Р Е Ш Е Н И Е
№ 82
гр. Елена, 20.12.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Е Л Е Н С К И Я Т районен съд в публично съдебно заседание на двадесет и
трети ноември през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Пейо Приходков
при секретаря Д.П., като разгледа
докладваното от Председателя НАХД № 355 по описа за 2010 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
С Наказателно постановление № 276/10 от 01.09.2010 г., издадено от
Началник на РУ “Полиция” гр. ***** към ОД на МВР гр. *********, за извършено
нарушение на чл. 6, т. 1, предл. 3 от ЗДвП на осн.
чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП на Д.Й.Д. с ЕГН ********** *** са
наложени следните административни наказания: 1. Глоба в размер на 100.00 лв.
/сто лева/, и 2. Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец.
Недоволен е останал нарушителят Д.Й.Д.. Същият е подал жалба срещу НП. Намира
последното за незаконосъобразно, тъй като било издадено въз основа на АУАН, в
който са допуснати съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят твърди, че
били допуснати нарушения на чл. 40, ал. 1 и чл. 42, т. 7 от ЗАНН. Излага, че
при съставяне на АУАН било допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като
в него е посочен един свидетел, а чл. 40, ал. 1 и чл. 42, т. 7 от ЗАНН говорели
за “свидетели”, което от своя страна навежда извода, че свидетелите трябва да
са минимум двама. Жалбоподателят счита, че в тази връзка бил и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Същият намира, че в АУАН въобще липсвал втори свидетел и негов подпис, и
по този начин се нарушавали грубо нормите на ЗАНН. Счита, че неизпълнението на
изискванията на закона водели до незаконосъобразност, която рефлектирала върху
НП, като същото се явявало необосновано и незаконосъобразно. Жалбоподателят
намира, че е налице нарушение по чл. 42, т. 6 от ЗАНН, тъй като в АУАН не била
отразена местоработата на нарушителя. Същото представлявало съществено
нарушение, водещо до незаконосъобразност на акта и на НП. Жалбоподателят
излага, че в НП № 276/10 било посочено, че мл. автоконтрольор към РУ “Полиция”
гр. ****** е съставил акт № 276/03.08.2010 г. Твърди, че в съставения АУАН на
мястото на № /номер/ на акта липсвал такъв. Счита, че наказващият орган
самоволно и некоректно е въвел номер на акта, без такъв реално да е бил написан
при съставянето му. Жалбоподателя излага, че скоростта му била засечена и
фиксирана с Трафик радар ТR4D 247-01. Счита, че Х.И.И. – мл.
автоконтрольор при РУ “Полиция” гр. *****, не се бил съобразил с т. 6.4 от
Техническото описание и инструкцията за експлоатация на техническото средство,
тъй като бил поставил Трафик радара в задната част на патрулния автомобил и по
този начин се осъществявал неблагоприятен контакт от отразяващата се
повърхност. Получавало се колебание в засечената и фиксирана скорост и реалната
такава. Жалбоподателят счита, че в случая това било решаващо, тъй като
засечената скорост била 73 км/ч, приложената санкционна норма била чл. 182, ал.
