да бъде наложена санкция в минималния размер от 20 000 лева.
Касационната инстанция споделя и мотивите на РС, че така наложената имуществена санкция в посочения размер от 20 000 лв. по основния състав на административното нарушение съответства на тежестта и обществената опасност на нарушението, като намира, че с нея ще бъдат постигнати целите на генералната превенция.
Правилно РС не е споделил възражението на наказаното дружество, че са налице условията, визирани в разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и случаят следва да се квалифицира като „маловажен”, предвид липсата на настъпили вреди. Конкретното нарушение е формално и за съставомерността му не се изисква настъпването на вредни последици. Освен това обстоятелствата по извършването на нарушението не разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от този вид, поради което не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Дори напротив, с ангажираните от страна на КЕВР доказателства-наличието на издадено предходно НП на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД“ именно за това нарушение, съдът намира, че деянието не може да се квалифицира като маловажно.
Допълнително съгласно чл. 43, ал. 2, т. 1 от ЗЕ за една обособена територия се издава само една лицензия за разпределение на електрическа енергия, което означава, че е налице установено със закон монополно положение, което е изключение от конституционно прогласеното основно начало на държавно управление – принципа на свободна пазарна инициатива, на който се основава икономиката на Р България – чл. 19, ал. 1 от КРБ.
Ето защо извършеното от наказаното дружество административно нарушение по принцип се характеризира с по-висока степен на обществена опасност, доколкото дейността по разпределение на електрическа енергия се явява монополна за дадена територия и при съмнение за качеството на доставената електрическа енергия от отделния клиент същият не може да избере друго дружество. На това основание също няма как да намери приложение институтът на маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН.
От страните не се претендират разноски по делото, а и предвид неуважаването и на двете касационни жалби съдът не следва да се произнася по въпроса за разноските.
С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва
да се отбележи, че решението на РС е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
На основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 53 от 26.08.2021 г., постановено по АНД № 204/2021 г. на Троянския районен съд, пети състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: