ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Перник, 02.01.2020
г.
ПЕРНИШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, II-ри състав, в закрито съдебно заседание четвъртък, 02 януари
2020 г., в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Методи Величков |
|
ЧЛЕНОВЕ: Димитър Ковачев |
|
|
Антония
Атанасова - Алексова |
като
разгледа докладваното от съдия Атанасова-Алексова в. гр. д. № 785 / 2019 по
описа на ОС - Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”,
чл.
258 и сл. от ГПК, образувано по
въззивна жалба подадена
ОТ адв. А.
Б. П. ***, в качеството си на служебен защитник на И.Р.Д. *** с ЕГН: **********,***,
ПРОТИВ:
РЕШЕНИЕ № 1327 от 17.09.2019 г. постановено по гр. дело № 9104 / 2018 г. по
описа на Районен съд – Перник.
С жалбата
първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като неправилно, необосновано и постановено в нарушение
на процесуални правила и материални закони.
В подадената
въззивна жалба се излагат доводи, че в първоинстанционното производство, не били
събрани достатъчно относими доказателства, от които да следва несъмнен извод,
че ответникът дължи претендираните суми - главници и лихви.
Особения представител на жалбоподателя счита,
че районният съд не бил обосновал изчерпателно, убедително и непротиворечиво
изводите, върху които е изградил обжалваното решение.
На първо място считал - извода за доказаност на пасивна процесуалноправна
легитимация на ищцовото дружество, за необоснован и погрешен. Събраните по
делото писмени доказателства, не налагали категоричен и несъмнен извод, че
ищцовото дружество е притежавало и притежава валиден лиценз / разрешение за
извършване на банкови сделки и в частност - за извършване на описаната в
исковата молба конкретна кредитна сделка, поради което неправилно, не било
уважи възражението за нищожност на сделката, въз основа на която се предявяват
исковите претенции за главници и лихви, поради недоказаност на твърдението, че
ищцовото дружество е притежавало валиден лиценз / разрешение за извършване на
банкови сделки и операции, и в частност - за извършване на описаната в исковата
молба конкретна кредитна сделка, към момента на нейното сключване, към момента
на подаване на исковата молба, както и към момента на постановяване на
решението.
На второ място първоинстанционния съд не бил обсъдил възражението за
ненастъпила предсрочна изискуемост на незаплатения остатък от главницата и
начислените лихви, както и изложените в отговора на исковата молба доводи за
съществуване на неравноправни клаузи в договора: бланкетен отказ от право на
кредитополучателя, да бъде уведомен за намерението на банката, да обяви
остатъка от дълга за предсрочно изискуем, поради което не се е съобразил с
императивни законови разрешения в ТЗ и с европейските директиви, сочещи
ненастъпване на предсрочна изискуемост в случай, че намерението на банката да я
обяви, не е доведено до знанието на длъжника. Не било обсъдено и ТР № 4 / 2013
от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, касаещо казуса.
На трето място твърди, че в обжалваното решение бланкетно били изложени
неубедителни и неизчерпателни мотиви, защо съдът не възприема възражението за
нищожност на неравноправни клаузи в договора.
На следващо място сочи, че в мотивите към решението, не се съдържа коментар
на възражението за нищожност на посочените в защитната му теза и в частност - в
писмения отговор на ИМ, конкретни неравноправни клаузи в договора - тези в
чл.З, чл.7, чл.19, чл.22, чл.23 и чл.25 от същия, както и не било обсъдено и възражението, изложено в
отговора на ИМ, за неизпълнение на съществени договорни задължения на
кредитора, да предоставя на кредитополучателя ежемесечни извлечения за състоянието
на задължението.
В
законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната на
въззивна жалба страна е подала отговор на въззивната
жалба. С който
моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно и бъдат отхвърлени доводите на жалбоподателя, като
неоснователни, тъй като процесния договор отговарял на изискванията за форма
предвидени в чл. 4 и сл. от ЗЗП. и условията за действителност предвидени в
ЗПК.
Направено е искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в определен от съда размер.
При
извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена
против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с
изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Във
въззивната жалба и отговора страните не са се позовали и не са направили
обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения,
изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена
доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК,
поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно,
тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с
доклада на делото въззивният съд не следи служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1
и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
С
въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за
спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла
на чл.266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от
първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения
във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане
на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния
съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.
В
настоящото производство жалбоподателя се представлява от назначен по реда на
чл. 47, ал.6 от ГПК в хода на първоинстанционното производство особен представител,
поради което въззивният съд намира, че следва да определи възнаграждение на
назначения особен представител за процесуално представителство и пред
въззивната инстанция съгласно т.6 от ТР № 6 / 06.11.2013 по ТД № 6/2012 на ОС
на ГТК на ВКС при условията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно приложимата действаща редакция на чл. 47,
ал. 6, изр. 2 ГПК, публ. ДВ бр. 86 от 2017г., възнаграждението на особения
представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на
делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за
съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не
по-малко от една втора от него. По настоящото дело с оглед липсата на
фактическа и правна сложност размерът на възнаграждението следва да бъде
определен съобразно минимума на една
втора от по - горецитираната наредба, а именно в размер на сумата от 300.00 лв.
/Триста лв. и 0 ст./ Поради което следва да бъде указано на въззиваемата страна
– ищец в първоинстанционното производство, в едноседмичен срок от получаване на
препис от настоящото определение, да внесе така определеното от въззивната
инстанция възнаграждение на назначения по делото особен представител, с
предупреждение, че ако не стори това, съдът ще присъди в полза на особения
представител посочената сума и ще го снабди с изпълнителен лист.
Предвид
изложеното и на осн. чл.267 от ГПК Пернишкият Окръжен Съд,
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно
заседание на 04.02.2020 г. от 10.05 ч., за която дата и час да се
призоват страните.
УКАЗВА на „БНБ Париба Пърсаналс Файненс
С.А. “, чрез „БНБ Париба Париба Пърсаналс Файненс“ С.А., клон България ЕИК ***, че следва в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение, да внесе по депозитната сметка на съда и представи незабавно
доказателства за това, сумата в размер на 300.00
лв. /Триста лвева/, дължимо се
независимо от изхода на делото възнаграждение
на назначения по реда на чл. 47, ал.6 от ГПК особен представител, като ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако не бъдат
изпълнени указанията на съдът, така посочената сума ще бъде присъдена в полза
на особения представител и съдът ще го снабди с изпълнителен лист, за
принудително събиране на вземането.
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на
определението.
Съдът
УКАЗВА на страните, когато отсъстват
повече от един месец от адреса, който са съобщил по делото или на който
веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да уведомят съда за новия си адрес.
Същото задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните,
че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът
ПРИКАНВА страните към постигане на
спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона
за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят
по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не
противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното
производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът
НАПЪТВА страните, че ако желаят
могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация, която
дава възможност:
Ø да се
спести време;
Ø да се намалят
разходите по разрешаването на спора;
Ø до бъде
договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява
интересите и на двете страни;
Ø да подобрите
отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да продължат.
Ø запазите имиджа
и тайните си;
Ø обичайно се изпълнява
доброволно;
Ø запазят имиджа и
тайните си;
Ø за да започнете
медиация, няма значение на каква фаза е делото.
Ø медиация можете
да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За
да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор
на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд –
Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните препис от настоящото определение за насрочване, ведно с обективирания
в него доклад по делото, а на въззивника и препис от подадения
отговор на въззивната жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.