2, т. 4 от ЗДвП, като е превишил разрешената скорост с 33 км/ч. Същият излага,
че в т. 3.1.2 от Техническото описание и инструкцията за експлоатация на Трафик
радар ТR4D и в чл. 756, ал. 1 от Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол било посочено,
че грешката при измерване на скоростта била плюс/минус 1 км/ч до 100 км/ч и
плюс/минус 1 % над 100 км/ч. Счита, че при измерване скоростта на движение
актосъставителят е следвало да се съобрази с максимално допустимата грешка,
като я добави към ограничението. Това не било направено, както и не било
съобразено къде да се постави Трафик радара. Жалбоподателят счита, че
констатираната скорост от 73 км/ч не била реална и не попадала в хипотезата на
чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, а в хипотезата на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП,
тъй като скоростта на автомобила му била приблизително 70 км/ч. Намира, че
превишението на скоростта било с 30 км/ч, а не с 33 км/ч, поради което
приложената административнонаказателна разпоредба е трябвало да бъде чл. 182,
ал. 2, т. 3 от ЗДвП. Това водело до порок на НП и същото се явявало
незаконосъобразно. Жалбоподателят излага, че в т. 3.1.4 от Техническото
описание и инструкцията за експлоатация на трафик радара било посочено, че
разстоянието за действие за лек автомобил е не по-малко от 300 м. Твърди, че в
НП било посочено, че е нарушил знак В26 /ограничение до 40 км/ч/, но никъде не
се споменавал периметъра на действие на конкретния пътен знак. Излага, че под
ограничителния знак от 40 км/ч имало указателна табела с надпис 200 м, чиято
цел била да покаже разстоянието, за което действа ограничителния знак от 40
км/ч. Жалбоподателят твърди, че Трафик радара ТR4D бил в състояние да измерва скоростта
на насрещно движещ се автомобил на разстояние не по-малко от 300 м. Действието
на пътния знак В26 /ограничение до 40 км/ч/ било за не повече от 200 м, което
показвало, че засечената и фиксирана скорост не била реална, тъй като Трафик
радара е засичал скоростта на автомобила в периметъра на действие на
ограничителния знак. Жалбоподателят моли съда да постанови Решение, с което да
отмени наказателното постановление.
Жалбоподателят Д.Й.Д., редовно призован, се явява в съдебно заседание.
Същият и пълномощника му В.Д.Д. поддържат депозираната жалба. Допълнително излагат,
че неправилно била посочена като нарушена разпоредбата на чл. 6, т. 1, предл. 3 от ЗДвП, а правилно било да се посочи като
нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДВП. Считат, че по този начин в АУАН
е допуснато нарушение по чл. 42, т. 5 от ЗАНН. Намират също така, че неправилно
е наложено наказание по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Жалбоподателят и
пълномощникът му твърдят, че при констатиране на нарушението не са спазени
изискванията при работа с Трафик радар ТR4D 247-01, очертани в Техническото
описание и инструкцията за експлоатация му.
Жалбоподателят Д.Й.Д. излага в ход на делото по същество, че не отрича
да е карал със скорост, каквато е констатирана, както и че е възможно да е
карал автомобил със скорост 70 км/ч. Твърди, че знае, че има ограничение,
въведено със знак. Жалбоподателят и пълномощникът молят да се отмени
наказателното постановление.
Ответник-жалба – РПУ гр. *****, редовно призован, не се представлява в
съдебно заседание. В писмото, с което е изпратена адм.-наказателната
преписка, заема становище да се остави без уважение подадената от Д.Й.Д. и се
потвърди издаденото наказателно постановление.
Районна прокуратура гр. *****, редовно призована, не се представлява в
съдебно заседание.
Районният съд, като провери изцяло НП и по повод направените в жалбата
оплаквания, взе предвид становището на страните, и обсъди и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното:
Жалба е допустима. Същата, разгледана по същество, е неоснователна.
От Акт за установяване на административно нарушение № 276 /453348/ от 03.08.2010
г. е видно, че на 03.08.2010 г. е съставен такъв срещу Д.Й.Д.. Констатирано е,
че на 03.08.2010 г. около 13.30 ч. на път ІІ – 53 при ханче “*****”
жалбоподателят управлявал специален автомобил “Рено Мастер”
с рег. № ВТ **** АК, собственост на фирма “Диком”
ЕООД с Булстат **********, със скорост от 73 км/ч, при ограничение от 40 км/ч,
въведено с пътен знак “В 26”. В акта е посочено, че скоростта е засечена и
фиксирана с ТR
4 D № 247/01 и е
показана на водача. В съставения документ като нарушена е посочена разпоредбата
на чл. 6, т. 1, предл. 3 от ЗДвП и знак “В 26”. С
акта бил иззет контролния талон на водача - № 3898248. Последният вписал, че
няма възражения. Актът е подписан на 03.08.2010 г. от актосъставителя,
свидетеля и жалбоподателя. На Д.Й.Д. е връчен препис от документа на 03.08.2010
г., за което обстоятелство същият положил подпис.
Въз основана на акта е издадено НП № 276/10 от 01.09.2010 г. от Началник
на РУ “Полиция” гр. ***** при ОД на МВР гр. *. ****** срещу Д.Й.Д.. В същото е
посочено, че на 03.08.2010 г. около 13.30 ч. на път ІІ – 53 /път 2 клас № 53/
при ханче “*****”, жалбоподателят управлявал специален автомобил “Рено Мастер” с рег. № ВТ **** АК, собственост на фирма “Диком” ЕООД с Булстат **********, със скорост от 73 км/ч,
при ограничение от 40 км/ч, въведено с пътен знак “В 26”. В НП е посочено, че
скоростта е засечена и фиксирана с ТR 4 D
№ 247/01 и показана на водача. Вписано е, че жалбоподателят като водач на МПС
не съобразява поведението си с пътните знаци и е нарушил разпоредбата на чл. 6,
т. 1, предл. 3 от ЗДвП. На същия на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП са наложени следните административни
наказания: 1. Глоба в размер на 100.00 лв. /сто лева/, и 2. Лишаване от право
да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец. НП е връчено на Д.Й.Д. на 18.10.2010
г.
Представени са Писмо рег. № К – 12799/25.08.2010 г. на ИФЗ Началник на
сектор “ПП” при ОД на МВР гр. ***** ******, ведно със Справка за нарушител от региона от 17.08.2010 г. на
Началника на сектор “ПП” при ОД на МВР гр. ****** *******и Писмо рег. № К –
17782/04.11.2010 г. на ИФЗ Началник на сектор “ПП” при ОД на МВР гр. ***** ******,
ведно със Справка за нарушител от
региона от 03.11.2010 г. на Началника на сектор “ПП” при ОД на МВР гр. *****
*******. От същите се
установява, че Д.Й.Д. *** с ЕГН ********** е правоспособен водач на МПС. Същият
притежава КТ № 3898248/15.02.2010 г. и СУМПС № *********. Д.Й.Д. за извършени
нарушения по ЗДвП има наложени наказания с НП.
Представена е Справка в регионална база – КАТ ****** *******от
03.11.2010 г. От същата е видно, че специален автомобил “Рено Мастер” с рег. № ВТ ***** АК е собственост на “Диком” ЕООД гр. ***** с Булстат *********.
Представено е Писмо рег. № Я – 20703/18.11.2010 г. на ВНД Директор на ОД
на МВР гр. *. ******. От него е видно, че А. М. П. е назначен на длъжността Началник
на РУ на МВР - ****** при ОД на МВР - *. ******** със Заповед № К - 2029/19.02.2010
г. на Министъра на вътрешните работи на РБ. Същият към настоящия момент заема
длъжността Началник на РУ “Полиция” – ***** при ОД на МВР - *. ******.
Представена е Заповед № І з – 1687/02.07.2010 г. на Министъра на
вътрешните работи на РБ. От същата е видно, че актосъставителят Х.И.И. и Началника
на РУ “Полиция” гр. ***** при ОД на МВР гр. *. ****** са компетентни да
съставят АУАН, съотв. издават НП за извършени
нарушения по ЗДвП.
Представена е разпечатка за 02, 03 и 04.08.2010 г. от паметта на
техническо средство ТR
4 D № 247/01 за регистрирани нарушения на
максимално разрешена скорост. От същата е видно, че на 03.08.2010 г. в 13.30 ч.
е засечена и фиксирана скорост на МПС от 73 км/ч при режим “Е”.
Представен е списък с идентификационните номера на преминалите успешно последваща
проверка – ПП средства за измерване СИ – радарни скоростомери от 30.03.2010 г.
на Лаборатория за проверка на СИ при ГД “Полиция” *****. Сред същите е и тип СИ
- ТR 4 D с фабр. № 247/01. Отразено е, че ПП е със срок на валидност
от 12 месеца, т. е. до м. март 2011 г. Посочено е, че ПП е удостоверена със
знак за извършената ПП № 02701/2010 г.
Представени са техническо описание и инструкция за експлоатация на
трафик радар ТR
4 D.
Представено е заверено копие на Свидетелство за управление на МПС №
*********/01.03.2010 г., издадено от МВР гр. *. ******* на името на Д.Й.Д.. В същото са
отразени категориите, притежавани от последния, а именно А, В, С, Ткт и М.
Съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати нарушения по ЗАНН и ЗДвП, които да налагат отмяна на атакуваното
наказателно постановление. НП се явява законосъобразно от процесуалноправна
страна. Същото е издадено от компетентен орган, в рамките на правомощията му,
спазени са формата и реда за издаването му и съдържа изискуемите от
разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. Не са допуснати нарушения в
административно наказателната процедура, отразената в акта за нарушение
фактическа обстановка е намерила съответен израз в издаденото постановление,
което като цяло определя неговата законосъобразност от формална страна.
На съда е служебно известно от материали по наказателни дела от
административен характер, че с Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване - № 05.03.4349, издадено на 21.03.2005 г. от Държавната агенция за
метрология и технически надзор в експлоатация е средство за измерване – радарен
скоростомер Трафик радар “ТR
4 D”, както и че същото като средството за измерване е вписано в Държавния
регистър на одобрените за използване в страната средства за измерване.
От събраните по делото писмени доказателства и показанията на
разпитаните свидетели Х.И.Х. – мл. автоконтрльор в
служба “Пътен контрол” при РУ “Полиция” гр. *****, И.Д.П. – командир на
отделение “Охрана на обществения ред” при РУ “Полиция” гр. ***** към момента на
установяване на нарушение, а понастоящем служител на РУ “Полиция” гр. *******, се установява следната фактическа
обстановка:
Жалбоподателят Д.Й.Д. ***. Същият е правоспособен водач на МПС.
Притежава КТ № ******
и Свидетелство за управление на МПС № **********. В последното са отразени категориите А,
В, С, Ткт и М. Като водач на МПС, Д. се води на отчет
в сектор “ПП” при ОД на МВР гр. ****** *******. Жалбоподателят управлява специален
автомобил “Рено Мастер” с рег. № ВТ **** АК, собственост на фирма “Диком” ЕООД гр. *****.
На 03.08.2010 г. свидетелите Х.И.И. – младши автоконтрольор в служба
“Пътен контрол”, и И.Д.П. – командир на отделение “Охрана на обществения ред”,
двамата служители в РУ “Полиция” гр. *****, се намирали на територията на
Община ***** при ханче “*****” на път от републиканската пътна мрежа ІІ – 53.
Чрез същият се осъществява връзката гр. **** ******* – гр. ***** – гр. ******. Служителите на РУ “Полиция” гр. *****
– свидетелите И. и П. извършвали проверка на движещите МПС и техните водачи.
Скоростта на преминаващите автомобили в посока от гр. ***** ****** към гр. *****
била засичана и фиксирана с техническо средство трафик радар ТR 4 D с фабр.
№ ***/01. Разрешената за движението скорост в посочения пътен участък била до 40
км/ч за придвижващите в посока от гр. ***** ****** към гр. ***** моторни
превозни средства, въведена с пътен знак “В 26”. Същият се намирал на около 200
– 300 метра от полицейските служители в посока гр. ***** *******. Посочения пътен знак “В 26”
забранявал движение със скорост, по-висока от обозначената – 40 км/ч.
Около 13.30 ч. по платното за движение по път ІІ – 53 при ханче “****”
на територията на Община **** към свидетелите – служители на РУ “Полиция” гр. *****,
в посока към гр. ***** се придвижвал специален автомобил марка “Рено Мастер” с рег. № ВТ **** АК, собственост на фирма “Диком” ЕООД гр. *****. Посочената кола била управлявана от
жалбоподателя Д.Й.Д., като същият се движил с висока скорост, въпреки
подминатия и възприет от него пътен знак “В 26”, въвеждащ разрешена скорост за
движение до 40 км/ч. Техническото средство трафик радар ТR 4 D с фабр.
№ ***/01 засякло и фиксирало скоростта от 73 км/ч, с която последният
управлявал специалния автомобил “Рено Мастер” с рег.
№ ВТ **** АК, и подало
звуков сигнал. Вниманието на служителите на полицията било привлечено и същите
видели движещия се автомобил, управляван от жалбоподателя. Полицаят И.Д.П. –
командир на отделение “Охрана на обществения ред”, подал сигнал за спиране със
стоп-палка на водача на автомобила Д.Й.Д.. Последният се подчинил на командата
и започнал да намалява скоростта. Посоченото обстоятелство било възприето и от
младши автоконтрольор Х.И.. След като Д.Й.Д. спрял колата, полицаите му поискал
свидетелството за управление на МПС, КТ, свидетелството за регистрация на МПС,
документ за сключена застраховка “Гражданска отговорност”. Първият ги
представил. Полицаите извършили проверка на документите. Младши автоконтрольор Х.И.
и полицай И.Д.П. обяснили на Д.Й.Д., че е извършил нарушения по ЗДвП, а именно,
че е управлявал лекия автомобил със скорост от 73 км/ч, т. е. с 33 км/ч над
разрешената такава, без да се съобрази с ограничението за пътния участък - до 40
км/ч, въведено с пътен знак “В 26”, забраняващ движение със скорост, по-висока
от обозначената – 40 км/ч. На жалбоподателя било представено и техническото
средство, на което била засечена и фиксирана скоростта, с която се придвижвал.
Същия обяснил на служителите на полицията, че бързал и поради тази причини
управлявал специалния автомобил с висока скорост. На Д.Й.Д. било обяснено, че
за извършеното нарушение ще му бъде съставен акт. Същият казал на полицаите, че
е спонсор на Полицията и че е сключил договор за спонсорство с Директора на ОД
на МВР гр. *.
******, поради
което помолил да се му се съставя акт. На жалбоподателя му бил съставен АУАН от
младши автоконтрольор Х.И.И.. С посочения документ бил иззет КТ на Д.Й.Д.. Същият
се подписал в акта и му бил връчен препис от последния.
Така описаната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от
показанията на разпитаните свидетели, служители на полицията – мл. автонтрольор Х.И.И. и полицай И.Д.П., и приложените по
делото писмени доказателства. Констатираното нарушение е отразено надлежно в
АУАН. Последният е редовно съставен, съдържа всички реквизити, визирани в чл.
42 от ЗАНН, поради което има доказателствена сила съгл.
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка, възприета от съда като
доказана, настоящата инстанция намира, че правилно и законосъобразно органът,
издал наказателното постановление, е реализирал административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя. Последният е нарушил нормата на чл. 6, т. 1, предл. 3 от ЗДвП. Съгласно същата участниците в движението
са длъжни да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. В настоящият
случай жалбоподателят като водач на МПС не се съобразил с пътен знак “В 26”,
въвеждащ забрана за движение със скорост, по-висока от означената – 40 км/ч. На
03.08.2010 г. около 13.30 ч. на територията на Община ***** при ханче “*****”
на път ІІ – 53 в посока от гр. ***** ****** към гр. ***** Д.Й.Д. управлявал МПС
– специален автомобил марка “Рено Мастер” с рег. № ВТ
**** АК със скорост от 73 км/ч, при наличие на ограничение до 40 км/ч, въведено
със знак “В 26”, забраняващ движение със скорост, по-висока от обозначената – 40
км/ч. Посочените факти съдът намира за безспорно установени. Жалбоподателят е
запознат с правилата на ЗДвП и въпреки това – не е счел за необходимо да се
съобрази със същите. Съдът намира, че констатираното нарушение е безспорно
установено от обективна и субективна страна. Същото е извършено виновно от Д.Й.Д..
На жалбоподателя за извършеното нарушение по чл. 6, т. 1, предл.
3 от ЗДвП на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП са наложени
следните административни наказания: 1. Глоба в размер на 100.00 лв. /сто лева/,
и 2. Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец. Същите са
правилно и законосъобразно определени както по вид, така и по размер. При
налагане на наказанията, наказващият орган стриктно се е ръководил от правилата
на чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН. При определяне на вида и размер на същите са
отчетени особеностите на конкретния случай.
С оглед изложеното по-горе съдът намира, че Наказателното постановление
следва да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно.
Жалбата следва да се остави без уважение. Същата се явява неоснователна.
Направените в жалбата възражения не се подкрепят от събраните по делото
доказателства.
