РЕШЕНИЕ №544
гр. Добрич, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти състав, в
открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и
четвърта година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при участието на секретаря Стойка Колева сложи за разглеждане адм. дело №512 по
описа за 2023 г. на ДАС,
докладвано от административния
съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. във връзка с чл.107 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано
е по жалба на Е.М.Н. с ЕГН ********** *** срещу Акт за установяване на задължения №2962-1/06.10.2022 г., издаден от старши
специалист в звено „Местни данъци и такси“ към дирекция „Финанси и местни
приходи“ при Община Тервел и потвърден с Решение
№14/25.07.2023 г. на директора на дирекция
„Финанси и местни приходи“ при Община Тервел. В нея са наведени твърдения за допуснати нарушения на
материалния закон и административнопроизводствените правила от страна на
административния орган. Според жалбоподателя процесният
акт за установяване на задължения не е редовно връчен, тъй като не е спазена
процедурата по чл.32 от ДОПК; посочените в решението два протокола от
08.12.2022 г. и 16.12.2022 г. са антидатирани; в
текста на акта не е отразен орган,
който го издава; оспореният акт е издаден от материално некомпетентен орган; нарушена е нормата
на чл.26 ал.1 от АПК; определен е данък за пътно превозно средство, което отдавна е
продадено и данък не се дължи. Е.М.Н. смята, че обжалваният акт е нищожен и
трябва да бъде прогласен за такъв; при условията на евентуалност заявява, че същият
противоречи на закона и следва да бъде отменен.
В
законния срок е постъпил отговор от страна на административния орган, в който
се сочи, че процесният акт е издаден законосъобразно, при спазване на всички
процесуални правила и материални изисквания, като е редовно връчен на
жалбоподателя. Настоява за неговото потвърждаване и присъждането на сторените
по делото разноски.
В последното съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя
е заявил, че задължен за
плащане на данък за процесния автомобил не е Е.М.Н.; в чл.10 от Закона
за местните данъци и такси е предвидено, че данък се заплаща от собствениците
на превозното средство; съгласно чл.54 ал.4 от същия закон собствениците на
превозни средства декларират пред общината по постоянен адрес притежаваните от
тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им; според чл.144 ал.1 от Закона за движението по пътищата
собствеността на МПС се прехвърля с писмен договор и нотариална заверка на
подписите, а съобразно чл.145 ал.2 от същия закон
приобретателят на регистрираното превозното средство е длъжен в срок от 1 месец
да декларира придобитото превозно средство в службата за регистрация по постоянния си адрес; видно от представените писмени
доказателства, автомобилът е придобит от А. Н. А. на 13.10.2016 г. и
същият е бил длъжен в законоустановения срок да го регистрира; действително е имало наложен запор върху автомобила според представената от ОД на МВР – Добрич справка, но на 15.12.2016 г., когато вече собственик на превозното
средство е бил Ахмет Неджати Ахмет и задължението за
плащане на данък тежи върху собственика му; настоява за постановяването
на решение, с което обжалваният акт бъде отменен с присъждане на сторените
по делото разноски.
В последното съдебно заседание процесуалният
представител на ответника е посочил, че Община Тервел е спазила всички законови условия при
издаването на
оспорения акт; Е.М.Н. не е
представил договора си за прехвърляне на собствеността в Община Тервел; жалбоподателят няма
задължения за местни
данъци относно автомобила към Община Тервел след получаването на автоматизираната справка на 03.10.2020
г., като по-нататък задължения не са му начислявани; органите
при Община Тервел няма как да
знаят, че Е.М.Н. е
продал собствения си автомобил още през 2016 г., защото той не е представил този договор; жалбоподателят е търсен на
неговия адрес, спазени са всички процедури и дори
е бил уведомен на сайта на Община Тервел, което е видно за абсолютно
всички граждани;
настоява за постановяването на решение,
с което да бъде потвърден оспорения акт, както и за
присъждането на юрисконсултско
възнаграждение
Съдът, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в
срока по чл.156 ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване акт
за установяване на задължение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, тя е неоснователна.
Предмет на обжалване в настоящото
производство е актът за установяване на
задължение в цялост. Той е
издаден от материално компетентен орган в кръга на определените му в закона
правомощия съгласно чл.9б) във връзка с чл.4 ал.1 от Закона за местните
данъци и такси и Заповед №787/06.10.2022 г. на кмета на общината да изпълнява
задълженията на орган по приходите, в законоустановената писмена форма, при
липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и при правилно приложение на материалния закон.
