О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 669
гр. Хасково, 13.08.2019 г.
Окръжен
съд - Хасково, ГО, въззивен граждански състав, в закрито съдебно заседание на тринадесети
август две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от
младши съдия Мария Иванова-Георгиева в. ч. гр. д. № 528 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на 83, ал. 2 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба от М.Д.Д. в качеството й на майка и законен представител на К.В.Д.
срещу Определение №1177 от 28.06.2019г., постановено по гр. д. № 1093 по описа
за 2019г. на РС-Хасково, с което е оставена без уважение подадената от нея
молба за освобождаване от държавни такси и разноски, дължима за разглеждане на
депозирана искова молба.
С
частната жалба моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови
друго, с което да уважи молбата с правно основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Твърди, че определението на първоинстанционния съд е необосновано и неправилно,
като постановено в нарушение на материалния закон и при допускане на съществени
процесуални нарушения. Представя писмени доказателства за получаваните доходи
от малолетното дете, както и за своите. Законният представител изрично заявява,
че трудовата й заетост се изразява в отглеждане на две деца. За изготвянето на
въззивната жалба и молбите в първоинстанционното производство посочва, че е
използвала безплатна правна помощ от адвокат Н.Н.
Съдът, след като
прецени направените доводи и материалите по делото, намира за установено
следното:
Частната жалба е
подадена в предвидения срок, подадена е от активно легитимирана страна, против
подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което съдът намира, че същата е
процесуална допустима. Разгледана по същество частната жалба е основателна.
На основание чл.
83, ал. 1 от ГПК от такси и разноски се освобождават лицата, за които е
признато от съда, че не разполагат с достатъчно средства да ги заплатят. При
преценката за невъзможността на страната да заплати дължащите се такси, съдът
следва да вземе предвид обстоятелствата, посочени в чл. 83, ал. 2, т. 1 – т.7
от ГПК. За целта е необходимо съдействието на лицето, тъй като същото следва да
представи доказателства, подкрепящи молбата му. Действително към
момента на постановяване на обжалвания акт не са били представени писмени
доказателства, които да подкрепят представените декларации, но заедно с
въззивната жалба такива са били депозирани.
В настоящия
случай законният представител на частния жалбоподател заедно с жалбата е
представил удостоверение с изх. №260191901740163/15.07.2019г. на ТД на НАП –
гр. Пловдив, удостоверение № 26-00104413/15.07.2019г. на Териториално отделение
на НОИ – гр. Хасково и разпореждане № 26191460691 от 01.07.2019 г. на
Териториално отделение на НОИ – гр. Хасково. От представеното удостоверение за
декларирани данни се установява, че М.Д., законен представител на частния
жалбоподател, няма декларирани доходи на основание годишна данъчна декларация
по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2018г. От удостоверение № 26-00104413/15.07.2019г. на ТО
на НОИ – гр. Хасково се установява, че за периода от 01.01.2019г. до
30.06.2019г. същата получава парично обезщетение за отглеждане на дете до
навършване на 2-годишна възраст на основание чл. 53 от КСО в размер на 380,00
лева месечно. С разпореждане № 26191460691 от 01.07.2019 г. на ТО на НОИ – гр.
Хасково е преизчислена наследствената пенсия, получавана от К.Д., като е
определена в размер на 164,57 лева месечно. Същевременно в първоинстанционното
производство са представени две декларации, изготвени от законния представител
на страната, в които се декларират същите обстоятелства, като изрично е
посочено, че малолетното дете и законният му представител не притежават
недвижими имоти. Действително в декларацията, касаеща доходите, получавани от
малолетната ищца е посочена сума в размер на 155,70 лева, но декларацията е с
дата 25.06.2019г., тоест преди преизчисляването на наследствената пенсия.
Oсвобождаването
от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК е
регламентирано като изключение от общото правило, че за съдебните производства
се внасят държавни такси – чл. 71, ал. 1 от ГПК, поради това приложението му
следва да се тълкува стеснително. На освобождаване от държавни такси и разноски
следва да подлежат само лица, които отговарят комплексно на предвидени в закона
критерии, които съдът следва да вземе предвид. Съгласно т. 12 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. д. № 6 по описа за 2012г. на ВКС, ОСГТК,
освобождаването от такси и разноски се допуска, тогава когато страната е
материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й
процесуални права по делото, като тази преценка е направена на основание както
размера на дължимата държавна такса, така и на средствата, с които страната е
доказала, че разполага.
Предвид изложеното и с оглед представените писмени
доказателства и подадените декларации, настоящият въззивен състав намира, че са
налице предпоставките за освобождаване на ищеца от заплащане на държавни такси
и разноски по образуваното гражданско дело, тъй като лицето е на 8 години,
получава наследствена пенсия в размер на 164,57 лева, семейството му се състои
от един родител, който получава парично обезщетение в размер на 380,00 лева.
Семейството на малолетната ищца се състои от трима души, с общ доход от 544,57
лева и не притежава недвижими имоти, от които да реализира доходи или да
трансформира в парични средства. Същевременно дължимата държавна такса е в
размер на 800 лева, предвид разпоредбите на чл. 71, ал. 1 вр. чл. 69, ал. 1 от ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК и на цената на иска в размер на 20 000 лева. Съответно получавания доход от семейството на
малолетната ищца не е достатъчен за заплащане на дължимата държавна такса и за
спокойното посрещане на обичайните месечни разходи за семейството, поради което
на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК следва да бъде освободена от внасянето на
държавни такси и разноски по гр.д. № 1093/2019 г., по описа на
Районен съд – Хасково.
С оглед изложеното съдът намира частната
жалба за основателна, предвид представените пред настоящата инстанция нови
писмени доказателства, което води до отмяна на обжалваното определение. Същото
е било постановено при липса на писмени доказателства, различни от двете
декларации, и мотивите за оставяне без уважение на молбата са се основавали
единствено на тях. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че при липса на
доказателства за обстоятелства по чл. 83, ал. 2 от ГПК не може да уважи
подадената молба, но с оглед депозираните нови такива настоящата инстанция
стига до друг правен извод. Съдът не споделя изводите на първоинстанционния съд
за оставяне без уважение на молбата за освобождаване от такса, касаещи
трудовата ангажираност на законния представител на ищцата, изразяващи се в
съждението, че същата е в трудоспособна възраст и не страда от заболявания,
поради което може да полага труд и реализира доходи, тъй като от изрично
декларираното още пред първата инстанция се установява, че законният
представител на ищцата отглежда две малолетни деца, за което получава и парично
обезщетение.
Така
мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ
Определение №1177 от 28.06.2019г.,
постановено по гр. д. № 1093 по описа за 2019г. на РС-Хасково, с което е
оставена без уважение молбата на М.Д.Д. в качеството й на майка и законен
представител на К.В.Д. за освобождаване от държавни такси и разноски, дължима
за разглеждане на депозирана искова молба с вх. рег. № 8955 от 15.05.2019г., по
която е образувано гр. д. 1093 по описа за 2019г. на РС-Хасково, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА
К.В.Д.,
ЕГН **********,***, действаща чрез майка си и законен представител М.Д.Д., ЕГН **********,***
от заплащане на държавни такси и разноски в производството по гр.д. № 1093/2019
г., по описа на Районен съд – Хасково.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
Председател: Членове:
1.
2.