Съдът намира, че АУАН е надлежно
съставен и съдържа всички реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Не го опорочава факта, че в него е посочен като свидетел само едно
лице. Направения от жалбоподателя извод като тълкуване на закона в обратния
смисъл е напълно погрешен, а цитираните от него две съдебни решения не
представляват утвърдена трайна практика от съдилищата по
административнонаказателни дела. Ето защо настоящата инстанция намира, че
издаденото въз основа на АУАН атакувано НП е законосъобразно.
Съдът не споделя твърдението в жалбата, че след като в АУАН не била
посочена местоработата на нарушителя, което представлява изискване по чл. 42,
т. 6 от ЗАНН, то е налице съществено процесуално нарушение, което води до
неговата незаконосъобразност, а там и до незаконосъобразност на НП. В тази
връзка следва да се подчертае, че формализмът изведен до крайност води до липса
на каквато и да е правосъдие, а това не е целта на закона. Следва да се има
предвид, че формата не бива да се превръща във враг на съдържанието.
Настоящата инстанция не споделя като основателен упрека на
жалбоподателя, че наказващият орган в НП е посочил, че го е издал въз основа на
АУАН № 276/03.08.2010 г.; в съставения АУАН на мястото на № /номер/ на акта
липсвал такъв; че наказващият орган самоволно и некоректно е въвел номер на
акта, без такъв реално да е бил написан при съставянето му. В тази връзка
следва да се отбележи, че отразеният в акта № 276 представлява такъв по
регистъра, който се води в РУ “Полиция” гр. *****. При съставянето на АУАН не е възможно
актосъставителят да знае кой поредния му номер в регистъра и такъв е вписан
след завеждането в полицейското управление, което е сторено. Ето защо наказващият
орган напълно коректно е отразил в издаденото НП номера и датата на АУАН.
Съдът не споделя изложеното в жалбата, че при работата с техническото
средство трафик радар ТR
4 D с фабр. № ***/01, с който е засечена и фиксирана
скоростта на МПС, управлявано от жалбоподателя със скорост от 73 км/ч при
наличие на ограничение до 40 км/ч, въведено със знак “В 26”, забраняващ
движение със скорост, по-висока от обозначената – 40 км/ч, актосъставителят е допуснал
нарушения при експлоатацията му. Възраженията в тази насока не могат да бъдат
споделени като основателни. От събраните по делото доказателства безспорно се
установи, че техническото средство е използвано напълно правомерно и при това
не е нарушена инструкцията за експлоатацията му. В тази насока следва да се
изложи следното: Техническото средство, с което е измерена скоростта на
автомобила съставлява годно за измерване средство, тъй като отговаря на
изискванията на нормативните актове. С разпоредбата на чл. 21 от ЗДвП
законодателят е установил скорости за движение на пътните превозни средства. За
установяване и контрол на тези скорости на движение с оглед установяване на
нарушенията на правилата за движение, контролните органи имат право да
използват технически средства или системи, съобразно с предвиденото в ЗДвП. С АУАН
скоростта на движение от 73 км/час, с която жалбоподателят е управлявал МПС,
била измерена с техническо средство - трафик радар TR 4 D с фабр. №
247/01. Последният съставлява "Средство за измерване" по смисъла на §
1, т. 27 от ДР на Закона за измерванията, тъй като е техническо средство, което
има метрологични характеристики и е предназначено да се използва за измервания
самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства. Следва да се
има предвид, че средствата за измерване и процедурата по тяхното одобряване, е
регламентирана в Закона за измерванията. Съгласно чл. 34 от ЗИ, Българският
институт по метрология вписва одобрените типове средства за измерване и
допълненията към тях в регистър на одобрените за използване типове средства за
измерване, който регистър е публичен. Одобряването на типа средство за
измерване се отменя по реда и на основанията, предвидени в чл. 36 от ЗИ със
Заповед на Председателя на БИМ, която подлежи на обжалване пред ВАС съгласно
чл. 830 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол. По делото не са събрани доказателства да е проведена такава процедура,
поради което посочения в АУАН и НП "трафик радар" е от вида
технически средства или системи, които следва да се използват. От друга страна,
радарните скоростомери като одобрен тип средства за измерване, са
регламентирани в чл. 745 и сл. от Наредбата за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол, и именно в чл. 745 от Наредбата е предвидено,
че радарният скоростомер е предназначен за контрол на скоростта на моторните
превозни средства чрез възпроизвеждане ефекта на Доплер.
Единствените изисквания, които Наредбата поставя към радарните скоростомери с
оглед възможността за възпроизвеждане на данните от записванията, са установени
с разпоредбата на чл. 752, а именно - за радарните скоростомери, регистриращи
резултатите от измерване, регистрацията трябва да съдържа: 1. датата и времето
на измерването; 2. измерената скорост и посоката на движение на превозните
средства. Не е поставено изискване последните да могат да записват и
регистрационния номер на автомобила. Следва да се има предвид, че след като
радарния скоростомер, с който е измерена скоростта на автомобила, управляван от
жалбоподателя, съставлява средство за измерване от одобрен тип от една страна,
и от друга - е преминал метрологична проверка /което се установява от
приложения по делото Списъка с идентификационните номера на преминалите успешно
последваща проверка – ПП средства за измерване СИ – радарни скоростомери от 30.03.2010
г. на Лаборатория за проверка на СИ при ГД “Полиция” ****/, то записаните от
същия данни съставляват годно доказателствено средство, тъй като съгласно чл.
764, ал. 1, т. 3 от Наредбата, и първоначалната, и последващата проверка
включват и проверка на точност при измерване на скорост чрез симулиране на Доплеров сигнал.
Съдът не споделя като основателни възраженията, изложени в съдебно
заседание от жалбоподателя, че неправилно в АУАН била посочена като нарушена разпоредбата
на чл. 6, т. 1, предл. 3 от ЗДвП, а правилно било да
се посочи като нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДВП; че по този начин
в АУАН е допуснато нарушение по чл. 42, т. 5 от ЗАНН; че неправилно е наложено
наказание по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Настоящата инстанция намира, че е
налице правилно приложение на материалния закон. Жалбоподателя е нарушил
разпоредбата на чл. 6, т. 1, предл. 3 от ЗДвП. Факта
на нарушението е безспорно установен. Същият не се отрича от самия
жалбоподател, видно от изявленията му в ход на делото по същество. Последният
излага, че знае за ограничението в скоростта, въведено със знак и не отрича да
е карал със скорост, каквато е констатирана, както и че е възможно да е карал
автомобил със скорост 70 км/ч. Настоящата инстанция намира, че правилно е
приложената санкционната норма на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Същата се явява
специална по отношение на нормата на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, която е
обща. Именно поради това не може да бъде споделено виждането на жалбоподателят,
че е следвало да бъде санкциониран на основание последната.
Настоящата инстанция намира, че НП е обосновано и законосъобразно. Като
такова следва да се потвърди. В хода на адм.-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка кореспондира изцяло на обективната
действителност. Правилно е приложен материалния закон. Наказанията, предвидени
в нормата на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП се налагат кумулативно.
Жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се остави без
уважение. Не са налице основания за отменяване или изменяване на атакуваното
наказателно постановление.
При този изход на делото жалбоподателят Д.Й.Д. следва да заплати
направените разноски по същото в размер на 29.00 лв. по сметка на ЕРС.
Воден от изложените съображения, Районният съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 276/10 от 01.09.2010 г.,
издадено от Началник на РУ “Полиция” гр. **** към ОД на МВР гр. ***** *******, с което за извършено нарушение на чл.
6, т. 1, предл. 3 от ЗДвП на осн. чл. 53 от ЗАНН и
чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП на Д.Й.Д. с ЕГН ********** *** са наложени
следните административни наказания: 1. Глоба в размер на 100.00 лв. /сто лева/,
и 2. Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец.
ОСЪЖДА Д.Й.Д. с ЕГН ********** *** да заплати сумата 29.00 лв. /двадесет
и девет лева/, представляваща направени разноски по делото по сметка на Районен
съд гр. *****.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. ******
*******в 14-дневен срок, считано от съобщението до страните.
Районен
съдия: