РЕШЕНИЕ
№ 1372
гр. Пловдив, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20225300501866 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. П. Ц., чрез пълномощника адв.Р.
И. срещу решение № 1377/26.04.2022г. на Пловдивски районен съд,
постановено по гр.дело № 11677/2021г., с което е признато за установено по
реда на чл.422 ал. 1 ГПК, че Д.П. Ц., ЕГН: **********, дължи на „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: ***, на основание чл.422, ал.1 ГПК, във
вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
следните суми: сумата от 309,38 лева, представляваща стойността на
разпределената топлинна енергия за периода 01.05.2019г. – 30.06.2020г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 20.05.2021г. до окончателното
изплащане на вземането; сумата от 34,89 лева, представляваща обезщетение
за забавено плащане върху главницата за периода 02.07.2019г. – 19.05.2021г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 4636/21.05.2021г. по ч.гр.д. № 8228 по описа за 2021г. на
Районен съд Пловдив, XVIII гр.с.
1
Решението се обжалва изцяло. С въззивната жалба се въвеждат
твърдения за недопустимост и неправилност на решението. Иска се
алтернативно същото да бъде обезсилено, тъй като решението е недопустимо,
тъй като в диспозитива на съдебното решение е решен със сила на присъдено
нещо иск, който не съответства на заповедта по чл.410 от ГПК, като с иска се
въвеждат нови твърдения и обстоятелства, от които ищецът черпи основание
за своята претенция, което е недопустимо.
Сочи се, че посоченото, че сумата се дължи за ползваната топлоенергия
не е достатъчно, защото същата може да се дължи от различни
правопораждащи факти – договор или на неоснователно обогатяване, като
гарантирането правата на длъжника да подаде възражение по чл. 414 от ГПК
е свързано с индивидуализация на претенцията спрямо него.
На второ място се сочи нарушение на процесуалните правила. Съдът не
е обсъдил и изложил мотиви по всички възражения на ответника и не е
обсъдил всички доказателства по делото.
Сочи се, че претенцията не е доказана по надлежния начин, а
изготвената съдебно-техническа експертиза е необоснована и недостоверна,
като неправилно е приета от първата инстанция.
Сочи се, че съдът не се е произнесъл по възраженията, свързани с
параметрите използвани във формулата за отчитане на топлинната енергия,
отдадена от тази инсталация по Наредба № 16-334/2007 г., като същата
противоречи на по-висшестоящ нормативен акт - чл.155, ал.2 от ЗЕ, като се
сочи, че отчитането на разпределението на топлинна енергия са технически, а
не правни въпроси.
Сочи се, че няма отговор на възражение за изтекла погасителна давност
и неправилно съдът се е произнесъл по всички параметри на решението. Иска
се отмяна и обезсилване на решението или отмяна на решението и отхвърляне
на исковата претенция. Претендират се разноските по делото.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна, в
който се сочи, че жалбата е неоснователна, решението е правилно.
Претендират се разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
2
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката Д.Ц., че
решението е недопустимо, тъй като в диспозитива на съдебното решение е
решен със сила на присъдено нещо иск, който не съответства на заповедта по
чл.410 от ГПК. Независимо дали са за отопление, битова гореща вода или
сградна инсталация, вземанията се отнасят за цена за доставена топлинна
енергия. Въззивният съд намира, че се иска от ответницата плащане за
отдадена топлина енергия от доставчика на такава енергия, което така е
сформулирано и в заповедта по чл.410 от ГПК. В исковия процес по чл.422 от
ГПК тази топлинна енергия е претендирана отново като доставена топлинна
енергия. В диспозитива на решението е установена дължимостта на
разпределена топлинна енергия. Между тези претенции няма разлика, защото
се установява цената на доставена или разпределена топлинна енергия. Ето
защо искът е допустим.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката Д.Ц., че този израз
дълг за ползваната топлоенергия не е достатъчно ясен, защото същата може
да се дължи от различни правопораждащи факти – договор или на
неоснователно обогатяване, като гарантирането правата на длъжника да
подаде възражение по чл.414 от ГПК е свързано с индивидуализация на
претенцията спрямо него. На какво правно основание се претендира цената за
доставената топлинна енергия е ясно посочено в заявлението по чл.410 от
ГПК – „на основание общи условия на договорите за продажба на топлинна
енергия на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД във връзка с чл.150 и чл.153
от ЗЕ“. Тоест конкретното договорно основание е ясно посочено в
заявлението по чл.410 от ГПК. Същото това правно основание е посочено и в
текста на заповедта по чл.410 от ГПК след текста „вземането произтича от
следните обстоятелства:……..“. Ето защо правопораждащия факт на
вземането е напълно ясен по това дело.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката Д.Ц., че не е
3
доказана по надлежния начин исковата претенция, а изготвената съдебно-
техническа експертиза е необоснована и недостоверна, като неправилно е
приета от първата инстанция. Експертизата в съдебния процес се назначава
когато са необходими специални знания из областта на науката и техниката
/чл.195 от ГПК/. В казуса експертизата е дала отговор на зададените й
въпроси, вещото лице е дало отговор на въпросите зададени му в открито
съдебно заседание. Експертизата е приета от съда. Допълнителна или
повторна експертиза не е искана от страните, ето защо съдът не е
компетентен самостоятелно да прецени научната достоверност на изводите на
вещото лице и сам да ги коригира и изправя или да назначава служебно нови
експертизи, защото сам е преценил неправилността на научните изводи на
експерта. Същото се отнася и до възражението съдът да преценява
параметрите използвани във формулата за отчитане на топлинната енергия,
отдадена от тази инсталация по Наредба № 16-334/2007г. и да преценява
противоречието й на по-висшестоящ нормативен акт - чл.155, ал. 2 от ЗЕ.
Съдът не притежава такива познания, за да ревизира и поправя технически
формули изложени в нормативните актове. По отношение на тези въпроси
съдът е назначил и приел заключение на вещо лице. Поради което съдът е
процедирал в съответствие с изискванията на процесуалния закон и не е
извършил никакво процесуално нарушение, ето защо възраженията в тази
насока са неоснователни.
Основателно е възражението на жалбоподателката Д.Ц., че няма
отговор на възражението за изтекла погасителна давност визирано в отговора
на исковата молба. Такова възражение има направено и съдът го е описал в
решението си като направено, но не е отговорил на него. Разгледано по
същество възражението за погасителна давност обаче е неоснователно.
Претендира се заплащане на цена за доставена топлинна енергия за периода
01.05.2019 г. – 30.06.2020 г. Заявлението по чл.410 от ГПК е подадено в РС
Пловдив на дата 20.05.2021г. Исковата молба е подадена в съда на
14.07.2021г. Съобразно чл.422 ал.1 от ГПК искът се смята предявен от
момента на подаване на заявлението. Погасителната тригодишна давност по
чл.111 от ГПК не е изтекла. Възражението е неоснователно. Ето защо правния
извод на РС Пловдив за дължимост на главницата за използвана и неплатена
топлина енергия от абоната и за лихвата за забава за това задължение е
правилен и законосъобразен и решението следва да се потвърди.
4
Предвид изхода на делото правото на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. Дължат се разноски на
въззиваемото дружество „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД на основание
чл.78 ал.1 от ГПК. Такива по делото се определят в размер на 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл.25 ал.1 Наредбата
за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37 ал.1 от Закона за правната
помощ и чл.78 ал.8 от ГПК.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1377/26.04.2022г. на Пловдивски
районен съд, постановено по гр.дело № 11677/2021г.
ОСЪЖДА Д.П. Ц., ЕГН ********** от *** да заплати на „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК ***, ***сумата от 100 лева за разноски
пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5