Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 - ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми юли през две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря Веселина Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10168/2019 година на ВРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от З.И. срещу Г. ф.., *** иск с правно осн.
чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ за заплащане на сумата от 15 000 лв., претендирана
като обезщетение за неимуществени вреди в резултат на претърпени болки,
страдания и силен психически стрес от получени телесни увреждания: контузия на
дясно рамо и счупване на четири ребра в резултат на реализирано на 08.08.2018г.
в гр. Варна, ул.”Орлово гнездо” пътно – транспортно произшествие между ищеца, в
качеството му на водач на мотоциклет марка “Ямаха”, модел “Маджести” и моторно
превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено
/неидентифицирано моторно превозно средство/, ведно със законната лихва,
считано от деня на отказа да се изплати обезщетение – 13.06.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищецът З.И. твърди, че на
08.08.2018г. в гр. Варна, ул.“Орлово гнездо“ при управление на мотоциклет марка “Ямаха”, модел “Маджести” е бил ударен от друго превозно
средство, а именно лек автомобил марка “Ауди”, чиито водач е напуснал мястото
на произшествието.
В резултат на
удара и последващото падане от мотоциклета, ищецът получил контузия на раното и
счупване на четири ребра. Получените травматични увреждания били установени в
МБАЛ “СВЕТА АНА – ВАРНА” ЕАД, в което здравно заведение ищецът бил настанен и
получил спешна медицинска помощ.
Освен
претърпените болки и страдания от травмата в областта на ръката и хръдния кош,
ищецът е изпитвал затруднения при обслужването си за значителен период от
време, а психическият стрес и страхът от управление на мотоциклет, са актуални
и към настоящия момент.
Ищецът счита, че
на осн. чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, ответникът Г. фонд следва да му заплати
обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на претърпените болки и
страдания от получените телесните увреждания и силен психически стрес,
причинени от водач на моторно превозно средство, който е напуснал
местопроизшествието, а МПС е останало неидентифицирано, поради което се
настоява за уважаване на претенцията в заявения размер.
В срока по чл.
131 ГПК, ответникът Г. фонд оспорва предявения иск по основание и размер.
Твърди се, че З.И.,
в качеството си на водач на мотоциклета, е катастрофирал сам под въздейсвтие на
алкохол в кръвта, загубвайки равновесие, а не в резултат на съприкосновение с
друго превозно средство.
В условие на
евентуалност, в случай, че искът бъде доказан по основание, е релевирано
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради управление на мотоциклета
под въздействие на алкохол в кръвта, при което е загубил равновесие, паднал на
земята и получил травматични увреждания. Отделно от изложеното се поддържа, че
размерът на търсеното обезщетение е несъобразен с действително претърпените
вреди, икономическите условия и стандарт за живот.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т.
1 КЗ Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда на незастраховани
МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или
телесни увреждания, причинени на територията на Република България от моторно
превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено
(неидентифицирано моторно превозно средство).
В исковата молба ищецът З.И. твърди, че на
08.08.2018г. е претърпял пътно-транспортно произшествие в гр. Варна, ул.”Орлово гнездо” при управление на мотоциклет марка “Ямаха”,
модел “Маджести”, при което е бил ударен от друго превозно средство, а именно
лек автомобил марка “Ауди”, чиито водач е напуснал мястото на произшествието.
В хода на
устните състезания, г-н И. заявява, че е подпрял лактите си върху капака на друго
превозно средство – лвк автомобил марка “Ауди”, което потеглило, а ищецът
паднал на земята и получил сочените от него телесни увреждания.
Фактът, че на
посочената дата З.И. е получил увреждания се потвърджава от представената
медицинска документация и неопореното заключение на допуснатата компелксна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза.
От него се
установява, че на 08.08.2018г. г-н И. е посетил спешно отделение при МБАЛ
“СВЕТА АННА – ВАРНА” ЕАД и след направени прегледи и изследвания е констатирано
счупване на четвърти, пети, шести и седми десни ребра по мишнични линии без
значително разместване на фрагментите, обусловило трайно затруднение в
движението на снагата за период около 2 месеца с пълно възтсановяване на функциите
им, както и контузия на раменноплаткова става и ожулвания в областта на
крайниците, обусловило временно разстройство на здравето неопасно за живота,
възстановими напълно за период от около 2 – 3 седмици без възникване на
остатъчни явления.
Във връзка с
отправена претенция към Г. фонд, на 13.06.2019г. е постановен отказ за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от З.И..
Спорен е
въпросът дали така получените телени увреждания са резултат от
пътно-транспортно произшествие, реализирано при съприкосновение между
управлявания от ищеца мотоциклет и друго МПС което е напуснало местопроизшествието
и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно средство).
За установяване на твърденията за
осъществено съприкосновение с друго МПС, което е напуснало местопроизшествието
и не е било установено, е представен протокол за оглед на местопроизшествието
от 08.08.2018г., съставен от органите на досъдебното производство № 537/2018г. по описа на сектор “ПП” при ОД на МВР, образувано за престъпление
по чл. 343, ал. 1, б.”б” НК.
По правната си природа протоколът за оглед
на местопроизшествието представлява официален свидетелстващ документ по смисъла
на чл. 179 ГПК, който е издаден от длъжностно лице – разследващ полицай при сектор
„Разследване на престъпления по транспорта” при ОД на МВР – Варна по
установените форма и ред – чл. 155, чл. 156 и чл. 128 – 130 НПК, което
съставлява доказателства за изявленията пред него и за извършените от него и
пред него действия.
В така съставеният протокол, ползващ се с
обвързваща съда материална доказателствена сила, разследващият полицай е
удостоверил следните извършени от него и пред него действия – в 15.30 ч. в гр.
Варна, ул.”Орлово гнездо” при слънчево време и добра видимост е извършен оглед
на сух, прав, хоризонтален участък от път без неравности, дупки и следи от
ремонт. Установени са следи от задиряне на асфалтовата настилка.
На местопроизшествието разследващият полицай
е установил лек автомобил „Ауди А 4” с рег. № *********, светло сив на цвят. По
задната лява част на автомобила под левия стоп са открити следи от отсловяване на прах по боята на 80 см. от нивото на асфалта
по страничната част на левия стоп и открити следи от охлузване.
Съставен е и протокол за ПТП с пострадали
лица № 1885 от дата 08.08.2018г., носещ подпис на компетентно длъжностно лице.
В изготвената графично схема на ПТП е отразено, че при потегляне на водача на
лек автомобил „Ауди А 4” с рег. № *********Б.М., който първоначално е бил в
паркиран на ул.”Орлово гнездо”, е отнел предимството на З.И., водач на мотоциклет марка “Ямаха”, модел “Маджести”, рег. № ********, в резултат на
което са удостоверени охлузвания по задна част на мотоциклета и охлузвания по
автомобила.
Образуваното ДП
№ 537/2018г. по описа на сектор “ПП” при ОД на МВР за престъпление по чл. 343,
ал. 1, б.”б” НК е спряно с постановление на прокурор при Районна прокуратура –
Варна, поради това че авторът на деянието не е разкрит, на осн. чл. 199,
чл. 244, ал. 1, т. 2, чл. 244, ал. 3 и чл. 245, ал. 1 НПК.
Постановелението
за спиране на досъдебното производство няма задължителна сила за гражданския
съд, такава каквато е придадена на влязлата в сила присъда по чл. 300 ГПК,
поради което съдът не е обвързан от извода на прокурора, че авторът на деянието
е неразкрит.
За установяване
настъпването на произшествие на 08.08.2018г. са ангажирани специални знания на автоексперт,
изготвил заключението си върху протокола за оглед на местопроизшествието,
протокола за ПТП с пострадали лица и протоколо за разпит на свидетели в
образуваното ДП № 537/2018г. по описа на сектор “ПП” при ОД на МВР.
Преценявайки
тези доказателства експертът е направил заключение, вкл. и в съдебно заседание,
че водачът на лек
автомобил „Ауди А 4” с рег. № *********е потеглил на ляво и е отнел
предимството на движещия се по ул.”Орлово гнездо” водача на мотоциклет марка “Ямаха”, модел “Маджести”, който инстинктивно е скочил на
дясно към автомобила, загубвайки равновесие, в резултат на което е докоснал с
лакти МПС, избърсвайки праха от него и паднал на дясната си страна, а главата
му е останала под задната броня. След падането на моториста водача на лекия
автомобил е спрял, а след това продължил напред напускайки мястото на
произшествието.
Пряк контакт
между двете превозни средства - лек автомобил „Ауди А 4” с рег. № *********и
мотоциклет марка “Ямаха”, модел “Маджести”, не е имало. В
случая е имало съприкосновение между тялото на З.И. и задната част /капака/ на
лекия автомобил.
Автоекспертът е
категоричен, че изводът, който е направил в заключението и е поддържал в
съдебно заседание би останал същия дори и ако не се ценят и вземат предвид
протоколите за разпит на свидетели, доколкото същите представляват недопустими
доказателствени средства, събрани в разрез с принципа за непосредственост в
гражданския процес, поради което съдът не изгражда никакви правни изводи върху
тези документи.
Ангажираните
гласни доказателства, чрез разпита на водения от ищеца свидетел Н.И.
установяват, че на 08.08.2018г. свидетелят бил засечен от лек автомобил “Ауди”,
сиво на цвят, чиито модел не е забелязал, отнемайки му предимството при
движение по улица в Циганската махала. Преминавайки по улицата забелязал паднал
човек на земята, а до него мотоциклет. Падналият бил в недобро състояние, държал
ръцете си на ребрата и корема. Доколкото пътят на свидетеля е бил засечен от
водача на “Ауди” и доколкото на улицата е нямало движение на други превозни
средства, Н.И. си помислил, че водачът на лекия автомобил може да е попречил
или да е бутнал водача на мотоциклета. Съприкосновение между двете превозни
средства свидетелят не е възприел лично, нито е видял водачът на лек автомобил
“Ауди” да е ударил лицето, управлявало мотоциклета.
Преценени в
съвкупност ангажираните допустими доказателствени средства установяват по
безсъмнен начин, че на 08.08.2018г. З.И. е претърпял пътно-транспортно произшествие
в гр. Варна при управление на собствения си мотоциклет марка “Ямаха”, модел
“Маджести” по ул.”Орлово гнездо”, в резултат на което е паднал на земята и е претърпял
установените от медицинската документация и заключението на експерта съдебен лекар телесни увреждания.
Настъпилото
произшествие е резултат на отнето предимство на З.И., който е управлявал мотоциклет
марка “Ямаха”, модел “Маджести” от водача на лек автомобил „Ауди А 4” с рег. № *********Б.М.,
който е потеглял на ляво от реда на паркираните автомобили.
При отнемане на предимството, водачът на
мотоциклета З.И. е залитнал изгубвайки равновесие и инстинктивно, за да не
падне се е подпрял с лакти върху капака на лек автомобил „Ауди А 4” с рег. № *********,
оставяйки следи върху този детайл чрез избърсване на праха от него.
Фактът, че участник в местопроизшествието,
при което е пострадал З.И., е водачът на лек автомобил „Ауди
А 4” с рег. № *********Б.М. се установява по категоричен начин от протокола за
оглед на местопроизшествието, удостоверяващ с обвързваща материална
доказателствена сила модела, марката и регистрационния номер на лекия
автомобил, следите от лакти и следи от охлузване на 80 см. от нивото на
асфалта, доказващи съприкосновение между тялото на З.И. и превозното средство, а
протоколът за ПТП с пострадали лица установява самоличността на управлявалото
лек автомобил „Ауди А 4” с рег. № *********лице Б.М., снета от компетентно
длъжностно лице.
Следователно, в конкретния случай, не са
налице основания за ангажиране отговорността на Г. фонд, тъй като получените
телесните увреждания от З.И. са причинени от моторно превозно средство, което първоначално
е напуснало местопроизшествието, но по-късно е установено от компетентните
органи - лек автомобил „Ауди А 4” с рег. № *********, управляван от Б.М..
Отсъствието на една от предпоставките на
иска по чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ има за последица отхвърляне на осъдителната
претенция, ведно с претендираната законна лихва.
Съдът намира за необходимо да посочи, че
поддържаната от Г. фонд теза, че получените от З.И. увреждания са резултат от
падане без участие на друго МПС, е изцяло опровергана от събраните
доказателства, както и евентуално релевираното
възражение за принос при настъпване на вредоносния резултат поради употреба на
алкохол, опровергано от резултата от взетата кръвна проба, сочещ концентрация
на алкохол в кръвта 0, 00 %.
При този изход на спора с право на разноски
разполага ответника Г. фонд, чиито размер възлиза на сумата от 405 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от З.М.И., ЕГН **********,*** срещу Г.ф.,
*** иск за заплащане на сумата от 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на претърпени болки, страдания и
силен психически стрес от получени телесни увреждания: контузия на дясно рамо и
счупване на четири ребра в резултат на реализирано на 08.08.2018г. в гр. Варна,
ул.”Орлово гнездо” пътно – транспортно произшествие между ищеца, в качеството
му на водач на мотоциклет марка “Ямаха”, модел “Маджести” и моторно превозно
средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено
/неидентифицирано моторно превозно средство/, ведно със законната лихва,
считано от деня на отказа да се изплати обезщетение – 13.06.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ.
ОСЪЖДА З.М.И., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на Г.ф., *** иск за заплащане на сумата
от 405 лв. /четиристотин и пет лева/,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78,
ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис
от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: