РЕШЕНИЕ
№ 837
гр. Добрич, 18.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена П. Колева
при участието на секретаря Диана Й. Димитрова
като разгледа докладваното от Албена П. Колева Гражданско дело №
20223230100043 по описа за 2022 година
разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело № 43/2022 г. по
описа на ДРС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.135 ЗЗД от публичен изпълнител при ТД НАП
Варна срещу "Т-П"ЕООД гр.Добрич и О.М.А.. ЕГН ********** чрез
законния представител С.Р.С. за обявяване недействителността спрямо
Държавата на сделка , сключена между „"Т-П"“ЕООД чрез управителя
Р.С.Ж. и О.М.А.. чрез С.Р.С. по нотариален акт ******г. по отношение на
недвижим имот –ПИ в село Б. , общ.Д. с пл.***** с площ 1500 кв.м-
незастроен имот за производствен, складов обект с идентификатор ******.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника О.М.А.. ЕГН
********** чрез законния представител С.Р.С..Не е постъпил отговор от
ответника "Т-П"ЕООД гр.Добрич.
Обстоятелства по иска и отговора:
Твърдения на ищеца:Държавата е кредитор на непогасени публични
вземания , установени с данъчни декларации срещу "Т-П"ЕООД гр.Добрич
в размер на 107 117,57 лв. - главница ; 42 925,90 лв. - лихва , общо 15
0043,47 лв. към 06.12.2021г.Подробно са описани в исковата молба
данъчните декларации , касаещи изискуеми публични вземания до 2017г. и
1
към настоящия момент.Съответно за 2017г. са 6501,83 лв. - главница и
2836,54 лв. - лихва.
С ревизионен акт № Р – 09000819002401-091/04.03.2020г. е установен
Корпоративен данък за 2015г.-27418,54 лв. и лихва 10924,12 лв.; за 2016г.-
6589,97 лв. и лихва 2086,34лв.; за 2017г. – 28703,61 лв. и лихва 5597,66 лв. ;
за 2018г. – 31277,64 лв. и лихва 2267,81 лв.Съгласно Ревизионен доклад № Р
– 03000819002401-092-001/17.12.2019г. ревизията е извършена по особения
ред на осн.чл.122 ДОПК, тъй като не са представени никакви счетоводни
документи.
На 06.11.2017г. е сключена процесната сделка за покупко-продажба на
поземлен имот в село Б..
С отговора ответникът О.М.А.. не спори обстоятелствата , че като купувач е
сключил атакуваната сделка; не оспорва родствената връзка между него и
Р.С.Ж./ негов дядо по майчина линия/.
Правна квалификация:Предявен е иск по чл.135 ЗЗД
Доводи на ищеца: процесната сделка е сключена между свързани лица –
О.М.А.. е внук на продавача , а законният му представител и негова майка
С.Р.С.. му е дъщеря ; извършена е непосредствено преди деклариране на
данъка по ЗКПО за облагане на годишната данъчна печалба през 2017г. и при
наличие на задължения до 2017г., след възникване на публичното
вземане.Сделката е извършена с намерение за увреждане на кредитора.
Доводи на ответника:
Искът е недопустим, тъй като е налице хипотеза на чл.216,ал.1 от ДОПК
и ищецът няма правен интерес от провеждане на иска по чл.135 ЗЗД;
Искът е неоснователен – не са налице предпоставките на чл.135 ЗЗД: не
се установява знание на управителя Р.С.Ж.; няма уведомяване на "Т-П"
ЕООД за ревизия или ревизионен кат , с който се установяват публични
задължения.Ревизионният акт от 17.12.2019г. е връчен на Г. Т. Д.- новият
едноличен собственик на капитала.Към датата на сделката дружеството е
разполагало с друго движимо и недвижимо имущество, от което би
могъл да бъде удовлетворен кредитора.Оспорва се знание за увреждане
от страна на ответника О.М. и законния му представител.Семейството
живеело в Германия.По повод първия рожден ден на детето О.М. се
2
завърнали в България и решили да закупят имота , за да инвестират
спестяванията си.
Между страните не се спори факта на извършване на описаната продажна
сделка - предмет на иска , както и родствената връзка на ответника О.М.А.. и
неговата майка и законен представител С.Р.С. с Р.С.Ж..
Спори се налице ли са предпоставки по чл.216,ал.1 ДОПК и по чл.135
ЗЗД.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
След като съобрази доводите на страните и обсъди доказателствата по
делото , намира от фактическа и правна страна следното:
С Договор за покупко – продажба от ********* на СВп Добрич „"Т-П"“
ЕООД чрез управителя Р.С.Ж. продава на О.М.А.. ЕГН ********** чрез
неговата майка и законен представител С.Р.С. недвижим имот в село Б.,
общ.Д. – ПИ с пл.№ 15 с площ 1 500 кв.м, парцел II, кв.25 ведно с правото на
строеж за изграждане на склад за селскостопанска продукция за сумата от 9
250 лева с ДДС.Имотът е с данъчна оценка 2 296,80 лв..
С Договор за покупко – продажба от ******* на СВп Добрич „"Т-П"“ ЕООД
чрез управителя Р.С.Ж. продава на Р.С. СА. ЕГН ********** недвижим имот
в село Б. , общ.Д. – ПИ с пл.№ 15, парцел III , кв.25 с площ 1341 кв.м с
идентификатор № *****, представляващ незастроен имот за производствен ,
складов обект за сумата от 9600 лева с ДДС.Данъчната оценка на имота е
2 171,30 лв.
С.Р.С. ЕГН ***** е дъщеря на Р.С.Ж..О.М.А.. ЕГН ********** е син на
С.Р.С. и внук на Р.С.Ж..
Представен е ревизионен доклад № Р – 03000819002401-092-
001/17.12.2019г. на ТД НАП Варна с констатации по ревизията на Т-П
ЕООД :установен данъчен финансов резултат и корпоративен данък за
периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г. в размер на 31 277,64 лв. - дължим
корпоративен данък.
Представен е ревизионен акт № Р-03000819002401-091-001/04.03.2020г. ,
издаден от Д.Б.К. - началник сектор, възложил ревизията и Г.В.К. - главен
инспектор по приходите, ръководител на ревизията.С акта са установени
3
следните публични задължения на Т-П ЕООД ЕИК *****: - корпоративен
данък за 2015г. - 27 418,54 лв. / разлика корпоративен данък/; -за 2016г. –
6589,97 лв. / разлика корпоративен данък/ ; - за 2017г. – 28703,16 лв. /
разлика корпоративен данък/-за 2018г. – 31 277,64 лв.освен това са начислени
и лихви върху декларирания , но невнесен данък в общ размер 93 989,76 лв.
Дължимите лихви са общо 115 404 ,63 лв.
Спрямо Т-П ЕООД са предприети действия по принудително изпълнение -
изп.дело № *********/2018г.
С Договор от 27.112.2018г. Р.С.Ж. прехвърля на Г.Т.Д. 500 дружествени дяла
на Т-П ЕООД.
Правни изводи:Предявеният иск е с правна квалификация по
чл.216,ал. ДОПК вр.с чл.135 ЗЗД.В доклада по чл.146 ГПК правната
квалификация на иска - предмет на делото е дадена само по чл.135
ЗЗД.Коректна е квалификацията по чл.216,ал.3 ЗЗД.Тъй като по своята правна
природа искът по чл.216,ал.3 ДОПК е свързан с чл.135 ЗЗД и правният ефект
е същия-относителна недействителност спрямо кредитора, респ.държавата,
предявеният иск ще се разглежда като такъв по чл.216,ал.3 ДОПК вр. с чл.135
ЗЗД.Прецизирането на правната квалификация не променя разпределената
доказателствена тежест и не засяга защитата на страните.Искът е предявен от
публичен изпълнител и с оглед изложеното е допустим.Исковете по
чл.216,ал.1 ДОПК и чл.216,ал.3 ДОПК могат да бъдат предявявани
самостоятелно.
По съществото на спора:Съгласно чл. 216, ал. 1 ДОПК недействителни по
отношение на държавата, съответно на общините, са изчерпателно изброените
в следващите шест точки сделки, сключени след датата на установяване на
публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане
на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения.
Оттук следва, че за да е изпълнен фактическият състав, пораждащ
недействителността по чл. 216 ДОПКе необходимо да са налице: 1) длъжник
по установено публично задължение, 2) който е извършил разпоредително
действие със свое имущество, 2.1) след датата на установяване на
задължението или 2.2.) респективно след връчване на заповедта за ревизия,
ако същата е с резултат установяване на публични задължения.
Съгласно чл.216,ал.3 ДОПК извън случаите по ал.1 правата на кредитора
4
могат да бъдат упражнени от съответния публичен взискател или от
публичния изпълнител.в тези случаи знанието на лицето , с което длъжникът
е договарял за увреждането се предполага до доказване на противното , ако
третото лице и длъжника са свързани лица.По пар.1 , т. от ДОПК свързани
лица са роднините по права линия.
При иска по чл.216,ал.3 ДОПК във вр. с чл.135 ЗЗД съществен е
въпроса за пораждане на вземането в патримониума на ищеца.Според
съдебната практика данъчните задължения са определени по основание,
субект и размер в съответните данъчни закони, т.е те винаги са
определяеми/ликвидни/ и с настъпване на датата на падежа им , стават и
изискуеми. А когато едно ликвидно и изискуемо данъчно задължение не бъде
изпълнено доброволно, то може да бъде събрано по принудителен ред.
Следователно, основната функция на ревизионния акт като правен
инструмент, е да послужи като изпълнителен титул". Предназначението на
ревизионния акт е да направи задължението на конкретния длъжник ликвидно
и изискуемо, в случаите на констатирани несъответствия, липса на
декларация, на документация и др. Така и Решение № 190 от 1.01.2018 г. на
САС по т. д. № 3599/2017 г., Решение № 21 от 09.10.2018г. по търговско дело
№ 68 по описа за 2018г. на ОС Разград.
Следователно без значение за спора е дали атакуваната сделка е извършена
преди или след изготвяне , връчване и т.н на ревизионен акт.Ищецът доказва
качеството си на кредитор с представените ревизионни документи ,
установяващи наличие на публични задължения по отношение на ответника
Т-П ЕООД.
В случая Държавата е избрала защита по иска по чл.216,ал.3 и следва да
бъдат разгледани предпоставките на чл.135 ЗЗД.
Налице е разпоредителна сделка , с която намалява имуществото на
дружеството – длъжник и при наличие на публични задължения , това
разпоредително действие има характер на увреждащо кредитора.
Самото увреждане трябва да е съзнавано от длъжника, а в случаите на
възмездни действия знанието се изисква и по отношение на третото лице
страна по правоотношението, за което се твърди, че уврежда кредитора. Това
знание според нормата се предполага в случаите, когато третото лице е
съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, а когато се твърди
5
увреждане на кредитор с публични вземания знанието се предполага ако
третото лице и длъжникът са свързани лица /чл.216,ал.3 ДОПК/
В разглеждания казус Купувач по атакуваната сделка е внукът на Р.С.Ж./
тогава – управител на Т-П ЕООД / – О.М.А.. , действащ чрез законния си
представител С.Р.С./ майка на О.А. и дъщеря на Р.С.Ж./.Ответниците
ангажират свидетели, които дават данни , че семейството на С.Р.С. живее от
години в Германия; контактуват с Р.С.Ж. основно по телефона; подпомагани
са финансово от него през годините.Според св.А. / съпруг на С.Р. и баща на
О.А./ имали спестявания , които решили да инвестират в имот и така се
стигнало до идеята да се закупи земята в село Б..На свидетеля не му е
известно Р.Ж.С. да е имал някакви финансови проблеми, задължения и
пр.Според св.СА. / другия зет на Р.Ж.С./ не са били обсъждани финансови
проблеми на Р.Ж.С..
Съдът намира , че ангажираните от ответника А. гласни доказателства
преодоляват презумпцията на чл.216,ал.3 ДОПК, обсъдени ведно с останалите
доказателства по делото.
Освен това , не се доказа знание на длъжника за увреждащо кредитора
действие.Това е така , защото задълженията на продавача са установени с
ревизионен доклад № Р – 03000819002401-092-001/17.12.2019г. на ТД НАП
Варна с констатации по ревизията на Т-П ЕООД :установен данъчен
финансов резултат и корпоративен данък за периода 01.01.2018г. –
31.12.2018г. в размер на 31 277,64 лв. - дължим корпоративен данък.
Сделката – предмет на спора е от дата 06.11.2017г.
Така не се доказват по безспорен начин две от предпоставките на иска по
чл.135 ГПК знание на длъжника и на трето лице за увреждане на кредитора в
лицето на Държавата при сключване на договора за покупко-продажба на
недвижим имот от 06.11.2017г.
Това налага извод за неоснователност на иска, поради което ще бъде
отхвърлен от съда.На осн.чл.78,ал.3 ГПК в полза на ответника О.М.А.. съдът
присъжда разноски – 1500 лева – адвокатско възнаграждение.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.216,ал.3 ДОПК вр. с чл.135 ЗЗД от В.Б. –
главен публичен изпълнител при ТД на НАП- Варна,ИРМ Русе , гр.******
срещу „Т-П“ЕООД ЕИК *****, представлявано от Г.Т.Д. със седалище и
адрес на управление гр.****** и О.М.А.. ЕГН ********** чрез законния
представител С.Р.С. ЕГН ********** , двамата с адрес в гр.****** за
обявяване недействителността спрямо Държавата на Договор за покупко –
продажба от 06.11.2017г. , сключен между „"Т-П"“ЕООД чрез управителя
Р.С.Ж. и О.М.А.. чрез законния си представител С.Р.С. по нотариален акт
****** на СВп Добрич по отношение на недвижим имот –ПИ в село Б. ,
общ.Д. с пл.***** с площ 1500 кв.м- незастроен имот за производствен,
складов обект с идентификатор ******.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на Национална агенция по приходите –
Варна ,ИРМ РУСЕ със седалище и адрес на управление гр******* ДА
ЗАПЛАТИ на О.М.А.. ЕГН ********** чрез законния представител С.Р.С.
ЕГН ********** , двамата с адрес в гр.****** сторени по гр.дело №
43/2022г. по описа на РС Добрич в размер на 1500 лв. / хиляда и петстотин
лева/ - адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба
пред Окръжен съд Добрич в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7