От данните по административната преписка се
установява, че на 26.06.2015 г. Е.М.Н. е подал декларация по чл.54 ал.1 от
Закона за местните данъци и такси пред Община Тервел, в която е декларирал придобития
от него на 04.07.2013 г. товарен автомобил „хххххх“ с рег. №ххххх. От намиращия
се на лист 4 – 6 от делото Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК №2962-1/06.10.2022 г. става ясно, че именно въз основа на тази декларация е
определено данъчното задължение за този автомобил; въз основа на декларация от
26.03.2014 г. е определено задължението за данък за притежаваното от
жалбоподателя товарно ремарке, срещу което няма направени възражения в
настоящото производство и то дори е било реално заплатено на 12.01.2024 г. Между
страните не се спори, че дължимите данъчни задължения са били правилно
изчислени и с оглед на спестяването на допълнителни разноски те не са поискали
допускането на съдебно – счетоводна експертиза. Затова
посочените в обжалвания акт размери на данъка върху процесните превозни
средства от по 6 лева за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. относно ремаркето и от
502.50 лева за товарния автомобил за периода от 01.01.2020 г. до 31.10.2020 г. (с
оглед на прекратяването на регистрацията му на 03.10.2020 г.) са правилно
определени. Съгласно изложеното в акта за установяване на задължения за горните
периоди сумата от 3 лева е била заплатена от Е.М.Н., като предмет на оспорения
акт е неплатеният остатък в размер на 517.50 лева главница и 110.63 лева
законни лихви. За спестяването на ненужни разноски жалбоподателят не е пожелал
допускането на съдебно – счетоводна експертиза и не е оспорил размерите на
изчислените лихви. Неоснователни са възраженията на Е.М.Н., че той не дължи заплащането
на данъка върху процесния автомобил. Действително съгласно чл.53 от Закона за
местните данъци и такси данъкът се заплаща от собствениците на превозните
средства, но след като извън първоначално подадената декларация през процесния
период няма подавана нова информация за прехвърлянето им (независимо от стария
или новия собственик) или за прекратяването на тяхната регистрация (служебно от
регистъра на пътните превозни средства, поддържан от МВР), то данъкът се дължи
от първия декларатор. По делото е изискана и получена информация от сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич, според която договорът с нотариална
заверка на подписите от 13.10.2016 г., с който Е.М.Н. е прехвърлил на А.Н.А.процесния
товарен автомобил, е представен на контролните органи едва на 01.10.2020 г.,
заедно със заявление за прекратяване на регистрацията му поради съхраняване в
частен имот. Затова за целия период до 01.10.2020 г. той е бил регистриран не
само в данъчната служба на Община Тервел, но и в сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР – Добрич на името на жалбоподателя. Съгласно извършената справка в
автоматизираната система за регистрация и отчет на пътни превозни средства през
периода от 15.12.2016 г. до 16.06.2020 г. върху товарния автомобил (вероятно за
задължения на Е.М.Н.) е имало наложен запор. Затова, след като не е променена
регистрацията на превозното средство и няма подадена декларация в данъчната
служба за настъпила промяна, законосъобразно е определено данъчно задължение до
края на месеца, в който по служебен път в Община Тервел е получена информацията
за прекратяването на неговата регистрация, т.е. до 31.10.2020 г. Неоснователни
са и другите възражения на жалбоподателя за нищожност на издадения акт за
установяване на задължения (на лист 37 от делото се намира Заповед №787/30.12.2016
г. на кмета на Община Тервел, с която на основание на чл.4 от Закона за
местните данъци и такси същият е определил издалата го старши специалист
„Местни данъци и такси“ в дирекция „Финанси и местни приходи“ при Община Тервел
Т. М. И.да изготвя актове за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК)
и за непосочване на издалия го орган (в акта за установяване на задължения като
такава е посочена Т. И.в съответствие с издадената заповед и чл.4 ал.4 във
връзка с чл.4 ал.3 във връзка с чл.4 ал.1 от Закона за местните данъци и такси,
а в решението по жалбата срещу АУЗ от 25.07.2023 г. директорът на дирекция
„Финанси и местни приходи“ при Община Тервел съгласно чл.107 ал.4 от ДОПК във
връзка с чл.4 ал.5 пр.2-ро от Закона за местните данъци и такси). При безспорно
установената в настоящото производство допустимост на подадената жалба без
значение от материалноправна гледна точка е как е извършено връчването на
оспорения акт за установяване на задължения на жалбоподателя, около който
въпрос страните ненужно са концентрирали своите усилия.
Извършеното след издаването на процесния акт частично
погасяване на задълженията чрез плащане (относно ремаркето) не засяга
преценката за неговата законосъобразност. При действието на чл.142 ал.1 от АПК
установяването на съответствието на акта с материалния закон се извършва към
момента на издаването му. Материалната предпоставка за издаването на акт за
установяване на задължения е пропускът на задълженото лице да плати в срок
публичното задължение и извършеното в рамките на съдебното производство плащане
е неточно във времево отношение изпълнение, като не е факт от значение за
делото, който да се вземе предвид с позоваването на чл.142 ал.2 от АПК.
Следователно жалбата е неоснователна и трябва
да бъде отхвърлена.
Заради
изхода от спора и на основание на чл.143 ал.3 от АПК на ответника трябва да
бъдат присъдените поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение в съответствие с чл.37 от Закона за правната помощ във
връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 лева.
На основание на чл.160 ал.7 от ДОПК с оглед на материалния
интерес настоящото решение не подлежи на обжалване.
Водим от горното и на основание на чл.172 ал.2
от АПК, Добричкият административен
съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.М.Н. с ЕГН **********
*** срещу Акт за
установяване на задължения №2962-1/06.10.2022
г., издаден от старши специалист в звено „Местни данъци и такси“ към дирекция „Финанси
и местни приходи“ при Община Тервел и
потвърден с Решение №14/25.07.2023
г. на директора на дирекция „Финанси и местни приходи“ при Община Тервел
ОСЪЖДА Е.М.Н. с ЕГН **********
*** да заплати на Община Тервел с административен адрес гр. хххххх, представлявана от кмета С. С., направените разноски по административно дело №512/2023 г.
по описа на ДАС в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: