№ 67
гр. Ямбол, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Р. Ст. Стоева
Членове:Яна В. Ангелова
Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря Ваня Д. Динева
като разгледа докладваното от Р. Ст. Стоева Въззивно гражданско дело №
20252300500094 по описа за 2025 година
Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на
С. М. К. с ЕГН ********** от с.*, Община *, чрез пълномощника си адв. С. П. от АК - Стара
Загора против Решение №40/27.01.2025 г., постановено по гр.дело №3387/2024 г. по описа
на ЯРС, с което съдът е постановил следното:
ЗАДЪЛЖАВА С. М. К. с ЕГН ********** от с.*, община „*", ул.*** да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо Р. И. К. с ЕГН ********** от с.*, община „*",
ул.***.
ОТСТРАНЯВА С. М. К. с ЕГН ********** от съвместно обитаваното жилище,
находящо се на адрес: с.*, община „*", ул.*** за срок от 15 месеца, считано от 27.01.2025 г.
ЗАБРАНЯВА на С. М. К. с ЕГН ********** да приближава Р. И. К. с ЕГН
**********, жилището, в което живее в с.*, община „*", ул.***, местоработата и местата за
социални контакти и отдих на Р. И. К., на разС.ие по-малко от 100 метра за срок от 15
месеца, считано от 27.01.2025 г.
ЗАБРАНЯВА на С. М. К. с ЕГН ********** да осъществява контакт с Р. И. К. с ЕГН
********** под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или
обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за
срок от 15 месеца, считано от 27.01.2025 г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл. 15 ал.2 от ЗЗДН незабавно заповед за защита на Р.
И. К. с ЕГН ********** с посочени данни въз основа на настоящото решение.
ОСЪЖДА С. М. К. с ЕГН ********** с посочени данни да заплати на Р. И. К. с
ЕГН ********** направените по делото разноски в размер 200 лв. ОСЪЖДА С. М. К. с ЕГН
********** с посочени данни да заплати ДТ 25 лв. за воденото производство.
С въззивната жалба първоинстанционното решение се оспорва в частта, в която
се отстранява и забранява на С. М. К. съвместно обитаване и приближаване на жилището в
с.*, община *, ул. „*** за срок от 15 месеца. Твърди се, че определеният срок от 15 месеца е
твърде дълъг, като един сравнително нормален срок от 6 месеца би оказал необходимото
възпиращо действие. Възразява срещу твърдяното в обстоятелствената част на решението,
1
че на 28.12.2024 г. Р. К. е била изнасилена и бита от бившия си съпруг. По направените
оплаквания излага съображения. Моли ЯОС да отмени обжалваното решение и да уважи
исканията на въззивника.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата Р. И. К. не се е възползвала от правото на
писмен отговор по жалбата на С. М. К. не е изразила становище по нея.
В о.с.з. въззивникът С. К., редовно призован, се явява лично и с адв. С. П. от АК –
Стара Загора. Поддържа жалбата и моли ЯОС да намали срока на определените мерки на
около 6 месеца.
В о.с.з. въззиваемата Р. К., редовно призована, не се явява, за нея се явява адв. С. М.
от АК – Ямбол, който оспорва жалбата, като неоснователна и моли за оставянето й без
уважение, съответно - за потвърждаване на атакуваното решение с присъждане на
направените пред двете инстанции разноски.
След преценка на доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено
следното от фактическа страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с подадена от Р. К. молба за издаване на
заповед за защита и постановяване на мерки за защита за извършен спрямо нея от С. К. акт
на домашно насилие, осъществен на 28.09 срещу 29.09.2024 година. На 28 срещу 29.10.2024
г., вечерта около 00:30 - 00:45 часа К. се обадил на молителката по телефона и отишъл при
нея във фермата /нейната месторабота и мястото, където живее/ и се опитал насила да я
вкара в колата си, бутал я и я скубал, но тя се съпротивлявала и успяла да избяга. На
2.11.2024 г. около 11 часа през деня на пътя в с.* К. я пресрещнал по пътя с колата си,
намалил и през отворения прозорец започнал да я обижда и заплашва, че ще я блъсне с
колата и убие, да напусне къщата му. Извъртял колата към нея, но тя отскочила назад към
банкета, за да не я удари. След това отминал и отново се върнал засилен, намалил до нея и
пак й казал, че ще я блъсне с колата и ще я убие. Непрекъснато й звънял по телефона да я
кара да оттегли молбата си за домашно насилие.
Към депозираната пред районния съд молба за защита от домашно насилие е
приложена декларация за извършено домашно насилие по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която е
описан случая на твърдяното от Р. К. домашно насилие. По делото е приложено и заверено
копие на нотариален акт с вх. рег. № 5343 от 26.09.2023 г., акт 117, том 18, дело № 3248/23 г.,
видно от който С.М., И.И. и М.М. са продали на Р. К. и С. К. за сумата от 7 285,30 лева
подробно индивидуализирания в нотариалния акт недвижим имот, находящ се в с. *, общ. *,
обл. *.
По делото е издадена Заповед за незабавна защита № 70/05.11.2024 г., с която съдът
е постановил мерки за незабавна защита на Р. К. спрямо С. К..
Видно от направената служебна справка за наложени мерки по ЗЗДН на С. К., се
установява, че срещу него има образувани три други дела по ЗЗДН, които са прекратени -
първото поради неизправяне на нередовностите по молбата, второто прекратено по молба на
Р. К. и третото поради оттегляне на молбата на Р. К..
Видно от извършените справки за съдимост на страните, молителката К. не е
осъждана, а ответната страна – С. К. е осъждан 2 пъти: 1/ по АНД № 346/2010 по описа на
РС – Тутракан и по НОХД № 307/2013 г. по описа на РС – Тутракан.
Видно от представената от отделението по психиатрия към МБАЛ
„Св.Пантелеймон" гр.Ямбол медицинска справка, издадена във връзка с Определение №
2378/05.11.2024 г. на РС – Ямбол по ГД № 3387/2024 г., С. М. К. не се води на отчет към
психиатричен кабинет на МБАЛ Ямбол.
Видно от представеното по делото СМЕ № 467/2024 г., издадено от д-р Т.Ч. на
30.12.2024 г., при прегледа и освидетелстването на молителката Р. К. се установили
кръвонасядания в областта на шията с моравочервеникав цвят, кръвонасядания в областта на
дясното и лявото бедро, както и кръвонасядане в областта на лявото ходило. Оплакванията
на освидетелстваната от болки в областта на травмите продължавали. Кръвонасяданията в
областта на шията са получени вследствие засмукване на кожата и подкожните тъкани в
областта на шията с уста и добре отговарят да са били по начин и време, както съобщава и
самата освидетелствана в предварителните сведения. Останалите кръвонасядания са
получени по механизма удряне или стискане с твърди тъпи предмети и добре отговарят да са
били получени по начин и време, както съобщава и освидетелстваната в предварителните
сведения.
2
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба намира правното си основание в чл.17, ал.1 от Закона за защита
от домашно насилие, допустима е, тъй като е подадена в предвидения в нормата
преклузивен 7-дневен срок и отговаря на изискванията на закона. Въззивникът е
легитимиран и има правен интерес от обжалването.
При служебната си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде
разгледана по същество. При преценка по същество решението се прецени за правилно, а
въззивната жалба - за неоснователна. Изложените от ЯРС в атакуваното решение мотиви се
споделят и на осн. чл.272 ГПК настоящия съд препраща към тях.
Пред първоинстанционния съд е предявено искане с правно основание чл.4, ал.1
ЗЗДН. Молителката К. е направила искане за защита от домашно насилие, упражнено
спрямо нея от лицето, с което живеят на семейни начала – С. К.. Така предявеното искане е
допустимо (чл.3, т.2, ЗЗДН), а преценено по същество - основателно, както правилно е
постановил и първоинстанционния съд.
В чл.4, ал.1 ЗЗДН е уредено, че в случай на домашно насилие пострадалото лице
има право да се обърне към съда за защита. В чл.2 ЗЗДН законодателят е дал легална
дефиниция на понятието "домашно насилие" и това е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В чл.3 от ЗЗДН е определен
кръга на лицата, които могат да търсят защита по закона. В чл.5, ал.1 от ЗЗДН са
изчерпателно изброени мерките, чрез които се осъществява защитата срещу домашно
насилие.
В конкретния случай по делото е установено безспорно, че ответникът С. К. е
живял на семейни начала с молителката Р. К., а от събраните по делото доказателства се
установява, че последната е била обект на домашно насилие, по см. на цитирания чл.2 ЗЗДН,
упражнено спрямо нея от въззивника К.. Упражненото насилие е физическо и психическо
такова, чрез описаните в декларацията по чл. 9, ал. 3 действия – опитал насила да я вкара в
колата си, бутал я и я скубал, както и я пресрещнал по пътя с колата си, обиждал я и
заплашвал, че ще я блъсне с колата и убие, да напусне къщата му. От данните по делото се
установява, че това не е първият случай на такова поведение на ответника, поради което
молителката не без основание изпитва страх от него, а това се потвърждава и от направената
служебна справка за наложени мерки по ЗЗДН на С. К.. В предвид на посочено молбата за
защита е основателна и следва да бъде уважена, като бъде издадена заповед за защита, както
правилно е преценил и ЯРС. С оглед на конкретните обстоятелства правилно са определени
и мерките за защита - тези по чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН.
Оплакването на въззивника К. за неправилност на атакуваното решение в частта, в
която се отстранява и му се забранява да обитава и приближава жилището в с. *, община *,
ул. „ *** за срок от 15 месеца се прецени за неоснователно. При разглеждане на спора
първоинстанционният съд е събрал всички посочени от страните и относими към спора
доказателства и след анализ на същите е достигнал до правилния извод за основателност на
молбата за защита, който извод се споделя и от настоящата инстанция. Предвид изложеното,
ЯРС законосъобразно, с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН, е определил срока, за
който следва да бъдат наложени мерките за защита, след приспадане на срока на действие на
мерките при издадена заповед за незабавна защита по чл.18 от ЗЗДН.
При всичко изложено до тук, въззивната жалба се преценя за неоснователна и като
такава следва да се остави без уважение, а решението на ЯРС, като правилно и
законосъобразно - да се потвърди.
При този изход на делото въззиваемата Р. К. има право да й се присъдят
направените пред въззивната инстанция разноски, искане в каквато насока е надлежно
направено. Въззивният съд присъжда на К. разноски в размер на 400.00 лв. предвид
наличието на доказателства за сторени такива пред настоящата инстанция за адвокатска
защита в посочения размер.
Водим от изложеното, ЯОС
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №40/27.01.2025 г., постановено по гр.дело №3387/2024
г. по описа на ЯРС, в частта, с която се отстранява С. М. К. с ЕГН ********** от съвместно
обитаваното жилище, находящо се на адрес: с.*, община „*", ул.*** за срок от 15 месеца,
считано от 27.01.2025 г. и му се забранява да го приближава за същия срок.
В останалата част Решение №40/27.01.2025 г., постановено по гр.дело №3387/2024
г. по описа на ЯРС, като необжалвано, е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА С. М. К. с ЕГН ********** от с. *, общ. *, обл. * да заплати на Р. И. К. с
ЕГН ********** от с. *, общ. *, обл. * разноски пред въззивната инстанция в размер на
400.00 лв. - за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно
разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4